Присъда по дело №915/2024 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 59
Дата: 1 април 2025 г.
Съдия: Светлана Кирилова Димова
Дело: 20242230200915
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 17 юли 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 59
гр. С., 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., III СЪСТАВ, в публично заседание на първи април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:С.на К. Димова
СъдебниНиколай Ил. Пондалов

заседатели:Янка П. Стойкова
при участието на секретаря Марияна Ст. Семкова
и прокурора М. Ст. В.
като разгледа докладваното от С.на К. Димова Наказателно дело от общ
характер № 20242230200915 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия В. И. В. роден на ***************** г. в с.
Б., обл. Б., българин, български гражданин, с адрес: гр. С., ж.к.
*****************, с висше образование, женен, пенсионер, неосъждан
/реабилитиран/, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че: за периода от
12.10.2022год. до 18.10.2022 г. в гр. С., от бивш Втори предачен цех, в
условията на продължавано престъпление, с посредственото извършителство
на А. И. И., В. П. П., П. Л. П., Ж. К. С. и С. В. М., чрез разрушаване на
преграда здраво направен за защита на имот, чрез използване на МПС -
товарен автомобил м. „ Волво“ с рег.№ *****************, товарен
автомобил м.“Волво“ с peг. № ***************** и техническо средство -
хидравлична система „ MULTILIFT“ със закачен метален контейнер и
мотокар, извършил кражба на чужди движими вещи: Смесителна камера, на
стойност 31,55лв.; Смесителна камера, на стойност 31,55лв.; Бобинарка
„Янтра“4 на стойност 1 лев; Пресуквало TDS 180F - SAVIO на стойност 9
681,32 лв.; Пресуквало TDS 10ВР, 1 на стойност 1 563,32лв.; Токоизправител
1
на стойност 1 лев; маслен трансформатор на стойност 1 лев; ККУ силово
табло на стойност 1 лев; главно табло, на стойност 1 лев; изводно поле на
стойност 1 лев; изводно поле №4 на стойност 1 лев; трансформатор на
стойност 1 лев; трансформатор на стойност 1 лев; ПОМПА Марица 50М на
стойност 1 лев; 3 бр. асансьор ТОВ.2 СП на стойност 3 лев; 2бр. електромер
3 Фазен на стойност 2 лев; 2 бр. бобинарка Z2/24T-MYPATA на обща
стойност 14 211,92лв.; 6 бр. Модификация МУРАТА на обща стойност
1231,62лв.; Бобинарка Z2/23T-MУPATA, на стойност 7 087,58 лв.; 3 бр.
бобинарка Z2/23T-MУPATA на обща стойност 20302,74лв.; Пасаж SN10-
S.ANDR на стойност 1 449,27 лв.; 2 бр. Модификация S.ANDR на обща
стойност 2 937,60лв.; Пасаж SN10+BOBINA-S.ANDR на стойност 1
486,43лв.; Резервоар за Вода 180м3 на стойност 8,93лв; Резервоар на
стойност 10,63 лв.; Цистерна 5 т., на стойност 17,95лв; Жел.Резервоар 25MZ
на стойност 29,29лв.; Цистерна Конд. 24кв. на стойност 87,74лв.; Рез. Нафта
100MZ на стойност 45,39лв.; 2 бр. Електромер на обща стойност 2 лев;
Пресуквачка TSD 180BP.-SAVIO на стойност 11 533,37лв.; Пресуквачка TSD
184BP.-SAVIO на стойност 5 779,87 лв.; Пресуквачка TSD 184BP.-SAVIO на
стойност 5 611,92лв.; Пресуквачка TSD 184BP.-SAVIO на стойност 5
597,59лв.; Пресуквачка TSD 184BP.-SAVIO на стойност 5 738,41лв.;
Пресуквачка TSD 184BP.-SAVIO на стойност 5 813,37лв.; Пресуквачка TSD
184BP.-SAVIO на стойност 6 071,68лв.; Пресуквачка TSD 184BP.-SAVIO на
стойност 4 703,83лв.; Пресуквачка TSD 184BP.-SAVIO на стойност 3
051,10лв.; Пречиствателно устройство - MAGIT, на стойност 2 056,20лв.,
всички вещи на обща стойност 116 178,86 лв., / сто и шестнадесет хиляди,
сто седемдесет и осем лева и 86 стотинки/, собственост на „Е.Миролио“ ЕАД
С., представлявано от Гаетано Римини с пълномощник адв. Р. К. К. и член на
Съвета на Директорите С. В. К., като кражбата е в големи размери -
престъпление по чл. 195, ал. 2, вр. ал.1 т.3 и т. 4, вр. чл.26 ал.1 от НК.
На подсъдимия В. И. В. за извършеното от него престъпление по чл.
195, ал. 2, вр. ал.1 т.3 и т. 4, вр. чл.26 ал.1 от НК, при условията на чл. 54,
ал. 1 от НК му налага наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от
ТРИ ГОДИНИ, което на основание чл.66, ал.1 от НК се ОТЛАГА за
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ считано, от влизане в присъдата в сила.
ОСЪЖДА подсъдимия В. И. В. да заплати направените по делото
разноски в размер на 1194.10 лева в полза на бюджета на държавата по сметка
2
на ОДМВР – С..
ОСЪЖДА подсъдимия В. И. В. да заплати направените по делото
разноски в размер на 160 лева, в полза на бюджета на държавата по сметка на
Районен съд – С..
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок
от днес пред СлОС.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

М О Т И В И към Присъда постановена по НОХД № 915 / 2024 г. по описа
на СлРС.
Районна прокуратура - С. е повдигнала обвинение срещу подсъдимия В.
И. В. за престъпление по чл. 195, ал.2, вр. ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.26, ал.1 от НК.
В с.з. представителят на РП – С. поддържа обвинението, така както е
предявено и пледира за наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три
години, което да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен
срок от пет години.
В с.з подсъдимият редовно призован се явява лично и с упълномощен
процесуален представител. Не се признава за виновен по предявеното му
обвинение и моли да бъде оправдан.Процесуалния му представител пледира
за постановяване на оправдателна присъда.
В с.з. ощетеното юридическо лице „*****************“ ЕАД гр. С.,
чрез упълномощен процесуален представител предявява граждански иск
против подсъдимия В. В. за сумата от 116178,86 лева, представляваща
обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат на
престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното изплащане на сумата, претендира и разноски и моли да бъде
конституирано в качеството на граждански ищец.
Съдът счете, че гражданският иск е предявен своевременно и е във
връзка с предмета на делото, но доказването му ще затрудни наказателния
процес, поради което не го прие за съвместно разглеждане.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият В. И. В. е бил осъждан двукратно като към момента на
извършване на деянието е реабилитиран. Подсъдимият е признат за виновен и
осъден със Споразумение, влязло в сила на 27.09.2010 г. по НОХД
№1691/2010 г. по описа на РС-С. за извършено от него престъпление по
чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и 2, във вр. с чл.194, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК, затова, че
за времето от м.юли 2009 г. – 09.09.2009 г. в гр.С., с посредственото
извършителство на Г. В.а, Т. М. и други лица, като използвал МПС и
техническо средство /помпа/, направил опит да извърши кражба на чужда
движима вещ- мазут собственост на „*****************“ АД гр.С. без
негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като опитът
останал недовършен поради независещи от дееца причини.
Подсъдимият В. И. В. е бил осъждан и с Присъда № 556/17.05.2006 г. по
НОХД № 1341/2005 г. по описа на РС-С., влязла в сила на 01.06.2006 г., с която
е признат за виновен в това, че на 27.03.2003 г. в гр.С., като управител на
„*****************“ ООД гр. С., след изпадане на търговското дружество в
неплатежоспособност, в 15 дневен срок от спиране на плащанията, не е
поискал от съда да открие производство по несъстоятелност, престъпление по
чл.227б, ал.2 от НК.
1
В. И. В. притежавал поземлен имот с площ от 19160 кв.м., находящ се в
землището на гр.С., местност „*****************“/ Нотариален акт № 87,
том 11, рег.3433, дело 3233 от 29.10.1992 г., издаден от РС-С./. В посочения
имота се намирали общо 44 броя стари сгради, като две от тях били с
предназначение за обитаване, една сграда със специално предназначение и
всички останали били промишлени сгради с различна квадратура. Част от тези
сгради били собственост на подс.В.. В имота се намирала и сграда с №
67338.302.101.10, която била собственост на „*****************“ЕАД гр.
С..
Целия поземлен имот бил заграден с масивна ограда като достъпа до
него и до всички сгради се осъществявал през обща метална портална врата.
