Разпореждане по дело №20/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

и за да се произнесе ,взе предвид следното:

Производството е по чл.258-чл.273 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба с В.№2712/23.03.2010г. отЕТ “.-Б.-Х. А.,представляван от Х. М. А., Г.Б. против решение №27/25.02.2010г. по Г.д. №978/2009г. по описа на районен съд Г. в ЧАСТТА , с която са отхвърлени предявените обективно съединени искове с правно основание чл.258 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за сумата 2 590 лева по фактура 95/19.05.2008г. и мораторна лихва за забава върху главницата в размер на 456,41 лева за периода от 03.06.2008.т. до 04.08.2009г.,ведно със законна лихва върху главницата от 2 590 лева,считано от 05.08.2009г. до окончателното и изплащане.Моли съда да отмени решението в тези части като незаконосъобразно и необосновано и да уважи изцяло исковите претенции.Моли въззивната инстанция да допусне изменение на иска по реда на чл.214 ГПК,тъй като такова искане е било направено пред първата инстанция ,но е отхвърлено от районен съд Г. като неоснователно.Във връзка с поисканото изменение на иска с правно основание чл.258 ЗЗД моли въззивният съд да измени и доклада на първоинстанционният съд.

В законният срок по чл.263,ал.21 ГПК е постъпил писмен отговор от "Р. "О. Г.,представлявано от управителя Р.П.Р. против депозираната въззивна жалба ,която счита за неоснователна , а искането да се допусне изменение на иска по реда на чл.214 ГПК за неоснователно.Моли да бъде потвърдено в обжалваните части решението на райнонен съд Г. като законосъобразно и обосновано.

Ведно с отговора е постъпила и насрещна жалба с В. №3350/12.04.2010г. от Р."О. Г. против решение №27/25.02.2010г. по Г.д. №9782009г. по описа на районен съд Г. в ЧАСТТА ,с която е уважен иска за сумата 3 365.92 лева,представляваща неизплатено задължение по Договор за строителство от 05.09.2007г. ,фактурирано с фактура №68/11.02.2008г.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 05.08.2009г. до окончателно изплащане на сумата,както и иск за мораторна лихва в размер на 728,53 лева за забава на плащането по фактура №68/11.02.2008г. за периода от 11.02.2008г. до 04.08.2009г. и разноски в размер на 523,59 лева.В тези части счита ,че решението е незаконосъобразно и необосновано и следва да бъде отменено .Счита ,че районния съд незаконосъобразно и необосновано отхвърля в мотивите направеното от “. О. Г. възражение за прихващане на сумата по тази фактура със сумата от 5 000 евро,предоставена от ответника на ищеца като аванс с разходен касов ордер на 25.10.2007г.Моли съда да присъди разноски ,направени и за двете съдебни инстанции.

Препис от насрещната жалба е връчена на “.-Б.-Х. А.,представляван от Х. М. А.,но от същият не е постъпил писмен отговор.

Постъпила е частна жалба с В. №5480/10.06.2010г. от “. О. Г. ,представлявано от Р.П.Р. срещу определение №1308/20.05.2010г. по Г.д. №978/2009г. по описа на районен съд Г. ,с което е оставил без разглеждане молбата на “.О. Г. за допълване на решение №27/25.02.2010г. по Г.д. 978/2009г. като недопустимо поради просрочие.

С разпореждане 2199/03.09.2010г. по Г.д. №978/2009г. по описа на районен съд Г. е върната частна жалба с В. №5480/10.06.2010г. от “. О. Г. ,представлявано от Р.П.Р. срещу определение №1308/20.05.2010г. по Г.д. №978/2009г. по описа на районен съд Г. и това разпореждане не е обжалвано.

