НОХД № 807/2018г.
МОТИВИ :
Обвинението
е против подсъдимият Н.С.С. *** за престъпление по
чл.183 ал.1 от НК, за това, че в гр. Пазарджик, след като е бил осъден с решение № 268/14 г. по гр.дело № 4335/13 г. по описа на РС-Пазарджик, влязло
в законна сила на 02.04.2014г., изменено с решение №484/17 г. по гр. дело
№2661/16 г. по описа на РС-Пазарджик, влязло в законна сила на 18.07.2017 г.,
да издържа свой низходящ - малолетната си дъщеря Ю.Н.С., родена на *** г., чрез
нейната майка и законен представител Д.В.З. ***, съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 39 месечни
вноски по 100 лв. за периода от м. април 2014 г. до м. юни 2017 г. включително,
в размер на 3900 лв., и 10 месечни вноски по 150 лв. за периода от м. юли 2017
г. до м. април 2018 г. включително, в размер на 1500 лв., или общо в размер на
5400 лв.
Подсъдимият
се признава за виновен по предявеното му обвинение, като твърди, че за част от
периода на обвинението детето е било при него и той се е грижел за него, а за
останалата част от дължимата издръжка е заплатил дължимата сума преди
приключване на делото.
Прокурора иска подсъдимият да не бъде
наказван на основание чл.183 ал.3 от НК, тъй като е заплатил издръжката .
Защитата
пледира за приложение на чл.183 ал.3 от НК.
Пазарджишкият районен съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна
следното :
В
периода от м. януари 2006 г. до 20.07.2013 г. св.Д.З. живяла на съпружески
начала с подс.Н.С. ***. От съвместното съжителство между двамата на *** г. се
родило детето Ю.Н.С.. След фактическата раздяла между двамата, по искова молба,
подадена от св.З. било образувано гр.дело №4335/13 г. по описа на Районен съд
гр.Пазарджик . С решение №268 от 02.04.2014 г. по посоченото дело било
утвърдено постигнатото между подс.С. и св.З. споразумение, по силата на което
родителските права по отношение на роденото от съвместното им съжителство дете
- Ю.Н.С., се предоставяли на майката Д.В.З.. Бащата С. се задължавал да заплаща
месечна издръжка на детето си, чрез майката Д.З., в размер на 100 лв. Решението
влязло в законна сила на 02.04.2014 г. С решение №484 от 27.06.2017 г. по гр.
дело №2661/16 г. по описа на РС-Пазарджик, в сила от 18.07.2017 г., размерът на
дължимата от подс.Н.С. издръжка бил изменен от 100 лв. на 150 лв. месечно. Тъй
като от влизане в сила на горепосоченото решение № 268/14 г. по гр. дело
№4335/13 г. по описа на РС-Пазарджик, вменяващо задължение за плащане на
издръжка, а именно 02.04.2014 г., подс.С. не заплатил нито една месечна вноска
за дължимата издръжка, св.З. *** с жалба, в която описала твърденията си.
След извършена предварителна проверка, било образувано
настоящото досъдебно производство. До приключване на съдебното следствие в
първоинстанционния съд подсъдимия заплатил дължимата издръжка за детето си.
По делото е прието
заключение на икономическа експертиза, от което се установява, че дължимата издръжка
като се приспадне периода, когато детето е живяло при подсъдимия е в размер на
1584, 63 лв.
Тази
фактическа обстановка възприе съдът въз основа на обясненията на подс.Н.С., показанията на св.Д.З.,
показанията на св.Р.Г., показанията на св.Д.Д., заключението на
съдебно-икономическата експертиза и писмените доказателства по делото.
При така изложената и приета за установена
фактическа обстановка от правна страна съдът намира, че подс.Н.С. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците на състава на чл.183 ал.1 от НК, като в гр. Пазарджик, след като е бил осъден с
решение № 268/14 г. по гр.дело № 4335/13 г. по описа на РС-Пазарджик, влязло
в законна сила на 02.04.2014г., изменено с решение №484/17 г. по гр. дело
№2661/16 г. по описа на РС-Пазарджик, влязло в законна сила на 18.07.2017 г.,
да издържа свой низходящ - малолетната си дъщеря Ю.Н.С., родена на *** г., чрез
нейната майка и законен представител Д.В.З. ***, съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 39 месечни
вноски по 100 лв. за периода от м. април 2014 г. до м. юни 2017 г. включително,
в размер на 3900 лв., и 10 месечни вноски по 150 лв. за периода от м. юли 2017
г. до м. април 2018 г. включително, в размер на 1500 лв., или общо в размер на
5400 лв.
Подсъдимият
е разбирал и съзнавал, че дължи издръжка на детето си в посочения размер и
въпреки това не е заплащал издръжка. Същият е получавал е доходи, но не е
изпълнявал задължението си, като е допускал, че като не плаща издръжка ще
причини вреди на пострадалото дете лишавайки го от дължимата му по силата на
съдебното решение издръжка. По този начин подсъдимият е действал при евентуален
умисъл, тъй като е съзнавал обществено опасния характер на деянието си,
предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и е допускал тяхното
настъпване.
По
делото е безспорно установено, че за част от периода на обвинението детето е
живяло при подсъдимия, като последния се е грижел за него. Останалата част от
дължимата издръжка в размер на 1584, 63 лв. е заплатена от подсъдимия в съдебно
заседание преди постановяване на присъдата. По делото липсват данни за
настъпили вредни последици за детето от забавянето на плащането на издръжката
от подсъдимия.
При това положение съдът намира, че в
конкретния случай е налице хипотезата на чл.183 ал.3 от НК по отношение на
подс.Н.С., тъй като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния
съд е изпълнил задължението си, като е заплатил дължимата издръжка и не са
настъпили други вредни последици за пострадалия. В подкрепя на горния извод на
съда са приетите по делото писмени доказателства и изявленията на законния
представител на пострадалото лице св.Д.З., от които се установява, че цялата
дължима сума за издръжка на детето е заплатена от подсъдимата. По делото няма
данни подс.С. да е ненаказван на основание чл.183 ал.3 от НК до сега за престъпление по чл.183 ал.1 от НК,
порА. което е приложима разпоредбата на чл.183 ал.3 от НК. По делото няма данни
неплащането на издръжката да е довело до други вредни последици за детето, порА.
което е налице и тази предпоставка на закона.
Предвид гореизложеното съдът приложи
разпоредбата на чл.183 ал.3 от НК и НЕ НАЛОЖИ НАКАЗАНИЕ на подс.Н.С.С..
С оглед признаването на подсъдимия за
виновен съдът му присъди разноските по делото в размер на 80лв., представляващи
възнаграждение на вещото лице за изготвената експертиза.
По изложените съображения съдът
постанови решението си .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :