МОТИВИ по НОХД №114/2011г. по описа на РС-гр.Левски
Обвинението срещу подсъдимия Б.Б., ***, ЕГН **********, е повдигнато
и предявено за това, че в *, като осъден от Районен съд гр. Левски с влязло в
сила съдебно решение №169/07.12.2007г. по описа на РС гр. Левски, да заплаща
издръжка в размер на 70.00 лв. месечно на свой низходящ – детето си М.М., с ЕГН
**********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски – 8 месечни вноски за периода месец юли 2010г. до месец февруари
2011г., общо в размер на 560.00 лв. - престъпление по чл183, ал.1 от НК.
Подсъдимият Б.Б. е редовно
призован чрез упълномощения си защитник, не се явява в съдебно заседание.
Представителят на РП – Левски счита
обвинението за доказано по безспорен и несъмнен начин срещу подсъдимия, както
от обективна, така и от субективна страна. Моли съда да признае подсъдимия за
виновен, като по отношение на индивидуализацията на наказанието предоставя
изцяло на преценката съда.
Защитникът на подсъдимия счита за безспорно
установено, че подсъдимият Б. не е заплащал издръжка за периода юли 2010г. до
февруари 2011 г., както и че е заплатил дължимата издръжка на две вноски, след
като е подадена срещу него жалба. Счита, че не е налице елемент от субективен
характер. Пледира, че подзащитният му е безработен за извинително за неплащане
на издръжка. Пледира, че поради не е налице съзнателно неизплащане на издръжка,
поради което подсъдимият следва да бъде оправдан. Алтернативно пледира, че ако
налице осъществен състава на престъпление по чл. 183, ал.1 от обективна и
субективна страна, да бъде освободен от наказателна отговорност с прилагане на
чл. 78а от НК.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
От представените по делото доказателства се
установява, че с решение № 169/07.12.2007г. по гр.д. 312/2007г. по описа на Районен
съд – Левски, влязло в сила на 25.04.2008г. упражняването на родителските права
по отношение на роденото дете М.М. с ЕГН
********** на неговата майка –
свидетелката С.Х.. Бащата е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 70
лв., считано от 03.08.2007г. до
настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване.
Безспорно установено е, че подсъдимият не е
заплащал дължимата на детето си издръжка в размер на повече от два месеца – за
периода от месец юли 2010г. до месец февруари 2011г., общо в размер на 560 лв.
Така описаната и възприета от съда фактическа
обстановка се установява от писмените доказателства, присъединени към
доказателствата по делото на основание чл. 283 от НПК, както и от свидетелските
показания на разпитаната в съдебно заседание свидетелка С.Х..
В показанията си пред съда същата заявява, че
с подсъдимия е живяла на съпружески начала и имат родено дете – момиче, което в
момента е на 4 г. Осъден е бил да заплаща издръжка, която не плащал редовно,
единствено и само когато се жалва. Свидетелката приема, че подсъдимият има
подигравателно отношение към нея и тяхното детенце, като заплащал по 2лв., по 5
лв. месечна издръжка за месец май. След депозиране на жалбата, Б. е заплатил на
две вноски сумата от 630 лв.
Съдът няма причини да не
вярва на свидетелката.
Показанията й кореспондират със събраните по
делото писмени доказателства. Същите са последователни, логични, вътрешно
непротиворечиви, съответстват на събраните по делото писмени доказателства,
поради което съдът ги кредитира като достоверни.
Към досъдебното производство е приложено постановление
от РП – Левски за прекратяване на наказателно производство с дата 12.10.2009г.
по досъдебно производство №205/2009г. по описа на същата прокуратура.
Досъдебното производство е било образувано срещу Б.Б., затова че като осъден да
издържа свой низходящ – малолетното си дете М.Б. по 70 лв. месечна издръжка,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски
– шест месечни вноски в размер на 420 лв. за периода месец март 2009г. – месец
август 2009г. - престъпление по чл. 183,
ал.1 от НК. Б.Б. е представил копие от разписка за пощенски запис от
01.09.2009г. за превод на сумата от 420 лв. на името на С.Х.. РП – Левски е
приела, че съгласно разпоредбата на чл. 183, ал.3 от НК деецът (Б.) не се
наказва, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни
задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия, какъвто
бил настоящият случай. На посочените основания, РП – Левски е прекратила наказателното
преследване срещу Б., тъй като извършеното деяние е ненаказуемо.
Съдебната практика приема, че внасянето на
делото с обвинителен акт и предаване на съд имат смисъл само когато е налице
наказуемо деяние, а не такова, за което предварително се знае, че деецът ще
бъде освободен от наказание. Затова доказателство, че дадено лице веднъж се е
ползвало от привилегията на разпоредбата на чл. 183, ал.3 от НК може да бъде не
само присъдата, с която деецът е признат за виновен и на основание този текст е
освободен от наказание, но и постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното преследване.
От така изложената фактическа обстановка се
установява, че с деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.
183, ал.1 от НК.
За да е налице
престъпление по чл. 183, ал.1 от НК, е достатъчно и необходимо наличие на съзнателно неизпълнение на задължение за
заплащане на месечна издръжка в размер на две или повече месечни вноски.
Достатъчно и необходимо е да е налице влязъл в сила съдебен акт, по силата на
който подсъдимият е бил осъден да заплаща месечна издръжка на своя
низходящ.
Необходимо е да е налице влязло в сила
решение – в случая такова е налице, като след
влизане в сила на осъдителното решение, подсъдимият съзнателно не е изплатил
дължимите вноски в размер на два или повече месеца. В такъв смисъл е и
константната съдебна практика.
Подсъдимият Б. е бил осъден да заплаща
издръжка в размер на 70.00 лв. месечно на детето си с влязло в сила решение постановено
по гр.д. 312/2007г. по описа на РС - Левски. След образуване на досъдебното
производство подсъдимият е изплатил дължимата сума.
Съдът не намира за
извинителни изложените от защитника подсъдимия причини за неплащане на
издръжката – че не разполагал с финансови възможности затова. Не споделя
становището на защитника на подсъдимия, че не е налице субективният елемент от
състава на престъплението. По изложените по – горе съображения съдът приема, че
е налице трайно поведение у подсъдимия за неплащане на издръжка, дължима за
малолетното дете по силата на съдебно решение.
При определяне вида и
размера на наказанието на подсъдимия Б.Б. съдът съобрази степента на обществена
опасност на деянието и дееца, причините за неговото извършване, чистото му
съдебно минало.
За извършеното
престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода до една година или
пробация. Сумата в размер на 560 лв. – дължима издръжка за малолетното дете е
заплатена. Деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV, глава осма от НК.
Предвид изложеното,
съдът счита, че са налице предпоставките за приложение разпоредбата на чл. 78а
от НК, поради което освобождава от наказателна отговорност подсъдимия Б.Б.
и му налага на основание чл. 78а от НК
административно наказание глоба в размер на хиляда лева. При определяне размера
на глобата съдът съобрази чистото му съдебно минало, причините и мотивите за
извършване на престъплението, съдействието, което е оказал на органите на
досъдебното производство за разкриване на обективната истина.
Водим от горните мотиви,
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: