РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. Русе, 21.04.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, II - ри състав, в публично заседание на 07 април, през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Спас Спасов
при секретаря Мария
Станчева и с участието на прокурора Георги
Манолов като разгледа докладваното от съдия
Спасов адм. дело №
78 по описа за 2022 година, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Постъпила е искова
молба от М.М.Р. *** срещу Регионална дирекция по горите - Русе, за присъждане
на обезщетение за претърпени имуществени вреди, които са произлезли от
незаконосъобразно издадено Наказателно постановление (НП) № 673/03.08.2018 г.
на директора на РДГ - Русе, отменено с влязло в сила решение по АНД № 1478/2018
г. по описа на Районен съд - Русе. Според исковата молба имуществените вреди се
съизмерват със заплатения адвокатски хонорар на осъществилия защитата адвокат в
съдебното производство пред Районен съд - Русе и Административен съд - Русе по
обжалване на наказателното постановление. Претендира се ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер
на 600 лева. Иска се да бъдат присъдени и направените в настоящото производство
разноски.
Ответникът – Регионална
дирекция по горите – Русе, редовно призована, не се представлява и не изразява
становище.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Русе, участващ в процеса на основание чл. 10 от ЗОДОВ,
дава заключение за основателност и доказаност на предявения иск за имуществени
вреди.
Съдът,
като обсъди и прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите по делото
доказателства, както и становищата на страните, приема за установено следното:
От събраните по делото писмени
доказателства, които се съдържат в АНД № 1478/2018 г. по описа на Районен съд -
Русе се установява, че с Наказателно постановление № 673/03.08.2018 г.,
издадено от директор на РДГ – Русе, на ищеца е наложена "Глоба" в
размер на 300 лева и му е определено да заплати паричната равностойност на
липсващи вещи-предмет на нарушението, на осн. чл. 275, ал. 2 от ЗГ, в размер на
28,62 лв. Наказателното постановление е било обжалвано и с решение № 758 от 11.12.2018
г. е било отменено изцяло от районния съд.
Пред Районен съд - Русе
настоящият ищец е ползвал адвокатска защита и е бил представляван от адвокат Г.П.
***, съгласно договор за правна защита и съдействие от 25.09.2018 г. Страните
по сключения договор са уговорили адвокатско възнаграждение в размер на 300
лева, заплатено в брой. В касационното производство настоящият ищец отново е
бил представляван от адв. П., с уговорено и изплатено в брой възнаграждение –
300 лв., съгласно договор от 10.01.2019 г. С решение № 33/08.03.2019 г. по адм.
д. № 28/2019 г. касационен състав на АС – Русе е потвърдил решението на
районния съд. Предявената в настоящия процес искова претенция е в същия размер
– 600 лв.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият съдебен състав на Административен съд - Русе направи следните правни
изводи:
Касае се за
административнонаказателно производство по налагане на административно
наказание. Т.е. налице е административна дейност на административен орган при
упражняване на административнонаказващата му функция. В този смисъл е и
Тълкувателно постановление № 2/2014 от 19.05.2015 г. На общото събрание от
съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегии
на Върховния административен съд и Тълкувателно постановление № 1 от 15.03.2017
г. На общото събрание от съдиите от Първа и Втора колегии на Върховния
административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2/2018 г.
Безспорно е установено,
че за обжалването на посоченото наказателно постановление в двете съдебни
инстанции ищецът е ангажирал адвокат, като е договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение. Направените от ищеца разноски, съставляващи заплатен адвокатски
хонорар в общ размер 600 лв., несъмнено представляват имуществени вреди по
смисъла на закона и подлежат на репариране.
Налице е и пряка
причинно-следствена връзка между направения от ищеца разход за адвокатско
възнаграждение и отмененото наказателно постановление, тъй като адвокатската
защита е ангажирана именно и единствено във връзка със съдебните производства
по обжалване на наказателно постановление № 673/03.08.2018 г. на директора на
РДГ - Русе. Ангажирането на адвокат в случая е било една закономерна последица
от издаването на наказателното постановление, тъй като е логично и разумно
санкционираното лице да се погрижи за защита на интересите си и негово право е
да използва адвокатско съдействие за успешна защита на правата, които
претендира в съдебния спор. В тази връзка твърдените от ищеца имуществени вреди
се явяват пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото
наказателно постановление № 673/03.08.2018 г. на директора на РДГ - Русе.
Съдът следва да
отбележи, че действително законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски
в производствата по ЗАНН към момента на отмяната на наказателното
постановление, което обаче не е основание за изключване на приложението на чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ. Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията
за разноски в административнонаказателния процес налага извода, че разноските в
хода му, когато той е приключил с отмяна на атакувания санкционен акт, се
явяват за лицето, подложено на неоправдана административнонаказателна репресия,
имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ. Действително процесуалната защита по тези дела не е задължителна
съгласно чл. 94 от НПК, но това не означава, че осъществяването ѝ е в
нарушение на процесуалните правила. Налице е субективен елемент на наказаното
лице по отношение на реализирането му на правото на защита, което не подлежи на
съдебен контрол и не може да бъде отречено по никакъв начин. Безспорно е в
случая, че в съдебните производства, ищецът е бил представляван от адвокат,
което предполага и реалното осъществяване на тази защита, а не формалния
ѝ характер.
Кумулативно са налице
елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на
държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с оглед на което съдът приема, че
предявеният от М.М.Р. иск срещу Регионална дирекция по горите - Русе е доказан
по основание.
Исковата претенция се
явява доказана и по размер, тъй като видно от приложените договори за правна
защита и съдействие, се установява по безспорен начин, че ищецът е заплатил в
брой договореното възнаграждение в общ размер 600.00 лв. за процесуално
представителство по АНД № 1478/2018 г. по описа на Районен съд - Стара Загора и
по КАНД 28/2019 г. по описа на Административен съд - Русе. Приложените договори
за правна защита и съдействие имат характера на разписка с оглед заплащането на
сумите в брой, поради което удостоверяват по надлежния ред извършеното плащане (в
този смисъл е и Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012
г., ОСГТК на ВКС). Ето защо съдът приема за доказано по делото, че ищецът е
претърпял имуществени вреди в размер на 600.00 лв., изразяващи се в направени
от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с водените
съдебни производства по обжалването на наказателно постановление, отменено като незаконосъобразно с влязъл в
сила съдебен акт.
В този смисъл по
безспорен начин е установено и доказано наличието на всеки един от елементите
от правопораждащия фактически състав за отговорността на държавата по чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ за претърпени от ищеца имуществени вреди, вследствие на
незаконосъобразно наказателно постановление, поради което исковата претенция се
явява доказана по основание и размер и следва да бъде уважена изцяло.
С исковата молба се претендират
и направените по настоящото дело разноски. С оглед изхода на спора искането се
явява основателно. Представен е договор за правна защита и съдействие от
24.02.2022 г. с договорена и изплатена в брой сума 300 лв. като се претендират
и разноските за заплатена държавна такса от 10 лв., които разноски в общ размер
на 310 лв. следва да бъдат заплатени от ответника на осн. 78, ал. 1 от ГПК.
Воден от гореизложеното
Административен съд – Русе, II състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите –
Русе, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, да заплати на М.М.Р. сумата от 600.00
(шестстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди
вследствие на отменено с влязъл в сила съдебен акт НП № 673/03.08.2018 г. на
директора на РДГ – Русе, както и сумата 310 лв., представляваща разноски по
делото.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: