Решение по дело №3082/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 юли 2018 г. (в сила от 6 ноември 2018 г.)
Съдия: Татяна Иванова Маслинкова
Дело: 20185330103082
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 февруари 2018 г.

Съдържание на акта

 

РЕШЕНИЕ

                                                  

Номер  2866                                   17.07.2017                       Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                    I брачен състав

На седемнадесети юли две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание на дванадесети юни две хиляди и осемнадесета година в следния състав:

 

                                                   Председател: ТАТЯНА МАСЛИНКОВА

 

Секретар: Марина Кондарева

като разгледа докладваното от  съдията

дело номер  3082                                                   по описа за   2018 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.150 вр. чл.143 вр. чл.139 от СК.

Производството е образувано по искова молба на Н.Х. и Д.Х., чрез техния законен представител К.С. против Й.Х.. Ищците твърдят, че ответникът е техен баща, като с Решение, постановено по гр. д. № 22566/2011г. по описа на Районен съд - Пловдив бил осъден да заплаща издръжка от 70лв. месечно на Н. и 80лв. месечно за Д.. Твърди се, че понастоящем разходите за ищците са нараснали и те имат нужда от по-висок размер на издръжката, заплащана от бащата, тъй като децата са пораснали, нуждите са се увеличили, Д. е ученик, а Н. посещава д. г. Закупуват се за нуждите на децата дрехи, пособия. Нужни са средства за храна, отопление, такси. Бащата рядко прекарвал време с децата. Прави се искане да се увеличи размера на издръжката за Н. на 200лв. месечно и за Д. на 250лв. месечно.

В определения срок е постъпил писмен отговор от ответника, в който се твърди, че бащата е в продължителни болнични. Осигурявал е средства за нуждите на децата. Желае да прекарва време с тях. Моли размерът на издръжките да бъде определен на 127,50лв. Твърди, че няма възможност да заплаща издръжките в размера, претендиран от ищите.

От показанията на с. Н. С., б. на ищците, се установява, че децата се отглеждат от своята майка, която основно се грижи за тях. Ответникът през 2018г. не бил заплатил издръжка. Майката работела, за да посреща нуждите на децата. Бащата плащал таксата в д. г. Д. ходел на училище. Всеки ден получавал джобни. Имал разходи за транспорт. За подготовка за училище били нужни средства за дрехи, тетрадки. За децата се купували обувки, храна. Майката плащала и част от сметките за ток. Н. в г. ходела на т. Децата имали колела.

Съдът кредитира показанията на с. С. при условията на чл.172 от ГПК като обективни, логични, последователни и непротиворечиви, доколкото в тях споделя собствените си впечатления относно доходите и семейното положение на страните. Впечатленията на с. са преки и непосредствени.

От разказа на с. Д. С., се установява, че бащата е загрижен за децата. Бащата работел като р. п. Изпитвал недостиг на средства. Вземал назаем. Правил подаръци на децата. Дал пари за първия учебен ден. Случвало се да ги води на лекар. Да купува лекарства.

Съдът кредитира показанията на с. С. като незаинтересовани и убедителни.

По делото са събрани доказателства за доходите на родителя, който фактически отглежда децата – тяхната майка. От приобщените доказателства е видно, че майката при настоящия работодател през първите месеци на 2018г. получава между 1000-1500лв. лева месечно облагаем доход. За бащата се установи, че работи при основно трудово възнаграждение близко до минималното.

При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка в по-висок от присъдения вече размер на децата си, следва да се установи промяна на обстоятелствата, при които е бил определен първоначалният размер на издръжката, размерът на доходите на всеки от родителите на детето с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка, нуждите на децата.

Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г. те дължат издръжка независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл.142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.  Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. Съдът с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

Съдът намира, че действително е налице промяна в обстоятелствата, мотивирали първоначално определения размер на дължимата на децата издръжка, като същата е присъдена през 2012г. За изминалия период от време е налице промяна в икономическата обстановка в страната. Издръжките са в момента под минимално установения законов минимум от ¼ от минималната работна заплата. При определяне на първоначалния размер на дължимата издръжка децата са имали нужда от по-малко средства за посрещане на ежемесечните му нужди. Това се дължи на факта, че за разлика от тогава, понастоящем те са пораснали. Нуждите са се увеличили, като са нараснали разходите за облекло, храна, образование, извънкласни занимания, транспорт и други. Предвид гореизложеното съдът е на становище, че понастоящем нуждите на децата от издръжка действително са нараснали с възрастта и специфичните им интереси и е необходимо увеличение размера на дължимата от ответника издръжка.

С оглед на изложеното за доходите на родителите и възможността им да дават издръжка, възрастта и нуждите на Д., както и с оглед социално – икономическите условия в страната, съдът приема, че той има нужда да получава, а двамата родители са задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на поне 350,00 лева, от които минимум 150лв. за храна, а останалите – за дрехи, пособия, транспорт, извънкласни занимания, други дейности и задоволяване на други текущи нужди, включително и такива, свързани с образованието и здравето на м.. При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че децата се отглеждат от майката и тя полага ежедневни грижи за тях. Съдът съобрази и обстоятелството, че майката получава по-висок доход. Затова и относително равен дял следва да се поеме от двамата родители. Настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява 180,00 лева месечна издръжка на Д., а останалите средства следва да се поемат от майката, която полага грижи за фактическото отглеждане. За разликата до пълния предявен размер от 250лв. искът следва да бъде отхвърлен.

Като съобрази доходите на родителите и възможността им да дават издръжка, възрастта и нуждите на детето Н., както и с оглед социално – икономическите условия в страната, съдът приема, че тя има нужда да получава, а двамата родители са задължени да й осигуряват обща месечна издръжка в размер на поне 350,00 лева, от които минимум 150лв. за храна, а останалите – за дрехи, пособия, такси и други разходи, свързани с посещение на д. г., други дейности и задоволяване на други текущи нужди, включително и такива, свързани с образованието и здравето на м. При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че децата се отглеждат от майката и тя полага ежедневни грижи за тях. Съдът съобрази и обстоятелството, че доходът на бащата е по-нисък. Затова всеки от родителите следва да се поеме приблизително равен дял в издръжката им. Настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява 180,00 лева месечна издръжка на Н., а останалите средства следва да се поемат от майката, която полага грижи за фактическото отглеждане, като за разликата до пълния предявен размер, искът следва да бъде отхвърлен. Не се доказаха за Н. да са необходими средства, които да обосновават издръжка в претендирания размер. Нито ответникът да има възможност да заплаща издръжка в по-висок размер.

Съдът счита, че ответникът е във възможност да заплаща издръжка в присъдените от съда размери не споделя наведените възражения, че искът следва да бъде отхвърлен за разликата от 127,50 лв. до 180,00лв. Минималният законов размер не би отговарял на нуждите на децата. Нито на възможностите на баща им, който работи и реализира доходи, макар и не високи. Законодателят е предвидил, че издръжка за ненавършило пълнолетие лице се дължи съгласно ал.2 на чл.143 от СК независимо от работоспособността и от възможността на родителя да се издържа от имуществото си. Посочената норма задължава родителите да заплащат издръжка дори когато не разполагат с достатъчно средства, за да покриват собствените си нужди. Също така издръжката, определена от съда, която ответникът трябва да осигури на всяко от двете деца, не надвишава необходимия размер, предвид възрастта им и техните специфични нужди. Нуждите им могат да се посрещнат по адекватен начин от така определената за всеки от тях издръжка.

Ищците претендират присъждане на разноски по делото. С оглед частичното уважаване на иска и следва разноските да бъдат възложени върху ответника съразмерно с уважената част. Съгласно представен договор за правна защита и съдействие възнаграждение е било заплатено в размер на 300лв. От тях върху ответникът следва да се възложат 240,00 лв. Ответникът не претендира разноски.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът дължи държавна такса от 302.40 лв., изчислена върху увеличения размер на издръжката.

Така мотивиран, съдът

Р  Е  Ш  И :

ИЗМЕНЯ  размера на присъдената по гр.д. № 22566/11г. по описа на Районен съд – Пловдив месечна издръжка, дължима от Й.Д.Х., ЕГН ********** с адрес: *** на Д.Й.Х., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител К.К.С. ЕГН ********** с адрес: *** като УВЕЛИЧАВА същата от 80.00 лв. на 180.00 лева /сто и осемдесет лева/ месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.02.2018г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 180.00 лева до пълния предявен размер от 250.00 лева.

ИЗМЕНЯ  размера на присъдената по гр.д. № 22566/11г. по описа на Районен съд – Пловдив месечна издръжка, дължима от Й.Д.Х., ЕГН ********** с адрес: *** на Н.Й.Х., ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител К.К.С. ЕГН ********** с адрес: *** като УВЕЛИЧАВА същата от 70.00 лв. на 180.00 лева /сто и осемдесет лева/ месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.02.2018г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 180.00 лева до пълния предявен размер от 200.00 лева.

ОСЪЖДА Й.Д.Х., ЕГН ********** да заплати на Н.Й.Х., ЕГН ********** и Д.Й.Х., ЕГН ********** чрез тяхната майка и законен представител К.К.С. ЕГН ********** разноски съразмерно с уважената част от иска в размер на 240,00 лв. /двеста и четиридесет лева/.

ОСЪЖДА Й.Д.Х., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 302,40 лева /триста и два лева и четиридесет стотинки/, представляваща дължима държавна такса по настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/ Т. МАСЛИНКОВА

Вярно с оригинала.

Д.П.