№ 21018
гр. София, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20251110100736 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 239, вр. чл. 238, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „А. с. в.” ЕАД против С. Р. С., с която са
предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на
чл. 422 ГПК с правно основание чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 240, ал. 2 ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД, както и при условията на евентуалност обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 9 ЗПК ,чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД за сумата 17 140,23 лева (седемнадесет хиляди сто и четиридесет лева и 23
стотинки), представляваща главница по Договор за потребителски кредит № PLUS-19165901
от 02.03.2022 г., ведно със законна лихва за период от 02.05.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата 1 666,22 лева (хиляда шестстотин шестдесет и шест лева и 22 стотинки),
представляваща договорна лихва за период от 15.10.2022 г. до 12.04.2024 г., сумата 2 836,60
лева (двe хиляди осемстотин тридесет и шест лева и 60 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 16.10.2022 г. до 02.05.2024 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК от 05.06.2024 г.
Ищецът „А. с. в.” ЕАД твърди, че на 02.03.2022 г. е сключен договор за кредит за
покупка на стоки или услуги с № PLUS - 19165901, между „БНП П. П. Ф. С.А.“ клон
България и С. Р. С.. С подписването на договора Заемодателят се е задължил да предостави
на Заемателя парична сума в размер на 20 000 лв., представляваща главница и чиста
стойност на кредита и застрахователна премия в размер на 3715.20 лв. Договорът бил
подписан чрез средства за комуникация от разстояние. Страните постигнали съгласие
договорената лихва да бъде в размер на 1666.22 лева, при което общият размер на
дължимата от заемополучателя сума възлиза на 26 234.40 лева, платима на 48 равни месечни
вноски всяка в размер на 546.55 лева при първа вноски на 15.04.2022 г. и последна
погасителна вноска на 05.03.2026 г. Съгласно условията в договора при забава в плащанията
на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху всяка забавена вноска. Липсата на плащане на
падежа от страна на длъжника е довело да начисляване на лихва за забава за периода от т
16.10.2022 г. до 02.05.2024 г. в размер на 2836.60 лева. Посочва, че с договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г. и подписано към него Приложение №1 от
11.05.2023 г. заемодателят е прехвърлил вземанията си по договора, сключен с С. Р. С. на
1
ищеца заедно с всички привилегии и обезпечения. Излага, че с изрично пълномощно е
упълномощен от цедента да уведоми длъжника за извършената цесия, като изпратеното
писмо е връчено на длъжника е изпратено повторно писмо ведно с уведомление за
настъпилата предсрочна изискуемост, връчено. Алтернативно посочва, че с връчване на
исковата молба на ответника ведно с уведомлението за цесия, същият е уведомен за
прехвърляне на вземанията по договора. Претендира присъждането на разноски за двете
производства. Ищецът сочи, че в изпълнение на изискванията на закона на ответника е било
изпратено по реда на чл. 99. ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на „И.
А. М." АД. За тези суми ищецът поискал издаването на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, ведно със законната лихва върху главницата. Ето защо ищецът моли съда да постанови
решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът му дължи процесните суми
– главница, такса, неустойка и мораторна лихва за забава, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 02.05.2024 г., до окончателното й
изплащане. В условията на евентуалност предявява осъдителни искове срещу длъжника за
същите суми. Претендира разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника С. Р. С. за
отговор, като в срока по чл. 131 ГПК не е постъпило становище от него.
В първото по делото съдебно заседание е докладвана молба вх. 341771/20.10.2025 г.,
с която процесуалният представител на ищеца, е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
С протоколно определение съдът е констатирал, че са налице кумулативните
предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, а именно ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба, не се представлява в съдебното заседание,
редовно уведомен, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, на
страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от
неявяване в съдебно заседание, а така предявените искове вероятно са основателни при
посочените в исковата молба обстоятелства и с оглед представените по делото
доказателства. На посоченото основание съдът е прекратил съдебното дирене и е обявил, че
ще се произнесе с неприсъствено решение. Предвид уважаването на главните положителни
установителни искове, не се сбъдва вътрешното процесуално условие за разглеждане на
евентуално съединените осъдителни искове, поради което съдът не дължи произнасяне по
тях.
По отношение на разноските: Процесуалният представител на ищеца е поискал
присъждане на направените по делото разноски, за които е представен списък по чл. 80 ГПК.
В последния са посочени следните разноски: държавна такса в размер на 432,86 лева
(четиристотин тридесет и два лева и 86 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50,00 лева (петдесет лева) за заповедното производство и държавна такса в размер
на 432,86 лева (четиристотин тридесет и два лева и 86 стотинки) и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лева (сто лева) за исковото производство. Разноските
следва да се присъдят в цялост.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от „А. с. в.“ ЕАД с ЕИК:
***** и адрес: гр. С. 25, ет.2, ап.4, ОФИС СГРАДА Л., срещу С. Р. С. с ЕГН: ********** и
адрес: гр. С., ЖК С., бл.20А, вх.А, ет.6, ап.17, с правно основание чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 422 ГПК с правно основание чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 9 ЗПК, чл.
240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че С. Р. С. дължи на „А. с. в.“ ЕАД, сумата 17 140,23 лева
(седемнадесет хиляди сто и четиридесет лева и 23 стотинки), представляваща главница по
Договор за потребителски кредит № PLUS-19165901 от 02.03.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 02.05.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 1 666,22 лева (хиляда
шестстотин шестдесет и шест лева и 22 стотинки), представляваща договорна лихва за
2
период от 15.10.2022 г. до 12.04.2024 г., сумата 2 836,60 лева (двe хиляди осемстотин
тридесет и шест лева и 60 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
16.10.2022 г. до 02.05.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
от 05.06.2024 г. по ч.гр.д. № 27159/2024 г. по описа на СРС, 141 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, С. Р. С. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С.,
ЖК С., бл.20А, вх.А, ет.6, ап.17, ДА ЗАПЛАТИ на „А. с. в.“ ЕАД с ЕИК: ***** и адрес: гр.
С. 25, ет.2, ап.4, ОФИС СГРАДА Л., сумата 532.86 лв., представляваща сторени разноски в
производството пред първата инстанция, и сумата 482.86 лв. сторени разноски в
заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК, не подлежи на обжалване.
На страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3