Р Е Ш Е Н И Е
№ 502/ 14. Октомври
2021г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав
На двадесет и девети септември 2021 г. в публично съдебно заседание
в състав:
Председател: съдия Елка
Братоева
Съдебен секретар: Милена Кръстева
С
участието на прокурор: Иван Шарков от Окръжна прокуратура – Плевен
Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 505/2021г. по описа на съда и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 203 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс.
Образувано е по
искова молба на П.М.С. ***, чрез адв. А. *** срещу Изпълнителна агенция по
лекарствата - София с правно основание чл. 1 ал.1 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди за присъждане на обезщетение в размер на 600 лв.
за причинени имуществени вреди,
представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното
производство по НАХД № 1267/2019г. по описа на Районен съд – Плевен и КАНД №
1285/2019г. по описа на Административен съд – Плевен, завършило с отмяната като
незаконосъобразно на НП № РД-И-106/24.08.2018г. на Изпълнителния директор на
ИАЛ, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на направените
деловодни разноски в настоящото производство – 10 лв. – д.т. и 300 лв.
адвокатско възнаграждение.
Ответникът – ИАЛ, чрез юрисконсулт Г. е представил
писмен отговор, с който прави възражение за частична недопустимост на исковата
молба по отношение на направените разноски за касационната инстанция, а по същество - за неоснователност. Претендира присъждане на направените разноски в т.ч. и
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на платеното от
ищцата адвокатско възнаграждение за настоящото съдебно производство.
Прокурорът дава заключение, че исковата молба е
основателна.
Като съобрази становищата на страните, приетите
доказателства и приложимия закон, съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица, при или по повод изпълнение на административна дейност.
Исковата молба е подадена от надлежна страна и срещу
надлежен ответник – Изпълнителна агенция по лекарствата - София, която е
юридическо лице съгласно чл.2 ал.1 от Устройствения правилник на ИАЛ и пасивно
легитимирана страна – ответник по иска на осн. чл. 205 от АПК, тъй като административно-наказващия орган,
издал отмененото НП е изпълнителния директор на агенцията.
НАХД № 1267/2019г. по описа на Районен съд – Плевен е
приобщено като доказателство по настоящото дело. С Решение № 656 / 04.10.2019г.
по НАХД № 1267/2019г. Районен съд –
Плевен е отменил като незаконосъобразно Наказателно постановление № РД-И-106 от
24.08.2018г. на Изпълнителния директор на ИАЛ, с което на П.М.С. *** в
качеството на помощник-фармацевт и ръководител на аптека на „Фармар-2“ на осн.
чл. 287 ал.1 от ЗЛПХМ е наложена глоба в размер на 5000 лв. за извършено
нарушение по чл. 225 ал.3 вр. ал.1 ЗЛПХМ.
Постановеното съдебно решение е оставено в
сила с Решение № 35/16.01.2020г. по КАНД № 1285/2019г. по описа на
Административен съд – Плевен. Последното съдебно заседание е проведено на
20.12.2019г., до който момент най-късно касаторът е могъл да претендира
направените разноски в касационното производство. С изменението на чл. 63 на ЗАНН /ДВ- бр. 94 от 29.11.2019г./ са въведени нови ал.3 и ал.4, с което се дава
възможност на страните да претендират направените в съдебното производство разноски.
Към момента на приключване на съдебното дирене тази разпоредба е била в сила и
за страната е съществувала възможност да поиска присъждане на направените в
касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300
лв., които видно от приложеното по делото адвокатско пълномощно и договор за
правна защита и съдействие, са платени напълно и в брой, но е пропуснала да
направи това. Съобразно разпоредбата на чл. 8 ал.3 ЗОДОВ, след като в ЗАНН е предвиден друг ред за търсене на разноски от отменени
НП, това изключва възможността за търсене на обезщетение по реда на чл.1 ал.1
от ЗОДОВ.
В тази част по отношение на претендираните разноски за
производството пред касационната инстанция в размер на 300 лв. исковата молба
следва да се остави без разглеждане като недопустима.
В частта за претендираните разноски за
съдебното производство пред районния съд искът е допустим, основателен и
доказан за сумата 300 лв., тъй като последното съдебно заседание е проведено на
18.09.2019г., към който момент е действала старата редакция на чл. 63 от ЗАНН,
която не предвижда присъждането на разноски при отмяна на НП и жалбоподателката
не е разполагала с правната възможност да ги търси по този ред, а единствено под
формата на претенция за обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от
отменен административен акт по чл.1 ал.1 ЗОДОВ, който в случая се явява
приложим.
В съдебното производство пред районния съд
жалбоподателката е била защитавана от адв. А. ***, въз основа представено
писмено пълномощно по делото от 02.07.2019г. срещу договорено адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв., платени в брой на същата дата.
Дейността на администрацията по издаване на
наказателни постановления е преценена като вид административна дейност по
смисъла на чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ съгласно мотивите в съвместно Тълкувателно
постановление № 2/2015г. на ГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС. Тълкувателното
постановление има задължителен характер за съдилищата. Според него делата по искове
за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия
по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на
разноски в производството по обжалване са подсъдни на административните
съдилища. Счита се, че дейността на администрацията по налагане на
административни наказания също е вид административна дейност.
Затова в случая е налице първата предпоставка на чл. 1
ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране деликтната отговорност на държавата – отменено като
незаконосъобразно НП, което е акт на държавната администрация, в резултат на
възложената й със закон административно-наказателна дейност.
Налице е и втората предпоставка – имуществена вреда,
тъй като договореното адвокатско възнаграждение реално е било платено изцяло
при сключването на договора за правна защита и съдействие, който има характер
на разписка за платената от клиента сума.
Според Тълкувателно решение № 2/2009г. на ОСК на ВАС в
производството по административно-наказателни дела разноски не се дължат, защото
в ЗАНН не е уредена отговорността за разноски на страните, а съгласно чл. 84 от ЗАНН за определяне на разноски на свидетели и вещи лица, както и за
производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления, на касационни жалби пред административния съд се прилагат
разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. В НПК също не се предвижда
присъждане на разноски за страните в зависимост от изхода на делото. Затова по
административно-наказателни дела както пред районния съд, така и пред
касационната инстанция не се присъждат разноски за страните в зависимост от
изхода на правния спор. Приложимия процесуален закон – ЗАНН и НПК не предвижда
репариране на направените разноски за жалбоподателя, когато бъде отменено НП,
по същия начин както и не предвижда присъждане на разноски за процесуално
представителство за учреждението - ответник, когато е защитаван от юрисконсулт
или адвокат, в случай, че наказателното постановление бъде потвърдено.
Но с Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. на ВАС е прието, че при предявени пред
административните съдилища искове по чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди
от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В мотивите
е посочено, че в тези производства съдът следва да установи дали е настъпил
правно релевантния факт – издадено незаконосъобразно наказателно постановление,
отменено по съответния ред с помощта на адвокатска защита, за която ищецът е
заплатил хонорар и едва след това да установи неговия действителен размер.
Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се
превърне обаче в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът
спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само
и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на
чл. 36 ал.2 от Закона за адвокатурата – да е „обоснован и справедлив“, т.е. да
е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната
за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган
непозволено увреждане, без да накърнява или облагодетелства интересите на която
и да е от страните в производството.
Тълкувателните постановления и тълкувателните решения
са задължителни и обвързващи за съдилищата.
Ето защо следва да се приеме, че ищцата е претърпяла
имуществени вреди в размер на платеното адвокатско възнаграждение по повод обжалването на отмененото като
незаконосъобразно НП, които са пряка и непосредствена последица от него, защото
издаденото незаконосъобразно НП е причина ищцата да направи разноски за правна
защита и съдействие, за да се защити срещу този увреждащ правата й санкционен
административен акт.
Направените от страната разноски за адвокатско
възнаграждение са пряка и непосредствена последица от увреждане по смисъла на
чл. 4 от ЗОДОВ, защото те произтичат от отмененото като незаконосъобразно НП.
Заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение от 300
лв. за първата инстанция е в разумен, обоснован и справедлив размер. То не
надхвърля определеното минимално възнаграждение за защита по административно-наказателни
дела, което е 300 лв. за една инстанция съгласно чл.18 ал.2 от Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата
редакция към момента на плащането – /ДВ- бр.7/22.01.2019г./ Подадената жалба е
подробна и аргументирана, а делото е разгледано в две поредни съдебни
заседания, в които адв. А. се е явил и затова платеното възнаграждение напълно
съответства на осъществената правна защита.
Меродавният момент, към който жалбоподателката в съдебното
административно-наказателно производство е могла да претендира заплащане на
деловодните разноски пред районния съд, е последното заседание по делото, в
което е приключило съдебното следствие и е даден ход за прения между страните
т.е. най-късно до 18.09.2019г. Към тази дата разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН /нова ДВ бр. 94 от
29.11.2019г./, която предвижда възможност
за присъждане на разноските в производството по обжалване на НП, не е била
действащо право, поради което и за жалбоподателката, респективно – ищца в
настоящото производство не е съществувал друг ред да предяви претенцията си.
Поради това единствената възможност да реализира правата си за направените пред
РС – Плевен разноски остава чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, въз основа на цитираните
по-горе тълкувателни решения.
Затова предявеният на осн. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ иск за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лв. за
направените разноски за адвокатско възнаграждение пред районния съд е допустим,
основателен и доказан и следва да се уважи, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.06.2021г. до
окончателното й плащане.
В останалата част за претендираните разноски за
касационното производство в размер на 300 лв. искът е недопустим и следва да се
остави без разглеждане.
В настоящото съдебно производство ищцата е заплатила
д.т. – 10 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
При този изход на делото на осн. чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ в полза на ищцата
следва да се присъдят и направените деловодни разноски – д.т. – 10 лв., както и
150 лв. – за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция по лекарствата – София на основание
чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ да заплати на П.М.С. *** обезщетение в размер на 300 лв. за причинени
имуществени вреди, представляващи направени разноски за адвокатско
възнаграждение в съдебното производство по НАХД № 1267/2019г. по описа на
Районен съд – Плевен, във връзка с обжалването и отмяната като незаконосъобразно
на НП № РД-И-106/24.08.2018г. на Изпълнителния директор на ИАЛ, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба
– 18.06.2021г. до окончателното плащане.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на П.М.С. *** срещу Изпълнителна агенция
по лекарствата – София с правно основание чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ за заплащане на
обезщетение в размер на 300 лв., ведно със законната лихва върху сумата за
причинени имуществени вреди, представляващи направени разноски за адвокатско
възнаграждение в съдебното производство по КАНД № 1285/2019г. по описа на
Административен съд – Плевен като НЕДОПУСТИМА
И ПРЕКРАТЯВА ДЕЛОТО В ТАЗИ ЧАСТ.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по лекарствата – София да
заплати на П.М.С. ***, направените
деловодни разноски в размер 160 лв., от които адвокатско възнаграждение 150 –
лв. съразмерно с уважената част от иска, както и държавна такса – 10 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в
14-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните.
С Ъ Д И Я :