Решение по дело №12269/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260617
Дата: 1 март 2021 г. (в сила от 24 март 2021 г.)
Съдия: Павел Тодоров Павлов
Дело: 20205330112269
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

Номер   260617                         Година  2021                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                VІІІ граждански състав

 

На 01.03                                                                                        Година 2021

 

В публично заседание на 01.02.2021 г. в следния състав:

 

                                                Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

 

Секретар: МАРИНА КЪНЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

гражданско дело номер 12269 по описа за   2020         година,      

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.150 във връзка с чл.262, ал.1 от КТ във връзка с чл.187, ал.5 и чл.179, ал.1, предл.3 от ЗМВР във връзка с чл.19, ал.2 от ЗИНЗС и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът Р.А. ***, моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответната страна да му заплати сумата 529, 39 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 51 часа извънреден труд, положен през периода от 01.04.2018 г. до 30.06.2019 г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – 26-то число на следващия месец до 28.09.2020 г. в размер общо на 102, 83 лева, заедно със законната лихва върху главницата, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски. 

Ответникът Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” при Министерството на Правосъдието – гр. С. признава исковете по основание, но ги оспорва по размер и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба и в допълнително писмено становище съображения. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че ищецът работи като ****** на ответната Дирекция, с местоизпълнение на служебните му задължения в ******, последно на длъжност *******“.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства, показанията на разпитания по делото свидетел А. Б. в и заключението от 15.01.2021 г. на вещото лице по З.М., действително през процесния период ищецът е положил общо 51 часа извънреден труд, следствие неотчетени инструктажи, разводи, отводи, приемане и сдаване на дежурства, за което му се полага допълнително брутно възнаграждение в размер общо на 529, 39 лева, а мораторната лихва върху тази сума за посочения в исковата молба период е в размер общо на 102, 83 лева.

При така установената фактическа обстановка, доколкото претендираните от ищеца размери (съобразно допуснатото в съдебното заседание по делото на 01.02.2021 г. изменение на обективно съединените искове) съвпадат с установените от ССЕ действително дължими размери, съдът намира, че обективно съединените искове се явяват доказани по основание и по размер и следва да се уважат изцяло, заедно със законната лихва върху главницата от 28.09.2020 г. – датата на подаване на исковата молба.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски за производството по делото в размер на 500 лева – платено адв. възнаграждение, а на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда – 100 лева ДТ и 130 лева депозит за ССЕ. 

С оглед фактическата и правна сложност на спора и предвид общата цена на уважените обективно съединени искове, съдът намира, че направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение се явява неоснователно и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, съдът 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, със седалище и адрес на управление: гр. С. бул. „***** представлявана от Главния ***** И. Й. със съдебен адрес:***, чрез юрисконсулт Т. Ч., ДА ЗАПЛАТИ НА Р.А.А., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, офис № 5, адвокат Н.П., СУМАТА 529, 39 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 51 часа извънреден труд, положен през периода от 01.04.2018 г. до 30.06.2019 г., ЗАЕДНО С МОРАТОРНА ЛИХВА върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – 26-то число на следващия месец до 28.09.2020 г. в размер общо на 102, 83 лева, ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху главницата, НАЧИНАЯ ОТ 28.09.2020 г., ДО окончателното й изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 500 лева, А в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. Пловдив – 100 лева ДТ и 130 лева депозит за ССЕ.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

        РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Павел Павлов

 

       Вярно с оригинала.

Секретар: Н.Н.