№ 907
гр. Пазарджик, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Николинка Н. П.а
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Николинка Н. П.а Гражданско дело №
20245220103827 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл. 432
от КЗ и чл. 86 ЗЗД.
С подадената искова молба от С. И. Л. ЕГН **********, с адрес гр. П** чрез
адвокат Т. Ж. Ж., съдебен адрес за получаване на призовки и съобщения гр. ** против ЗД
„Б**С“ АД, ЕИК/ПИК **, гр. **, чрез законни представители **И** ищцата С. И. Л., иска
от съда да осъди ответника ЗД „Б**С“ АД, за изплащане на обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от нея в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на
10.01.2024 г. В исковата молба се твърди, че към месец януари 2024 г. ищцата работила на
длъжност „**“ в **к. На 10.01.2024 г., около 5:45 часа, при пресичане на пешеходната пътека
на ул. „Ген. Гурко“ № 6 в гр. Пазарджик, тя била блъсната от лек автомобил марка „**“,
модел „**“, с рег. номер ** и рама № **, управляван от С. Ц. Ш., с ЕГН **********. Твърди
се, че водачът на превозното средство не е спазил правилото за предимство на пешеходците
и е нарушил разпоредбите на Закона за движение по пътищата, като не я е пропуснал на
пешеходната пътека и я е блъснал. В резултат на удара, ищцата паднала на улицата,
загубила съзнание и била транспортирана по спешност в ЦСМП Пазарджик. След това тя
била хоспитализирана в МБАЛ Пазарджик, в Хирургично отделение, с поставена диагноза с
код по МКБ S 36.80- Травма на други интраабдоминални органи без открита рана в корема,
като след изписването й от ХО при МБАЛ Пазарджик, на 11.01.2024 г била настанена в
отделение ОФТР-стационар при МБАЛ - Пазарджик за срок от 7 дни. В резултат на
настъпилото ПТП ищцата твърди, че била получила увреждания на здравето изразяващи се в
силни болки в областта на дясната подбедрица и дясна коленна става, силни болки в дясната
гръдна половина и дясната коремна половина. Твърди се, че уврежданията, които получила
1
ищцата наложили, след като била изписана от лечебното заведение, да бъде на легло около
10 дни, имала голям оток, кръвонасядания и охлузвания в областта на дясното коляно и
дясната подбедрица. Наложило се да се придвижва с бастун, като помощно средство, като
възможността за свободно движение и към настоящия момент не била възстановена в пълен
обем. Твърди се още, че дълъг период от време ищцата била поставена в обективна
невъзможност да изпълнява и трудовите си задължения, и се наложило да ползва отпуск по
временна неработоспособност - първоначално от 10.01.2024 г. до 26.01.2024 г., като в
последствие същия бил продължен за период от 27.01.2024 г. до 25.02.2024 г., или общо 45
дни. Твърди се също така, че след ПТП ищцата била изпаднала и в тревожно-депресивно
разстройство, не можела да спи, будела се нощем и пред очите й било случилото се ПТП на
10.01.2024г. Твърди, че била напрегната, тревожна и състоянието й наложило посещение на
психиатър и невролог. Изписана й била терапия, която прилагала и до момента на подаване
на исковата молба. Твърди, че поради депресивното състояние, в което била изпаднала, се
наложило да се премести от жилището си в гр. Пазарджик и да заживее при дъщеря й в гр.
Пловдив. Твърди още, че изпитва страх да излезе сама на улицата и да пресича пътните
платна сама, като един дълъг период от време при всяко едно нейно излизане от вкъщи била
придружавана от дъщеря й или от трети лица. Твърди, че изпитва страх да изведе и внучето
си, както и да го заведе до детската градина, или градинката за игра, за да не бъде блъсната
отново на пешеходна пътека. Твърди, че дори към настоящия момент все още изпитва болки
и се придвижва с помощно средство. Твърди се още, че в последствие се наложило за нея да
се грижи и малката й дъщеря, която живее и работи в гр. София, както и, че известен период
от време след ПТП-то ищцата живеела при нея, и тя й помагала, пазарувала храна от
магазина, извеждала я на разходка, успокоявала я, че всичко ще се нареди и ще продължи
живота си по старому. Твърди се още в исковата молба, че в следствие на преживяното от
ищцата ПТП, се бил променил и социалният й живот, доколкото определяла себе си като
общителна личност и имала широк кръг от близки приятели, с които обикновено излизала да
се види на заведение /ресторант/кафе/, но стресът и уплахът, който преживяла от случилото
се ПТП й пречел да излиза с приятели, за да не пострада отново, да не бъде блъсната от кола
и за да не бъде разпитвана за случилото се, което преживява отново и отново в съзнанието.
Ищцата твърди, че е психически подтисната, доколкото и към настоящия момент
изпитвала болка. Твърди, че понякога доста куца и не се била възстановена напълно. Твърди
се, че съгласно констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 10.01.2024г. на МВР
Пазарджик виновният участник за настъпване на ПТП на 10.01.2024г. имал сключена
застраховка „ГО“ в ЗД „Б**С“ АД с полица № BG /02/123003675561, валидна от 15.12.2023г.
до 14.12.2024г., както и, че на виновния водач бил съставен и АУАН № СА **. Твърди се
още, че на 23.05.2024 г. чрез „Български пощи“ АД ищцата била подала писмено искане за
предявяване на застрахователна претенция за обезщетение за претърпени щети от ПТП, като
същата, видно - според ищцата, от известие за доставяне, е била получена от ответното
Дружество на 27.05.2024г., като същата била оценила претърпените от нея неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдание в размер на 10 000,00 лв. Твърди, че след
проведена кореспонденция /по телефон с ответника досежно размера на обезщетението, не
2
било постигнато съгласие, и до настоящия момент обезщетение не й е заплатено. Сочи, че в
срока установен в разпоредбата на чл. 496, ал.1 от КЗ ответникът по настоящия иск не се
бил произнесъл, което обуславяло и допустимостта на предявените искове. Изложено е
становище, че претърпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се във физически
и душевни болки и страдания оценява на 10 000 (десет хиляди) лева. Сочи, съгласно
изискванията на чл. 380 от КЗ и представен договор за правна защита и съдействие, че желае
обезщетението да й бъде платено по следната банкова сметка:BIC/SWIFT на Банка ДСК:
STSABGSF , IBAN: **.
Оформен е петитум, с който се моли съдът да осъди ЗД „Б**С“ АД, ЕИК/ПИК **,
гр. София, п.к. 1000, бул. „**, чрез законни представители: **И** да заплати на ищцата
сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от ищеца - С. И. Л., ЕГН **********, адрес: гр. П** в резултат на увреждането
причинено й от ПТП-то на 10.01.2024г., ведно със законната лихва за забава върху
дължимото застрахователно обезщетение считано от 28.08.2024г. /дата на изтичане на
тримесечния срок за произнасяне по заявената от ищцата претенция/ до окончателното
изплащане на сумата. Претендира се присъждане на сторените разноски по делото.
Формулирани са доказателствени искания.
В първото по делото заседание, от пълномощника на ищцата се уточнява, че
исковата претенция е за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лева., за претърпени
от ищцата неимуществени вреди, ведно с лихва за забава, считано от 28.08.2024 г. до датата
на подаване на исковата молба в съда, в размер от 71,94 лв., както и е депозирана молба, с
която на основание чл. 143, ал. 2 от ГПК се допълва исковата молба с възражения и
доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ЗД „Б**С“ АД, ЕИК **, със
седалище: гр. София, бул. Д** действащо чрез адв. М. Г., с която не се оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за процесния лек автомобил „** **“, с per **. Оспорва се механизмът на
ПТП. Сочи, че към исковата молба не бил приложен документ, който да описва и да доказва
механизма на ПТП. Твърди, че единствено доказателство за механизма, което ангажирал
ищецът бил съставения по случая Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
18.01.2024 г., като заявява, че същият не следва да се ползва с материална доказателствена
сила в частта „Обстоятелства и причини за ПТП“, доколкото нямало данни длъжностното
лице, което го е съставило да е възприело лично настъпването на инцидента. Твърди се, че
без да е установен механизмът на ПТП не може да бъде направен извод за това кой от
участниците е действал противоправно, а без установено противоправно поведение не
подлежала на приложение презумпцията за вина по чл. 45, ал.2 от ЗЗД. С отговора се
оспорват изложените от ищеца твърдения относно механизма на ПТП, като се счита, че те
не намирали опора в доказателствения материал. Изразено е становище, че възниква
съмнение дали изобщо процесното ПТП е било настъпило, тъй като в деня на ПТП не бил
подаден сигнал до органите на МВР за настъпило ПТП с пострадали лица, както и, че
3
протоколът за ПТП е бил съставен 7 дни след настъпване на ПТП. Твърди се, че събитието е
случайно (чл.15 НК) за водача на МПС „** **“, с per № ** като за него не е била налице
обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите. Твърди се, че
при липсата на акт по чл.300 от ГПК твърденията на ищцата за търпени вреди, произтекли
от непозволено увреждане подлежат на пълно и главно доказване. Оспорват се правните
доводи на ищеца за допуснати от водача на „** **“, с per № ** нарушения на правилата за
движение от ЗДвП. Твърди се, че не са ангажирани доказателства по отношение на каквато и
да е причинно- следствена връзка между твърдяната вина на застрахования в ответното
дружество, и механизма на ПТП. Оспорва се предявения иск по основание. Оспорва се
описаното ПТП да е било настъпило по посочения от ищеца механизъм, оспорва се то да е
било причинено виновно от водача на лек автомобил МПС „** **“, с per № **. Сочи се
съпричиняване на вредите - чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като се твърди, че ПТП и произтеклите от него
вреди са съпричинени и от пострадалата, която с поведението си била създала предпоставки
и условия за настъпването на инцидента и произтеклите от него вреди. Твърди се, че
настъпилите увреждания на ищцата С. И. Л. не са резултат единствено на виновното
поведение на водача на лек автомобил „** **“, с per № **, както и, че ищцата в значителна
степен сама била завишила риска от собственото си увреждане като била нарушила
нормативно-установените правила за движение на пешеходци, нарушавайки конкретни
разпоредби на ЗДвП, предприемайки пресичане на необозначено за целта място и
навлизайки внезапно на пътното платно. Сочи се чл. 113. (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.), както
и чл. 114 от ЗДвП, като се твърди, че пешеходката била пресичала пътното платно на
необозначено за това място, без да се увери в собствената си безопасност, като само на
няколко метра от мястото на удара имало пешеходна пътека, но ищцата не била направила
най-елементарно усилие да отиде до пешеходната пътека в близост. В допълнение се сочи,
че пешеходката преди да навлезе на пътното платно не била съобразила разстоянието до
приближаващото се МПС, а за водача на автомобила е било невъзможно да предвиди, че на
това място, което е между две пешеходни пътеки ще има пешеходец на пътното платно.
Твърди се, че нарушавайки горните разпоредби пострадалата се била поставила в опасност,
като поведението и е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, поради което
и се счита от ответника, че пострадалата имала значителен принос за настъпилия вредоносен
резултат. Заявено е, че се оспорват твърдените от ищеца увреждания да се намират в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Сочи се, че в съставения по случая
Протокол за ПТП с пострадали лица е било описано, че ищцата е пострадала и е имала
натъртвания по тялото, като не ставало ясно какви натъртвания и в коя област по тялото.
Твърди се, че след настъпване на процесното ПТП, ищцата е била прегледана в Спешно
отделение на болница в Пазарджик, а след това е била направена консултация с психиатър, и
не са били установени данни за счупвания на костната система, както и за други
травматични увреждания. Единствено била описана „контузия на гръден кош и корема“,
която била приета поради оплаквания от болка в дясна половина на корема, дясно коляно и
дясна подбедрица. Сочи се, че били проведени образни изследвания: рентгенографии на
дясно коляно, на гръден кош, бял дроб и скенер на коремни органи и глава, като нямало
4
данни за травматчини увреждания. В допълнение се сочи, че травма „мозъчно сътресение“
не била налице, тъй като след установяването на такава травма ищцата задължително щяла
да бъде хоспитализирана. Твърди се, че няма данни за наличие на мозъчно сътресение от
направените образни изследвания. С оглед на гореизложеното, според ответника, следвал
изводът, че ищцата е получила само леки повърхностни наранявания, болките от които
отшумявали за няколко дни. Изложено е становище, че твърденията в исковата молба за
продължително лечение и невъзможност на пострадалата да се придвижва без помощни
средства, както и нетрудоспособност за период от 45 дни са напълно необосновани и
голословни, и същите не се подкрепяли от събраните по делото доказателства. По
отношение на твърденията за тревожно-депресивно разстройство, от които страдала
пострадалата след претърпяното ПТП, се счита от ответника, че същото не можело да се
свърже пряко с процесното ПТП, тъй като в консултацията от психиатър било описано, че
заболяването започва през 2016 г. след смъртта на майка й, когато е била лекувана от
психиатър, ищцата имала напрежение и в работата, като това била основната причина за
развитието на тревожно-депресивното разстройство на ищцата. Сочи се, че няма данни за
други травми, както и, че след периода на възстановяване нямало медицински документи за
настъпили усложнения. На следващо място се оспорва оздравителният процес да е бил
продължителен, тъй като не били представени документи и липсвали данни такъв да е
протичал. В случай, че се установяла някаква по-голяма продължителност на оздравителния
процес, се твърди същото да е следствие на поведението и неспазване на лекарските
предписания от страна на пострадалата, както и на несвързани с процесното събитие
предходни заболявания. Твърди се, че пострадалата не била претърпяла посочените от нея
увреждания, като се оспорват всичките й твърдения в тази насока. Счита се, че същите са
недължими и не подлежат на обезщетяване по смисъла на чл. 432 ал. 1 от Кодекса за
застраховането. Алтернативно последните се оспорват като прекомерно завишени по размер.
