ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 189
гр. Велико Търново, 26.04.2023 г.
Административен
съд – гр. Велико Търново, VII-ми адм.състав, в закрито съдебно заседание на двадесет
и шести април две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА
като
разгледа докладваното от съдията адм. дело
№ 471/2022 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/, във вр. с чл.144 от АПК.
Образувано е по молба вх. № 1718/06.04.2023г.,
подадена от името на дружеството жалбоподател – „АЛЕКС ОК“ЕООД с ЕИК *********,
действащ чрез упълномощения адвокат. Същата съдържа искане за изменение на Решение № 69 от 30.03.2023
г., постановено по адм. дело № 471/2022 г. по описа на АСВТ, в частта за разноските.
В молбата се излагат доводи, че съдът не е следвало да
присъжда разноски в полза на ЗС-АПИ. Счита, че оспореното пред съда устно
изявление на длъжностно лице от Агенция „Митници“ не е акт благоприятен за Агенция
„Пътна инфраструктура“. Поради което нормата на чл.143, ал.4 от АПК не е
приложима. В тази връзка моли съда да измени Решението, в частта за разноските,
като присъди такива само на ответника, но не и на ЗС.
След размяна на молбата, ответникът и ЗС ангажират
становище за неоснователност на молбата.
Ответникът изтъква, че сумите от компенсаторните пътни такси постъпват в
бюджета на АПИ. Агенцията, конституирана като ЗС по делото, чрез упълномощения
ПП изтъква същото обстоятелство. Но освен постъпленията на таксите в бюджета на
Агенцията сочи и още две обстоятелства. Органите на Агенция „Митници“ имат само
контролни функции, а АПИ е структурата, която подържа ИС за установените
нарушения. Освобождаването от АНО е именно с постъпването на сумата по сметка
на АПИ. При отмяна на акта за
компенсаторните такси именно от бюджета на АПИ следва да се възстановят сумите.
Поради което оспореният акт рефлектира пряко в правната сфера на АПИ и то
благоприятно.
Съдът като съобрази данните по делото и приложимия закон,
намери за установено следното от фактическа и правна страна:
Делото е образувано по жалба на дружеството„АЛЕКС
ОК“ЕООД с ЕИК ********* срещу устно волеизявление на длъжностно лице от Агенция „Митници“ –
ГКПП „Дунав мост-Русе“, с който акт е
разпоредено заплащане на компенсаторна такса/2 бр. всяка по 750,00лв./,
последното удостоверено с квитанция от 16.05.2022г.
Постановено е Решение № 69/30.03.2023г., с което
оспорването е отхвърлено като неоснователно, а на ответника и ЗС са присъдени
по 100,00лв. за ЮКВ. Актът е съобщен на молителя, който в срока за обжалване е
поискал изменение на Решението в частта
за разноските. Съдът намира, че Молбата за изменение е допустима. Подадена е в
срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК от страна, представила списък на разноските по
чл. 80 от ГПК.
Разгледана по същество Молбата по чл.248 от ГПК е НЕОСНОВАТЕЛНА,
поради следните съображения:
Нормата на член 81 от ГПК задължава съда да се
произнесе по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция. Видно от мотивите на съда, разноски са присъдени на
заинтересованата страна в процеса. Със съображение, че резултатът от съдебното
производство рефлектира пряко в правната сфера на АПИ последната е конституирана
като ЗС и на основание чл.143, ал.4 от АПК на същата се следват съдебни
разноски. Страната е представлявана от ***, който своевременно е направил искане за това.
Разпоредбата на чл.143, ал.3 от АПК гласи, че когато съдът отхвърли оспорването/както
в случая/, право на разноски има и заинтересованата страна, за която актът е
благоприятен. В случая това е АПИ. Съдът не сподели виждането на молителя, че
оспореният АА не бил благоприятен за ЗС, поради следното:
Основателно е възражението на ответника, че органите
на Агенция „Митници“ имат само контролни функции. В действителност именно Агенция
„Пътна инфраструктура“ е институцията, която подържа централизирана
информационна система за установените нарушения.
Освобождаването на превозвачите от АНО е
именно с постъпването на сумата по
сметка на АПИ. При евентуална отмяна на акта
за компенсаторните такси именно от бюджета
на АПИ следва да се възстановят сумите. В този ред на мисли логиката и
законодателната конструкция сочи, че оспореният акт за заплащане на
компенсаторни такси е акт благоприятен за АПИ. Поради това не са налице
основания за исканото изменение.
Воден от горните мотиви, на основание чл. 248, ал. 3
от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, съдът в посочения състав:
О П Р Е Д Е
Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ поисканото от дружеството
„АЛЕКС ОК“ЕООД с ЕИК *********, с Молба вх. № 1718/06.04.2023г., изменение на
Решение № 69 от 30.03.2023 г., постановено по адм. дело № 471/2022 г. по описа
на АСВТ, в частта за разноските, като такива не се присъдят на АПИ като ЗС.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: