Решение по дело №786/2018 на Районен съд - Харманли

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№

 

гр. Харманли  22.VІІ.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд Харманли в открито заседание на двадесет и втори март, две хиляди двадесет и втора година в състав

                                                                       Председател: Веселин Коларов

 

 

Предявен е иск за делба на съсобствен недвижим имот, придобит по наследство, с правно основание чл.69 от Закон за наследството и се намира във фазата по допускане на делбата.

 

Ищеца С.И.Н. ***, чрез пълномощника адв. Д.А. *** твърди, че с ответника Н.И.Н. ***, са наследници по закон -синове на И.Н. ***, поч. на 29.ІІІ.1996г. (баща на страните) и на В. П. Г.,***, поч. на 25.ІІ.2014г., (майка на страните).

Сочи се, че съгласно Нотариален акт №72 т.I дело №264/1956 г. на Харманлийски народен съдия, наследодателя Г. бил признат за собственик на недвижим имот, придобит по делба, а именно: дворно място от 550 кв.м. с построената върху него къща със застроена площ 70 кв.м. Това дворно място било идентично с поземлен имот с идентификатор 77181.11.314 по кадастралната карта на гр. Харманли ул.”******“.

С нотариален акт № 60 т. I дело №113/1983 г. на Харманлийски районен съдия наследодателя Г., със съгласието на съпругата си В. П. Г. продали на ответника Н.Н.: ПЪРВИЯ САМОСТОЯТЕЛЕН ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от двуетажната жилищна сграда с приземен /сутеренен/ етаж и със съответните идеални час-ти от общите части, която сграда е построена в дворното място на продавача, а именно: дворно място, съставляващо парцел IX с пл.№911 в кв.107 по плана на град Харманли, утвърден със заповед №626/1979 г., като продавачът се е легитимирал като собственик с Нотариален акт №72 том I дело №264/1956 г. на Харманлийски народен съдия.

С нотариален акт №56 т. I дело №109/1983 г. на Харманлийски районен съдия наследодателя Г., със съгласието на съпругата си В. П. Г. учредил на ищеца С.Н. и на ответника Н.Н. - безвъзмездно право на строеж (суперфиция), по силата на което със свои сили и средства ищеца построил ВТОРИЯ САМОСТОЯТЕЛЕН ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от двуетажната жилищна сграда с приземен (избен (има се предвид сутерена-б.м.)) етаж, както и припадащата се към този етаж пристройка състояща се от стълбище, стая, тоалетна, баня и антре и съответните идеални части от общите части на сградата и на пристройката. Ответника Н. построил със свои средства и за себе си принадлежащата се част от пристройката към ВТОРИЯ етаж от жилищната сграда, която част и пристройка се състои от стая, тоалетна, баня и антре и съответните идеални части от общите части на пристройката, които строежи се извършат съгласно одобрен архитектурен план (проект).

Твърди се, че в резултат на продажбата на първи самостоятелен жилищен етаж /над приземния /сутеренен/ етаж със съответните идеални части от общите части на сградата и пристроената по суперфиция пристройка към него,  ответникът бил изключителен собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77181.11.314. 1.1 и съответните идеални части от сграда 77181.11.314.1, а ищецът по суперфиция  - изключителен собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77181.11.314.1.2 и съответните идеални части от сграда 77181.11.314.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Харманли.  Като собственици на самостоятелни обекти в двуетажната жилищна сграда с приземен /сутеренен/ етаж, която била в режим на етажна собственост от 1983г.,  всеки от етажните собственици бил собственик и на по ½ ид.ч. от общите части на сградата, в които се включвали към датата на учредяване на суперфицията- 25.ІІІ.1983 г. и извършване на строителството съгласно действащите тогава строителни правила и норми, и приземния /сутеренен/ етаж от тази сграда, застроен на кота 00.00, който към датата на суперфицията не е бил самостоятелен обект в сградата и е нямал самостоятелно съществуване, а е бил обща част на новата сграда, поради което принадлежала на етажните собственици, като всеки от тях има по ½ ид.ч. от него като обща част на сградата.

Проц. представител на ищеца с оглед изложеното счита, че с нотариален акт № 60 т. I дело №113/1983г. на Харманлийски районен съдия, наследодателя Г., не си е запазил собствеността върху приземения /сутеренен/ етаж в двуетажната жилищна сграда с приземен /сутеренен/ етаж, който по силата на този нотариален акт, нотариалния акт за суперфиция и одобрения проект като идеална част, станал принадлежаща част към всеки от самостоятелните обекти: първи и втори жилищни етажи, като всеки от етажните собственици има по ½ ид.ч. от него (приземния етаж), като поради това в тази част договора за продажба и нотариалния акт, който бил сключен са недействителни, тъй като с прехвърлянето на съответните самостоятелни обекти-първи и втори етаж се считат прехвърлени и принадлежащите към тях по 1/2ид.части от общите части на сграда, част от които е и приземния /сутеренен/ етаж,  който не е имал тогава самостоятелно съществуване и не е бил самостоятелен обект, а обща част на сградата, възникнала въз основа на разрешеното и извършено ново строителство.

В исковата молба се твърди, че съгласно кадастралната карта на гр. Харманли от 2006г. приземния /сутеренен/ етаж от двуетажната много фамилна жилищна сграда с приземен етаж, от който всяка от страните са собственици на по ½ ид.ч., е заснет като САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 77181.11.314.1.3, находящ се в гр. Харманли Община Харманли Област Хасково по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-9/23.ІІІ.2006 г. на Изпълнителен директор на АК гр. София, с адрес: гр. Харманли п.к.6450 ул. „***** ет.О обект 3, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, построена в поземлен имот с идентификатор 77181.11.314, предназначение на самостоятелния обект: Друг вид самостоятелен обект в сграда, Брой нива на обекта: 1, с площ: 73.89 кв.м., със съседни самостоятелни обекти: На същия етаж: няма, Под обекта: няма, Над обекта: 77181.11.314.1.1, стар идентификатор: няма, ведно с принадлежащите към обекта съответни идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

Твърди се, че със саморъчно завещание от 12.VІІІ.2008г., обявено на 28.Х. 2014г. с протокол от А. П.-Нотариус рег.№ 463 на Нотариалната камара с район на действие района на Районен съд Харманли, вписано на 29.Х.2014г. дв.вх.р.№ 3773 т.2 № 210 в Службата по вписванията Харманли майката на страните – В. П. Г., завещала на ответника конкретно имущество: съответната идеална част от недвижим имот-сутерена от къща, находяща се в гр. Харманли ул. ”**** при съседи: Х. Д. и А. Р., площ от 70 кв.м., съгласно нотариален акт №82 т.І дело №286/1956г.

Проц. представител счита, че този завет няма действие спрямо ищеца, като действителен собственик на 1/2ид.ч. от приземния етаж, ако се приеме, че това е волята на завещателя, което не било ясно, тъй като завещаните идеални части от приземния (сутеренен) етаж не били собственост на завещателката към момента на смъртта й и тъй като сделките с идеални части са недействителни. Освен това в завета не била изразена ясно, точно и конкретно волята на завещателя, не било посочено конкретно имущество, не бил посочен конкретния размер на завещаното имущество, нито било посочено по начин и с конкретни технически характеристики, който да позволява точната му индивидуализация, и бил посочен различен нотариален акт, от този на наследодателя И.Н.Г.. Това също правило завещанието недействително. Оспорва се и действителността на завещанието, тъй като то не било писано и датирано саморъчно от завещателката, като били  нарушени разпоредбите на ЗН за действителността на завещанието.

Проц. представител счита, че с това завещание, ако се приеме, че е действително и има действие по отношение на ищеца, е накърнена запазената част на ищеца като наследник по закон, която съгласно чл.29 ал.1 ЗН била 2/3 от наследството, равняваща се на 1/3ид.ч. от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 77181. 11.314.1.3, при двама наследници, или по 1/9 ид.ч. за всеки от двамата.

Твърди се, че ответникът оспорва правата на ищеца, отказвал доброволно да възстанови запазената му част и да се раздели имота, което обусловило правния интерес у ищеца от предявяване на иск за делба на съсобствения имот и евентуално, на иск по чл. 30 ал.1 ЗН  за възстановяване на запазената му част от наследството на майка им В. П. Г. и иск за делба.

 

Моли съда да постанови решение, с което да допуснете съдебна делба между страните по делото на следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 77181.11.314.1.3, находящ се в град Харманли, Община Харманли, Област Хасково по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-9/23.ІІІ.2006г. на Изпълнителен директор на АК гр. София, с адрес: гр. Харманли, п.к. 6450, ул.„****“ ет.О обект 3, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, построена в поземлен имот с идентификатор 77181.11.314, предназначение на самостоятелния обект: Друг вид самостоятелен обект в сграда, Брой нива на обекта: 1, с площ: 73.89 кв.м., със съседни самостоятелни обекти: На същия етаж: няма, Под обекта: няма, Над обекта: 77181.11.314.1.1, стар идентификатор: няма, ведно с принадлежащите към обекта съответни идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при квоти 1/2 ид.ч. за ищеца и 1/2 ид.ч. за ответника, както и да извършат всички необходими по закон действия за ликвидиране на съсобствеността.

При условията на евентуалност в случай,  че съда приеме за неоснователни твърденията на ищеца и приеме, че приземния (сутеренен) етаж не е бил идеална част, а самостоятелен обект съгласно действалите законови и строителни-технически правила и норми към датата на отстъпване на суперфицията и че саморъчното завещание от 12.VІІІ. 2008г. е действително и има действие по отношение на приземния (сутеренен) етаж и на ищеца, моли съда да постанови решение с което да намали завещанието направено от наследодателката В. П. Г. на ответника със саморъчно завещание от 12.VІІІ.2008г., обявено на 28.Х.2014 г. с протокол от А. П.-Нотариус рег.№ 463 на Нотариалната камара с район на действие района на Районен съд Харманли, вписано на 29.Х.2014г. дв.вх.р.№ 3773 том ІІ №210 в Службата по вписванията Харманли на следния недвижим имот: 4/6 ид.ч. от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 77181.11.314.1.3, находящ се в град Харманли, Община Харманли, Област Хасково по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-9/23.ІІІ.2006г. на Изпълнителен директор на АК гр. София, с адрес: град Харманли, п.к.6450, ул. „**** ет. О обект 3, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, построена в поземлен имот с идентификатор 77181.11.314, предназначение на самостоятелния обект: Друг вид самостоятелен обект в сграда, Брой нива на обекта: 1, с площ: 73.89кв.м., със съседни самостоятелни обекти: На същия етаж: няма, Под обекта: няма, Над обекта: 77181.11.314.1.1, стар идентификатор: няма, ведно с принадлежащите към обекта съответни идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото - до размер на 2/3 ид.ч., и възстановите на ищеца запазената му част от наследството на В. П. Г. в размер на 1/3 от наследството, представляващо 1/9ид.ч. от самостоятелния обект в сграда с идентификатор 77181.11.314.1.3,

както и

Да допусне съдебна делба между страните по делото на следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 77181.11.314.1.3, находящ се в гр. Харманли, Община Харманли, Област Хасково по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-9/23.ІІІ.2006г. на Изпълнителен директор на АК гр. София, с адрес: гр. Харманли п.к.6450 ул.„Петко и Пенчо Славейкови” №12 ет. О обект 3, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, построена в поземлен имот с идентификатор 77181.11.314, предназначение на самостоятелния обект: Друг вид самостоятелен обект в сграда, Брой нива на обекта: 1, с площ: 73.89кв.м., със съседни самостоятелни обекти: На същия етаж: няма, Под обекта: няма, Над обекта: 77181.11.314. 1.1, стар идентификатор: няма, ведно с принадлежащите към обекта съответни идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при квоти 4/9ид.ч. за ищеца и 5/9ид.ч. за ответника, както и да извърши всички необходими по закон действия за ликвидиране на съсобствеността.

Претендира присъждане на разноските по делото.

 

 

В срока по чл.131 от ГПК е  депозиран отговор от ответника Н.И.Н., в които е изразено становището че предявения иск е допустим и частично основателен, доколкото ищеца е съсобственик и притежава съответната идеална част от процесния имот.

С отговора се оспорва твърдението на ищеца че процесната СГРАДА №77181. 11.314.1.3 , не е самостоятелен обект и към датата на суперфицията и нямала самостоятелно съществуване, а била обща част на новата сграда, поради което всеки един от страните има по ½ ид.ч. от нея като обща част на сградата.

Твърди се, че с Нотариален акт №72/1956г. на ХРС, наследодателя Г. бил признат за собственик на дворно място, с построената в него къща от 70.00кв.м. През 1963г., наследодателя построил нова двуетажна къща, състояща се от приземен етаж и един надземен етаж, със застроена площ от около 73кв.м. Строителството на тази постройка било извършено след снабдяване със всички строителни разрешения и одобрен архитектурен проект и е била в съответствие с действащите към този момент строителни правила и норми. Според този проект, къщата се състояла от два надземни и един приземен етаж и вътрешно стълбище. Процесната сграда била изградена като приземен етаж с три стаи, баня, тоалетна и коридор. След изграждане на първия надземен етаж, било изградено и външно стълбище и самостоятелен вход към този етаж.  От този момент, там живеели родителите на страните и ползвали процесния етаж като жилищен, до 2014г.вкл., когато починала майка им.  От 1963г., а и към датата на суперфицията -1983г., тази сграда  имала самостоятелно съществуване и отговаряла на строителните изисквания приложими за него дори и към този момент.

Твърди се, че предвид факта, че този етаж се е ползвал за жилище от построяването му- до 2014г., бил е обособен като самостоятелен етаж, видно от одобрения архитектурен план към 1962г., дори и същия да не отговаря напълно на сега действащите строителни правила и норми за жилище, то този етаж представлявал жилищен и бил годен обект на право на собственост.

Ответника счита, че към случая било относимо ТР № 96/1971г. на ОСГК на ВС, където бил уреден въпроса на заварени съсобствени жилищни сгради и приложимите за тях строителни правила и норми. Процесната сграда била построена през 1963г. и попадала в описаната в ТР категория на заварен строеж, който може и да не отговаря изцяло на изискващите се строителни нормативи, ако по-рано е бил обособен за самостоятелно ползване. Това Тълкувателно решение, не било изгубило сила и към момента и имало задължителен характер по отношение на въпросите които третира.

Ответника счита че оспорената от ищеца сделка, обективирана в Нотариален акт № 60/25.ІІІ.1983г., е напълно действителна - предмет на разпореждане в тази сделка била обособена самостоятелна вещ, а не идеална част от еднофамилна неделима двуетажна сграда.

Оспорва се твърдението на ищеца, че притежава ½ идеална част от процесния имот като неоснователно.

В отговора на исковата молба е взето становище по отношение оспореното Саморъчно завещание от 12.VІІІ.2008г., направено в полза на ответника и обявено на 28.Х.2014г., с протокол от Адриан Проданов-Нотариус рег.№463 на Нотариалната камара, вписано на 29.Х.2014г. в Службата по вписвания. Според ответника, като строго формален акт, завещанието било съставено при спазване разпоредбата на чл.25 ал.1 от ЗН, вкл. и относно формата му. След смъртта на наследодателката Г. през 2014г., същото било обявено при спазване на процедурата по чл.27 ал.3 и 4 от ЗН. В този смисъл представеното по делото саморъчно завещание било действително, съставено в предвидената от закона форма, не противоречало на добрите нрави и закона и не го заобикаляло.

 

С молба вх. рег. № 540/ 22.І.2019г. ищеца Н., чрез процесуалния си представител,  моли да се конституира като ищец по главния иск за делба и Й.П. В.- Н. ЕГН ********** ***, а като ответник по главния иск за делба и Т.Я.Н. ЕГН ********** ***, като се задължат ответниците да представят удостоверение за сключен граждански брак.     

С молба вх. рег. № 676/ 25.І.2019г. Й.П. В.- Н. ЕГН ********** ***, е заявила че поддържа предявения иск за делба на недвижим имот, както и всички извършени да този момент процесуални действия от ищеца С.Н. – неин съпруг.

С  молба вх. рег. № 1220/11.ІІ.2019г. ищеца Н., чрез процесуалния си представител, е конкретизирана обстоятелствената част на исковата молба и е прецизиран петитума както следва :

Моли се съда да допусне съдебна делба между ищците С.И.Н. и Й.П. Вълчева-Н. и ответниците Н.И.Н. и Т.Я.Н. на следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 77181.11.314.1.3, находящ се в град Харманли, Община Харманли, Област Хасково по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-9/23.ІІІ.2006 г. на Изпълнителен директор на АК гр. София, с адрес: гр. Харманли п.к.6450 ул.„Петко и Пенчо Славейкови“ №12 ет. О обект 3, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, построена в поземлен имот с идентификатор 77181.11.314, предназначение на самостоятелния обект: Друг вид самостоятелен обект в сграда, Брой нива на обекта: 1, с площ: 73.89 кв.м., със съседни самостоятелни обекти: На същия етаж: няма, Под обекта: няма, Над обекта: 77181.11.314.1.1, стар идентификатор: няма, ведно с принадлежащите към обекта съответни идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при квоти ½ ид.ч. за ищците и ½ ид.ч. за ответниците, както и да извършите всички необходими по закон действия за ликвидиране на съсобствеността, както и да осъди ответниците да заплатят на ищците разноските по делото,

В случай, че съда приеме за неоснователни твърденията на ищците за това и приеме, че приземния (сутеренен) етаж не е бил идеална част, а самостоятелен обект съгласно действалите законови и строителни-технически правила и норми към датата на отстъпване на суперфицията, поради което процесния самостоятелен обект не е съсобствен между двамата ищци и двамата ответници в съпружеска имуществена общност на основание продажба и суперфиция, а е съсобствен на наследниците на И.Н.Г. и ако, че приемете, че саморъчното завещание от 12.VІІІ.2008г. е недействително и няма действие по отношение на приземния (сутеренен) етаж и на ищеца С.И.Н. да допуснете съдебна делба между С.И.Н. и Н.И.Н. на следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 77181.11.314.1.3, находящ се в град Харманли, Община Харманли, Област Хасково по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-9/23.ІІІ.2006г. на Изпълнителен директор на АК гр. София, с адрес: гр. Харманли, п.к. 6450, ул.„Петко и Пенчо Славейкови"№12 ет. О обект 3, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, построена в поземлен имот с идентификатор 77181.11.314, предназначение на самостоятелния обект: Друг вид самостоятелен обект в сграда, Брой нива на обекта: 1, с площ: 73.89 кв.м., със съседни самостоятелни обекти: На същия етаж: няма, Под обекта: няма, Над обекта: 77181.11. 314.1.1, стар идентификатор: няма, ведно с принадлежащите към обекта съответни идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при квоти по ½ ид.ч. за ищеца С.И.Н. и ответника Н.И.Н., както и да извършите всички необходими по закон действия за ликвидиране на съсобствеността, и осъдите ответника да ми заплати разноските по делото, който иск се предявява като евентуален,

В случай, че съда приеме, че саморъчното завещание от 12.VІІІ.2008г. е действително и има действие по отношение на приземния (сутеренен) етаж и на ищеца С.И.Н., да  намали по иск на ищеца С.И.Н. против ответника Н.И.Н. завещанието направено от В. П.Г. на ответника Н.И.Н. със саморъчно завещание от 12.VІІІ. 2008г., обявено на 28.Х.2014 г. с протокол от Адриан Проданов-Нотариус рег.№ 463 на Нотариалната камара с район на действие района на Районен съд Харманли, вписано на 29.Х.2014г. дв.вх.р.№ 3773 том 2 №210 в Службата по вписванията Харманли на следния недвижим имот: 4/6 ид.ч. от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 77181.11.314. 1.3, находящ се в град Харманли, Община Харманли, Област Хасково по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-9/23.ІІІ.2006г. на Изпълнителен директор на АК гр. София, с адрес: гр. Харманли, п.к. 6450, ул. „***** ет. О обект 3, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, построена в поземлен имот с идентификатор 77181.11.314, предназначение на самостоятелния обект: Друг вид самостоятелен обект в сграда, Брой нива на обекта: 1, с площ: 73.89кв.м., със съседни самостоятелни обекти: На същия етаж: няма, Под обекта: няма, Над обекта: 77181.11.314.1.1, стар идентификатор: няма, ведно с принадлежащите към обекта съответни идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, до размер на 2/3 ид.ч., и възстановите на ищеца запазената му част от наследството на В. П. Г. в размер на 1/3 от наследството, представляващо 1/9 ид.ч. от самостоятелния обект в сграда с идентификатор 77181.11.314.1.3,

както и да допусне съдебна делба между С.И.Н. и Н.И.Н. на следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с    идентификатор 77181.11.314.1.3, находящ се в град Харманли, Община Харманли, Област Хасково по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-9/23.ІІІ.2006 г. на Изпълнителен директор на АК гр. София, с адрес: гр. Харманли п.к.6450 ул.„**** ет. О обект 3, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, построена в поземлен имот с идентификатор 77181.11.314, предназначение на самостоятелния обект: Друг вид самостоятелен обект в сграда, Брой нива на обекта: 1, с площ: 73.89кв.м., със съседни самостоятелни обекти: На същия етаж: няма, Под обекта: няма, Над обекта: 77181.11.314.1.1, стар идентификатор: няма, ведно с принадлежащите към обекта съответни идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при квоти 4/9ид.ч. за ищеца и 5/9ид.ч. за ответника, както и да извършите всички необходими по закон действия за ликвидиране на съсобствеността, и осъдите ответника да ми заплати разноските по делото, които два иска се предявяват като евентуални.  

С молба вх. рег. № 2995/ 04.ІV.2019г. е уточнено, че Й.П. Вълчева- Н. *** е с ЕГН **********.

 

В хода на процеса – на 31.І.2020г. ищеца С.И.Н. е починал и с Определение № 229/ 26.ІІ.2020г. съдът е конституирал за участие в процеса: В.С.Н. и Й.П. Вълчева-Н. - наследници по закон на С.И.Н. *** - съответно дъщеря и съпруга.

 

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните прие за установено следното:

Не се спори, а и от приобщеното по делото заверено като препис ксерокопие на Удостоверение за наследници изх.№ 140/14.ІІІ.2018г. се установява, че съпрузите И.Н.Г. ЕГН ********** б.ж. на гр. Харманли, поч. на 29.ІІІ.1996г. и В. П. Г. ЕГН ********** б.ж. на гр. Харманли, поч. на 25.ІІ.2014г., са родители на Н.И.Н. ЕГН ********** и С.И.Н. ЕГН **********.

Няма спор, че в хода на процеса – на 31.І.2020г. С.И.Н. ЕГН ********** е починал и е оставил за свои наследници Й.П. Вълчева-Н. ЕГН **********- съпруга и В.С.Н. ЕГН ********** – дъщеря.

Не е спорно между страните, че с Нотариален акт №72 т.I дело №264/1956г. на Харманлийски народен съдия, общия наследодател -И.Н.Г. ЕГН **********, е признат за собственик на недвижим имот, придобит по делба, а именно: дворно място от 550кв.м. с построената върху него къща със застроена площ 70кв.м., което дворно място е идентично с поземлен имот с идентификатор 77181.11.314 по кадастралната карта на гр. Харманли с административен адрес : гр. Харманли ул. ”*****”12.

От приобщеното по делото заверено като препис ксерокопие на препис от Нотариален акт №60 т. I дело №113/1983 г. на Харманлийски районен съдия се установява, че на 25.ІІІ.1983г. наследодателя И.Н.Г., със съгласието на съпругата си В. П. Г.( дадено с нот.зав. д-ция рег. № 196/983г.) е  продал на ответника Н.И.Н.: само първия  самостоятелен жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда с приземен /сутеренен/ етаж, от която жилищна сграда втория жилищен етаж не е построен, ведно още и със съответните идеални части от общите части, без мястото и без приземния етаж (сутерена), която сграда е построена в дворното място на продавача, а именно: дворно място, съставляващо парцел IX с пл. № 911 в кв.107 по плана на гр. Харманли, утвърден със заповед №626/1979г, при граници на парцела: улица, Д.Д., Х. Д., К. А. и н-ци на А. А..

Не се спори, а и от представеното заверено како препис ксерокопие на Нотариален акт №56 т. I дело №109/1983 г. на Харманлийски районен съдия се установява, че на 25.ІІІ.1983г. наследодателя И.Н.Г., със съгласието на съпругата си В. П. Г. – дадено с нотариално заверена декларация, е учредил в полза на синовете си С.И.Н. и Н.И.Н. – безвъзмездна суперфиция, по силата на която:

- С. Ив. Н., със свои средства  и за себе си, да построи Втори самостоятелен жилищен етаж  от дв. етажна жилищна сграда с приземен /избен/ етаж, както и принадлежащата част към този етаж от пристройката, състояща се от стълбище, стая, тоалетна, баня и антре и да построи съответните идеални части от общите части на жилищната сграда и на постройката;   

- Н. Ив. Н., със свои средства и за себе си, принадлежащата се част от жилищната сграда, която част и пристройката се състои от: стая, тоалетна баня и антре да построи още същия и съответните идеални части от общите части на пристройката,

като тези строежи се извършат съобразно утвърден архитектурен план и същите се построят в дворното място на учредителя: дворно място, съставляващо парцел IX с пл. № 911 в кв.107 по плана на гр. Харманли, утвърден със заповед №626/1979г, при граници на парцела: улица, Д.Д., Х. Д., К. А. и н-ци на А. А..

 

Не е спорно, че по времето на учредяване на суперфицията, С. Ив. Н. е бил в брак с Й.П. В. – Н. (съгласно Удостоверение за граждански брак № 146295 на Общински Народен Съвет гр. Пловдив- Акт № ІІ 645/ 11.ХІ.1980г.),  а Н. Ив. Н. е бил в брак с Т.Я.Н..   

Не се спори , че майката на Н. и С. Н. – В. П. Г. е починала на 25.ІІ.2014г., като със саморъчно завещание от 12.VІІІ.2008г., обявено на 28.Х.2014г. с протокол от А. П.-Нотариус рег.№ 463 на Нотариалната камара с район на действие района на Районен съд Харманли, вписано на 29.Х.2014г. дв.вх.р.№ 3773 т. 2 № 210 в Службата по вписванията Харманли, е завещала на Н.Н. имущество: собствената идеална част от недвижим имот-сутерена от къща, находяща се в гр. Харманли ул.”****.”№12 при съседи: Х. Д. и А.Р., площ от 70кв.м., съгласно нотариален акт №82 т.І дело №286/1956 г.

Не е спорно че съгласно действащите по настоящем кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Харманли, че в резултат на продажбата на първи самостоятелен жилищен етаж-над приземния (сутеренен) етаж, със съответните идеални части от общите части на сградата и пристроената по суперфиция пристройка към него - Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77181.11.314.1.1 и съответните идеални части от сграда 77181.11.314.1, е собственост на Н.Н. и съпругата му Т.Н.. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77181.11.314.1.2 и съответните идеални части от сграда 77181.11.314.1 - по суперфиция е бил собственост на С.Н. (преди неговата смърт през 2020г.) и съпругата му Й. В. – Н..

За изясняване на делото от фактическа и правна страна по делото е назначена и приобщена Съдебно техническа експертиза изготвена от в.лице Н. Т. Д.. В заключението си в.лице е посочило, че първоначално изградената жилищна сграда през 1962г. в Поземлен имот с идентификатор 77181.11.314 е била със застроена площ от 73кв.м. , като през 1983г. е пристроено ново разширение от западната страна на сградата. Установено е, че в сградата има обособени три самостоятелни обекта по вид и площ отразени в приложените към заключението скици - „Схеми“: самостоятелен обект в сграда с ид.№ 77181.314.1.3 – на приземния етаж, пригоден за живеене с площ по КК -73.88кв.м., който се ползва то ответната страна, с достъп до северното стълбище на сградата ; самостоятелен обект в сграда с ид.№ 77181.314.1.1 – на първи жилищен етаж, с площ по  КК- 102.56кв.м., собственост на ответната страна с достъп до северното стълбище на сградата и самостоятелен обект в сграда с ид.№ 77181.314.1.2 – на втори жилищен етаж, с площ по  КК- 105.10кв.м., собственост на ищцовата страна с достъп до южното стълбище на сградата. 

При разпита в съдебно заседание, вещото лице заявява, че при извършения от него оглед на място е констатирал, че приземния етаж е с височина от 2.10м., при минимално предвидена височина за жилищен етаж - 2.40м. и това е от момента на  построяването му. Според експерта, към момента на построяване приземния етаж не е бил проектиран, като жилищен етаж, а е било предназначено за складови помещения. Като жилища били проектирани първи и втори жилищни етажи. Установено е, че по проект този етаж е следвало да бъде вкопан, но е изпълнен  на нивото на тротоара- на терена.  Установено е, че прилежащите части на сградата са установени и определени на място - в пристройката били изградени и съществуват две мазета, които се ползват от страните. Тези мазета не можели да бъдат самостоятелни обекти и се причислявали към съответните апартаменти на първи и втори жилищни етажи, както и тавана. Самите таванските помещения също представлявали складови помещения, които са неразделна част от жилищните етажи.

