№ 22607
гр. С., 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20241110165265 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и е образувано по подадена от
Е.с. на сграда, находяща се в гр. С., /адрес/, представлявани от Р. Т. К. – председател на
Управителния съвет на ЕС, искова молба, насочена против Й. Й. Г., с която е предявен
установителен иск с правно основание чл. 48, ал. 3 вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС с искане
да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответникът дължи
сумата в размер на 3031,80 лева, представляваща разход за ремонт на покрИ. на
сградата съобразно притежаваните от ответника ид.ч. от общите части на сградата,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 17.07.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение от 13.08.2024 г. по ч.гр.д. № 43488/2024
г. по описа на СРС, 180-ти състав.
Ищецът твърди, че с решение на Общото събрание на Етажната собственост от
02.06.2023 г са взети следните решения: избор на Управителен съвет и определяне
на мандата му; решение за открИ.не, съставяне и водене на книга на собствениците;
приемане на Правилник за вътрешния ред в етажната собственост; решение за
вписване на етажната собственост в регистъра на сградите в режим на етажна
собственост, воден от Столична община, район Л. съгласно изискванията на ЗУЕС;
поставяне на чип на входната врата; отстраняване на миризмата във входа;
отстраняване на теч в мазетата; оправяне на фасадата на блока; оправяне на
площадката пред блока; поставяне на зЕ. мрежа; оправяне на осветлението на двора;
провеждане на събрание поне веднъж годишно. Излага, че посочените решения са
взети при наличие на изискуемия по чл. 15, ал. 1 от ЗУЕС кворум от 67% ид.ч. С
решение на ОС на ЕС от 02.10.2023 година се твърди, че е приета оферта за ремонт на
покрИ. на сградата с бюджет за изпълнение на ремонта в размер на 36 945 лева
съгласно оферта от 25.09.2023г. и изпълнител „А.Е.“ ЕООД. Със същото решение
излага, че е одобрен на ответника Й. Й. Г. - собственик на Склад 1, разход от 420,00
лева за фугиране на плочките, които били част от общите части на сградата. Сочи, че
други разходи не са одобрени, нито възлагани на Й. Й. Г.. Аргументира, че ОС на ЕС е
приело оферта за ремонт на покрИ., както и че ответникът като собственик на склад 1,
1
дължи сума в размер на 3751,80 лв. съобразно притежаваните от него ид.ч. от общите
части на сградата. Сочи, че след приспадане на разход от 420,00 лева за фугиране на
плочките /съобразно Решението на Общото събрание от 02.10.2023 г./ същият дължи
сума в размер на 3331,80 лева. Твърди, че след депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, ответникът е заплатил 300,00 лв., поради което претендира
остатъка от 3031,80 лв. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът не оспорва, че е
собственик на склад 1, находящ се в процесната сграда. Сочи, че на проведеното на
02.06.2023 г. Общо събрание на ЕС е повдигнал въпроса за необходимостта от
извършване на необходим ремонт на общите части на сградата, а именно на стъпалата,
намиращи се над притежавания от него самостоятелен обект, както и на сифона за
отводняване пред входа на блока, тъй като се появил теч в имота му, който бил
сериозен. Аргументира, че без извършването на този ремонт е щял да бъде
възпрепятстван да използва имота си. В тази връзка поел ангажимент по събиране на
оферти за извършване на гореописания ремонт, които довел до знанието на останалите
собственици, като ги изпратил по имейл. Излага, че на проведеното на 02.10.2023 г.
ОС не е присъствал, както и че на ОС не е взето решение за извършване на
необходимия ремонт /стъпалата над притежавания от ответника самостоятелен обект,
граничната част с тротоара пред сградата и сифона за отводняване пред входа на
блока/, въпреки че уведомил ЕС за необходимостта от извършването му. Излага, че е
взето решение за избор на изпълнител за ремонт на покрИ. на сградата, без да са
разгледани и обсъдени други оферти и без да е взето решение за извършване на такъв
ремонт. Твърди, че на 05.10.2023 г. е получил имейл с разпределение между
собствениците в сградата на дължимите суми за извършване на ремонта на покрИ..
Сочи, че на 06.10.2023 г. е изпратил имейл до останалите собственици в сградата, като
приложил и две от получените оферти за извършване на необходимия ремонт.
Едновременно с това помолил останалите собственици стойността на ремонта да бъде
включена в общата сума за извършване на ремонти в сградата и да бъде разпредЕ.
между собствениците. Излага, че на 29.05.2024 г. е получил имейл от Б.К., член на
Управителния съвет на Етажната собственост, в който му бил определен срок до
12.06.2024 г. за заплащане на сумата в размер от 3 751, 80 лв. за извършен ремонт на
покрИ. на сградата. В отговор на получения имейл и в определения срок, на 05.06.2024
г. твърди, че е направил изявление за прихващане с платената от него сума за
необходим ремонт на общи части на сградата, извършен през октомври 2023 г. и
заплатил остатъка след прихващането. Сочи, че общият размер на сумата, която е
заплатил за необходимия ремонт е 3 826 лв., от която приспаднал неговата част (или
387,96 лв., съобразно притежаваните 10,14 % ид.ч. от общите части на сградата), респ.
сумата с която извършил прихващане твърди, че възлиза на 3 438 лв. Отново сочи, че е
платил остатъка след прихващането, а именно сумата от 313,80 лв. Излага, че
платената от него сума е по-висока от дължимата поради допусната техническа грешка
при плащането. Поддържа, че на 26.06.2024 г. е изпратил покана за среща до
председателя на УС на ЕС за извънсъдебно уреждане на отношенията, но такава не се
състояла. Оспорва редовността на проведеното на 02.10.2023 г. ОС на ЕС. Оспорва да е
взето решение за извършване на ремонт на покрИ. на проведеното на 02.06.2023 г. ОС,
като обръща внимание, че видно от съдържанието на протокола такова решение
въобще не е гласувано. Счита, че при провеждане на ОС не са спазени изискванията за
кворум, т.к. ид.ч. не били изчислени правилно. Подробно аргументира, че
извършеният от него ремонт е необходим по смисъла на ЗУЕС. В условията на
евентуалност прави възражение за съдебно прихващане с негово насрещно вземане в
размер на 3 438,00 лв., която сума сочи, че представлява сторени от него разходи за
необходим ремонт на общите части на сградата. Моли съда да отхвърли предявения
иск. Претендира разноски.
2
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като е предявена установителна
искова претенция с правно основание чл. 48, ал. 3 вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС.
В тежест на ищеца е да установи по делото при условията на пълно и главно
доказване качеството собственик на ответника на обект в сградата в режим на ЕС,
притежаваните от ответника идеални части от общите части от сградата,
законосъобразно взето решение от общото събрание на етажната собственост за
извършване на ремонт на покрИ., изискуемост на вземането.
В тежест на ответника е да докаже по делото цялостното погасяване на дълга
чрез твърдените погасителни способи – плащане и извършено извънсъдебно
прихващане, в частност - валидно възникнало насрещно вземане срещу ищеца, във
връзка с извършен необходим ремонт; ликвидност /безспорност/ на вземането;
изпращане на изявление за прихващане до ищеца.
Съгласно постановките на т.1 от ТР № 2/18.03.2022 г. по т.д. №2 /2020 г., ВКС,
ОСГТК „когато ответникът се позовава на погасителния ефект на изявление за
прихващане, извършено извън процеса, а съдът приеме, че способът не се е
осъществил, той следва да го разгледа като евентуално заявено възражение за съдебно
прихващане“.
Следователно при недоказване на предпоставките за извънсъдебно прихващане
(ликвидност) на вземането и изпращане на изявление за прихващане, ответникът
следва да установи насрещното си вземане, с което прихваща и неговия размер, в
частност – действително сторени разходи за ремонт, както и че ремонтът е необходим
по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗУЕС.
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че: ответникът е
собственик на самостоятелен обект, находящ се в процесната сграда, а именно на
склад № 1; че на проведеното на 02.10.2023 г. ОС е приета оферта за ремонт на покрИ.
на сградата с бюджет за изпълнение на ремонта в размер на 36 945 лева съгласно
оферта от 25.09.2023 г. и изпълнител „А.Е.“ ЕООД, че със същото решение е одобрен
на ответника разход от 420,00 лева за фугиране на плочките, която сума е приспадната
от задължението /за заплащане на разходи за покрИ./ на ответника, че след издаване на
заповедта за изпълнение, ответникът е погасил извънсъдебно чрез плащане по банков
път сумата от 300,00 лв.
Обявените за безспорни и ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства,
намират опора в приобщените по делото писмени доказателства.
От приложеното на л. 46 по делото копие на постановление за възлагане се
установява, че ответникът е придобил правото на собственост в процесната етажна
собственост на Магазин № 1.
От приложените на л. 4 и л. 8 по делото протоколи от проведени общи събрания
на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост се
установява, че на 02.10.2023г. и на 02.06.2023г. са проведени общи събрания на
процесната ЕС.
Претенцията на ищеца е за сумата от 3031.80лв. – дължими се разходи за ремонт
на покрИ., съобразно притежаваните от ответника идеални части.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС
собствениците са длъжни да заплащат разходите за ремонт, реконструкция,
преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите части на сградата,
подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд
"Ремонт и обновяване", съразмерно с притежаваните идеални части;
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 48, ал. 3 ЗУЕС разходите за
3
ремонт, основно обновяване, реконструкция и преустройство на общите части, за
които има прието решение на общото събрание на собствениците, се
разпределят между собствениците на самостоятелни обекти съразмерно с
притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата.
Настоящият съдебен състав намира, за основателно възражението на ответника,
че от страна на ищеца не се доказа да е взето решение от ЕС за извършване на ремонт
на покрИ..
Видно от приложеното на л. 4 по делото копие на Протокол от проведено ОС на
процесната ЕС от 02.06.2023г., в дневния ред, в частност в т. 5, е предвидено вземане
на решение за основен ремонт на покрИ..
По т. 5 от дневния ред, обаче, е гласувано и прието решение за поставяне на чип
на входната врата. В останалите гласувани решения на процесното общо събрание от
02.06.2023г. липсва взето такова за ремонт на покрИ., въпреки включването му в
дневния ред. Обстоятелството, че на проведеното ОС на 02.06.2023г., не е взето
решение за ремонт на покрИ. се признава и от ищеца, доколкото в исковата молба се
сочи, че на 02.06.2023г. са взети решения за: избор на Управителен съвет и определяне
мандат на същия, открИ.не, съставяне и водене на книга на собствениците, приет е
правилник за вътрешния ред в етажната собственост, прието е решение за вписване
на ЕС в регистъра на сградите в режим на ЕС, воден от Столична община, решение
за отстраняване на миризма във входа, решение за отстраняване на теча в
мазетата, решение за оправяне фасадата на блока, решение за оправяне на
площадката пред блока, решение за поставяне на зЕ. мрежа между съседите,
решение за оправяне на осветлението в двора и решение за провеждане на събрани
поне веднъж годишно.
От приложеното на л. 8 по делото копие на Протокол от проведено ОС на
процесната ЕС се установява, че е взето решение, с което за изпълнител на ремонт на
покрИ. е избрана фирма „А.Е.“ ЕООД, като е определен бюджет за изпълнение от
36 945.00лв. На това проведено общо събрание отново липса прието решение за
извършване на ремонт на покрИ., като настоящият съдебен състав намира, че
решението за избор на изпълнител не може да се тълкува като такова за ремонт на
покрИ..
По изложената аргументация следва извода, че от страна на ответника не се
доказа по делото един от елементите от фактическия състав на заявената искова
претенция, а именно не се доказа валидно взето решение на ОС за ремонт на покрИ.
на процесната ЕС.
Съгласно чл. 38, ал. ЗУЕС когато собственик, ползвател или обитател не
изпълни решение в определения срок, председателят на управителния съвет
(управителят) може да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс. Към заявлението се
прилага препис от решението на общото събрание.
От приложеното на л.11 по делото копие на решение от общо събрание на
процесната ЕС от 15.07.2024г., се установява, че общото събрание е възложило на
Председателя на управителния съвет да подаде заявление по чл. 410 ГПК срещу
ответника Й. Г. за сумата от 3331.80лв. – разходи за ремонт на покрИ..
В случая обаче по изложената по-горе аргументация настоящият съдебен състав
намира, че няма валидно взето решение за извършване на ремонт на покрИ.,
респективно не съществува правото, систематизирано в чл. 38, ал. 2 ЗУЕС.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че исковата претенция с
правно основание чл. 48, ал. 3 вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС се явява неоснователна.
На следващо място за пълнота съдът намира за необходимо да посочи и
следното.
4
Не е спорно, че ответникът е собственик на процесния самостоятелен обект на
правно на собственост.
Не е спорно, че същият притежава 10.14 идеални части, доколкото това са
индивидуализираните за него идеални части в протокола от ОС от 02.06.2023г. /л. 4/,
като размерът на идеалните части не се оспорва и от ответника с отговора на исковата
молба / л. 40 по делото, стр. 3 от отговора на ОИМ /.
Твърди се, че е приета оферта за ремонт в размер на 36 945.00лв. – протокол л. 8
по делото.
Съгласно притежаваните от ответника 10.14 идеални части, евентуално
дължимите се от него разходи биха били в размер на 3746.22лв. От страна на ЕС обаче,
е опредЕ. такса в по-голям размер от 3751.80лв., респективно дължимата се сума би
била в по-нисък размер, от този, определен от ЕС.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да
заплати на ответника разноски. От страна на ответника се претендират разноски за
адвокат както следва: 470.00лв. – за заповедното производство и 1080.00лв. – за
исковото производство.
В проведеното на 14.11.2025г. открито съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца формулира възражение за прекомерност на претендираните от
ответника разноски, което съдът намира за основателно.
По отношение разноските в заповедното производство, съдът намира следното:
Осъществените в хода на заповедното производство действия от процесуалния
представител на ответника се ограничават до депозиране на възражение по чл. 414
ГПК.
В Определение № 140 от 19.03.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 236/2020 г., II т. о.,
ТК, е пояснено, че заповедното производство е уредено като едностранно, затова в чл.
7, ал. 7 НМРАВ то е поставено наред с други едностранни производства –
производство по обезпечаване на бъдещ иск, производство по издаване на
изпълнителен лист. Защитата на длъжника в рамките на тези производства се
осъществява чрез обжалване актовете на съда с частна жалба, като в този случай
минималното адвокатско възнаграждение се определя по чл. 11 от Наредба №
1/09.07.2004 г. Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК е основание за
иницииране на исков процес. По възражението заповедният съд не дължи произнасяне,
а указания до молителя за предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То няма самостоятелен
характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното
производство в състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита
на длъжника, в този смисъл – определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т. о. по ч.
т. д. № 3074/2018 г., споделяно от настоящия съдебен състав. В този смисъл и
Определение № 1821/23.08.2021г. на СГС, постановено по гр.д. № 7006/2021г.
На следващо място за пълнота следва да се отбележи, че съгласно практиката на
СЕС, обективирана в решения постановени по дела С-427/16 и С-428/16, съдът, след
като съобрази фактическата и правна сложност на делото, може да присъди
възнаграждение под определения минимален размер по Наредба № 1 за минималните
адвокатски възнаграждения.
По аргумент от изложеното следва извода, че при подадено възражение от
длъжника, чрез процесуален представител, осъществил безплатна правна помощ по
смисъла на чл. 38 ЗАдв. на адвоката се дължи възнаграждение по реда на чл. 6, т. 5 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, което е в размер
на 200.00лв.
Съдът съобразявайки фактическата и правна сложност на делото,
5
обстоятелството, че по делото са проведени три открити съдебни заседания и са
разпитани двама свидетели, намира, че адекватният размер на адвокатското
възнаграждение в исковото производство е 700.00лв.
В обобщение следва, че на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да
заплати на ответника, разноски в размер на 900.00лв., от които 200.00лв. –
адвокатско възнаграждение в заповедното производство и 700.00лв. – адвокатско
възнаграждение в исковото производство.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения, по реда на чл. 422 и сл. ГПК, от Е.с. на обекти в
сграда в режим на Етажна собственост, с адрес в гр. С., /адрес/, представлявана от
Р. Т. К. – Председател на Управителния съвет на Етажната собственост срещу Й. Й. Г.,
ЕГН **********, иск с правно основание чл. 48, ал. 3 вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 3031.80 лева - разход за ремонт на покрИ. на сградата, съобразно
притежаваните от ответника идеални части от общите части на сградата, за която сума
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 13.08.2024 г. по ч.гр.д. №
43488/2024 г. по описа на СРС, 180-ти състав, като неоснователен.
ОСЪЖДА Е.с. на обекти в сграда в режим на Етажна собственост, с адрес в
гр. С., /адрес/, представлявана от Р. Т. К. – Председател на Управителния съвет на
Етажната собственост, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Й. Й. Г. , ЕГН
**********, сумата от 900.00лв. – разноски.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6