В същия имот сграда притежавало и търговско дружество
„*****************“ЕАД гр. С. с основен предмет на дейността
производство и пласмент на текстилни изделия и стоки от всякакъв вид,
незабранени от закона. Във връзка с развИ.ата дейност дружеството
използвало за склад посочената по–горе сграда с идентификатор
67338.302.101.10, която била със застроена площ 1731 кв.м,. /цялата на 2
етажа/ и в нея съхранявало машини и вещи свързани с текстилната
промишленост.
В склада били оставени на съхранение следните машини и вещи: 2
смесителни камери, Бобинарки, 2 бр. пресуквало, Токоизправител, маслен
трансформатор, ККУ силово табло, главно табло, 2бр. изводно поле, 2 бр.
трансформатори , ПОМПА Марица 50М, 3 бр. асансьор ТОВ.2 СП; 2бр.
електромер 3 Фазен; 2 бр. бобинарка Z2/24T-MyPATA; 6 бр. Модификация -
МУРАТА, Бобинарка Z2/23T-MYPATA, 3 бр. бобинарка Z2/23T-MyPATA ,
Пасаж SN10-S.ANDR, 2 бр. Модификация - S.ANDR , Пасаж SN10+BOBINA-
S.ANDR, Резервоар за Вода 180м3, Резервоар, Цистерна, Железен резервоар
25MZ, Цистерна Конд. 24кв., Рез. Нафта 100MZ, 2 бр. Електромер,
Пресуквачка TSD 180BP.-SAVIO , Пресуквачка TSD 184ВР.- SAVIO,
Пресуквачка TSD 184BP.-SAVIO, Пресуквачка TSD 184BP.-SAVIO,
Пресуквачка TSD 184BP.-SAV10, Пресуквачка TSD 184BP.-SAV10,
Пресуквачка TSD 184BP.-SAVIO, Пресуквачка TSD 184BP.-SAVIO,
Пресуквачка TSD 184BP.-SAVIO и Пречиствателно устройство - MAGIT.
Всички посочени машини и вещи, които дружеството
„*****************“ЕАД гр. С. съхранявало в този склад били оставени там
след надлежен опис като периодично от страна на служител на дружеството се
извършвала проверка на наличността в склада, след което се извършвала
инвентаризация по опис.
Последната проверка на наличните в склада машини и вещи била
извършена на 01.06.2022 год.,като складовата база била посетена от св. Ц. И.
Х., главен механик към фирмата. На същия,от св. С. Х., която заемала
длъжността „Началник-склад“били предоставени ключове за склада на
дружеството и той посетил обекта, за да извърши оглед .
2
При извършения оглед свидетелят Х. не установил нарушения в
наличността на машините и вещите и в състоянието на сградата и достъпа до
нея. По време на огледа свидетелят направил снимки на наличните машини и
вещи и ги изпратил на ръководството на дружеството.
Подс. В. И. В. се познавал със св.С. В. М. известен на подсъдимия и сред
познатите си освен с името Само и с името „И.“, което същият бил сменил
преди няколко години. Св.С. М. живеел и работел в Германия, но често се
прибирал в България където развивал бизнес в сферата на строителството.
Занимавал се и с покупко-продажба на недвижими имоти и движими вещи.
През 2022 год.подс. В. и св. М. често водели телефонни разговори
свързани с различни начини да развиват бизнес в страната, при които
подсъдимият разказал на М.,че в миналото се е занимавал с бутилиране на
газирана вода и притежавал фабрика в имот находящ се в местността
„*****************“ по пътя за с. Бяла, общ. С.. Споделил му също така, че
имота и част от сградите в него са негова собственост. При един от
разговорите, през лятото на 2022 год., подс.В. В. предложил на св.С. М. да
започнат общ бизнес, като възобновят дейността по бутилиране и продажба на
вода като за целта използват сградите, негова собственост в посочения имот .
Св.С. М. проявил интерес към имота и пожелал да закупи част от
него.Подс. В. В. му обяснил, че има два нотариални акта и няма проблем да му
продаде част от имота или целия като уточнил, че фабриката е изоставена и
сградите в нея имат нужда от ремонт.
В началото на месец октомври 2022 год., св.С. М. се прибрал в
Република България и се срещнал с подс.В. В.. Целта на завръщането му била
да се запознае с документите за собственост, да закупи земята и да започне
общ бизнес с подсъдимия. Още при първата среща подс.В. В. му представил
документите, показал му скици на имота и му обяснил, че притежава целия
парцел и същия е с площ около 20 дка. Подс. В. наблегнал на
обстоятелството,че целия имот е само негова собственост като уточнил,че
дава под наем част от сградите в него и в момента има наематели в някои от
тях . След този разговор подс. В. предоставил документите на св. М., който от
своя страна ги взел и ги занесъл при Нотариус, за да провери редовността им.

На 10.10.2022 год. св. М. и подс. В. отново се срещнали, след което
отишли в имота, влезли през портала и започнали огледа, при който
подсъдимият показал на св.М. каптажа, от който добивал вода докато развивал
търговска дейност и който бил основната причина за интереса на св.М. към
имота и евентуалния общ бизнес. Подс.В. показал и къщата, в която е живеел
преди време,след което двамата започнали да оглеждат сградите намиращи
се в имота. Св.М. забелязал, че повечето от тях са частично разрушени и
разградени и споделил това с подс. В., който му заявил,че това се е получило в
течение на времето и отново го уверил,че всички сгради без изключение са
негови. По време на обхода двамата влезли и в сградата , която била
3
използвана от фирма „*****************“ ЕАД гр. С. и в която се намирали
голям брой машини и части. Св. М. не забелязал дали подсъдимият отключва
вратата към тази сграда или тя е била отворена.
Докато оглеждали тази сграда и машините в нея, подс.В. казал че
помещението трябва да се почисти, но той няма средства за това. Затова
предложил на св.М., ако може да организира предаването на наличните в
помещенията машини и другите металните части. Св.М. се съгласил като
заявил,че може да организира предаването им за скрап и още в този
момент,в присъствието на подс. В. провел телефонен разговор със св.В. П. П.
от гр. Н., който се занимавал с изкупуване на скрап. Св.М. му обяснил, че ще
закупува имот в гр. С. както и, че собственика на имота и негов бъдещ
съдружник желае имота да бъде почистен от намиращите се в него машини и
други вещи от метал. Докато разговарял със свидетеля П., св.М. пуснал
разговорът на високоговорител, за да чува и подс. В. като целта била да
участва при договарянето на цената на килограм желязо. Така била направена
уговорка за изкупуване на желязото на цена по 0.45лв. на килограм, след
което св.М. изпратил на св. В. П. снимки на сградата и помещението, което
следва да бъде почистено. От своя страна подс. В. дал на св. М. ключ за
порталната врата към целия имот и двамата се разделили.
Тъй като св. М. не знаел,че всичко намиращо се в тази сграда е
собственост на фирма „*****************“ ЕАД гр. С. и бил многократно
уведомен от подсъдимия, че е единствен собственик на терена и вещите са
негови, той започнал да организира предаването на наличните в помещението
машини и други вещи като за целта се свързал със св. Ж. С.–негов познат,
който се занимавал с подобна дейност. Двамата се уговорили, последния да
присъства по време на цялото изнасяне на машините и частите от имота като
всяка сутрин и вечер отключва и заключва порталната врата. Уговорката
включвала задължението на св. С. да следи процеса на изнасяне и предаване
за скрапа и да получи и предаде парите от продажбата му на св. М..За целта
св. М. му предоставил ключа като двамата се договорили, че след като закупи
имота ще го ангажира да извърши ремонт на помещенията .
Междувременно, подс.В. и св.М. продължили да водят разговори
относно цената за закупуване на имота като св. М. искал сума от около
няколко милиона лева, която св. М. не бил съгласен да заплати. По време на
преговорите относно предстоящия съвместен бизнес между подс.В. и св.М.,
подс.В. предложил за управител на новата фабрика да бъде назначен негов
близък приятел св.А. К., който да живее в една от къщите в обекта и да
контролира процеса на работа. Св. М. се съгласил и по този повод двамата
посетили св. К. в дома му. Свидетелят също се съгласил да поеме работата и
тримата заедно дошли в гр. С.. След това го завели в имота и всички отново
обиколили парцела и разгледал намиращите се там стари сгради. Пред св. К.,
подс. В. също заявил,че помещенията са негови както и, че намиращите се в
тях машини са на друго лице или фирма, но трябва да се изхвърлят като
непотребни. Тримата отново обсъдили точните действия, във връзка с
4
предстоящата дейност, а именно помещенията да се изчистят от наличните в
тях машини и вещи, след което да се започнат ремонтни дейности и в
последствие да се престъпи към реализиране на бизнес.
При посещението си в имота св. М. забелязал,че по двора са
разпръснати и части от автомобили, за които подс. В. обяснил,че принадлежат
на наемателя на една от сградите, който извършва дейност свързана с
продажба на авточасти. Обяснил също така, че още една от сградите се ползва
от фирма, която осъществява дейност като погребална агенция.
Св.В. П. П., с когото св. М. и подс. В. се уговорили да му предадат за
скрап намиращите се в помещенията машини и други вещи бил собственик и
управител, заедно със св. П. Л. П. на ООД „*****************“ ООД - гр. Н.,
а последният собственик и управител и на „ *****************“ ЕООД- гр.
Н..
С цел започване на изнасяне на машините св. В. П. изготвил договор
за покупко-продажба на скрап №1 /12.10.22г. като за продавач вписал подс. В.,
а за купувач дружеството на което е управител. Св. П. изготвил договора след
разговор със св. М. и му го предоставил за да го подпише подсъдимия, но
към момента на появата на полицията договора не бил подписан от подс. В. и
не бил върнат на св. П. .
На 12.10.2022 год. св. В. П. и св. П. П., заедно с шофьора към фирма
„*****************“ ООД, св.А. И. И. се придвижили до гр. С. с два камиона
м. „Волво“, единият с peг. № ***************** и другият с рег. №
*****************. В града, били посрещнати от св. Ж. С. и св. С. М., които
ги отвели до обекта, отключили портала и показали склада, който трябвало да
се почисти. За работата, за която се ангажирал, св. В. П. осигурил и
хидравлична система „MULTILIFT“ със закачен метален контейнер и мотокар.
Св. В. П., заедно със св. А. И. И. и св.П. Л. П. започнали работа по
изнасянето и превоза на вещите, собственост на „*****************“ЕАД гр.
С..
В рамките на шест дни в периода от 12.10.2022 год. до 18.10.2022год., с
помощта на товарен автомобил м. „ Волво“ с рег.№ *****************,
управляван от св. А. И. И. и товарен автомобил марка“Волво“ с peр. № А
****РА, управляван от св. В. П. П. намиращите се в помещението машини и
други вещи, собственост на фирма „*****************“ЕАД гр. С. били
изнесени, натоварени и извозени от гр. С. до гр. Б. където били предадени
като отпадъци от цветни метали.
На 12.10.2022 год., с товарен автомобил м. „ Волво“ с рег.№
***************** били извозени вещи, третирани като метален отпадък в
количество 6100 кг., а чрез товарен автомобил м.“Волво“ с peг. № А ****РА в
количество 4140кг. За това количество, св. В. П. предал на св. Ж. С. сумата от
5508 лв.
На 13.10.2022 год. чрез товарен автомобил м. „ Волво“ с рег.№
5
***************** били извозени вещи, третирани като метален отпадък в
количество 10320кг., а чрез товарен автомобил м.“Волво“ с per № А ****РА в
количество 5860кг. За общото количество от 16180 кг., св. В. П. предал на св.
Ж. С. сумата от 7281лв..
На 14.10.2022год. чрез товарен автомобил м. „ Волво“ с рег.№
***************** били извозени вещи, третирани като метален отпадък в
количество 7660кг., а чрез товарен автомобил м.“Волво“ с peг. № А ****РА в
количество 5280кг. За общото количество от 12940 кг., св. В. П. предал на св.
Ж. С. сумата от 5823 лв..
На 15.10.2022 год. чрез товарен автомобил м. „ Волво“ с рег.№
***************** били извозени вещи, третирани като метален отпадък в
количество 8000кг., а чрез товарен автомобил м.“Волво“ с per № А ****РА в
количество 8200кг. За общото количество от 16200 кг., св. В. П. предал на св.
Ж. С. сумата от 7290 лв..
На 16.10.2022 год. поради това, че бил неделен ден, не било извършвано
пренасяне на вещи, собственост на фирма „*****************“ЕАД.
На 17.10.2022 год. чрез товарен автомобил м. „ Волво“ с рег.№
***************** били извозени вещи, третирани като метален отпадък в
количество 9140 кг., а чрез товарен автомобил м.“Волво“ с per № А ****РА в
количество 6120кг. За общото количество от 15260 кг., св. В. П. предал на св.
Ж. С. сумата от 6868 лв.
За да осигурят достъп на мотокара до вътрешната част на склада и с
помощта на тази техниката да продължат да изнасят и товарят намиращите
се там машини и други вещи, работниците които участвали в изнасянето
разбили разбили част от тухлената стена на складовото помещение,
собственост на „*****************“ ЕАД гр. С..
През всеки един от посочените по –горе дни св. Ж. С. контролирал
случващото се като отварял порталната врата и присъствал на изнасянето и
товаренето на вещите. След това лично придружавал товарните автомобили
до пристанището на гр.Б., където вещите били предавани за скраб във
фирмата, чийто управител бил св. В. П.. След претеглянето им на кантар, св.
В. П. предавал парите, заедно с кантарна бележка на св.С., който от своя
страна ги предавал на св.М..
В изпълнение на уговорката си с подс. В., св. М. му предавал
получените пари като най –често го посещавал в дома му. При едно от тези
посещения присъствал и св. С., който бил в купето на автомобила и видял
както св. М. предава парите получени от предаденото за скрап желязо на
собственика на имота, подс.В..
По посочения по– горе начин, за посочения период от време св. Ж. С.
получил сумата от 32 770лв., която предал на св. С. М. и която св. М. предал
на подс. В. .
В един от дните, в които се извършвало изнасяне на машините, а
6
именно на 14.10.2022 год.имота бил посетен от св. Х. И. К., който стопанисвал
една от сградите и осъществявал дейност като погребална агенция.
Свидетеля видял, че в двора има два големи камиона с Б.ка регистрация и
непознато за него лице, с което се заговорил. На въпроса какво правят там,
непознатия му отговорил, че не знае, тъй като е „общак“. По-късно на същия
ден св. Х. К. се обадил на подс. В. и се опитал да разбере какво се случва в
имота, но подс. В. му заявил,че той нищо не прави и най вероятно св. К. е
видял,че ползвателя на автоморгата св. И. К. се изнася от помещението което
ползва.
На 18.10.2022 г. св.И. К. също посетил обекта и още при пристигането
си видял, че портала на двора е отворен и вътре има техника, представляваща
гондола без влекач, камион и мотокар и, че непознати за него лица изнасят
машини, за които той знаел, че са собственост на „*****************“ЕАД
гр. С.. Това той знаел, тъй като през годините които е бил наемател лично е
осигурявал достъп на служители на дружеството до двора. По тази причина
свидетеля се свързал по телефона със св.С. В. К., за която знаел че работи в
„*****************“ЕАД и я питал дали е наясно с това изнасяне на техни
машини. След като тя му отговорила отрицателно същият сигнализиран
органите на реда.
Св. С. В. К., която била член на съвета на Директорите на
„*****************“ЕАД гр. С. веднага след получаване на сигнала от св.К.
за изнасянето от склада на дружеството на машини, се свързала със свои
служители, които изпратила на място, за да проверят какво се случва.
На място първо пристигнали служителите от *****************“ЕАД
св.И. К. И., св.Д. И. Л., св.С. Х. и М.Я.. Те констатирали, че склада на
дружеството е с разбита врата.Установили,че едната стена на сградата е
разбита като е оформен огромен отвор/ с височина около 2 м. и същата
ширина/. Забелязали също така,че по земята има следи от мотокар и от
влачене на машините както и,че мотокара се намират в двора на
обекта.Всички видели,че склада е опразнен и машините липсват. При
пристигането си служителите видели,че на пътя пред двора имал спрян
товарен камион тип „гондола“ с кука за товарене.
Сигнала посетили и полицейски служители, сред които св.И. А.. Той
също установил намиращите се на обекта камион и мотокар както и,че вратата
на склада е разбира, а в стената е оформен огромен отвор.
При проверката било установено и присъстващото там лице, а именно
св. А. И. И., който бил шофьор към фирмата „*****************“ и
съобщил,че е пристигнал сутринта като е управлявал товарния автомобил
установен пред обекта, а именно товарен автомобил марка„ Волво“ с рег.№
*****************. Съобщил,че е пристигнал за да натовари мотокара. На
място било установено още едно лице, а именно св. Ж. С., който е съобщил,че
е осигурил отварянето на порталната врата на двора, с цел св. И. да натовари
мотокара. Било установено и другото присъстващо лице, а именно св. К. С.,
7
племенник на св. Ж. С., който го придружавал без да има участие в
случващото се.
След пристигането на служителите на *****************“ЕАД гр. С.
св.Ж. С. разбрал, че има проблем със собствеността на предадените за скрап
машини и веднага направил опит да се свърже по телефона със св.С. М., но
не успял. Тогава тръгнал с автомобила си да го търси, но междувременно
осъществил връзка и се върнал на мястото. От своя страна св.С. М. се
свързал с подс.В. и заедно отишли до обекта където били пристигнали и
органите на реда.
При пристигането си на мястото подс. В. В. започнал да размахва
документите си за собственост и веднага влязъл в словесен конфликт със св.
С. К. като я попитал какви претенции имат те към имота му. Тя му заявила,
че склада и изнесените машини са тяхна собственост и това което той върши
е нарушение. Когато чул това подсъдимият и заявил,че те вече 20 години не са
си потърсели машини и не са наясно как стоят нещата.
След приключване на проверката всички били освободени и се
прибрали по домовете си,а по случаят започнало полицейско разследване.
В хода на разследването бил извършен оглед на местопроизшествие, при
който било фиксирано фактическото състояние на сградата и наличните в нея
вещи, собственост на „*****************“ЕАД гр. С..
С протокол за оглед на местопроизшествие от 18.10.2022 год. по делото
са били приобщени като веществени доказателства товарен автомобил, м.
„Волво“ с peг. № *****************, хидравлична система „ MULTILIFT“
със закачен метален контейнер и мотокар, които в последствие, срещу
разписка от 19.10.2022год. били върнати на св. В. П. П..
Видно от назначените по делото съдебно– оценителна и тройна
съдебно–оценителна експертиза стойността на вещите предмет на деянието е
116 178,86 лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети
в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими
към предмета на делото.
Съдът кредитира показанията дадени от св. С. К., св. И. И., св.Д. Л./
включително и показанията на този свидетел прочетените по реда на чл.281,
ал.5, във вр. с ал.1, т.2 от НПК /л.128 и л.129 от ДП / и тия дадени от него при
провеждането на допълнителен разпит/ и св.С. Х., всички служители в
„*****************“ЕАД.
Въз основа на показанията дадени от тези свидетели, съдът прие за
установено, че дружеството „*****************“ЕАД гр. С. притежава
промишлена сграда, находяща се в гр. С., м.“*****************“, която
ползвана за склад, в който съхранявала машини и вещи свързани с
текстилната промишленост. Приема за установено, че склада не е бил
8
охраняват постоянно, но достъпът до него е бил ограничен, тъй като се е
минавало през обща за целия двор портална врата, която е била заключена
като достъп до нея са имали ограничен кръг лица. Приема за установено,че в
склада се е влизало през голяма метална врата, заключена с катинар, ключа за
който се е съхранявал от св.Х., на длъжност Началник –склад в дружеството.
И четиримата свидетели са били наясно за наличността в склада на голям брой
машини, както и, че тези машини се съхраняват там с цел да се използват за
резервни части в текущото производство. Всеки един от тези свидетели е бил
на мястото на извършване на престъплението и описва подробно какво е
възприел. И четиримата свидетели са констатирали липсата на
съхраняваните в склада машини и части от машини, свидетелстват, че
металната врата на склада е липсвала от мястото си както и, че една от
стените е била разкъртена като по този начин е бил направен отвор за
изнасяне на машините. Категорични са, че в двора се присъствали непознати
за тях лица, включително от ромски произход, а пред двора е имало спрян
товарен камион с гондола. Свидетелстват и за наличието на мотокар.
Свидетелите заявяват,че са възприели и идването на подсъдимия В., както и
цялостното му поведение, ведно с твърдението му, че той е собственик на
всичко намиращо се на обекта.
Въз основа на показанията на св.К., съдът приема за установено,че тя е
провела разговор с подсъдимото лице, при който го е попитала, какво прави и
знае ли, че това е незаконно, при което подсъдимият не само, че не е отрекъл
да знае нещо за случващото се / каквато е защитната му версия в съдебния
процес/, а напротив е заявил,че те държат тези машини от много години там
и не им трябват.
Така изречените думи и действия от страна на подс.В. се потвърждават и
от показанията на св.Л., който при разпита в съдебно заседание потвърждава,
че подс.В. е размахвал документи и е твърдял, че всичко там е негово, а от
прочетените му по реда на чл.281, ал.5, във вр. с ал.1, т.2 от НПК
показания/л.128 и л.129 от ДП/, се потвърждават твърденията на св.К. относно
изречената от подсъдимия реплика. Същата по своето съдържание, безспорно
съдържа изявление за съпричастност,поради което всеки един от двамата
свидетели твърдят, че след като са я чули са я разтълкували като индиректно
признание от страна на подсъдимия за извършеното от него.
В подкрепа на показанията на тези свидетели са и показанията на св. Ц.
Х., които съдът кредитира напълно/ включително и тия дадени от него при
проведения в хода на съдебното следствие допълнителен разпит и тия
приобщени по реда на чл.281, ал.5, във вр. с ал.1, т.2 от НПК/ л.135 и на л.125
от ДП /. Въз основа на тези показания, съдът приема за достоверни и
показанията на св. С. К., И. И., Д. Л. и С. Х. по отношение на собствеността
на машините и по отношение на ползването им и надзорът върху тях от страна
на дружеството „*****************“ЕАД. От разпита на св.Х. се
потвърждава и това, че склада, където са се съхранявали машините е бил
заключен, а ключът се е съхранявал от св.Х., Началник –склад към
9
дружеството. Потвърждава се и това, че съхраняваните машини, дори и
неиндивидуализирани при разпита му в конкретика са били налични при
посещението му в склада на 01.06.2022 г. На тази дата свидетеля е направил
снимки на наличността в склада, приети и приложени като доказателства по
делото /л.54-85 от ДП/, въз основа на които допълнително се потвърждават
показанията му. Въз основа на неговите показания, съдът прие за установено и
това,че към 01.06.22г., металната врата към помещението/ склад/ е била
заключена с катинар, а стените му са били здрави.
На следващо място съдът кредитира показанията на св.В. П.
/включително тия прочетени по реда на чл.281, ал.5, във вр. с ал.1, т.2 от НПК,
находящи се на л.99 и л. 123 от ДП /и показанията на св.П. П. / включително
тия прочетени по реда на чл.281, ал.5, във вр. с ал.1, т.2 от НПК, находящи се
на л.130 от ДП /.
Въз основа на показанията на двамата свидетели, съдът прие за
установено, че са съдружници във „*****************“ ООД и се занимават
с изкупуване на старо желязо за скрап. И двамата свидетели са категорични,
че са възприели подс.В. като собственик на цялата база и в частност на
машините, които изнасят и изкупуват като скрап. Св. П. потвърждава както
при разпита си в ДП така и в хода на съдебното следствие, че св.М. му е
споделил горните обстоятелства както и това, че той се е съгласил да изнесе и
изкупи машините за скрап, като е знаел,че терена се разчиства с цел
осъществяване на съвместна дейност между св.М. и подс.В.. Показанията на
свидетеля св.П., дадени в хода на съдебното следствие са последователни и
логични като свидетеля доколкото си спомня конкретика потвърждава
твърденията на св. М.,че изнасянето на машините е предприето след
съгласуване и след проведен съвместен разговор между него, св. П. и подс.В..
Свидетеля заявява,че напълно поддържа показанията си както пред настоящия
съдебен състав така и тия дадени в хода на досъдебното производство, като е
категоричен,че всички обстоятелства във връзка с предварителната уговорка
за изкупуване на машините за скраб, цената, която е определена за
изкупуването за машините за желязо на килограм и допълнителните условия
по самото извозване на машините е било обсъдено както със св. М. така и със
подсъдимото лице. Категоричен е, че подс.В. е бил наясно с всички тези
условия, като сочи,че именно поради тази причина е изготвил договора за
изкупуването на желязо със страни, фирмата, на която е управител и подс. В..
Свидетелят е категоричен,че е предавал дължимите за изкупеното желязо
пари на св.Ж. С., за който е бил наясно, че е упълномощен от св. М. да ги
получи, тъй като последният е съдружник на подс.В. .
Въз основа на разпита на този свидетел, съдът допълнително
мотивира извода си,че подсъдимото лице е било наясно с предаването на
машините за скрап и е целял това, въпреки ясното съзнание,че не са негова
собственост. В подкрепа на този извод са и показанията на свидетеля П. в
частта, в която заявява, че след изпразването на първото помещение/
доколкото склада се е състоял от две помещения, обединени под един покрив/
10
лично е присъствал на разговор между св.М. и подс.В., във връзка с
уточняване на следващите действия. Свидетелят е категоричен, че е участвал
в няколко разговора,проведени между тримата по телефон / на включен
високоговорител/, във връзка с обсъждане на действията по извозване на
машините от вътрешно помещение, тъй като за целта е трябвало от гр. Б. да
бъде докаран мотокар,категоричен е и, че в тези разговори са обсъждала и
темата за получените пари при продажбата, без обаче да сочи повече
конкретика. Въз основа на показанията на този свидетел, дадени в хода на
съдебното следствие, съдът приема за установено и обстоятелството,че св. П.
е виждал лично подс. В., на мястото където се е извършвала работата по
изнасянето на машините, което напълно съответства с твърденията на св. М. и
противоречи на защитната теза на подс. В., че не е знаел за предприетите от
св. М. действия по изнасяне на машините.
На последно място, въз основа на показанията на този
свидетел,дадени в хода на досъдебното производство, съдът прие за установен
и периода в който е било осъществено товаренето на процесните вещи, а
именно на 12.10.2022 г., на 13.10.2022 г., на 14.10.2022 г., на 15.10.2022 г., на
17.10.2022 г. и на 18.10.2022 г.като следва да добави,че показанията в тази им
част се потвърждават и от показанията св. И., св.С. и св. П..
Съдът кредитира и показанията на св. П. / включително тия
прочетени по реда на чл.281, ал.5, във вр. с ал.1, т.2 от НПК, находящи се на
л.130 от ДП /, доколкото са относими към случая, като въз основа на тях
приема за установен периода на извършване на деянието. Тези показания,
обаче не съдържат съществена конкретика, относима към инкриминираното
деяние и неговия извършител, доколкото не св. П., а съдружника му св. П. се е
занимавал с тази сделка.
На следващо място съдът кредитира показанията на св.А. И., работещ
като шофъор във дружеството управлявано от св. П. и св.П.. Кредитира и
показанията на свидетеля приобщени по реда на чл.281, ал.5, във вр. с ал.1,
т.2 от НПК, /находящи се на л.119 от ДП /. Въз основа на тези показания, който
са напълно съответни на тия на св. П. и П., съдът прие за установено,че
няколко последователни дни от 12.10.2022 г. до 18.10.2022 г. от склад находящ
се в гр.С. са били товарени и извозвани машините, установени в последствие
като собственост на „*****************“ ЕАД гр. С.. Прие за установено,че
същите са предавани за скраб в гр.Б. както и, че това е станало,чрез използване
на два товарни автомобила марка „Волво“ . От показанията му се установява
и това, че той в качеството си на шофьор във фирмата е бил предварително
уведомен от св. П. и св.П., че достъпа до обекта ще бъде осигурен от св. Ж.
С. но не е знаел и до пристигането на полицейските служители не е разбрал,че
изнасят машини без съгласието на собственика им.
Съдът кредитира и показанията на св.Ж. С. дадени в хода на съдебното
дирене както и тия приобщените по реда на чл.281, ал.5, във вр. с ал.1, т.2 от
НПК и находящи се на л.133, л.136 от ДП.
11
Въз основа на тези показания, съдът приема за установено,че св. С. е
бил запознат от св. М. с бъдещите му намерения да развива съвместен бизнес
с подс. В. на територията на обект находящ се в гр. С.. Бил е наясно ,че имота е
собственост на подсъдимото лице както и,че той следва да осъществява
контрол по изнасянето и предаването на машините за скрап. Свидетеля е
категоричен ,че е предавал получените от продажбата на желязото пари на св.
М., който от своя страна ги е отчитал на подсъдимия В.. Тези му показания
напълно съответстват на показанията на св. М., в най– относимата по казуса
част, а именно доколко подсъдимият е получавал сумите от предаденото
желязо и съответно е знаел за случващото се. Съответстват и на показанията
на св. П. и П. относно начина на организиране на работата и периода в който е
извършено изнасянето на машините и предаването им за скрап. Въз основа на
показанията на този свидетел, съдът приема за установено,че след като св. С. е
получавал парите ги е отчитал на св. М., който от своя страна ги е отчитал на
подсъдимия. В тази връзка, св. С. е категоричен,че лично е станал свидетел на
едно от тези предавания,при който е видял как св. М. посещава подсъдимия в
дома му и му предава на ръка получената същия ден от св. С. сума.
На последно място следва да се отбележи, че от показанията на този
свидетел може да се изведе извод и относно поведението на св. М., когато е
уведомен от него за възникналия проблем в последния ден. Свидетеля е
категоричен,че след като се е обадил на св. М., последният не е изразил
тревога, а напротив казал му е да се върне на обекта и да го изчака докато
доведе собственика. Това свидетелство, съдът отчете като индиция за
незнание от страна на св. М., че машините не са собственост на подс. В.,
доколкото той незабавно го е потърсил и заедно с него е отишъл в имота, с цел
да докаже,че всичко е правомерно.
Съдът изключва от доказателствения материал, показанията дадени от
св. С. на 18.10.22г., в хода на досъдебното производство и приобщени по
делото по реда на чл.281, ал.5, във вр. с ал.1, т.2 от НПК/находящи се на
л.129ДП/. Тези показания противоречат на останалите, в основната им главна
част, тъй като в тях свидетелят твърди,че участието му се е изразявало
единствено в отваряне и затваряне на порталната врата, без да е осъществявал
какъвто и да е надзор над случващото се. Отрича да е пътувал до гр.Б. както и
да е участвал при предаването на машините за скрап, получаването на парите
от продажбата и предаването им на св. М.. Тези му показания напълно
противоречат както на последващите му показания, включително на дадените
пред настоящия съдебен състав, така и на показанията на останалите
разпитани по делото свидетели.
Съдът кредитира и показанията на св.К. С., племенник на св. С./
включително прочетените по реда на чл.281, ал.5, във вр. с ал.1, т.2 от
НПК/л.127 от ДП/ доколкото не противоречат на останалия доказателствен
материал. Въз основа на тях приема за установено, че на 18.10.2022 г. същият е
възприел идването на подс.В. и поведението му както и това на неговия
вуйчо, св. С.. Въз основа на неговите показания, съдът приема за безспорно и
12
това,че след като св. С. е уведомил св. М. за случващото се на обекта,
последният напълно спокойно и уверено му е заявил,че следва да се върне и
да го изчака там докато дойде със собственика. Това допълнително мотивира
съдът да приеме,че св. М. не е знаел, че е организирал изнасянето на машини,
които не са собственост на подсъдимото лице, а напротив бил е уверен ,че са
собственост на подс В..
Съдът кредитира и показанията на св.С. М. /включително и
приобщените по реда на чл.281, ал.1 от НПК, находящи се на л. 159–160/
както и тези дадени при допълнителен разпит в съдебно заседание и пред
съдия в хода на ДП, тъй като същият разкрива факти, които непосредствено е
възприел, намирайки се в пряк и непосредствен контакт с подсъдимият В., а
показанията му са безпротиворечиви помежду си . Св.М. последователно,
логично и ясно обяснява хронологията и характера на контактите си с
подсъдимия. Преразказва всички обстоятелства във връзка със срещите и
разговорите им за стартирането на съвместен бизнес, за предприемане на
ремонтни дейности по сградите,както и за уговорката им да намери фирма и
да организира изнасянето и предаването на скрап на намиращите се в
помещенията машини. Свидетеля е категоричен,че подс.В. е участвал при
определяне на изкупната цена на машините, като в тази им част показанията
му се подкрепят от тия на св. П.. Категоричен е за наличието на уговорка
между него и подсъдимия В. относно предаването на получените суми на
последния, като в тази им част показанията му се подкрепят и от показанията
на св. Ж. С., който е свидетел очевидец на това.
Св. М. категорично заявява,че в резултат на цялостния контакт с
подсъдимото лице е бил убеден,че машините , които се намират в склада са
собственост на В., тъй като лично той многократно е заявил,че е собственик
на всичко, което се намира в обекта. Категоричен е, че това подсъдимия е
заявявал многократно, поради което той е предприел изнасянето на машините
и предаването им. Тези показания напълно съответстват на показанията на св.
П. и С., пред които той лично е разказал за отношенията му със подс. В. и
намеренията им за съвместна дейност. В подкрепа на извода на съда,че подс.
В. е бил убеден от твърденията на подсъдимия,че организира изнасянето на
машини негова собственост е поведението на този свидетел при
установяването на престъплението. Той е бил уведомен за пристигането на
полиция от св. С. и му е разпоредил да се върне в обекта и да изчака идването
му. Последващото му поведение, съдът също отчита като съответно на
убедеността му, че машините са собственост на подс. В., тъй като той го
намира и заедно с него пристига в обекта, за да изясни случая пред
полицейските служители.Така посочените съждения мотивират съда да
кредитира напълно показанията на св. М. и, въз основа на тях и на останалия
събран по делото доказателствен материал да изгради извода си относно
авторството на деянието и участието на подсъдимото лице в него.
Съдът изключи от доказателствения материал дадените от св. М., в
хода на ДП/ находящи се на л. 121 от ДП/ показания като противоречиви на
13
останалия доказателствен материал.
Съдът кредитира показанията св.А. К., като безпротиворечиви и
относими към предмета на доказване. От така дадените показания се
установява, че св. К. също е бил наясно с предстоящите бъдещи бизнес
планове между подс.В. и св.М.. Същият е присъствал да между двамата
относно закупуването на целия завод от страна на св.М., включително и
договорките касаещи ремонт на сградите. Този свидетел посочва,че по време
на преговорите се е говорило и за участието от страна на св.М., чрез
предоставяне на два апартамента, находящи се в гр.С. в замяна на
партньорство между него и подс.В.. Въз основа на показанията на този
свидетел, съдът прие за установено,че той лично е чул разясненията от страна
на подс. В. относно наличните в склада машини, а именно,че са на фирма
или човек / доколкото свидетеля не помни категорично/ и това, че стоят в
помещението от 20 години и никой не ги е потърсил. Действително, св.К.
твърди, че подсъдимият му е казал, че „И.“/ св. С. М./ без неговото знание е
изнесъл и предал за скрап машините, което обаче, не може да се приеме за
достатъчно основание да бъде оневинен, тъй като е напълно съответно на
житейската логика, още повече,че св. К. заявява,че подсъдимият не му е
споделил,че е получавал пари от предаването на машините за скрап.
Съдът кредитира частично показанията на св. Х. К. като изключва
същите в частта, в която, твърди, че не знае за складирани в двора машини,
собственост на ЕАД“*****************“ гр. С. и не е разговарял с подс. В.,
във връзка с изнасянето им. В тази им част съдът ги изключи от
доказателствената съвкупност, въз основа на която прие, че подсъдимото лице
е извършител на деянието, доколкото противоречат на дадените от него
показания в хода на ДП. Последните, приобщените по реда на чл.281, ал.1, т.2
от НПК, / л.134/, съдът кредитира напълно, ведно с тия дадени пред съдебния
състав след прочитането им, тъй като са безпротиворечиви и съответни
помежду си, а свидетеля заяви,че са верни, тъй като са дадени в по–ранен
момент.
Въз основа на показанията на св.К., съдът приема за установено, че на
14.10.2022 г.свидетеля е видял намиращите се в обекта машини с Б.ка
регистрация и лично е провел телефонен разговор с подс. В.. Този свидетел е
категоричен, че по време на разговора подсъдимото лице не му е признало,че
се организира изнасяне на машините собственост на ЕАД
„*****************“, а му е заявил, че това е организирано от св. И. К., който
в този период е изнасял вещите си от наето от подсъдимия помещение, поради
прекратяване на наемните им отношения.
Съдът кредитира и показанията на св. И. К., който на 18.10.2022 г.
също е видял намиращите се в обекта камиони и техника и след като е
разбрал, че се изнасят машини, собственост на „*****************“ЕАД гр.
С., веднага е сигнализирал за това на св.К..
Съдът кредитира показанията на св. И. А., които напълно съответстват
14
на установеното с протоколи за оглед на местопроизшествие и фотоалбуми
към тях (л. 10-18 и л.20-23 от ДП) положение. От показанията му се
установява, че по подадения сигнал до органите на реда, същият е посетил
местопрестъплението на 18.10.2022 г. и е установил присъствието на
работниците от Б.ката фирма, двата камиона и техниката, с която са изнасяни
машини от складовете.Установява се също така,че той лично е провел
разговор с присъстващите там работници от ромски произход, които са му
заявили,че са тук по указание на работодателите си и не знаят нищо във
връзка със собствеността на машините .
Съдът изключи изцяло обясненията на подсъдимото лице, тъй като
същите противоречат на останалия събран по делото материал. Действително
подсъдимият не отрича,че познава св. М. и е водил преговори за съвместна
дейност с него, но отрича да е знаел или предполагал за изнасянето на
машините собственост на ЕАД“*****************“ гр. С.. Тези му обяснения
обаче противоречат на останалия събран по делото доказателствен материал и
в частност на показанията на св. М., св. П., св. П., св. Ж. С., св. К., св. К.. В
опит да се оневини, подсъдимият В. отрича да е давал указания или да е имал
уговорки със св.М. да бъдат изнесени и продадени за скрап машините
собственост на „*****************“ЕАД гр. С.. Поведението му, обаче,
при пристигането в обекта , включително пред полицейските служители не
говори за незнание, а напротив. Той незабавно започва да твърди, че има
документи доказващи собствеността върху терена и сградите, вместо да
покаже изненада от това, че склада, в които се съхраняват машините,
собственост на ЕАД“*****************“ гр. С. е разбит, металната врата,
която е била поставена на него липсва и машините са изнесени. В момента на
пристигането му, заедно с него е бил и св. М., за който подсъдимото лице,
твърди, че именно той, без неговото знание и съгласие е организирал изнасяне
на машините и предаването им за скрап, въпреки което не го е посочил на
полицейските служители като виновник за случващото се, а
напротив.Пристигнал е с неговия автомобил и пред него както и пред
останалите лица е продължил да твърди,че той е собственик като е размахвал
папка с документи, като по този начин е създавал впечатление,че дейността,
която се извършва в този момент е спряна от полицейските служители
неоснователно.
Последващото му поведение, също е в противоречие на защитната му
теза и дадените в тази насока обяснения, тъй като след първоначалните му
твърдения,че е собственик и има документи за това е последвал разговор
между него и св. К., в качеството и на представител на ЕАД
„*****************“ гр. С., при подс. В. е имал втора възможност да изрази
възмущение и незнание относно случващото се. Той, обаче не само,че не е
показал изненада, а напротив, нападнал е свидетелката като е заявил,че
дружеството–собственик,не е потърсило тези машини, повече от 20 години.
Така посоченото допълнително мотивира, съдът да приеме,че обясненията му
са несъответни на останалия събран по делото доказателствен материал и да
15
ги изключи. В противоречие на твърденията му, че не е знаел за случващото се
и то е организирано, не от него, а от св. М. са и показанията не само на
последния свидетел, но и на св. Ж. С.. Този свидетел е очевидец на
предаването на парите от продажбата на подсъдимия и е категоричен,че е
видял как св. М. му ги носи в дома. Показанията на св. П., също опровергават
твърденията му, за незнание, тъй като пред него / в телефонен разговор/, подс.
В. е участвал в обсъждане на цената за предаване на машините за скрап.
Воден от горното, съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимото
лице.
Съдът кредитира и писмените доказателства, присъединени към
доказателствения материал по реда на чл.281 от НПК, а именно съдържащите
се по досъдебно производство №1520/2022 г. по описа на РУ МВР С., вх.
№5606/2022 г. по описа на РП С. : разписка връщане на веществени
доказателства (л. 198 от ДП); заключение от съдебно оценителна експертиза
(л. 186-196 от ДП); протоколи за оглед на местопроизшествие и фотоалбуми
към тях (л. 10-18 и л.20-23 от ДП); документи скици и снимки (л.28-87 от ДП);
пълномощно (л.86 от ДП); протокол от извършена инвентаризация (л.91-92 от
ДП); Нотариални актове и кадастрални скици (л.93-98 от ДП), сертификат
произход на отпадъци от черни и цветни метали на името на В. И. В. за
количество 16,200 т. от 15.10.2022 год.(л.100 от ДП); Договор
№1/12.10.2022год за покупко-продажба на скраб от 12.10.2022 год. (л.101 от
ДП); рамков договор между „*****************“ ООД и
„***************** „ЕООД- от 10.10.2022 год. (л.102 от ДП); кантарни
бележки (л.103-112 от ДП); договори за покупко-продажба на скраб № 1,2,3,4
(л.114-118 от ДП); Нотариални актове и кадастрални скици (л.140-157 от
ДП); протокол от очна ставка (л. 161-164 от ДП); протоколи за следствен
експеримент, проведен със св. С. М. и фотоалбум към него (л.165- 169 от ДП);
протокол от следствен експеримент и фотоалбум към него (л. 170-175 от ДП);
протокол от съдебно оценителна експертиза (л.186-198 от ДП); справка търг.
обстоятелства (л.211 от ДП); тройна съдебно-оценителна експертиза (л.250-
257 от ДП), заверени копия на пътни листи (л.270-280 от ДП), справка за
съдимост на (л.201 от ДП); характеристична справка (л.286а от ДП);
ДСМПИС (л.224 от ДП) ; писмо с вх.№ СД-02-01-1409/20.01.2025 г. от
упълномощен представител на „*****************“ЕАД (л.121 от делото),
заверено копие на Протокол от извършена годишна инвентаризация на ДМА и
ДНМА към 31.12.2021 г., ведно със списък (л.122-126 от делото), заверено
копие на извлечение от инвентарна книга (л.127-128 от делото), заверено
копие на фактури, издадени на „*****************“АД (л.129-145 от делото),
заверено копие на извадка от Устав на „*****************“ЕАД с маркирани
част от вещите, собственост на дружеството (л.146-153 от делото), заверено
копие на Решение № 18 от 05.01.2008 г. по фирмено дело № 675/2002 г. по
описа на ОС-С. относно преобразуването на „*****************“АД в
„*****************“АД.
Въз основа на протокола за проведен следствен експеримент със св. С.
16
М. и фотоалбум към него (л.165- 169 от ДП), съдът приема за установено,че
подс. В. е посочил на св. М. склада, собственост на
„*****************“ЕАД гр. С. като място, от което следва да се изнесат
наличните машини. Така проведения експеримент допълнително мотивира,
съдът да не приеме за достоверна защитната теза на подс.В.,че той е показал
друг склад за почистване, а не този в които са се намирали машините.
Въз основа на протокола за проведен с подс. В., следствен експеримент и
фотоалбум към него(л. 170-175 от ДП), съдът приема за установено, че подс.В.
сочи различна от сградата ползвана за склад от ЕАД“*****************“
гр. С. сграда като твърди,че уговорката му със св. М. е била да се почистят
отпадъците от тази сграда. Видно от описаното в протокола и снимковия
материал към него, обаче в тези помещения липсват машини и железа годни
за продажба за скрап, което противоречи на установената по делото уговорка
за продажба цена със св. П.. Налична е една машина, за която в протокола е
отбелязано,че по сведения на подсъдимия тя не е била в това помещение, при
обиколките му със св.М..
Съдът дава вяра на приетите по съответния процесуален ред копие на
Протокол от извършена годишна инвентаризация на ДМА и ДНМА към
31.12.2021 г., ведно със списък /л.122-126 от делото/, заверено копие на
извлечение от инвентарна книга/л.127-128 от делото/, заверено копие на
фактури, издадени на „*****************“АД /л.129-145 от делото/, заверено
копие на извадка от Устав на „*****************“ЕАД с маркирани част от
вещите, собственост на дружеството /л.146-153 от делото/като, въз основа на
тях и на събраните по делото гласни доказателства приема за установени
инкриминираните вещи по вид и количество.
Съдът дава вяра на заключението по извършените съдебно– оценителна
експертиза (л.186-198 от ДП) и тройна съдебно-оценителна експертиза (л.250-
257 от ДП), тъй като няма основание да се съмнява в безпристрастността и
компетентността на вещото лице,а експертните заключения не бяха оспорени
от страните .
Въз основа на заключението на назначената и приета по съответния
процесуален ред съдебно оценителна експертиза, съдът прие за установено, че
пазарната стойност на откраднатите машини и съоръжения представляваща
причинена в резултат на инкриминираното деяние вреда към 18.10.2022 г. е
116 178,86 лева.
Съдът дава вяра на така изготвеното заключение, въпреки
обстоятелството,че при изготвянето му е била допусната техническа грешка в
текста като в обстоятелствената част на първата експертиза вещото лице е
употребило понятието „авточасти“ вместо „текстилни части“ и по грешка е
останала думата „автомобил“ вместо „машини-текстилни“. Така посочената
грешка, обаче не променя извода на вещото лице както и обстоятелството,че
експерта е посетил цех на „*****************“ ЕАД, намиращ се в гр.Я.,
извършил е оглед на работещи идентични на откраднатите като марка и модел
17
машини и е дал заключение,чиято стойност съвпада с тази установено,чрез
назначаването на тройна съдебно –оценителна експертиза.
Съдът дава вяра и на заключението на назначената и изготвена тройна
съдебно-оценителна експертиза, която използвайки като принцип на
оценяване „Разходен подход- метод на амортизираната възстановителна
стойност“ е стигнала до идентичен с този на единичната експертиза извод, че
пазарната стойност на процесните машини и съоръжения към 18.10.2022 г. е
116 178,86 лева.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна,
съдът изведе следните правни изводи:
От събраните по делото доказателства се установи по безспорен и
категоричен начин, че подс.В. В. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 195, ал.2, вр. ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.26,
ал.1 от НК, тъй като за периода от 12.10.2022 г. до 18.10.2022 г. в гр. С., от
бивш *****************, в условията на продължавано престъпление, с
посредственото извършителство на А. И. И., В. П. П., П. Л. П., Ж. К. С. и С. В.
М., чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот, чрез
използване на МПС - товарен автомобил м. „ Волво“ с рег.№
*****************, товарен автомобил м.“Волво“ с pen № А ****РА и
техническо средство - хидравлична система „ MULTILIFT“ със закачен
метален контейнер и мотокар, извършил кражба на чужди движими вещи:
Смесителна камера, на стойност 31,55лв.; Смесителна камера, на стойност
31,55лв.; Бобинарка „Янтра“4 на стойност 1 лев; Пресуквало TDS 180F -
SAVIO на стойност 9 681,32 лв.; Пресуквало TDS 10ВР, 1 на стойност 1
563,32лв.; Токоизправител на стойност 1 лев; маслен трансформатор на
стойност 1 лев; ККУ силово табло на стойност 1 лев; главно табло, на
стойност 1лев; изводно поле на стойност 1 лев; изводно поле №4 на стойност 1
лев; трансформатор на стойност 1 лев; трансформатор на стойност 1 лев;
ПОМПА Марица 50М на стойност 1 лев; 3 бр. асансьор ТОВ.2 СП на стойност
3 лев; 2бр. електромер 3 Фазен на стойност 2 лев; 2 бр. бобинарка Z2/24T-
MYPATA на обща стойност 14 211,92лв.; 6 бр. Модификация МУРАТА на обща
стойност 1231,62лв.; Бобинарка Z2/23T-MУPATA, на стойност 7 087,58 лв.; 3
бр. бобинарка Z2/23T-MУPATA на обща стойност 20302,74лв.; Пасаж SN10-
S.ANDR на стойност 1 449,27 лв.; 2 бр. Модификация S.ANDR на обща
стойност 2 937,60лв.; Пасаж SN10+BOBINA-S.ANDR на стойност 1 486,43лв.;
Резервоар за Вода 180м3 на стойност 8,93лв; Резервоар на стойност 10,63 лв.;
Цистерна 5 т., на стойност 17,95 лв; Жел.Резервоар 25MZ на стойност
29,29лв.; Цистерна Конд. 24кв. на стойност 87,74лв.; Рез. Нафта 100MZ на
стойност 45,39лв.; 2 бр. Електромер на обща стойност 2 лев; Пресуквачка TSD
180BP.-SAVIO на стойност 11 533,37лв.; Пресуквачка TSD 184BP.-SAVIO на
стойност 5 779,87 лв.; Пресуквачка TSD 184BP.-SAVIO на стойност 5
611,92лв.; Пресуквачка TSD 184BP.-SAVIO на стойност 5 597,59лв.;
Пресуквачка TSD 184BP.-SAVIO на стойност 5 738,41лв.; Пресуквачка TSD
184BP.-SAVIO на стойност 5 813,37лв.; Пресуквачка TSD 184BP.-SAVIO на
18
стойност 6 071,68лв.; Пресуквачка TSD 184BP.-SAVIO на стойност 4
703,83лв.; Пресуквачка TSD 184BP.-SAVIO на стойност 3 051,10лв.;
Пречиствателно устройство - MAGIT, на стойност 2 056,20лв., всички вещи на
обща стойност 116 178,86 лв., / сто и шестнадесет хиляди, сто седемдесет и
осем лева и 86 стотинки/, собственост на „*****************“ ЕАД С.,
представлявано от Г. Р. с пълномощник адв. Р. К. К. и член на Съвета на
Директорите С. В. К., като кражбата е в големи размери.
Безспорно е установен механизмът на деянието и авторството на
същото.
Налице са всички изискуеми от закона елементи от обективната и
субективна страна на престъплението по чл.195, ал.2, вр. с ал.1, т.3 и т.4 от
НК, вр. с чл.26 от НК.
Безспорно се установи,че деянието е извършено от подс. В. с
посредственото извършителство на лицата С. М., Ж. С., А. И., В. П. и П. П..
В правната наука се срещат две теории относно посредственото
извършителство като съгласно първата, посредствено извършителство има
само когато деецът използва наказателно неотговорни лица: малолетни или
невменяеми или непълнолетни, които не разбират свойството и значението на
това, което вършат и не могат да ръководят постъпките си/ в този смисъл
Решение № 297/31.05.1984 г. по н. д. № 282/1984 г. на ВС, І н. о./ Съгласно
втората теория, посредствено извършителство може да има и когато деецът е
действал, чрез наказателно отговорни лица, от които обаче не може да се
търси наказателна отговорност, тъй като същите са действали без умишлена
вина по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК/ в този смисъл Решение №
160/29.02.1996 г. на ІІ н. о. на ВС/.
Настоящия съдебен състав счита,че в настоящия казус безспорно е
налице посредствено извършителство, доколкото се събраха безспорни
доказателства,че подсъдимият напълно целенасочено и последователно е
заблудил св.С. М. относно собствеността върху всичко намиращо се в
поземления имот, включително складираните в него движими вещи.
