Р Е Ш Е Н И Е
Номер
3654 18.12.2019
г. Град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд
Х граждански състав
На
шести декември Година
2019
В
открито заседание в следния състав:
Председател: Димана Кирязова-Вълкова
Секретар:
Станка Атанасова
като
разгледа докладваното гр.д. № 7898 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по повод предявените от Т.Д.Г. против ГД „Гранична полиция“ на МВР
и изменени в открито съдебно заседание искове, с които се моли да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца сумата от 1 433,34 лв. - главница, представляваща
допълнително възнаграждение за 208,20 часа извънреден труд, положен от ищеца
през периода 01.07.2016 г. - 24.09.2019 г., сумата от 183,81 лв.,
представляваща сборна лихва за забава върху отделните вземания, дължима от
изпадането в забава за всяко вземане до предявяването на иска, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до
окончателното изплащане на задължението, както и направените разноски по делото.
Ищецът твърди, че през процесния период е полагал труд
на длъжност **************, БГКП – Созопол, която е на структурно подчинение на
ГД „Гранична полиция“ към МВР, като е работил на 24-часови смени. Твърди също
така, че положеният от него нощен труд през процесния период следва да бъде
преизчислен с коефициент 1,143, като получената след преизчислението разлика
представлява извънреден труд, за който не му е изплатено допълнително
възнаграждение. В съдебно заседание ищецът не се явява лично, но изпраща
процесуален представител, който поддържа иска, ангажирани са доказателства.
Така предявеният главен иск е с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2, и ал. 6 от ЗМВР, а
акцесорните искове са с правно основание чл. 86 от ЗЗД, като същите са
допустими.
В
законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в
който искът е оспорен като неоснователен както по основание, така и по размер.
Не се оспорва, че през процесния период ищецът е заемал посочената в исковата
молба длъжност, както и че е изпълнявал служебните си задължения на 24-часови
смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало
сумирано. Твърди обаче, че в резултат на това сумирано изчисляване е формиран
резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е заплащан като
извънреден труд, съгласно нормативната уредба на ЗМВР. Твърди също така, че за
периода до 02.08.2016 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. на
министъра на вътрешните работи, съгласно която при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен извънреден труд между 22,00 ч. и
06,00 ч. се умножава по 0,143 и полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период, а през останалата част от исковия период
са действали Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018
г., поради което Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
се прилага единствено за работници и служители по трудово правоотношение.
Твърди се също така, че предявеният иск за периода 01.07.2016 г. – 24.09.2016
г. е погасен по давност. Моли се исковете да бъдат отхвърлени и на ответника да
бъдат присъдени направените разноски по делото, включително юрисконсултско
възнаграждение. В
съдебно заседание се явява процесуален представител на ответника, който
поддържа отговора и моли исковете да бъдат отхвърлени.
След преценка на събраните по делото
доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Между
страните не се спори, а това се установява и от представените от ответника
писмени доказателства, че през процесния период страните са били в служебно
правоотношение, по силата на което ищецът е заемал и е полагал труд на
посочената в исковата молба длъжност.
Не
се спори също така, че ищецът е работил на 24-часови смени, включително и през
нощта – за времето от 22,00 ч. до 06,00 ч., по
предварително утвърдени графици, при сумирано изчисляване на работното време.
Видно от заключението на вещото лице
по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, след запознаване с
предоставените му от ответника протоколи за отчитане на работното време между
22,00 ч. и 06,00 ч. и с фишовете за заплати на ищеца, вещото лице е установило,
че през периода 01.07.2016 г. - 24.09.2019 г. ищецът е положил общо 1456 часа
нощен труд, които след преизчисляване с коефициент 1,143 се равняват на 1 664,20
часа дневен труд, като разликата между преизчисления и отчетения по протоколи
положен нощен труд възлиза на 208,20 часа, за които възнаграждението, изчислено
като за извънреден труд, възлиза на 1 433,34 лв. В експертизата също така
е посочено, че лихвата за забава върху тази сума, изчислена за всеки месец по
отделно от последно число на месеца, следващ всяко тримесечие, до датата на
завеждане на делото, е в общ размер от 183,81 лв. Съдът намира, че заключението
на вещото лице е обективно и безпристрастно, като страните не са го оспорили,
поради което следва да бъде кредитирано.
При така ангажираните доказателства,
от правна страна съдът намира следното:
Съгласно
чл. 176 от ЗМВР (в сила от 28.11.2014 г.),
брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
възнаграждение и допълнителни такива.
Съгласно чл. 179, ал. 1 от същия закон, на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от
22,00 до 06,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение, като в ал. 2 е предвидено, че условията и редът за изплащане на
тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед.
Същевременно чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители
в МВР се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Съгласно чл. 187, ал. 1
от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна работна седмица, а ал. 3
предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за
тримесечен период, като при работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22,00 и 6,00 ч., през което време работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В ал. 5, т. 2 е
предвидено, че за служителите,
работещи на смени, работата извън
редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща
с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, съгласно ал. 6.
В ал. 7 е предвидено, че извънредният
труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.
Съгласно чл. 187,
ал. 9
от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния исков период са
действали Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. (отм.) и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., които предвиждат възможност държавните служители в МВР
да полагат труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези две наредби
не е предвидено, че при сумирано отчитане на работното време отработените
часове нощен труд следва да се преизчисляват с определен коефициент, каквато е
била регламентацията на действалата до 01.04.2015 г., а впоследствие и в
периода 11.07.2016 г. - 02.08.2016 г. разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. Липсата на такива изрични норми в Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г. (отм.) и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. според съда представлява празнота в специалната правна
уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде запълнена чрез прилагане на
съответните норми на общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата. Това субсидиарно прилагане се налага поради факта, че
в случая се касае за полагане на труд от ищеца, макар и по служебно
правоотношение и третирането му по различен начин от работещите по трудово
правоотношение относно изчисляването на часовете положен труд при сумирано
изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в по-неблагоприятно
положение спрямо работещите на трудов договор лица, което е недопустимо.
В чл. 9, ал. 2 на Наредба за структурата и
организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, който
коефициент според съда възлиза на 1,143, изчислен като съотношение между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време (8 часа към 7
часа).
В случая от заключението на назначената по делото
експертиза се установи, че през процесния период ищецът е положил общо 1456
часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на 1664,20 часа дневен труд, т.е. налице е
разлика от 208,20 часа, за които на ищеца се полага допълнително възнаграждение
за извънреден труд в размер на 1 433,34 лв. По делото липсват твърдения и
доказателства ответникът да е заплатил на ищеца такова допълнително
възнаграждение, което води до извода за основателност на предявената искова
претенция.
С оглед установената дължимост на претендираната от ищеца главница, следва да бъде разгледано направеното от ответника възражение за изтекла тригодишна погасителна давност по отношение на част от вземането, а именно по отношение на претендираното от ищеца възнаграждение за положен извънреден труд през периода 01.07.2016 г. – 24.09.2016 г. Съдът намира това възражение на ответника за неоснователно по следните съображения: През периода 23.02.2015 г. – 13.10.2016 г. е действала редакция на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, съгласно която работното време на държавните служители, работещите на 8-, 12- или 24-часови смени, се е изчислявало в работни дни - сумирано за едномесечен период, като същото се е начислявало и изплащало ежемесечно, но през месеца, следващ месеца на полагане на труда, съгласно действалите наредби, издадени от министъра на вътрешните работи. Поради това следва да се приеме, че възнаграждението за м. юли 2016 г. е било дължимо и е следвало да бъде платено до края на м. август 2016 г., съответно тригодишната погасителна давност по чл. 111, б. „а“ от ЗЗД по отношение на това възнаграждение е изтекла на 31.08.2019 г., възнаграждението за м. август 2016 г. е било дължимо и е следвало да бъде платено до края на м. септември 2016 г., съответно тригодишната погасителна давност по чл. 111, б. „а“ от ЗЗД по отношение на това възнаграждение би следвало да изтече на 30.09.2019 г., а възнаграждението за м. септември 2016 г. е било дължимо и е следвало да бъде платено до края на м. октомври 2016 г., съответно тригодишната погасителна давност по чл. 111, б. „а“ от ЗЗД по отношение на това възнаграждение би следвало да изтече на 31.10.2019 г. В случая искът е предявен на 24.09.2019 г., към която дата е било погасено единствено вземането на ищеца за полагащото му се допълнително възнаграждение за положения от него извънреден труд през м. юли 2016 г., но не и за допълнителното възнаграждение за положения извънреден труд през м. август, както и за положения от ищеца извънреден труд през периода 01 - 24.09.2016 г. Въпреки горното, не е налице погасена по давност част от главницата, тъй като видно от заключението на вещото лице (отговор на въпрос 2), през м. юли 2016 г. ищецът няма положен нощен труд, поради което и липсва главница, която да е погасена с изтичането на тригодишна погасителна давност. Първият месец от процесния период, през който е налице положен нощен труд от ищеца, е м. септември 2016 г., но както бе посочено по-горе в решението, претенцията за този месец не е погасена по давност. С оглед на това съдът намира, че направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност е неоснователно и главният иск следва да бъде уважен в пълен размер.
Предвид забавата в плащането на
дължимото допълнително възнаграждение за съответните тримесечни отчетни
периоди, на осн. чл. 86 от ЗЗД ответникът дължи на ищеца и обезщетение за
забавено плащане, считано от датите на изпадане в забава до датата на предявяване
на исковата молба – 24.09.2019 г., което е в общ размер от 183,81 лв., съгласно
заключението на вещото лице, поради което и акцесорният иск следва да бъде уважен
изцяло.
На осн. чл. 86 от ЗЗД и предвид
липсата на извършено от ответника доброволно плащане на дължимото допълнително
трудово възнаграждение, в полза на ищеца следва да бъде присъдено и обезщетение
за забавено плащане в размер на законната лихва за периода от 25.09.2019 г. до
окончателното й изплащане.
Предвид уважаването на иска и на осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените от
него разноски по делото, които са в размер на 350 лв. – платено адвокатско
възнаграждение.
Предвид обстоятелството, че ищецът е
освободен от заплащане на държавна такса и разноски по делото, на осн. чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на БРС дължимата държавна
такса за разглеждането на исковете в общ размер от 107,33 лв., както и
платеното от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице - 230 лв.
Мотивиран
от гореизложеното, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Гранична полиция” на МВР, с адрес
гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза” № 46, да заплати на Т.Д.Г.,
ЕГН **********,***, сумата от 1 433,34 лв. (хиляда четиристотин тридесет и три лв.
и тридесет и четири ст.), представляваща
допълнително трудово възнаграждение за 208,20 часа извънреден труд, представляващи разликата между реално положения
от него нощен труд през периода 01.07.2016 г. - 24.09.2019 г. и преизчисления такъв с коефициент
1,143, сумата от 183,81 лв. (сто осемдесет и три лв. и осемдесет и една ст.),
представляваща сборна лихва за забава върху отделните вземания, дължима за
периода 30.10.2016 г. – 24.09.2019, ведно
със законната лихва върху главницата от 1 433,34 лв., считано от 25.09.2019 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 350,00 лв. (триста и
петдесет лв.), представляваща направените от ищеца разноски по делото.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция” на МВР, с адрес гр. София, бул.
„Княгиня Мария Луиза” № 46, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС – Бургас държавна такса в размер на 107,33 лв.
(сто и седем лв. и тридесет и три ст.), както и разноски в размер на 230,00 лв.
(двеста и тридесет лв.) - платен хонорар на вещо лице.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от обявяването му на 18.12.2019
г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
СА