№ 684
гр. П., 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Снежана Стоянова
при участието на секретаря Р.К.
като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно
наказателно дело № 20215220201252 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Б. Б. от гр.С., ЕГН: ********** против
Електронен фиш серия К, № *** на ОД на МВР - П., с който на основание
чл.189, ал.4 от ЗДП във вр. с чл.182 ал.2, т.5 от ЗДП и за нарушение на чл.21
ал.1 от ЗДП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 400
(четиристотин) лева.
В подадената жалба се твърди наличие на процесуална и материална
незаконосъобразност на ЕФ, чиято отмяна се иска. Твърди се, че нарушението
било описано твърде лаконично. ЕФ не съдържал съществени реквизити като
издател и дата. Липсвала снимка на разположението на уреда, с който е заснето
нарушението, което съществено опорочавало процедурата по издаване на ЕФ.
В съдебно заседание жалбоподателя не се явява и не изпраща
процесуален представител. Постъпила е писмена защита от процесуален
представител, видно от която жалбата се поддържа на основанията, посочени в
нея.
За ответника по жалбата – ОД на МВР П., редовно призована, не се явява
представител.
1
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази
становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и
след като обсъди събраните по делото доказателства, при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
С обжалвания ЕФ жалбоподателя в качеството си на управител на Б. ***
е санкциониран за това, че на 11.11.2020 година в 09,06 часа, на АМ „Тракия”,
км. 66+500, в посока гр.П., е управлявал лек автомобил „М. С 63 АМГ” с ДК
№ *******, като се е движил с превишена скорост от 182 км/ч, при
максимално допустима за движение извън населено място и по автомагистрала
от 140 км.час. Скоростта била установена и фиксирана с автоматизирано
техническо средство: мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с номер 652.
Системата отчела движение със скорост от 188 км/час, т.е. превишение на
скоростта с 48 км/ч, но от това превишение били извадени 3%, т.е. 5,64 км/ч,
закръглено на 6,00 км/ч, каквато е била възможната технически допустима
грешка на техническото средство при засичане на движение със скорост над
100 км.час, което е в полза на жалбоподателя. Така се формирало
превишението от 42 км/час.
Въз основа на това бил издаден атакувания ЕФ. Той бил връчен на
жалбоподателя на 09.07.2021 г., видно от изявлението в съпроводителното
писмо, с което е изпратена преписката, но липсват надлежни доказателства че
е връчен на тази дата, при което е в интерес на обжалващия да се приеме, че
въззивната жалба против ЕФ е подадена в срока по чл.189, ал.8 от ЗДП, при
което е процесуално допустима, т.е. като подадена в срок и от лице, активно
легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на ЕФ.
Голословно е твърдението в писмената защита, че ЕФ не бил връчен. Самата
жалба започва с твърдението, че ЕФ се обжалва в законовия срок, което е
сигурна индиция че е бил връчен.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото писмени доказателства, които са абсолютно непротиворечиви.
При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е
неоснователна.
В хода на административно наказателното производство по безспорен
начин се доказа факта на извършеното нарушение от страна на жалбоподателя
по чл.21, ал.1 от ЗДП.
2
В обжалвания електронен фиш изрично е цитирана дадената от
законодателя възможност на санкционираното лице на основание чл.189, ал.5
от ЗДвП в 14-дневен срок да предостави писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление
на МПС, въз основа на които да се анулира издадения фиш. До момента не се
твърди такива действия да са били предприети от страна на жалбоподателя,
поради което с оглед нормата на чл.188, ал.2 от ЗДвП, правилно е бил
санкциониран в качеството му на законен представител на Б. *** – собственик
на процесното МПС.
Съдът констатира, че в процедурата по издаването на ЕФ не са допуснати
съществени процесуални нарушения и материалният закон е приложен
правилно.
Съгласно чл.189, ал.4 изр.първо от ЗДП: „При нарушение, установено и
заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен
за съответното нарушение”. Анализа на тази разпоредба налага извода, че
когато е налице нарушение, установено и заснето с техническо средство,
тогава се издава електронен фиш - в отсъствие на контролен орган и на
нарушител. С оглед на това не са налице никакви, дори и служебно установени
нарушения на процесуалните правила при издаване на ЕФ. Издаденият ЕФ
съдържа реквизитите по чл.189, ал.4 от ЗДП. В разпоредбата на чл.189, ал.8,
изр.2-ро от ЗДП е посочено, че когато изпраща жалбата против ЕФ в съда,
директорът на съответната структура на МВР или оправомощено от него лице
я изпраща заедно с цялата преписка, като в съпроводителното писмо посочва и
доказателствата в подкрепа на обжалвания електронен фиш, както и
информация за участъка от пътя с описание на мястото и географските
координати, действащото ограничение на скоростта по чл.21, посоката на
движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо
средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. Всичко
това е сторено по настоящото дело. Отделно от това и в самия ЕФ е било
посочено, че скоростта е била измерена с автоматизирано техническо средство:
мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с номер 652. Също така мястото
на нарушението - 66-тия километър плюс 500 метра на магистрала „Тракия”,
посоката на движение – за гр.П., също са били описани недвусмислено в ЕФ.
3
Видно е също така, че ЕФ е издаден в рамките на материалната и
териториална компетентност на своя издател. Негово съдържание съответства
на изискванията на чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДП, т.е. отразява териториалната
структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което
съвпада с данните от техническото средство, изведени на фотос от заснетия
клип. Описано е нарушението по време, място и констатирано превишение на
скоростта. Дори в ЕФ да не беше посочена посоката на движение на л.а., то
това щеше да е без всякакво значение и по никакъв начин не би накърнило
правото на защита. Разминаването между скоростта, която се сочи като
измерена по данните от клипа, изведен във фотоса и възприетата като
установена в ЕФ се отдава на редуцирането й, предвид възможността за
допустима техническа грешка от 3%, която е отчетена в полза на нарушителя.
Посочена е нарушената разпоредба на ЗДвП (чл.21, ал.1), както и наложената
глоба по размер, място, начин и срок на плащане.
Като се има предвид моментната фотоснимка от целия видеоклип,
придружаваща ЕФ, имаща статут на веществено доказателствено средство по
смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДП, може да се заключи, че видеоклипа, заснет от
техническото средство, с което е било регистрирано нарушението е изготвен в
съответствие с техническите изисквания и е валиден. Фотосът е изведен в
съответствие с изискванията на производителите, съдържащи се в публично
достъпна инструкция за експлоатация на техническо средство.
Визираните реквизити в горната част на фотоса напълно съответстват на
възприетото като време, начин и място на извършване на нарушението.
Установява се посока на измерване, видно от стрелката, която напълно съвпада
с посоката на движение на МПС. Засичани са били приближаващите се
автомобили. Отчетената скорост е на процесния автомобил, а не на друг лек
автомобил, т.к. камерата е насочена и е засекла автомобила, движещ се в лента
№2, като на известно разстояние пред него няма друг автомобил, т.е. не се
поражда съмнение, че засечената скорост може да е друг автомобил. В случая
категорично е засечено единственото МПС в лявата лента № 2, т. е.
автомобила, собственост на представляваното от жалбоподателя търговско
дружество Б. ***.
Процесното техническото средство е одобрен тип средство за измерване
на скоростта и към момента на установяване на нарушението е било
4
технически изправно, което се установява от приетите като писмени
доказателства удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835 издадено от БИМ и протокол от проверка за техническа изправност
№ 4-27-20/06.10.2020 г.
С оглед изложените съображения, съдът намира, че правилно е била
ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя.
Ето защо обжалвания ЕФ следва да бъде потвърден.
Разноски от страна на АНО не се претендират, поради което такива не
следва да бъдат присъждани.
Що се касае до възраженията, че ЕФ не съдържал съществени реквизити
като издател и дата на издаване, то същите са неоснователни. Електронният
фиш съгласно чл.189, ал.8 от ЗДП подлежи на обжалване по ЗАНН, а
разпоредбата на чл.189, ал.11 от закона предвижда, че влезлия в сила
електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление.
Следователно ел.фиш се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само
по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити
и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма,
съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани в
ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата
на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в
чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не
следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само
териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено
нарушението. Същите съображения важат и по отношение на датата на
издаване на ел.фиш, тъй като тя не е част от задължителните реквизити
определени в чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП.
Неоснователно е и възражението, че липсата на снимка на
разположението на уреда, с който е заснето нарушението, съществено
опорочавало процедурата по издаване на ЕФ. Това законово изискване е
относимо само към преносимите АТТС, а в случая заснемането е извършено с
мобилно АТТС, внедрено в патрулен автомобил на ОДМВР П..
Голословни и ненамиращи подкрепа в доказателствата по делото са
твърденията в писмената защита, че протокола по чл.10, ал.1 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. не бил коректно попълнен. Всички съществени
5
обстоятелства са намерили отражение в този протокол – вида на използваното
АТТС, мястото и времето на неговото използване, общото ограничение на
скоростта, режима на измерване – стационарен, посоката на измерване –
приближаващи автомобили. В този смисъл некоректно се твърди, че в
протокола били посочени два режима на измерване – стационарен и
динамичен. Ясно е посочено, че режима е един – стационарен и по тази
причина логично не са попълнени графите за начало и край на участъка.
По изложените съображения Районен съд - П., на основание чл.63 ал.1 от
ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № *** на ОД на МВР - П., с
който на В. Б. Б. от гр.С., ЕГН: **********, на основание чл.189, ал.4 от
ЗДП във вр. с чл.182 ал.2, т.5 от ЗДП, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДП е наложена
глоба в размер на 400 (четиристотин) лева, като законосъобразен.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6