МОТИВИ
към
решение по АНД № 3163/2020г. по описа на ПРС - IХ н.с.
Производството е по реда на чл. 4 и
следващи от УБДХ.
Образувано
е въз основа на Aкт за
констатиране на проява на дребно хулиганство от 06.06.2020г. срещу Г.Р.С. – роден на *** ***, ***,
български гражданин, неженен, средно образование, работи като ***, осъждан, ЕГН
**********, за това, че на 06.06.2020 г. около 13,30 часа на кръстовището на
път ІІ-86 и общински път за с. Марково е извършил непристойна проява на
публично място, изразяваща се в употреба на неприлични изрази – отправил е
обидни думи, а именно: „К`ви сте вие, ***, да ни безпокоите, ***, ***, ***!“ –
към полицейски служители на І-во РУ при ОДМВР – Пловдив, с което е нарушил
обществения ред и спокойствието.
Нарушителят
С. се явява пред съда, сочи че не може нищо да каже, не е шофирал той, няма
какво друго да каже.
В
последната си дума заявява, че съжалява просто, присъствале на това, шофьорът е
друг, не той.
Съдът,
като съобрази доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, прие
за установено следното:
Нарушителят
Г.Р.С. е роден на *** ***, ***, български гражданин, неженен, средно
образование, работи като ***, осъждан, ЕГН **********.
Съдът
намира са установено, че на 06.06.2020 год., в гр.Пловдив, на бул.„Никола
Вапцаров“, автопатрул на Първо РУ при ОД МВР – гр.Пловдив забелязали МПС – лек
автомобил „БМВ 325“ с рег.№ „***“, водачът на който не се подчинил на
отправеното разпореждане за спиране, ускорил скоростта си на движение, преминал
през кръстовища в града на червен светофар, след което на път Околовръстен път
II-86 автомобилът спрял. Водача на същи, както и пасажера – нарушителя Г.Р.С.
излезли от същото МПС, като С. отправил към намиращите се на мястото служители на
Първо РУ при ОД МВР – гр.Пловдив неприлични изрази, а именно – обидни думи:
„К`ви сте вие, ***, да ни безпокоите, ***, ***, ***!“, с което е нарушил
обществения ред и спокойствието.
Така
възприетата фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от
цялата доказателствена съвкупност по преписката, включително докладна записка
от Р. С. и В. П. – полицай при Първо РУ при ОД МВР – гр.Пловдив, чиито
обяснения съдът намира за логични, последователни и непротиворечиви, добре
кореспондиращи както по между си, така и с останалата доказателствена
съвкупност по делото и кредитира същите като истинни.
Горната
фактическа обстановка се установка частично и от обясненията на самия нарушител
С., дадени пред съда, който също признава, че е бил на писаното място по
посочения начин, единствено отрича да е отправял обидни думи. Съдът намира, че
обясненията на нарушителят С., в тази им част, напълно кореспондират с
описаното от горните свидетели и приема същите като истинни, а в останалата им
част отдава на премълчаване, като израз на защитна позиция.
При така установената безспорна
фактическа обстановка, съдът прие, че с действията си нарушителят Г.Р.С. – роден
на *** ***, ***, български гражданин, неженен, средно образование, работи като ***,
осъждан, ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна страна състава
на нарушението по чл.1, ал.2, във вр. ал.1 от УБДХ, за това, че на
на 06.06.2020 г. около 13,30 часа на кръстовището на път ІІ-86 и общински път
за с. Марково е извършил непристойна проява на публично място, изразяваща се в
употреба на неприлични изрази – отправил е обидни думи, а именно: „К`ви сте
вие, ***, да ни безпокоите, ***, ***, ***!“ – към полицейски служители на І-во
РУ при ОДМВР – Пловдив, с което е нарушил обществения ред и спокойствието.
От обективна страна се установява непристойна
проява на публично място, а именно – неприлични изрази – отправил е обидни
думи, а именно: „К`ви сте вие, ***, да ни безпокоите, ***, ***, ***!“ – към
полицейски служители на І-во РУ при ОДМВР – Пловдив, което действие следва да
се подведе под състава на чл.1, ал.2, във вр. ал.1 от УБДХ.
От
субективна страна нарушението е извършено умишлено от дееца, като С. е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните последици от
поведението си и е целял тяхното настъпване. Същият е знаел и не е могъл да не
знае както обществено неприемливия характер на действията си, така и че
осъществява същите на публично място, при възприемането им от неограничен кръг
лица.
Същото
така, от субективна страна, се установява и специалния субективен признак -
хулиганския мотив. Следва да се има предвид, че не се установява каквато и да е
повод за личен повод или конфликт на С.
със служителите на МВР или други лица, както и някаква друга причина, което да
го мотивира да извърши горното.
Напротив, установява се, че мотива на нарушителя С. е именно да се
осъществи една открита демонстрация на незачитане на установения ред.
Така
установеното деяние обаче не следва да бъде преценено като престъпление по
смисъла на чл. 325 от НК, доколкото разкрива една значително по-ниска степен на
обществена опасност от тази, предвидена от законодателя в съставна на
престъпното деяние, описано от в последната разпоредба на НК. В случая се касае
за безспорно неприемливи действия, които обаче, с оглед възприетия и описан
характер на деянието, не мотивират извод за засягане на обществения ред в тежка
степен, съответстваща на понятието за престъпление по смисъла на чл.9, ал.1 от НК.
При определяне на наказанието, Съдът
взе предвид обстоятелството, че се касае за проява на дребно хулиганство, която
се характеризира с нисък интензитет, която не намира израз във физическа
агресия спрямо други лица, а единствено отправяне на обидни думи. Все пак от
друга страна следва да се съобразят характеристичните данни за нарушителя,
който е осъждан и се разкрива като личност с относително по-висока степен на
обществена опасност. С оглед на това съдът счита, че от двете алтернативно
предвидени наказания, задържането в структурно звено на МВР би било прекомерно
тежко наказание за настоящото нарушение. Поради това съдът намира, че на
нарушителя следва да бъде наложено наказание „глоба“. При индивидуализиране на
същото по-леко наказание глоба и отново като съобрази липсата на отегчаващи
обстоятелства съдът намери, че наказанието „глоба“ следва да се индивидуализира
в близък до минималния размер, но все пак не равен на него, предвид вече
посочените характеристични данни. Ето защо съдът определи наказание „глоба“ в
размер на 150 лева като намери, че така определеното по вид и размер наказание
в най-пълна степен съответства на тежестта на нарушението, личността на
нарушителя и характера на обществените интереси, които са накърнени и които
Указът защитава, а именно обществения ред и спокойствие.
По изложените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.