№ 540
гр. Сливен, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светозар Д. Светиев
при участието на секретаря Жанина Д. Бояджиева
като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело №
20242230104554 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, с която при условията на
обективно кумулативно съединяване и при условията на евентуалност са
предявени искове с правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК, вр.
чл.11 и чл. 19, ал.4 от ЗПК за прогласяване нищожността на договор за
потребителски кредит №2600311/05.07.2022 г., а в условията на евентуалност
да се обяви клаузата на чл. 4 ал.1 от същия договор на основание чл. 26, ал.1
предл.3 от ЗЗД вр. с чл. 143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП, както и да бъде обявен за
нищожен договор за предоставяне на поръчителство от 05.07.2022 г. сключен
с втория ответник на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 19, ал.4 от ЗПК и чл.
143 от ЗЗП. В исковата молба на ищцата се твърди, че между нея и първото
ответно дружество е сключен договор за кредит от №2600311/05.07.2022 г.,
като тя получава сумата 2500 лв. при ГПР 26,25 % и ГЛП 23,54% при срок на
кредит от 12 месеца. Съгласно чл.4, ал.1 от договора за кредит ищцата
сключила на същата дата и договор за предоставяне на поръчителство с
втория ответник по делото Ай Тръст ЕООД, по който следвало да заплати
сумата от 1958,48 лв. Счита, че договор за потребителски кредит е нищожен
на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11 и чл.19 от ЗПК,
а в условията на евентуалност и клаузата на основание чл.4, ал.1, пр.3 от ЗЗД,
чл.143, ал.1 и чл. 146 от ЗЗП, като се излагат подробни съображения. Сочи се,
че в договора не става ясно какво се включва в ГПР и че сумата по договора за
1
поръчителство не е включена в общия разход по кредита. Вследствие на
изложеното, се сочи още, че договор за предоставяне на поръчителство също е
нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал.4 от ЗПК.
От съда се иска да постанови решение, с което да признае за нищожни
договор за кредит от №2600311/05.07.2022 г., сключен с Кредисимо ЕАД, а в
условията на евентуалност клаузата на чл.4, ал.1 от договора, както и договор
за предоставяне на поръчителство от 05.07.2022 г., сключен с Ай Тръст ЕООД.
Претендират се и разноските по делото.
От страна на втория ответник по делото Ай Тръст ЕООД е подаден
отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват изцяло и се моли да
бъдат отхвърлени. Претендират се разноските по делото.
От страна на първия ответник по делото Кредисимо ЕАД е постъпил
отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва изцяло като
неоснователен. Претендират се разноските по делото.
От страна на първия ответник по делото Кредисимо ЕАД е постъпила
насрещната искова молба, с която се излагат твърдения за наличие на
основание ищцата да заплати чистата стойност на кредита в размер на сумата
2664,82 лв., представляваща усвоена главница. Претендират се разноските по
делото.
Ищцата е представила отговор на насрещната искова молба, с който
оспорва нейната основателност, като твърди, че договор от 2024 г. не е
сключван, но съдът намира, че се касае за допусната техническа грешка от
страна на ответното дружество и се има предвид договора от 2022 г. Иска се
отхвърляне на насрещния иск.
Редовно призованата ищца не се явява и не се представлява в съдебно
заседание. В писмена молба пълномощникът поддържа исковете.
Ответните дружества не се представляват в съдебно заседание. В
писмени молби пълномощниците молят за отхвърляне на исковете.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че по силата на договор за потребителски кредит
№2600311/05.07.202г. ответното „КРЕДИСИМО“ ЕАД е предоставило на
ищцата И. С. К. сумата 2664,82 лева. Срокът за погасяване е определен на 11
2
месеца, при уговорени годишен лихвен процент – 23,54% и ГПР – 26,2584%. В
приложение №1 към договора за потребителски кредит, в точка 9, е посочено,
че общият размер на всички плащания е 2993,16 лева. В точка 10 от същото
приложение се съдържа погасителния план с посочени падежи и съответни
вноски за главница и лихва.
На същата дата – 05.07.2022 г. между ищцата и ответното „Ай тръст“
ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство във връзка с
горепосочения потребителски кредит, като е предвидено възнаграждение на
поръчителя в размер на 1958,48 лева.
В действителност годишният процент на разходите по договора за
потребителски кредит надвишава значително петкратния размер на законната
лихва за страната, тъй като общо по двата договора следва да се заплати общо
от ищеца сумата 4951,64 лева, като задължението по договора за
поръчителство не е включено в ГПР. Ищцата не се установява да е заплатила
суми по договорите.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка
поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявените искови претенции за прогласяване на нищожността на
договор за паричен заем и на договора за поръчителство, сключени на
05.07.2022г., като противоречащи на императивните изисквания на Закона за
потребителския кредит и Закона за защита на потребителите са допустими, а
разгледана по същество са изцяло основателни.
Установи се по безспорен начин от събраните писмени доказателства по
делото, че между ищцата и първия ответник е възникнало правоотношение по
договор за потребителски кредит.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ,
като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител
по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
3
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Основателно е твърдението в исковата молба за недействителност на
договора за кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за
посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че
потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В
тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на
кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по
отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е
необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати
длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на
договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР
не отговаря на законовите изисквания, защото в договора за кредит е посочено
единствено, че той е във фиксиран размер от 26,25 %. Действителният ГПР по
процесния договор е значително и несъмнено в много по-голям размер, като
се има предвид, че при заем в размер на 2664,82 лева е уговорено да се върне
в срок от 11 месеца сумата 2993,16 лева, която обаче не включва
възнаграждението по договора за поръчителство с втория ответник. При
включване и на това възнаграждение сумата, което следва да заплати ищцата е
4951,64 лева. При съпоставка на тези суми няма как действителния ГПР да е
посочения в договора. Поради това е надвишен максималния праг на ГПР,
установен в чл. 19, ал. 4 ЗПК. По изложените съображения процесния договор
за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК и следва
да бъде прогласена неговата нищожност, като по тази причина е безпредметно
да се обсъждат останалите доводи на ищцовата страна за недействителност.
Недействителен е и договора за поръчителство, сключен между ищеца и
втория ответник, тъй като реално двата договора за свързани и чрез тях се
4
заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК. Ищецът се поставя в
неблагоприятно положение и е налице накърняване на добрите нрави и тежки
нарушения на разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.
Предвид изложеното, съдът следва да постанови решение, с което да
обяви процесните договори за нищожни.
Насрещната искова молба на „Кредисимо“ ЕАД е допустима и
основателна по отношение на евентуалната претенция. Съгласно чл.23 от ЗПК,
когато договорът за потребителски кредит е признат за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. В случая ищцата е получила сумата 2664,82 лева
като главница по договора за потребителски кредит и дължи дейното връщане
на кредитодателя. Поради това този иск за главницата следва да се уважи,
ведно с претендираната законна лихва.
По правилата на процеса на ищеца следва да се присъдят
претендираните разноски, които са в размер на 212 лева за заплатена държавна
такса. На процесуалния представите на ищеца следва да се присъди основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата адвокатско
възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС, платимо от първия ответник и в
размер на 360 лева с ДДС, платимо от втория ответник, като тези размери са
съобразени с фактическата и правна сложност на делото. На първия ответник
и ищец по насрещния иск следва да се присъдят претендираните разноски в
общ размер на сумата 256,60 лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на договор за потребителски кредит
№2600311/05.07.2022г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул.
„Витоша“ №146, сграда А, ет.4, Бизнес център „България“ и И. С. К. с ЕГН-
********** от ******************************, на основание чл.22 от ЗПК
във връзка с чл.26 от ЗЗД, поради противоречие на закона.
ПРОГЛАСЯВА нищожността на договор за предоставяне на
поръчителство от 007.2022г., сключен между „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК
5
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица,
бул. „Витоша“ №146, сграда А, ет.4, Бизнес център „България“ и И. С. К. с
ЕГН-********** от ***************************, на основание чл.26 от
ЗЗД, във връзка с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.
ОСЪЖДА И. С. К. с ЕГН-********** от ***************************
ДА ЗАПЛАТИ на „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, район Триадица, бул. „Витоша“ №146, сграда А,
ет.4, Бизнес център „България“ сумата 2664,82 лева /две хиляди шестстотин
шестдесет и четири лева и 82 стотинки/, представляваща незаплатена част от
главница по договор за кредит №2600311/05.07.2022г., ведно със законната
лихва върху нея, считано от 11.11.2024г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Триадица, бул. „Витоша“ №146, сграда А, ет.4,
Бизнес център „България“ и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул. „Витоша“ №146,
сграда А, ет.4, Бизнес център „България“ ДА ЗАПЛАТЯТ на И. С. К. с ЕГН-
********** от *************************** сумата 212 /двеста и
дванадесет/ лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 146, сграда А, ет.4,
Бизнес център „България“ ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М. В. М. от АК-Пловдив
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата
сумата 480 /четиристотин и осемдесет/ лева с ДДС, представляваща
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 146, сграда А, ет.4,
Бизнес център „България“ ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М. В. М. от АК-Пловдив
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата
сумата 360 /триста и шестдесет/ лева с ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА И. С. К. с ЕГН-********** от ***************************
ДА ЗАПЛАТИ на „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Триадица, бул. „Витоша“№ 146, сграда А, ет.4,
Бизнес център „България“ сумата 256,60 лева /двеста петдесет и шест лева и
6
60 стотинки/, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7