Във връзка с оспореното саморъчно завещание и откритото производство по оспорването му , по делото е назначени и изслушани съдебно графически експертизи . В Заключенията изготвени от вещото лице Р.Г. е отразено , че ръкописния подпис положен в долната част на „Саморъчно завещание“ е положен от В. П. Г. ЕГН ********** , както и че ръкописния текст с който е попълнено Саморъчно завещание от В. П. Г. , вписано при нотариус Адриан Проданов под рег. № 4959/ 2014г. и ръкописния текст в представените от ответната страна 2 листа с отбелязване в горен десен ъгъл „245“ и „246“  с изписан ръкописен текст са изпълнени от едно и също лице. 

От показанията на разпитания по делото свидетел - Д.Р.Д. се установява, че като адвокат при АК Хасково е консултирала В. Г., във връзка с начина на изготвяне на саморъчно завещание по повод процесния имот. Св. Д., (намираща се в роднински връзки със страните по делото) заявява , че при посещението на Г. в  кантората и е предоставила образец-бланка, по която тя собственоръчно написала. По съвет на свидетелката, завещанието било предадено за пазене при нотариус А. П.. Според свидетелката това посещение е било през 2012г- 2013г.

По делото са ангажирани доказателства във връзка с наследствената маса , останала след смъртта на наследодателката В. Г.. Назначени са и са приобщени Съдебно оценителни експертизи относно стойността на наследствената маса оставена след смъртта Г..

 

При така установените фактически положения настоящия състав на съда, съдът съобразно чл.235 ал.2 от Гражданско процесуален кодекс,  приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 34 ал.1 от Закон за собствеността всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако това е несъвместимо с естеството и предназначението й или ако законът разпорежда друго. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 69 ал.1 от Закон за наследството, регламентираща безусловното право на наследника да инициира прекратяване на наследствената имуществена общност. Съгласно чл. 344 ал.1 от ГПК в решението, с което се допуска подялбата, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши, както и каква е частта на всеки сънаследник.

По делото няма спор че съпрузите И.Н. ***, поч. на 29.ІІІ.1996г. и В. П. Г. ***, поч. на 25.ІІ.2014г., са родители на Н.И.Н. ЕГН ********** (ответник по делото) и С.И.Н. ***, поч. на 31.І.2020г. След смъртта на С.Н. той е оставил за свои наследници: Й.П. Вълчева-Н. ЕГН **********- съпруга и В.С.Н. ЕГН ********** – дъщеря (ищци в производството).

Страните не спорят че с Нотариален акт №72 т.I дело №264/1956г. на Харманлийски народен съдия, наследодателя И.Н.Г., е признат за собственик на недвижим имот, придобит по делба, а именно: дворно място от 550кв.м. с построената върху него къща със застроена площ 70кв.м., което дворно място е идентично с поземлен имот с идентификатор 77181.11.314 по кадастралната карта на гр. Харманли с административен адрес : гр. Харманли ул. ”****“.

Не е спорно че съгласно действащите по настоящем кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Харманли, че в резултат на покупко-продажба по силата на Нотариален акт №60 т. I дело №113/1983 г. на Харманлийски районен съдия  на първи самостоятелен жилищен етаж-над приземния (сутеренен) етаж, със съответните идеални части от общите части на сградата и пристроената по суперфиция учредена с Нотариален акт №56 т. I дело №109/1983 г. на Харманлийски районен - пристройка към първия жилищен етаж, понастоящем- Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77181.11.314.1.1 и съответните идеални части от сграда 77181.11.314.1, е собственост на Н.Н. и съпругата му Т.Н..  Втория самостоятелен жилищен етаж, понастоящем самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77181.11.314.1.2 и съответните идеални части от сграда 77181.11.314.1- по суперфиция учредена с Нотариален акт №56 т. I дело №109/1983 г. на Харманлийски районен е бил собственост на С.Н. (преди неговата смърт през 2020г.) и съпругата му Й. Вълчева - Н..

Спора между страните е относно характера на приземния (сутеренен) етаж  като самостоятелен обект на право на собственост. Според състава на съда процесния приземен етаж не е самостоятелен обект, а е принадлежност към двата жилищни етажа, макар по действащите по настоящем кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. Харманли този етаж да е със самостоятелен идентификатор -  № 77181.11.314.3 Този извод съда извежда преди всичко от приобщеното по делото заключение на вещото лице Н.Д. и от заявеното от него при разпита му в съдебно заседание.