Моли се съдът да постанови решение, с което да отхвърли исковата претенция на ищцата С.
И. Л., като изцяло неоснователни и недоказани, алтернативно се моли съдът да намали
размера на претендираното обезщетение. Претендира се присъждане на направените в
производството разноски. Формулирани са доказателствени искания. Моли се съдът, в
случай, че частично уважи иска, да присъди съдебни и деловодни разноски, и адвокатско
възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от иска, включително и разходи за ДДС.
Заявено е становище, в случай че претендираното от ищеца възнаграждение за адвокат е в
размер над минималния, че се прави възражение за прекомерност, и се моли съдът да го
намали до предвидения в Наредба № 1 на ВАДС минимален размер.
В о. с. з. исковата молба и отговора й се поддържат от процесуалните представители
на страните.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна и достигна до следните
правни изводи:
Фактическият състав на така предявения осъдителен иск е очертан от нормата на чл.
5
432 КЗ /в сила от 01.01.2016 г. /, съгласно която увреденото лице има право да иска
обезщетение пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване
изискванията на чл. 380 КЗ, т. е. след отправяне на писмена застрахователна претенция и
предоставяне на пълни и точни данни за банкова сметка, по която да се извърши плащането.
Следователно, за да бъде уважен искът и предвид правилата за разпределянето на
доказателствената тежест по настоящия спор, нужно е ищецът да докаже при условията на
пълно и главно доказване наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор
«Гражданска отговорност» между собственика на увреждащия автомобил и ответника, в
срока на действие на което е настъпило твърдяното застрахователно събитие, в резултат и в
причинна връзка, с което са причинени твърдените неимуществени вреди, съответно техния
размер.
В настоящото производство не са спорни фактите, които се установяват и
представените писмени доказателства, че на 10.01.2024 г., около 5:45 часа, при пресичане
на пешеходната пътека на ул. „Ген. Гурко“ № 6 в гр. Пазарджик, ищцата С. И. Л. била
блъсната от лек автомобил марка „**“, модел „**“, с рег. номер ** и рама № **, управляван
от С. Ц. Ш., с ЕГН **********, като процесният пътен инцидент е настъпил с материални
щети за автомобила , както и с контузи за ищцата-“натъртвания на тялото“ / Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица от същата дата – л.12 /.В протокола е описано, че водача
на МПС не е пропуснал пресичащия по пешеходната пътека от ляво на дясно пешеходец/
ищцата С. Л. /, вследствие на което пешеходката е блъсната на пешеходна пътека. Съгласно
констативния протокол, виновният участник за настъпване на ПТП на 10.01.2024 г. имал
сключена застраховка „ГО“ в ЗД „Б**С“ АД с полица № BG /02/123003675561, валидна от
15.12.2023г. до 14.12.2024 г., както и, че на виновния водач бил съставен и АУАН № СА **.
Не е спорно и се установява, че на 23.05.2024 г. чрез „Български пощи“ АД
ищцата е подала писмено искане за предявяване на застрахователна претенция за
обезщетение за претърпени щети от ПТП, като видно от известие за доставяне, поканата е
била получена от ответното дружество на 27.05.2024 г. Не е спорно, че в срока по чл. 496,
ал.1 от КЗ ответникът по настоящия иск не се бил произнесъл и в полза на ищцата не е
заплатено застрахователно обезщетение.
Оспорва се от ответната страна , но съдът приема за доказано от писмените
доказателства както и от заключението на допуснатата СТЕ,което цени като компетентно
изготвено и надлежно обосновано, че данните в случая са за пресичане на пешеходеца от
ляво на дясно спрямо посоката на автомобила. В момента на удара, пешеходецът е
извършвал движение върху пешеходната пътека в лентата за движение на автомобила.
Поради липсата на достатъчно технически данни и въз основа на свидетелските показания ,
вещото лице приема, че скоростта на водача е била около 30 км.ч. Протичането на ПТП е
било при неблагоприятни пътни условия – облачно време, мокра пътна настилка ,
изкуствено осветление / ранно зимно утро/. Вещото лице посочва, че от техническа гледна
точка при движение на пешеходец, върху пешеходна пътека с явна нагласа за предимство,
следва да се приеме темп „спокоен ход „ на жена на възраст около 57 години. Дължината на
6
„опасната зона „ за спиране на автомобила , вещото лице определя на 17 м. В момента на
навлизане на пешеходеца в пътното платно от ляво на автомобила, дистанцията на която е
отстояло МПС е траекторията на пешеходеца е била в интервал от 33-41 м. и поради това
вещото лице дава заключение, че водачът е имал техническа възможност да възприеме
пешеходеца в осветената зона от автомобила. Вещото лице отчита, че в материалите по
делото няма данни за внезапно навлизане на пешеходеца на пътното платно. Подчертава, че
водачът е имал техническата възможност при своевременно възприемане на пешеходеца
пресичащ траекторията на автомобила да намали скоростта и да спре до мястото на удара и
да избегне произшествието.
В показанията си разпитания по делото свидетел Ц. С. Ш. изяснява , че той е
шофьора участвал в ПТП. Опитал се да избегне удара , но не успял. Видял жената много
късно, когато била много близко. Тогава я забелязал, но въпреки бързата му реакция, ударил
пострадалата с лявата част на автомобила, страничното огледало. Било ранна утрин ,
пътувал за работа. Ударил жената докато пресичала по пешеходната пътека. Той спрял
автомобила и отишъл да види жената, която паднала на земята. Звъннал на тел. 112 и от там
изпратили линейка. Съставили му акт и наказателно постановление. И двамата били
изплашени, но той се опитал да вдигне жената , за да не лежи на пешеходната пътека. В
това време дошла линейката и лекарите му казали, да не я пипа. Откарали я в болницата.
Свидетелят И. А. К. твърди, че е полицейския служител посетил ПТП. Твърди , че няма
ясен спомен за инцидента, но поддържа , че всичко което е отразил в съставения протокол за
ПТП е вярно.
Анализът на посочените по –горе доказателства сочи, че виновният за процесното
ПТП водач е именно лицето управлявало МПС марка „**“, модел „**“, с рег. номер ** и
рама № **, управляван от С. Ц. Ш., с ЕГН **********, като управляваният от него
автомобил е застрахован при ответника. Не са събрани каквито и да било доказателства по
делото за действия или бездействия на ищцата , с които да е допринесла за настъпване на
вредоносния резултат. Освен това съдът приема за доказано , че ищцата е пострадалото лице
във въпросното ПТП, тъй като от удара е претърпяла физически травми, които са се
отразили на физическото и психическо състояние.
Спорни по делото са и твърдените в исковата молба обстоятелства свързани с
тежестта и продължителността на претърпените вреди от ищцата, техния характер,
интензивност на болките и страданията й , времетраене на възстановителния период и
връзката на травматичните увреждания с цялостното влошаване на нейното здравословно
състояние – все обстоятелства, които са относими към размера на претендираното
обезщетение .
Именно в тази връзка са събрани писмени доказателства - медицинска
документация касаеща лечението и здравословното състояние на ищцата. Тъй като , съдът
не разполага със специални медицински познания по делото е допуснато изслушването на
съдебно- медицинска експертиза от вещо лице със специалност „ортопедия и
травматолагия“ , заключението по която съдът цени изцяло предвид неговата пълнота и
7
надлежното му мотивиране. Вещото лице д-р Д. П., след като е подложил на преценка
събраната по делото медицинска документация и след извършване на личен преглед на
ищцата е констатирал, че последната е получила при процесното ПТП травматични
увреждания – контузии на дясна подбедрица и дясна колянна става , повърхностна травма в
окосмената част на главата, както и травма в областта на дясната гръдна половина и
коремната стена. Доказано е ренгенологично контузно огнище на белия дроб в дясно. При
проведените изследвания и физикални медицински прегледи не са установени травматични
промени във вътрешните коремни органи. Вещото лице посочва, че инициираща е гръдната
травма в лявата гръдна половина причинена от директен удар и от страничното огледало на
автомобила, след което тялото на пострадалата се завърта на ляво, обратно а часовниковата
стрелка и пада на пътното платно , при което се получават другите травми, на главата на
дясното коляно и подбедрица. Вещото лице сочи, че всички хронични заболявания от които
е страдала ищцата / установени от справка в РЗОК / не са в причинна връзка със забавеното
й възстановяване и не са регистрирани усложнения от тях , освен влошаването на
психическото й състояние. Вещото лице квалифицира процесните иницииращи травми / в
гръден кош/ като „временно разстройство на здравето, неопасно за живота „ – за около 3
седмици от датата на травмата, а останалите травми – като причинили „ болка и страдания „
за срок от около 2 седмици от датата на травмата. Вещото лице дава прогноза , че
възстановителният им период може да се даде на горната им граница от 3 седмици. Вещото
лице смята , че ползваният от ищцата отпуск поради временна нетрудоспособност от 45 дни
– следва да се свързва с психическото състояние на ищцата. Посочва, че няма никакви данни
за извършена консултация с ортопед или травматолог след инцидента макар , че в СО такава
е била назначена. Няма данни и какво медикаментозно лечение е провеждала ищцата в
къщи. В ОХ при приемането е извършена само задължителна консултация с кардиолог.
Вещото лице дава заключение, че проведеното ОФТР е спорно и вероятно касае хронично
възрастово изменение, което няма никаква връзка с процесния инцидент. Не са констатирани
в документите соматични постравматични усложнения освен на психичен статус на ищцата.
Заключението на вещото лице е, че ищцата е могла да се обслужва сама, тъй като травмите
не са били много тежки. Не е било необходимо да се придвижва с помощни средства.
Изслушано и прието е по делото заключение на съдебно- психиатрична
експертиза , което съдът цени изцяло , тъй като същото е подробно и компетентно
мотивирано. Вещото лице дава заключение , че към момента на освидетелстване ищцата С.
И. Л. страда от постравматично стресово разстройство. Вещото лице също така сочи, че на
базата на провежданата поддържаща терапия , психичното състояние на ищцата преди
процесното ПТП е било еквивалентно на психично здраве. След преживяния пътен
инцидент у ищцата Л. доминират психични преживявания с негативен емоционален нюанс.
И към момента на прегледа от вещото лице, при ищцата се откриват психични стрес -
маркери и понастоящем тя не е с напълно възстановено психично здраве. След травмата,
ищцата не е била както физически, така и психически работоспособна. Вещото лице дава
заключение, че вследствие на ПТП , което е рисков фактор , се е повлияло повишаване
нивото на инсулин, при което ищцата е отключила инсулинова резистентност и метаболитен
8
синдром.
Свидетелката ** установява, че ищцата преживяла тежко това, че била ударена на
пешеходна пътека. Била притеснена и силно депресирана. Месеци наред се страхувала да
излиза от дома си , контактувала само с най- близките си хора, а до тогава била весел и
общителен човек. Споделила , че след инцидента имала болки в крака и известно време
използвала бастун. Съдът счита, че показанията на тази свидетелката, която е в близки
приятелски отношения с ищцата - за наличието на телесни болки и стрес следва да се
кредитират, съобразно критериите за преценка на гласните доказателства по чл. 172 от ГПК,
в съответствие с всички обстоятелства по делото. Заинтересоваността на свидетел сама по
себе си не е пречка за кредитиране на показанията му, доколкото не противоречат на
останалите доказателства по делото. Напротив – в настоящото дело вещите лица по двете
медицински експертизи дават категорични заключения за настъпилите увреждания –
физически и психически , сочат и причинната връзка между ПТП и вредите като пряка и
непосредствена.
При определяне на дължимото от ответника обезщетение за неимуществените вреди,
следва да се вземат предвид критериите, приети в задължителната за съдилищата съдебна
практика. Съгласно ППВС № 4/1968 г. и приемащите го за актуално, постановени по реда на
чл. 290 от ГПК, решения на ВКС (Решение № 16 от 06.03.2012 г. по т. д. № 461/2011 г., т. к.,
ІІ т. о.), справедливостта като критерий за определяне на размера на обезщетението при
деликт съгласно чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на
обективно съществуващи конкретни обстоятелства - обема, характера и тежестта на
уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания,
физическите и психологически последици за увредения, преценени в тяхната
съвкупност, на приноса им спрямо увреждането.
В Решение № 177 от 27.10.2009 г. по т. д. № 14/2009 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС е прието,
че обезщетението е онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията,
понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата, емоционални,
физически и психически сътресения, които съпътстват същите. Според ВКС понятието
"неимуществени вреди" обхваща всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение
върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от
време. Критерият за справедливост е всякога детерминиран от съществуващата в страната
икономическа конюнктура (индиция за които са лимитите на застрахователно покритие,
установени с § 27 ПЗР на КЗ отм.) и от общественото му възприемане на даден етап от
развитие на самото общество в конкретната държава.
В конкретния случай ищцата е претърпяла телесни увреждания - Контузия на главата
с повърхностна травма в окосмената й част , контузия на гръден кош вдясно с контузно
огнище на белия дроб вдясно , контузии, кръвонасядания на десен долен крайник / стр.14 от
заключението на СМЕ/ , като съдът приема съгласно представените доказателства / вкл. и
9
заключението на д-р П. /,че тези контузии са в причинно-следствена връзка с процесното
ПТП. Възстановяването на гореописаните травми става за непродължителен срок от време -
около три седмици, но според експертите д.р П. и д-р Щ. продължителността на временната
нетрудоспособност е свързана и с психическото състояние на ищцата.
От друга страна с оглед събраните по делото гласни доказателства преценени във
връзка със заключенията на двамата експерти и преди всичко заключението на д-р Щ. съдът
приема за безспорно установено , че ищцата е претърпяла неудобства и страдания във
връзка с процесното ПТП , което се е отразило изключително негативно, както на нейното
физическо състояние , така и на нейната психика. Безспорно се установява по делото, че
ищцата е с констатирано от години / 2016 г. / заболяване - смесено тревожно депресивно
разстройство , но съдът приема за безспорно установено, че инцидента с ПТП на пътя е
подновил болестните й прояви , последиците от които не са отшумели и към настоящия
момент. Вещото лице Щ. в своето заключение посочва , че до пътния инцидент, ищцата е
била на поддържаща терапия и в този смисъл е била в добро състояние/ „ еквивалент на
психично здраве“/. През 2024 г. след инцидента с ПТП ищцата отключва телесен и
психически дисконфорт , който се лекува с психотропни медикаменти заради други
поводи.Въз основа на снетите от д-р Щ. , анамнезни данни, проведено психиатрично
интервю, съотнесени към данните по делото , вещото лице дава заключение , че ищцата Л.
страда от „ остро стресово разстройство „ , преработвайки преживяната катастрофа, което
прераства в „постравматично стресово разстройство“. Вещото лице е категорично , че
констатираната / Епикриза от УМБАЛ Акад. И. Панчев „ ЕАД гр. София – Клиника по
хипоталамо- хипофизарни и надбъбречни заболявания 19-25.11.2024 г. / при ищцата
повишена инсулинова резистентност , както и метаболитния синдром могат да се развият
след отключващ рисков фактор/ стрес/.
Съдът преценява , че макар ищцата да се е възстановила от нанесените й
физически травми в един период от около три седмици , но също така тя е имала тежки
психически преживявания и е претърпяла и продължава да търпи стрес , психическо
неблагополучие, страх и притеснения свързани с непрекъснато повтарящите й се спомени от
преживения удар. Вярно е, че тези преживявания са с една висока интензивност , тъй като и
в предходен период е била с констатирано тревожно депресивно разстройство, но от това не
следва, че нейното психическо и емоционално страдание следва да се игнорира. Напротив –
в това производство съдът е длъжен да съобрази особеностите на конкретния случай и
определи едно справедливо обезщетение, което да репарира във възможно най- голяма
степен вредите от неимуществен характер , които е претърпяла ищцата и продължава да
търпи. Не е нужно да се дават подробни обяснения за последиците от причиненият стрес,
чието значение като отрицателен, рисков фактор за физическото и психическото здраве на
човека, е общоизвестно. Заключението на експертите е, че макар ищцата да се е
възстановила в голяма степен от претърпените физически травми, то тя трудно преживява и
не успява да се възстанови в емоционален и психически план. Изхождайки от тези
конкретни обстоятелства съдът счита, че интензитетът на физическите и преди всичко на
10
психическите болки и страданията, които е претърпяла ищцата е сравнително висок и
размерът на обезщетението следва да се определи в размер на сумата от 7500,00 лв. В този
размер претенцията следва да бъде уважена, а в останалата й част до претендирания размер
от 10000,00 лв. тази претенция е недоказана и следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Исковата сума в уважения размер от 7500,00 лв. следва да се присъди, ведно със
законната лихва считано от датата на уведомяване на застрахователя / така Решение № 167/
30.01.2020 г. по т.д. № 2273/ 2018 г. на ТК , ІІ т.о. на ВКС /, но в случая се претендира
считано от 28.08.2024 г. до датата на подаване на исковата молба. Тази претенция следва да
бъде уважена в размер от 42,59 лв. определен на основание чл. 162 ГПК и по данни от
calculator .bg.Над този размер до претендирания размер от 71,94 лв. исковата претенция за
лихва за забава следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Дължи се и законната лихва
върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба – 11.09.2024 г. до
окончателното изплащане.
По разноските: Ищцата е освободена от внасянето на държавни такси и разноски ,
но процесуалният представител заявява искане за присъждане на възнаграждение по реда
на чл. 38 ал.2 т.2 ЗА, което съобразно правната и фактическа сложност на делото и предвид
актуалната практика на ВКС и СЕС , както и вземайки предвид Разпоредбите на № 1 ЗАВ /
като ориентир/ съдът определя на сумата в размер от 1300,00 лв. Това възнаграждение
съобразно изхода от делото и частично уважаване на исковата претенция следва да се
присъди в размер от 977,44 лв. Ответникът също има правото на разноски, които в
настоящото производство са само тези заплатени за адвокатска защита в размер от 1560,00
лв. за адвокатски хонорар с ДДС. Съобразно отхвърлената част от иска ищецът ще дължи на
ответника за заплатен адвокатски хонорар сумата в размер от 390,00 лв. с ДДС Освен това
ответникът е внесъл определените му от съда депозити за СЕ в общ размер от 800,00 лв. ,
като тези експертизи първоначално са поети от бюджета на съда, като общо заплатената
сума за възнаграждение по трите експертизи е 2433,82 лв. Дължимата от ответника
съобразно уважената част от иска сума ще е в размер от 1829,93 лв. или след приспадане на
внесената сума, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПзРС сумата в
размер на 1029,93 лв. Внесената сума за разпит на свидетел в размер на 40,00 лв. не е била
изплатена поради което след влизане на съдебния акт в сила – по молба на ответника следва
да му бъде върната. Ответникът ще следва да заплати съобразно уважената част от иска
държавна такса в размер от 301,72 лв.
Така мотивиран, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗД „Б**С“ АД, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: гр. София
1407, район **, представлявано от **И** - изпълнителни директори ДА ЗАПЛАТИ на С. И.
Л. ЕГН **********, с адрес гр. П** чрез адвокат Т. Ж. Ж., съдебен адрес за получаване на
11
призовки и съобщения гр. ** сумата от 7500,00 лв. представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди вследствие от ПТП настъпило на 10.01.2024 около
5,45 ч. при пресичане на пешеходната пътека на ул. „Ген. Гурко“ № 6 в гр. Пазарджик, когато
е била блъсната от лек автомобил марка „**“, модел „**“, с рег. номер ** и рама № **,
управляван от С. Ц. Ш., с ЕГН **********, ведно със законната лихва считано от 28.08.2024
г. до датата на подаване на исковата молба в размер от 42,59 лв. и ведно със законната лихва
върху галвицата считано от 11.09.2024 г. / датата на подаване на исковата молба / до
окончателното изплащане на задължението , като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над размера
от 7500,00 лв. до претендирания размер от 10000,00 лв.за главница и над размера от 42,59
лв. за лихва за забава до датата на подаване на исковата молба – до претендирания размер от
71,94 лв. като неоснователни.
ОСЪЖДА „ЗД „Б**С“ АД, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: гр. София
1407, район **, представлявано от **И** - изпълнителни директори ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат Т. Ж. Ж., съдебен адрес за получаване на призовки и съобщения гр. ** на основание
чл. 38 ал.2 ЗА сумата в размер от 977,44 лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ЗД „Б**С“ АД, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: гр. София
1407, район **, представлявано от **И** - изпълнителни директори ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на ПзРС държавна такса в размер от 301,72 лв. ,както да заплати и разноски за
експертни заключения в размер от 1029,93 лв.
ОСЪЖДА С. И. Л. ЕГН **********, с адрес гр. П** чрез адвокат Т. Ж. Ж.,
съдебен адрес за получаване на призовки и съобщения гр. ** да заплати на „ЗД „Б**С“ АД,
ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: гр. София 1407, район **, представлявано от
**И** - изпълнителни директори сторените в настоящото производство съдебно- деловодни
разноски в размер от 390,00 лв. с ДДС за заплатен адвокатски хонорар съобразно
отхвърлената част от претенциите.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Пазарджик в двуседмичен
срок от връчване препис на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
12