Смолянският районен съд по Г.д. №978/2009г. в закрито заседание по своя инициатива и съгласно указанията на окръжен съд Г. е постановил решение №1546/14.06.2010г като е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка катов диспозитива на решение №27/25.02.2010г. постановено по Г.д.№978/2009г. по описа на Смолянския районен съд СЛЕД:"ОСЪЖДА “. О., със седалище и адрес на управление: Г., У.”П.” №1, В.Г, ап.40, представлявано заедно и пооделно от управителите: М. Х. Р., Р.Р. и Р. Д.Р., да заплати на “. –Б.-Х. А., със седалище и адрес на управление: Г.Б., Б.”. Л. №. вх,Б, .2, представляван от Х. М. А. с ЕГН *, сумата от 728,53 лв/седемстотин двадесет и осем лева и петдесет и три стотинки/,представляваща обезщетение за неизпълнение на парично задължение за периода на забавата от 11.02.2008г. до 04.08.2009г. по фактура №68/11.02.2008г.", СЕ ЧЕТЕ,че отхвърля възражението за прихващане ,релевирано от “. О., със седалище и адрес на управление:Г., У.”П.” №1, В.Г, ап.40, представлявано заедно и пооделно от управителите: М. Х. Р., Р. П. Р. и Р.Д.Р., със сумата от 5000 евро, която е била заплатена, като авансово плащане по договор за строителство от 05.09.2007г. на Х. А. с РКО от 25.10.2007г."

Това решение не е обжалвано и е влязло в законна сила.

В съдебно заседание пред окръжен съд Г. жалбоподателят "“.-Б.-Х. А. Г.Б.,представляван от Х. М. А. , редовно и своевременно призован ,се представлява само от адв.Д. М., който поддържа въззивната жалба.Твърди ,че в първата инстанция е поискал единствено изменение на обстоятелството,че неразплатената изцяло фактура №95/19.05.2008г. касае извършени СМР в Г.София ,ул"Перник ".Счита ,че това не е изменение на основанието на иска и неправилно съдът е отхвърлил това искане.Относно разходният касов ордер счита ,че той не е намерил счетоводно отражение в нито едно от счетоводствата на търговците -страни по това дело, за да се иска със сумата по този ордер прихващане.Поради това счита насрещната жалба за неоснователна .

Жалбоподателят по насрещната жалба “.О. Г. ,представляван от Р.П. Р. , се представлява единствено от от адв.В. ,който поддържа становище ,че въззивната жалба е неоснователна,тъй като с направеното искане за изменение по същество се извършва предявяване на нов иск и става въпрос за друг договор ,във връзка с който са извършени СМР ,който не е приложен по делото.Счита ,че районният съд неправилно не е приел РКО като доказателство. Доверителят му е изплатил на ищеца 5 000 евро авансово с този ордер. Освен това този документ не е бил оспорен от другата страна.Претендира за разноски.Моли да бъдат присъдени разноски на доверителя му, които са били отказани от районен съд Г.

Смолянският окръжен съд след като се запозна с въззивната жалба и насрещната жалба ,намира ,че и двете жалби са процесуално допустими.Депозирани са от надлежни страни,с внесена държавна такса по всяка една от тях срещу валиден и допустим съдебен акт и при наличие на правен интерес от търсената защита.

Въззивна жалба с В.№2712/23.03.2010г. отЕТ “.-Б.-Х. А.,представляван от Х. М. А., Г.Б. против решение №27/25.02.2010г. по Г.д. №978/2009г. по описа на районен съд Г. в ЧАСТТА , с която са отхвърлени предявените обективно съединени искове с правно основание чл.258 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за сумата 2 590 лева по фактура 95/19.05.2008г. и мораторна лихва за забава върху главницата в размер на 456,41 лева за периода от 03.06.2008.т. до 04.08.2009г.,ведно със законна лихва върху главницата от 2 590 лева,считано от 05.08.2009г. до окончателното и изплащане е неоснователна по следните съображения:

Законосъобразно и обосновано районният съд с протоколно определение от 25.01.2010г. по Г.д. №978 /2009г. е отхвърлил искането на ищеца “.-Б.-Х. А. чрез адв.М. да се допусне изменение на предявеният иск на основание чл.214 ГПК.В депозираната искова молба като основание на предявеният иск е посочено неизпълнение на парично задължение по договор за строителство от 05.09.2007г. между страните,който договор касае строителство на жилищна сграда в Г.Банско.С исканото изменение на иска се изменя основанието на иска относно претенцията по фактура №95/19.05.2008г.,издадена във връзка с извършени строително-монтажни работи в Г.София ,ул"Перник" ,по друг неформален договор.Законосъобразно районният съд е приел че това представлява последващо обективно съединяване на искове и е отхвърлил това искане.Изменение на основанието на иска е допустимо до изготвяне на доклада по делото,който съдът трябва да го отрази,а след това е допустимо само изменение на размера на вземането.Ищецът може да иска изменение на основанието на иска само в първата инстанция и то в първото заседание за разглеждане на делото.Отказът на районен съд Г. да допусне исканото измененение на основанието на иска,касаещо фактура №95/19.05.2008г. ,не подлежи на обжалване .Както твърденията в исковата молба, които представляват рамката, в която се движи състезателното производство в процеса,така и представените и приети доказателства касаят все извършени строително монтажни работи само в Г.Банско , а не и за обект на ул"Перник" в Г.София.

Поради тези съображения въззивната жалба съдът намира за неоснователна и в обжалваните части решението на районен съд Г. следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано постановено.

Насрещна жалба с В. №3350/12.04.2010г. от Рамира"О. Г. против решение №27/25.02.2010г. по Г.д. №9782009г. по описа на районен съд Г. в ЧАСТТА ,с която е уважен иска за сумата 3 365.92 лева,представляваща неизплатено задължение по Договор за строителство от 05.09.2007г. ,фактурирано с фактура №68/11.02.2008г.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 05.08.2009г. до окончателно изплащане на сумата,както и иск за мораторна лихва в размер на 728,53 лева за забава на плащането по фактура №68/11.02.2008г. за периода от 11.02.2008г. до 04.08.2009г. и разноски в размер на 523,59 лева ,разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

На лист 51 от първоинстанционното дело е приложено заверено копие от разходен касов ордер от 25.10.2007г. издаден от “. О., в който е упоменато да се брои на лицето Х. А. от Г.Б. аванс по договор за изпълнение на ОиВ в Г.Банско сума в размер на 5 000 евро.

С протоколно определение от 25.01.2010г. по Г.д. №978/2009г. районен съд Г. законосъобразно е отхвърлил искането на адв.Д.М., процесуален представител на ищеца на основание чл.143 ГПК да бъде допуснато допълване на исковата молба като бъде отразено ,че плащането по фактура №74/05.03.2008г. на стойност 9 750 лева,равняваща се на себестойността на 5 000 евро,че по тази фактура сумата е платена в брой,за което е издаден представеният от “.О. Г. разходен касов ордер.Приел е че ще цени този частен писмен документ в съвкупност с всички останали доказателства по делото.

Вещото лице по назначената , изслушана и неоспорена ССЕ установява ,че този разходен касов ордер не е отразен в счетоводството на нито един от търговците-страни по делото По този начин не е доказано по категоричен начин ,че наистина е извършено плащане .Поради това законосъобразно и обосновано районният съд с решение №1546/14.06.2010г. по Г.д. №978 /2009г. в производство по допускане на поправка на очевидна фактическа грешка е отхвърлил с изричен диспозитив приетото възражение на “.О. Г. със сумата 5 000 евро,която била изплатена като авансово плащане на договор за строителство от 05.09.2009г. на Х. А. с РКО от 25.10.2007г. И това решение не е обжалвано от страните по делото и е влязло в законна сила.

Въззивният съд намира ,че след като и въззивната жалба и насрещната жалба са неоснователни ,то разноските остават за страните ,така както са ги направили.

По отношение на искането, направено в съдебно заседание пред окръжен съд Г. от процесуалният представител на “.О. Г. , адв.В., въззивният съд да присъди онази част от разноските,които са били отказани на доверителя му от районен съд Г.,същото е неосноватено .Това е така ,тъй като е следвало с молба по реда на чл.248 ГПК в срока за обжалване на решението да бъде сезиран районен съд Г. ,с искане за изменение на решението си в частта за разноските,което не е направено.

Предвид гореизложеното Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение 27/25.02.2010г. по Г.д. №978/2009г. по описа на районен съд Г. като законосъобразно и обосновано постановено.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ :