Решение по дело №276/2020 на Административен съд - Перник

Р   Е   Ш   E   Н   И   Е

№248

 

Гр. Перник, 06.07.2020 година.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание, проведено на петнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

        Съдия: Ивайло И.

 

при съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло И. административно дело № 276/2020 година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното: 

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 97, ал. 1, във връзка с чл. 89, ал. 2, т.1 и т. 5 и чл. 90, ал. 1, т. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).

Образувано е по жалба на В.И.И. с ЕГН **********,***, чрез пълномощника му адвокат В.Б. *** против Заповед № ДН-56-5 от 20.03.2020 година на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ София, с която на основание чл. 97, ал. 1, във връзка с  чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 и чл. 90, ал. 1, т. 1 от Закона за държавния служител и чл. 2, ал. 2 и ал. 4 от Кодекса за поведение на служителите в администрацията му е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“.

В жалбата се твърди, че заповедта е издадена при липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Моли съда да отмени обжалваната заповед.

В проведеното съдебно заседание на 15.06.2020 година жалбоподателя редовно призован, не се явява, представлява се от процесуалния си представител адвокат В.Б. ***, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи и пледира същата да се уважи. Претендира присъждане на направените съдебни разноски по приложен списък.

В проведеното съдебно заседание на 15.06.2019 година ответникът по жалбата – директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ София, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. По делото са депозирани писма с вх. № 1521/08.06.2020 година и вх. №1607/12.06.2020 година с идентично съдържание, в които ответникът изразява становище за законосъобразност на оспорения административен акт, като счита че са изпълнени всички законови разпоредби при издаването му и не са налице посочените основания в жалбата.

Настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, като провери процесуалните предпоставки за допустимост, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от АПК, приетите по делото писмени доказателства, и след като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните изводи:

По фактите:

На 15.02.2020 година (събота) в социалната мрежа „Фейсбук“ са публикувани три снимки, на които се вижда лек автомобил „***“ с рег. № ***с обозначителни знаци на ИА „АА“, паркиран върху тротоар в тъмната част на денонощието.

По случая е извършена проверка чрез системата за глобално позициониране, която е установила, че на 14.02.2020 година, в 16:56 часа, въпросният автомобил е паркиран в гр. Перник, на ул. „***“ пред №**, където е престоял 43 часа и 13 минути.

На 16.02.2020 година инж. Р.Д., заемащ длъжността началник ОО „АА“ Перник е бил уведомен от директора на Дирекция „Автомобилна администрация“ – господин А.Л.за публикация в Интернет, съдържаща заснетия паркиран служебен автомобил „***“ с рег. № С 1192 НХ, със съответни коментари.

Въз основа на публикацията инж. Р.Д., заемащ длъжността началник ОО „АА“ Перник е изготвил доклад рег. № 11-21-1390/17.02.2020 година, в който е описано от кого се ползва и къде да домува заснетия служебен автомобил. В доклада си инж. Д. заявява, че не му е искано и не е давал разрешение лек автомобил  „***“ с рег. № ***да домува на друго място, освен посоченото в доклада.

На 20.02.2020 година и.д. началник на отдел „Контрол“ при РД „Автомобилна администрация“ София, изготвя Доклад № 11-47-1409/2, в който е изложено, че инспектор В.И. Иванова – настоящ жалбоподател системно паркира предоставения му за служебни цели лек автомобил „***“ с рег. № ***пред домашния му адрес на  ул. „***“ в гр. Перник, като и в двата доклада е посочено, че не е давано тазова разрешение въпросният автомобил да домува на друго място, различно от определеното по силата на Заповед № РД-01-80/03.02.2020 година на Изпълнителния директор на ИА „АА“.

По повод извършеното нарушение на 20.03.2020 година е изслушан инспектор В.И. във връзка с отправената му покана да се яви на 20.03.2020 година в сградата на РД „АА“ София, за да изложи съображения обосноваващи извършеното нарушение.

Инспектор В.И. не е представил писмени обяснения до приключване на работното време на 19.03.2020 година за описаните в доклада от 28.02.2020 година нарушения.

Въз основа на изложените съображения в изготвените доклади Директорът на РД „АА“ София издава оспорената в настоящото производство Заповед № ДН-56-5/20.03.2020 година, с която на основание чл. 97, ал. 1, във връзка с чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 и чл. 90, ал. 1, т. 1 от Закона за държавния служител и чл. 2, ал. 2 и ал. 4 от Кодекса за поведение на служителите в администрацията му е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“.

При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правно изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна, срещу акт подлежащ на оспорване по реда на АПК, на основание чл. 124, ал. 1 от ЗДСл.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основание по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган – директорът на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ София на основание чл. 92, ал. 1 от ЗДСл, според който дисциплинарните наказания се налагат от органа по назначаването, с изключение на случаите по чл. 6, ал. 2 и ал. 3. Жалбоподателят е назначен на длъжност по служебно правоотношение със заповед на директора на РД „АА“ София, следователно по силата на визираната правна норма директорът на РД „АА“ София в качеството му на орган по назначаването е компетентен да налага дисциплинарни наказания на държавните служители.

Съгласно чл. 97, ал. 1 от ЗДСл, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед на дисциплинарно наказващия орган. В нея се посочват: 1. трите имена и длъжността на дисциплинарно наказващия орган; 2. дата на издаването; 3. трите имена и длъжността на наказвания държавен служител; 4. описание на извършеното от него нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават; 5. служебните задължения, които са били виновно нарушени; 6. видът и размерът на наказанието; 7. правното основание за налагането му. В случая е спазена установената в чл. 97, ал. 1 от ЗДСл писмена форма на акта за налагане на дисциплинарно наказание, като в нея са посочени като правни основания за издаването й разпоредбите на чл. 97, ал. 1, във връзка с чл. 89, ал. 2, т.1 и 5 и чл. 90, ал. 1, т. 1 от Закона за държавния служител и чл. 2, ал. 2 и ал. 4 от Кодекса за поведение на служителите в администрацията.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, изложено от процесуалния му представител в проведено съдебно заседание на 15.06.2020 година, че заповедта е издадена в нарушение на нормата на чл. 94 ЗДСл, според която дисциплинарните наказания се налагат не по – късно от два месеца от откриване на нарушението и не по – късно от една година от извършването му, като сроковете са преклузивни, а неспазването им погасява правото на административния орган да наложи дисциплинарното наказание на провинилия се служител. Нарушението следва да се счита за открито към датата, когато всички материали по дисциплинарната преписка бъдат предоставени на административния орган и от този момент дисциплинарният орган е задължен да направи преценката за това извършено ли е дисциплинарно нарушение и налице ли са законовите основания да материализира волята си в административен акт за налагане на дисциплинарно наказание. В конкретния случай, цялата административна преписка по налагане наказанието на В.И.И. е постъпила при наказващия орган на 28.02.2020 година, видно от писмо рег. № 11-47-1409/06.03.2020 година, поради което с издадената на 20.03.2020 година заповед, която е връчена на същата дата са спазени и преклузивните срокове по чл. 94 от ЗДСл. Спазен е и едногодишният срок от извършване на нарушенията, тъй като се касае за действия извършени през месеците февруари 2020 година.

От друга страна, органът не е изложил конкретни мотиви за установена вина у служителя, както и съображения относно спазване на изискванията по чл. 91 от ЗДСл, според която норма при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, формата на вината на държавния служител, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител. В обжалваната заповед не е посочено при каква форма на вина е извършено вмененото на държавния служител нарушение. В един абзац на страница втора от обжалвания ИАА бланкетно е посочено, че „събраните доказателства по време на дисциплинарната проверка, както и нарушенията са извършени виновно, тъй като служителят е запознат с Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация.

Съдът приема, че вината не се презюмира, както е в случая, а следва да бъде конкретно посочена и обоснована в мотивите на заповедта, с която се налага дисциплинарното наказание. Отделно от това, в доклад от 17.02.2020 година В.И.И. подробно аргументира поведението си да остави да домува служебния му автомобил в гр. Перник, ул. „***“ № 54. Този доклад не е взет под внимание от АНО, при постановяване на неговата заповед, не са обсъдени и изложените от настоящия жалбоподател – В.И.И. аргумент.

Административно наказващият орган многократно цитира в докладите си Заповед № РД-01-810/03.02.2020 година на ИД на ИА „АА“, с която е определено мястото на домуване на служебните автомобили, с които разполага ИА „АА“. Въпросната заповед не е представена по делото, с оглед разпределената доказателствена тежест и съдът не може безспорно да установи дали въобще е извършено дисциплинарно нарушение от страна на В.И.И., оставяйки предоставения му за служебни цели лек автомобил „***“ с рег. № ***пред домашния му адрес на ул. „***“ в гр. Перник.

В обжалваната заповед е описано, че „не е дадено официално разрешение въпросният автомобил да домува на друго място различно от определеното по силата на Заповед №РД-01-810/03.02.2020 година на ИД на ИА „АА“. От една страна както се посочи по – горе по делото не е представена Заповед №РД-01-810/03.02.2020 година, за да бъде доказано по безспорен начин местодомуването на МПС. От друга страна, в докладите е посочено, че „ не е давано официално разрешение въпросният автомобил да домува на друго място, различно от определеното в заповедта“. Словосъчетанието „недаване на официално разрешение“ не забранява домуването на друго място. То има препоръчителен характер, но не е дефинирано забранително, което от своя страна не създава предпоставка за нарушение, респективно за търсене на дисциплинарна отговорност.

С оглед на гореизложеното, след извършената проверка по реда на чл. 168 от АПК, настоящия съдебен състав приема, че са налице основания по чл. 146 от АПК за отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените съдебни разноски е основателно, поради което ответникът следва да му заплати сумата в общ размер на 410 (четиристотин и десет) лева, от които 10 лева платена държавна такса и 400 лева платено адвокатско възнаграждение, съгласно представеното по делото пълномощно.

С оглед изхода на делото направеното искане от процесуалния представител на ответникът за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се остави без уважение.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК настоящия съдебен състав при Административен съд – Перник

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯ Заповед № ДН-56-5 от 20.03. 2020 година на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ София, с която на основание чл. 97, ал. 1, във връзка с чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 и чл. 90, ал. 1,     т. 1 от Закона за държавния служител и чл. 2, ал. 2 и ал. 4 от Кодекса за поведение на служителите в администрацията му е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ София да заплати на В.И.И. с ЕГН ********** от                     гр. Перник, ул. „***“ № 48, съдебни разноски в размер на 410 (четиристотин и десет) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 124, ал. 1 от ЗДСл.

 

Съдия:/п/