№ 35097
гр. София, 25.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241110161766 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.
Образувано по искова молба на М. А. Т. против **** ЕАД. Препис от исковата молба
и приложенията към нея са редовно връчени на ответника, като в указания срок същият е
подал писмен отговор.
Представените от ищцата писмени доказателства следва да бъдат приети.
Останалите доказателствени искания на страните не са необходими, с оглед
становището на ответника в отговора на исковата молба.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪСТАВЯ, на основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140 ГПК, следния проект за доклад на
делото:
Ищцата М. А. Т. твърди в подадената на 15.10.2024 г. искова молба, че между нея и
ответника **** ЕАД на 21.02.2023 г. е сключен Договор за паричен заем № 10173430 за
сумата от 2100 лв., която следвало да се върне на 10 месечни вноски от по 250 лв., в които
била включена и възнаградителна лихва. В чл. 12 от договора било уговорено задължение за
предоставяне на обезпечение (поръчител с доход поне 1600 лв. месечно, без кредити, с
трудово правоотношение и без да поръчителства за друго лице) и неустойка за неизпълнение
на това задължение от 1439 лв. Уговарянето на неустойка в този размер и за такова
неизпълнение съставлявало заобикаляне на императивната материалноправна норма на чл.
19, ал. 4 ЗПК. Неустойката съставлявала скрит разход за потребителя по кредита и
накърнявала добрите нрави, като излизала извън присъщата на неустойката обезщетителна
функция и съставлявала свръхобезпечение. Целият договор бил недействителен, а в
условията на евентуалност – била нищожна клаузата за неустойка. Моли съда да постанови
решение, с което да прогласи нищожността на процесната клауза за неустойка по чл. 12, ал. 2
от договора с № 10173430. Претендира разноски.
Ответникът М.П.М. ЕАД признава иска като основателен. Счита, че не е дал повод
за спора, тъй като ищцата била могла да се обърне към ответника за извънсъдебно уреждане
на спора. Разноските за адвокат били прекомерни и следвало да се присъдят под размера на
Наредба № 1/2004 г., която била нищожна.
1
Съдът приема, че е сезиран с искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и.
УКАЗВА на ищцата, че в нейна тежест е да докаже, че е сключила с ответника
процесния договор за заем, че той или атакуваната от договора клауза страда от пороци,
водещи от нищожност.
ОБЯВЯВА за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 21.02.2023 г. е сключен
между страните Договор за паричен заем № 10173430 за сумата от 2100 лв., която следвало
да се върне на 10 месечни вноски от по 250 лв., в които била включена и възнаградителна
лихва, че в чл. 12 от договора е уговорено задължение за предоставяне на обезпечение
(поръчител с доход поне 1600 лв. месечно, без кредити, с трудово правоотношение и без да
поръчителства за друго лице) и неустойка за неизпълнение на това задължение от 1439 лв.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба
документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях начин за разрешаване
на спора.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.10.2025 г.
от 16:00 ч., за което да се призоват страните, като им се връчат преписи от настоящото
определение, а на ищеца – и от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично
да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2