№ 719
гр. София, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Павлина Ив. Х.а
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20231000500658 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С Решение № 151/29.12.2022 г., постановено по търг.д. № 105/2022 г. по
описа на Софийски Окръжен съд, „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“
АД е осъден на основание чл.432 КЗ и чл.45 от ЗЗД, чл.52 ЗЗД, както и на
основание чл.497, ал.1 т.2 КЗ, да заплати на Е. В. М. сумата от 75 000 лв.,
представляваща неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, сумата от 680 лв., представляващ имуществени вреди, изразяващи
се в заплатени медицински консумативи, като всички вреди са настъпили в
пряка причинна връзка от ПТП, осъществено на 17.01.2022 г., ведно със
законната лихва върху сумата от 25.05.2022 г. до окончателното й изплащане,
като Съдът е отхвърлил иска за неимуществени вреди за разликата до пълния
предявен размер от 100 000 лв. и исковете за лихва за забава върху двете
присъдени главници за периода от 28.01.2022 г. до 24.05.2025 г., като
неоснователни.
Ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати на адвокат
П. С. С. от САК сумата от 6487,50 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение, на СОС сумата от 3 600 лв., разноски платени от бюджета на
1
съда.
Срещу така постановеното решение в срока по чл.259, ал.1 от ГПК е
подадена въззивна жалба от ответника ЗАД „ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД
чрез процесуалния му представител адвокат Д. С., надлежно упълномощен с
пълномощно приложено по първоинстанционното дело на л.89.
Решението се обжалва само в частта, с която искът за неимуществени
вреди е уважен за сумата от 25 000 лв., представляваща разликата над сумата
от 50 000 лв. до присъдения размер от 75 000 лв., съответно със законната
лихва и в частта, с която е присъдено адвокатско възнаграждение по чл.38,
ал.2 от ЗА.
Поддържа се нарушение на чл.52 от ЗЗД с твърдението, че присъденото
обезщетение в размер на 75 000 лв. е прекомерно завишено и не кореспондира
на критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД, поради това че съдът не е
оценил конкретните социално-икономически условия в страната към
настъпване на ПТП. Развива подробни съображения по същество на спора.
Моли съда да отмени решението в обжалваната част и вместо него
постанови друго, с което да отхвърли иска за неимуществени вреди за
разликата над сумата от 50 000 лв. до присъдената от 75 000 лв., включително
в частта за законна лихва върху обжалваемата главница, както и в частта за
присъдените разноски и адвокатско възнаграждение като неправилно и
незаконосъобразно.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор
от въззиваемата страна-ищцата в първоинстанционното производство, чрез
нейния процесуален представител адвокат С., с надлежно учредена
представителна власт с пълномощно, приложено към първоинстанционното
дело /стр.8/.
Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди
първоинстанционното решение в обжалваната му част като валидно,
допустимо и правилно по същество, по подробни съображения по съществото
на спора, развити в отговора. Претендират се разноски за въззивното
производство на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
С оглед постъпилата въззивна жалба, Решението и в частта на
уважените иск за неимуществени вреди в размер на сумата от 50 000 лв. и иск
за имуществени вреди в размер на сумата от 680 лв., ведно със законната
2
лихва от 25.05.2022 г., е влязло в сила на 09.02.2023 г. като необжалвано му.
В съдебно заседание въззивникът-ответник чрез процесуалния си
представител поддържа своята въззивна жалба и моли съда да я уважи.
Претендира разноски, съобразно списък по чл.80 ГПК.
В съдебно заседание въззиваемата - ищца чрез своя процесуален
представител излага съображения по съществото на спора в писмени
бележки. Претендира разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда
на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Софийски окръжен съд е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016
г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД предявени от Е. В. М. против
ЗАД „ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният
съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:
Спорът в настоящото въззивно производство между страните е само
досежно размера на дължимото застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, доколкото и предвид влизане на решението в сила за
присъдената сума от 50 000 лв. застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди и иск за имуществени вреди в размер на сумата от 680
лв., ведно със законната лихва от 25.05.2022 г., между страните със сила на
пресъдено са установени правопораждащите факти на спорното субективно
материално право, както следва:
На 17.01.2022 г., около 11,40 часа, товарен автомобил «Рено Мастър
Т35Д» с рег.№ ********, с валидна задължителна застраховка «Гражданска
отговорност» при ответното дружество, обективирана в застрахователна
полица № BG/30/121003634017, валидна от 28.12.2021 г. до 27.12.2022 г.,
управляван от свидетеля Х. Х. Б., се движи по път ВП-81, 12+000 км, с посока
на движение от гр. Монтана към гр. София. В обратна посока в същото време
се движи л.а.м. «Форд Ц Макс» с рег.№ № ********, управляван от ищцата Е.
В. М., с поставен обезопасителен колан. В даден момент, в района на 12+000
км, водачът на товарен автомобил «Рено Мастър Т35Д», несъобразявайки
3
скоростта си на движение с пътните условия, релефа на местността и
състоянието на пътя, при наличие на единична непрекъсната линия,
преминава в насрещната лента за движение и се удря челно в управлявания
от ищцата автомобил, предизвиквайки верижна катастрофа с третия
участник-товарен автомобил «Дачия Логан» с рег.№ *******, управляван от
свидетелката З. Г. Л., движеща се зад ищцата.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на СМЕ се
установява, че в следствие на претърпяната злополука на 17.01.2022 г. ищцата
е получила следните телесни увреждания: многофрагментно счупване на
колянното капаче в дясно-закрито, причинило на ищцата трайно затруднение
на движенията на долен десен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, счупване
от 3-то до 7-мо ребра в дясно, причинило трайно затруднение на движенията
на снагата за срок по-дълъг от 30 дни, разкъсно-контузна рана в областта на
дясното коляно, причинила болка и страдание.
Непосредствено след катастрофата ищцата е настанена за лечение в
УМБАЛ «Св.Анна» АД-София, където на 18.01.2022 г. й е извършена
оперативна интервенция на многофрагментно счупване на дясното колянното
капаче-извършено е кръвно наместване и метална фиксация. Лечението в
болница продължило до 21.01.2022 г. Раната е обработена хирургически, а за
лечението на счупените ребра е назначен постелен режим. След изписване от
болницата ищцата продължила с домашно-амбулаторно лечение, носила
туторна ортеза един месец. Първоначално използваните помощни средства
били две патерици, след това проходилка, бастун. Провела 10
рехабилитационни процедури. Най-интензивни болки ищцата е търпяла
непосредствено след травмата, след оперативната интервенция, в началото на
раздвижването-първите три месеца по отношение на коляното и два месеца по
отношение на ребрата. Така получените от ищцата увреждания са довели до
неудобства в бита-по отношение на придвижване, самообслужване,
изпълнение на трудови задължения. Към настоящия момент ищцата има
функционален дефицит в дясната колянна става-невъзможен пълен клек и
флексия 90-98 градуса при норма 130 градуса. Предстои й оперативно
лечение-отстраняване на фиксационния метал, след което усилена
рехабилитация и физиолечение.
От заключението на приетата по делото СПЕ, неоспорено от страните се
4
установява, че ищцата освен физически, е претърпяла и психологични травми.
Претърпяното ПТП е довело до шокова реакция-усещане за зашеметеност,
неизбежност, придружени със силни болкови усещания и усещане за
задушаване. В месеците след произшествието са били налични вече и
стресови прояви: нарушение на съня, безсъние, кошмари, както и афективни
разстройства - безпокойство, тревожност, болкови усещания, нарушения в
мисловния процес - чувство за безпомощност в живота (невъзможност да се
самообслужва), ненужност, натрапливо представяне на произшествието,
загуба на вкус към живота, остро чувство на самота (ищцата се затворила в
себе си, дори и близките й я дразнели), безнадежност (усещане, че няма да е
същата, че не може да се справи с живота, да работи), самотност и
изоставеност. Протахираният ход на травматичния стрес е довел при ищцата
до развитие на тревожно депресивно състояние с наличие на тревожност,
депресивитет, невротичност, „флашбек“, раздразнителност, непоседливост,
нарушен сън, сензитивност, безпокойство. И към момента при ищцата е
налице тревожно-депресивно състояние.
Във връзка с търпените от ищцата неимуществени вреди пред
първоинстанционния съд са събрани показанията на свидетелят Б. И., който
живее на семейни начала с ищцата. Свидетелят установява, че веднага след
като му било съобщено за инцидента с жена му, той отишъл на място. Жена
му била с разкъсан панталон над коляното, имало много кръв, трудно дишала,
оплаквала се от болки в гърдите. Била откарана в болница, където била пет
дена. Ищцата имала нужда от грижи, поради което свидетелят я закарал при
децата, които живеят в София. Нуждата от грижи продължила около месец и
половина, след това ищцата започнала да се придвижва с помощни средства,
с проходилка, бастун и задължително подкрепа отстрани. Приемала доста
медикаменти-от успокоителни и обезболяващи до такива за кръвосъсирване.
След инцидентът ищцата не работи, защото среща трудности с ходенето и
шофирането. И в момента ходи с помощта на бастун. Преди ищцата била по-
весела, а сега е по-затворена и доста неща я дразнят.
При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният
съд е приел, че справедливият размер на обезщетението възлиза на сумата от
75 000 лв., поради което уважил предявеният иск в пълен размер.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
5
приема следното от правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана да обжалва страна-ответникът в първоинстанционното
производство и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ
на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадената въззивна
жалба е процесуално допустима.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
От правна страна предявеният иск за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в
сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
На първо място така предявения иск е процесуално допустим.
На 28.01.2022 г. ищцата е предявила извънсъдебно претенциите си пред
ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл.496,
ал.1 от КЗ, изтекъл на 26.04.2022 г. (първият работен ден след изтичане на
срока в неприсъствен ден), ответникът не е определил и не е изплатил
застрахователно обезщетение. Искът е предявен пред първоинстанционния
съд на 15.06.2022 г. т.е. след изтичане на законоустановения тримесечен срок,
поради което се явява процесуално допустим.
По същество на предявения иск:
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по
правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да
6
покрие в границите на застрахователната сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени, както правилно е приел
и първоинстанционния съд.
Както бе посочено по-горе спорът в настоящото въззивно производство
между страните е само досежно размера на дължимото застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди.
По възраженията, въведени от въззивника-ответник с въззивната му
жалба. Същите са основателни.
Настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционният съд е
определил завишен размер на обезщетение на ищцата за претърпените от нея
неимуществени вреди.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
При определяне на дължимото обезщетение съдът изхожда и от
икономическата конюнктура в страната в страната към момента на
увреждането и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на
съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с
нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в основата на непрекъснатото
осъвременяване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени
вреди, причинени от застрахования на трети лица.
При определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди
при причиняване на телесни увреди, от значение са: характера и степента на
уврежданията, интензитетът и продължителността на претърпените
физически болки и страдания, брой на телесните повреди, протичане на
оздравителния процес - продължителност и брой на престои в болнични
заведения, извършени операции, проведени процедури, предстоящи в бъдеще
7
нови медицински интервенции, период на оздравителния процес (срок на
лечение), възможност за пълно възстановяване от травмата, време за
възстановяване, усложнения вследствие на уврежданията, възможност за
бъдещо влошаване на състоянието, остатъчни негативни последици от
уврежданията, белези, загрозявания, осакатяване, необходимост от спазване
на специален режим на живот и др., общо физическо състояние на
пострадалия към момента на увреждането и установените предходни
заболявания, наличие и процент на временна или тР. загуба на
работоспособност, инвалидност, възможност на пострадалия да се справя без
чужда помощ или необходимостта от такава, професия на пострадалото лице
и възможност след събитието отново да работи по професията си, начина на
живот на пострадалия преди и след ПТП, причинените морални и психически
страдания, социално-икономическите условия в страната, съдебната практика
при подобни случаи.
С оглед на така изброените примерно критерии, с доказателствата по
делото е установено, че в пряка причинна връзка от процесното произшествие
ищцата на 56 години към датата на произшествието е получила
многофрагментно счупване на колянното капаче в дясно-закрито, счупване от
3-то до 7-мо ребра в дясно, разкъсно-контузна рана в областта на дясното
коляно, като за лечението на първото счупване ищцата е провела болнично
лечение и е претърпяла една оперативна интервенция. Възстановителният
период за физически увреди е продължил около три месеца, като и към
момента ищцата не е напълно възстановена, доколкото е налице
функционален дефицит в дясната колянна става, изразяващ се в
невъзможност за пълен клек и флексия 90-98 градуса при норма 130 градуса,
което се дължи включително и на обстоятелството, че и към момента не е
отстранен остеосинтезния материал, като с усилена рехабилитация ищцата
може да се възстанови до степен да има по-голям обем на движение. В
продължение на този период ищцата е имала по-интензивни болки, както и
затруднение с дишането с оглед счупените ребра. Към момента ищцата също
ползва помощно средство за придвижване-бастун. За около месец и половина
ищцата е имала нужда от чужда помощ-за придвижване, самообслужване.
След произшествието ищцата не работи, поради проблеми с ходенето и
шофирането. Освен физическите увреди, ищцата е претърпяла и
психологични такива, изразяващи се в шокова реакция, преминала в стресови
8
прояви, а по-късно и до тревожно депресивно състояние, което при ищцата е
налично и към момента.
Като изхожда от установените по делото факти, относно действително
претърпените болки и страдания от ищцата, вследствие търпените от нея
болки и страдания, изведени както от доказателствата по делото, така и на
база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият
състав намира, че справедливият размер на дължимото обезщетение е 60 000
лв.
Така определено, същото не е завишено по своя размер, спрямо
действително установените по делото факти и не противоречи на принципа на
справедливостта. Същото е съобразено както с икономическата конюнктура
към 2022 г., израз на която са и установените лимити на отговорност на
застрахователя към този момент (съобразно нормата на чл.492, т.1 от КЗ за
неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт – 10 420 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите
лица).
Ищцата не следва да бъде обезщетяване за предстоящи в бъдеще нови
медицински интервенции и по-конкретно за премахване на остеосинтезите,
тъй като по делото нито се твърди, нито се установява да е насрочена в
близко бъдеще такава интервенция, а и в самата искова молба се съдържа
признание за това: „…страхува само при мисълта, че ще се наложи повторна
операция за премахване на остеосинтезите..“, т.е. такава към момента не се
предвижда. От друга страна не следва да бъде обезщетявана и за
констатираното остатъчното към момента увреждане-невъзможност за пълен
клек и флексия в по-малък обем от нормата, тъй като видно от показанията на
вещото лице в проведеното на 13.12.2022 г. открито съдебно заседание с
усилена рехабилитация, ищцата може да се възстанови до степен да има по-
голям обем на движение, т.е. към момента все още не е налице тР.,
дефинитивна увреда, която да не подлежи на възстановяване, или поне с
доказателствата по делото, такава не се установява.
Предвид гореизложеното въззивната жалба на ответника се явява
частично основателна, поради което решението на първоинстанционния съд
ще следва да бъде отменено в частта, с която исковата претенция е уважена за
разликата над дължимата сума от 60 000 лв. до присъдения размер от 75 000
9
лв. и съответно потвърдено в частта, с която исковата претенция е уважена за
разликата над 50 000 лв. до 60 000 лв.
По отговорността за разноските:
При този изход на делото, въззивният съд ще следва да преразпредели
разноските направени от страните пред първоинстанционния съд, като
определи същите съобразно уважената и отхвърлената част от исковата
претенция.
Ищцата е освободена от държавна такса и разноски на основание чл.83,
ал.2 от ГПК.
Видно от договор за правна защита и съдействие № 011890 от 26.10.2022
г. адвокат П. С. е осъществяла безплатно процесуално представителство на
ищцата на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
Съответно с оглед така уважената част от иска и осъщественото от
адвокат С. безплатно процесуално представителство на ищцата пред първата
инстанция, ответникът дължи на основание чл.38, ал.2 от ЗА на адвокат С.
адвокатско възнаграждение в размер на 5 229,76 лв.
Ответникът дължи и на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на СОС държавна такса в размер на 2 427,20
лв., както и сумата от 361,62 лв.-разноски заплатени от бюджета на съда,
съответни на уважената част от исковете.
Ето защо първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
частта, с която която ответникът е осъден да заплати на адвокат С. на
основание чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение над дължимата сума
от 5 229,76 лв. до присъдената сума от 6 487,50 лв., в частта с която
ответникът е осъден да заплати на СОС държавна такса и разноски за
разликата над дължимата сума от 2 788,82 лв. до присъдената от 3 600 лв.
Ответникът и до приключване на устните състезания не е заявил искане
за присъждане на разноски, съответно такива не са му присъдени с
първоинстанционното решение.
По разноските направени пред въззивната инстанция.
Общия обжалваем интерес по настоящото дело е в размер на сумата от
25 000 лв. Въззивната жалба е уважена за сумата от 15 000 лв. Въззивникът е
направил разноски в размер на 500 лв.-държавна такса. Други разноски не
10
претендира. От тази сума и на основание чл.78, ал.1 от ГПК въззиваемата
страна дължи на ответника разноски в размер на 300 лв.
За осъщественото от адвокат С. безплатно процесуално
представителство на въззиваемата страна пред настоящата инстанция,
въззивникът ще следва да бъде осъден да й заплати адвокатско
възнаграждение в размер на лв., което е съответно на отхвърлената част от
въззивната жалба в размер на 10 000 лв.
При обжалваем интерес от 25 000 лв. минималното адвокатско
възнаграждение изчислено на основание сега действащата разпоредба на чл.7,
ал.2, т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. възлиза на сумата от 2 650 лв., от която
сума въззивникът дължи на адвокат С. 1060 лв., която сума е съответна на
отхвърлената част от въззивната жалба.
Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 151/29.12.2022 г., постановено по търг.д. №
105/2022 г. по описа на Софийски Окръжен съд в частта, с която е уважена
исковата претенция за неимуществени вреди за сумата от 15 000 лв.,
представляваща разликата над дължимата сума от 60 000 лв. до присъдената
сума от 75 000 лв., ведно със законната лихва от 25.05.2022 г. до
окончателното изплащане, в частта, с която ответникът е осъден да заплати
на адвокат С. на основание чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение над
дължимата сума от 5 229,76 лв. до присъдената сума от 6 487,50 лв., в частта
с която ответникът е осъден да заплати на СОС държавна такса и разноски
заплатени от бюджета на съда за разликата над дължимата сума от 2 788,82
лв. до присъдената от 3 600 лв. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен искът с правно основание чл.432, ал.1
от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД, предявен от Е. В. М.,
ЕГН **********, с.***, общ.*** срещу „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, вписано в Търговския регистър
при Агенция по вписванията-София с ЕИК 20299615, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Изгрев, бул. „Г.М.Д.” № 1 за осъждането му да
заплати на ищцата сумата от 15 000 лв., представляваща разликата над
дължимата сума от 60000 лв. до присъдената сума от 75 000 лв., ведно със
11
законната лихва от 25.05.2022 г. до окончателното изплащане,
представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди -
болки и страдания от травматични увреждания, получени в пряка причинна
връзка от пътно-транспортно произшествие, осъществено на 17.01.2022 г. на
път ВП-81, 12+000 км по вина на водача на товарен автомобил «Рено Мастър
Т35Д» с рег.№ ********, с валидна задължителна застраховка «Гражданска
отговорност» при ответното дружество, обективирана в застрахователна
полица № BG/30/121003634017, валидна от 28.12.2021 г. до 27.12.2022 г.
ОСЪЖДА Е. В. М., ЕГН **********, с.***, общ.*** да заплати на
основание чл.78, ал.3 от ГПК на „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, вписано в Търговския регистър при Агенция
по вписванията-София с ЕИК 20299615, със седалище и адрес на управление
гр. София, район Изгрев, бул. „Г.М.Д.” № 1 сумата от сумата от 300 лв.
(триста лв.) разноски направени от ответника пред въззивната инстнация.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 151/29.12.2022 г., постановено по търг.д.
№ 105/2022 г. по описа на Софийски Окръжен съд в частта, с която искът е
уважен за разликата над сумата от 50 000 лв. до сумата от 60 000 лв., ведно
със законната лихва от 25.05.2022 г. до окончателното изплащане.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-
София с ЕИК 20299615, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Изгрев, бул. „Г.М.Д.” № 1 да заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗА на
адвокат П. С., гр. ***, ул. „***“ № *, четвърти полуетаж адвокатско
възнаграждение в размер на 1 060 лв. (хиляда и шестдесет лв.) за
осъщественото от нея пред настоящата инстанция процесуално
представителство на въззиваемата.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд
в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280,
ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
12
1._______________________
2._______________________
13