 Процесния етаж според вещото лице не отговаря на изискванията на Строителните правила и норми действащи през времето от построяването му и до настоящия момент за жилище. За сградата има изработен архитектурен план за строеж на двуетажна жилищна сграда с приземен етаж на застроена площ от 73кв.м. през 1962г.  Съобразно проекта за строеж на сградата (л.118 от делото), в приземния етаж са предвиждани три помещения които са обслужващи. До 1983г. проекта на строителството е изпълнен до първия жилищен етаж, като приземния не е вкопан в земята, а е на нивото на терена. Сградата не следва да се третира като заварена към 17.V.1963г., тъй като именно по това време 1962-1963г. е започнало строителството и.  С оглед на това в случая е неприложимо ТР № 96/1971 г. на ОСГК на ВС, според което етажи в съсобствени жилищни сгради, заварени към 1963г., могат и да не отговарят на СПН от 1963г., ако представляват обособени от по-рано жилища.  Самото вещо лице заявява, че по проект етажа е бил предвиден за складови помещения, а не за жилище. Едва в последствие той е бил преустроен за жилище. Въпреки изричните указания дадени на страните да посочат от кога, от кого и за какво е използван процесния приземен (сутерен) етаж, доказателства в тази насока не са ангажирани от страните.

Следователно по проект на помещенията в приземието, е зададено като обслужващо предназначение по отношение на жилището на първия, а след надстрояването - и на това на втория етаж, като липсват данни за конкретното им разпределение към всеки от основните обекти.  След оформяне на етажната собственост въпросните помещения не са придобили характер на общи части, предназначени по естеството си да служат за общо ползване, тъй като не попадат сред тези, изброени в чл. 38 ал.1 от Закон за собствеността, а и в хода на настоящото производство, не са  ангажирани доказателства по отношение на този етаж, да е бил отреждан такъв статут по съгласуваната воля на етажните собственици.

По своята същност, като придадени по смисъла на чл. 37 от Закон за собствеността, обслужващите помещения – зимнични и тавански, не са самостоятелни обекти на право на собственост и в съответствие с чл. 98 от закона и следват собствеността на обслужваните от тях жилища като тяхна принадлежност (в този смисъл е и установената съдебна практика), поради което дори да са функционално пригодени да задоволяват жилищни нужди, те не могат да бъдат предмет на прехвърлителни сделки и на делба, освен ако не отговарят на съответните нормативни изисквания за жилище. В конкретния случай според кредитираното експертно становище както поотделно, така и в съвкупност помещенията в приземието на сградата не са съответствали на приложимите през периода от построяването му - до момента строителни правила и норми за жилище.

Предвид горното според съда процесния приземният (сутеренен) етаж не би могъл да се квалифицира като „обект“ по смисъла на §5 т.39 от Допълнителните разпоредби на Закон за устройство на територията, съставляващ самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по ЗКИР. По аргумент от чл. 39 от ЗС, като основен признак на самостоятелния обект, освен обособеността му от останалите съседни такива, се очертава и самостоятелната му използваемост. Доводи в същата насока се извеждат и от актуалното съдържание на §1 т.1 от Допълните разпоредби на ЗКИР, където е предвидено, че „самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура“ е обособена част от сградата или съоръжението, която е обект на собственост и има самостоятелно функционално предназначение.

Така формираният извод за несамостоятелния характер на процесния приземен (сутеренен) етаж налага решение за отхвърляне на иска за тяхната делба.

 

По изложените съображения за неоснователност на предявения основен иск за делба съда счита, че не следва да се произнася по предявените в условията на евентуалност искове за делба на процесния приземен етаж.

 

С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК, в тежест на ищците следва да се възложат сторените от ответната страна разноски в общ размер от 600лв., включващи: 300лв. адвокатско възнаграждение и 300лв. внесен депозит за вещо лице.

 

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р      Е      Ш      И     :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от В.С.Н. ЕГН ****** 8456 и Й.П. В.-Н. ЕГН ********** (наследници по закон на С.И.Н. ***, поч. на 31.І.2020г.), против Н.И.Н. ЕГН ********** и Т.Я.Н. ЕГН ********** ***, иск за съдебна делба на: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 77181.11.314.1.3, находящ се в град Харманли, Община Харманли, Област Хасково по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-9/23.03.2006 г. на Изпълнителен директор на АК гр.София, с адрес: гр. Харманли п.к.6450 ул.„***** ет.0 обект 3, който самостоятелен обект се намира в сграда №1, построена в поземлен имот с идентификатор 77181.11.314, предназначение на самостоятелния обект: Друг вид самостоятелен обект в сграда, Брой нива на обекта: 1, с площ: 73.89 кв.м., със съседни самостоятелни обекти: На същия етаж: няма, Под обекта: няма, Над обекта: 77181.11.314.1.1, стар идентификатор: няма, ведно с принадлежащите към обекта съответни идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОСЪЖДА В.С.Н. ЕГН ********** и Й.П. Вълчева-Н. ЕГН **********, да заплатят на Н.И.Н. ЕГН ********** и Т.Я.Н. ЕГН ********** ***, разноски по делото в размер на 600лв.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен  срок от връчването му на страните .

 

 

                                                                        Районен съдия: ........................