Действително от приложените по делото Нотариални актове и кадастрални
скици (л.140-157 от ДП) се установява безспорно, че подс.В. е собственик за
целия парцел земя, но в този обект се е намирала и сграда собственост на
търговското дружество„*****************“ЕАД гр. С.. Това
обстоятелството безспорно е било известно на подсъдимия, въпреки което той
напълно съзнателно е заблудил св.М., че е единствен собственик както на
земята така и на сградите. Този извод се налага безспорно не само от
показанията на св.М. но и от действията му. Свидетелят е имал намерение да
закупи имота, като през цялото време е получавал уверение от подсъдимото
лице, че всичко което се намира в него е негова собственост. Получил е
уверение, включително,чрез проведен конферентен разговор между него, св.
П. и подсъдимия, че всичко от склада, в който се намират инкриминираните
вещи следва да се изнесе и предаде за скрап като подсъдимото лице е
19
участвало лично в договарянето на цената.
Съдът, допълнително мотивира извода си за липса на умисъл у св.М. и
от обстоятелството, че той не крие отношенията си с подсъдимия, а напротив
уведомява за намеренията си и необходимостта от изнасяне на машините не
само св. В. П., но и св. Ж. С.. С последния също обсъжда напълно открито
необходимостта да му помогне като контролира изнасянето, уведомява го за
намеренията си да закупи терена и да осъществява съвместна дейност с
подсъдимия. Този свидетел от своя страна, също действа със съзнанието, че е
нает да контролира изнасянето и предаването за скрап на машини,
собственост не на св. М., а на подсъдимото лице както и,че сумите които
предава на М. не са за него, а за подс. В..
Св. В. П. и св. П. П. също са били наясно, с това, че подс.В. е
собственик на имота както и,че св. М. ги наема от негово име, за да изнесат и
изкупят намиращите се там машини. Тази убеденост е била мотивирана от
подсъдимото лице, тъй като той лично е водил разговор със св. П./ по
телефона/ и е дал съгласието си относно изкупната цена на желязото. Това
убеждение е мотивирало св. П. и съдружника му св. П./ последният без да има
лични наблюдения или контакти с подсъдимото лице, но въз основа на
доверието му към св. П. и неговата информация за случващото се/, двамата
управители на „ Вип *****************“ ООД да организират изнасянето на
машините. Двамата свидетели, от своя страна са указали на св. А. И. да
управлява един от товарните автомобили на фирмата и да участва в
товаренето и транспортирането на машините.
Всички посочени по –горе свидетели са взели участие в престъпното
деяние извършено от подсъдимия В. с убеждението ,че той е единствен
собственост на целия имот и намиращите се в склада вещи,поради което и при
пристигането на полицейските служители поведението на всеки един от тях,
с изключение на подсъдимия В. е било спокойно и съответно на знанието им
за случващото се и в частност за собствеността на вещите, които изнасят.
По делото е установено безспорно,че деянието е извършено при
условията на чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК, тъй като откраднатите вещи са отнети
чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот. Безспорно
е установено,че е била разрушена една от тухлените стена на сградата,
ползвана за склад от „*****************“ЕАД гр. С. като машините са
изнасяни през направения отвор. Била е разбита и свалена от мястото й
металната врата на склада като машините са били изкарвани навън през нея
и през направения отвор в стената .
Доказан е и другия квалифициращ престъплението признак по смисъла
на чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК, а именно, че откраднатите вещи са отнети чрез
използването на моторно превозно средство/ товарен автомобил марка
„Волво“ с рег. № ***************** и товарен автомобил марка „Волво“ с
рег. № *****************/. За изнасянето им и товаренето на МПС–ва е било
използвано и техническо средство, а именно хидравлична система
20
„MULTILIFT“ със закачен метален контейнер и мотокар, което се доказва
безспорно както, въз основа на свидетелските показания на св.П., св.П. и А. И.
св. Х. К. и св.И. К. така и,въз основа на протокол за оглед на
местопроизшествие и фотоалбум към него /л.20-23 от ДП/.
По делото е безспорно установена и стойността на откраднатите вещи и
машини, а именно 116 178,86 лева както и квалифицирация признак „големи
размери“, които съгласно задължителните указания на Тълкувателно решение
№ 1 от 30.10.1998 г. на ВКС по тълк. н. д. № 1/98 г., ОСНК е налице, ако
стойността на предмета на престъплението надхвърля 70 пъти минималната
работна заплата в страната към момента на довършване на деянието. В тази
връзка и предвид установената стойност, съдът прие за безспорно,че кражбата
е в големи размери, тъй като стойността на вещите надвишава размера на 70
минимални работни заплати / 710 лв. определена с ПМС № 37/24.03.2022 г. /
за страна към момента на извършване на деянието.
Безспорно е установено и това, че деянието представлява
„продължавано престъпление“ по смисъла на НК, тъй като се установи,че е
извършено, чрез пет отделни деяния осъществени в периода от 12.10.2022 г.
до 18.10.2022 г., всяко от които поотделно осъществява състава на едно и
също престъпление, а именно престъплението „кражба“, извършени са през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, като всяко последващо деяние се явява от обективна и
субективна страна продължение на предшестващото го.
От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл като
форма на вина. Подсъдимият е съзнавал общественоопасният му характер,
предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.
Безспорно е установено, че престъпният умисъл е формиран в съзнанието
на извършителя В., тъй като той напълно е осъзнавал, че с мотивирането на св.
С. М. и, чрез него на свидетелите В. П., П. П., Ж. С. и А. И., отнема вещи,
които не са негова собственост. Същият е знаел, че отнемането на чуждите
вещи е противозаконно, но независимо от това е направил всичко възможно за
постигане на негативния резултат, искайки и насочвайки усилията си за
неговото настъпване.
Подсъдимият В. е бил наясно с това, че вещите, обект на
престъплението са чужди движими вещи,знаел е ,че са собственост на
дружеството „*****************“ ЕАД С.. Подсъдимото лице е било наясно,
че няма съгласието на дружеството – собственик същите да бъдат изнасяни от
склада им и продавани за скраб и въпреки това е предприел целенасочени
действия по отнемането им. Тези целенасочени действия са били ясно
формирани в съзнанието му и са осъществени, чрез формиране на заблуда у
свидетеля М.,че е собственик на имота и изоставените в него вещи.
Подсъдимият ясно е заявил,че няма физическата възможност и познанства, за
да организира изнасянето на машините, както и ,че гласува доверие на св. М.,
давайки му ключ за обекта както и нотариалните си документи за собственост.
21
Това му поведение е довело до целения от него резултат, а именно св. М. да
намери фирма, която да изкупи желязото и да намери св. Ж. С., който да
осъществи контрол по изнасянето и предаването му.
Съдът счита,че подсъдимото лице напълно е разбирало смисъла,
значението и престъпните последици от действията си, въпреки което ги е
извършил с користна цел, а именно да реализира доходи от продадените за
скрап чужди движими вещи. Подсъдимият В., като дългогодишен собственик
на земята и складовете, които се помещавали там е бил наясно, че
дружеството „*****************“ЕАД гр. С. притежава гореописания склад
и там съхранява своите вещи, като е бил наясно и със стойността им, поради
което съдът приема за изцяло доказано наличието на престъпен умисъл в
действията на подсъдимия В..
Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението, съдът
намира в ниската правна култура на подсъдимият и намерението му за
облагодетелстване по незаконен начин.
Като смекчаващи вината обстоятелства, съдът отчете добрите
характеристични данни както и чистото съдебно минало на подсъдимия.
Съдът отчете липсата на критично отношение към извършеното от
страна на подсъдимото лице като отегчаващо вината му обстоятелство.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи
на подсъдимия, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанието.
Съдът счете, че за извършеното престъпление по чл. 195, ал. 2, вр. ал.1
т.3 и т. 4, вр. чл.26, ал.1 от НК спрямо В. И. В. следва да наложи наказание при
условията на чл.54 от НК, а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, срок от
ТРИ ГОДИНИ както прие, че са налице условията за прилагане института на
условното осъждане, поради което отложи наложеното наказание за
изпитателен срок от ТРИ години,считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът счита така определеното наказание за максимално справедливо и
за отговарящо в максимална степен на обществената опасност на деянието и
дееца.
С оглед правилата на процеса, съдът осъди подсъдимия В. И. В. да
заплати направените по делото разноски в размер на 1194.10 лева в полза на
бюджета на Държавата по сметка на ОД-МВР-С..
Съдът осъди подсъдимия В. И. В. да заплати направените по делото
разноски в размер на 160 лева в полза на бюджета на държавата по сметка на
РС-С..
Ръководен от гореизложеното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

22




23
Съобщи за изтекли лични данни