№ 95
гр. Бургас, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и седми
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Нина Р. Моллова Белчева
при участието на секретаря Жана Авр. Кметска
като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Търговско дело №
20242100900336 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод исковата молба на „Интернет Панорама
Кепитъл“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Мила Йолова, против “Виго
Груп“ ООД, в несъстоятелност, ЕИК *********, с управител Димитър Димитров, и със
синдик Ивайло Ризов.
Сочи се, че т.д. № 339/2016г. по описа на ОС- Бургас е образувано по молба на
кредитора „Рафаел Даимънд“ ЕООД, ЕИК *********, за откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на длъжника “Виго Груп“ ООД, ЕИК *********. В това
производство се заявява, че ищецът, като кредитор, е предявил вземания, които били
включени в списъка на приетите от синдика вземания, предявени в срока по чл. 685
ТЗ. С определение № 260384 от 03.10.2024 год. съдът по несъстоятелността заличил от
списъка с приетите вземания, вземанията на ищеца, което последният счита за
неправилно. Твърди се, че задълженията на длъжника били възникнали по договор за
наем, прекратен едностранно от наемодателя. Във връзка с неизпълнение по този
договор “Виго Груп“ ООД, като длъжник по изпълнително дело № 20138040401350 по
описа на ЧСИ Т.Маджарова, с район на действие ОС- Бургас, рег.№ 803 на КЧСИ,
образувано въз основа на издаден Изпълнителен лист № 1011 от 05.12.2016г. на
основание подлежаща на изпълнение Заповед за изпълнение № 602/1.12.2016г. по ЧГД
№ 821/2016г. по описа на РС- Несебър, е осъдено да предаде владението на недвижим
имот, представляващ търговски обект, находящ се в гр.Несебър, ул. Иван Вазов № 9,
съставляващ хотел „Виго“, ведно с всички останали самостоятелни обекти. На
05.01.2017г. „Виго Груп“ ООД получило поканата за доброволно изпълнение и в срока
за това предал на ищеца недвижимия имот и движимите вещи предмет на договора.
Заявява се, че съгласно спогодба-констативен протокол с нотариална заверка на
подписа рег.№ 2963 от 08.06.2017г. на нотариус Линка Чуткина, страните
констатирали, че наемателят е изпълнил всичките си финансови задължения по
договора за наем в общ размер от 840 000 лв., като съгласно договор за залог върху
търговското предприятие на ответника, активи, съставляващи част от търговското
1
предприятие на длъжника, били предени на ”Царско село- Симеоново” ЕООД. В тази
връзка се сочи, че за ищеца, като наемател по договора за наем, било налице правно
основание да претендира от “Виго Груп” ООД, като наемодател, връщане на платената
по договора за наем цена в размер на 600 000 лв.
Отделно от горните задължения, с анекс № 1 към договора за наем страните
уговорили, че ако ответникът не предаде владението на имотите в срок до 31.08.2016г.,
дължи неустойка в размер на 100 000 лв. Неустойката била дължима на 01.09.2016г.,
без да е необходимо допълнително уведомяване или покани, като се твърди, че това
задължение не било изпълнено. В този смисъл възникнало и соченото задължение,
считано от 01.09.2016г., в полза на ищеца. Във връзка с това неизпълнение се сочи, че
страните са новирали така описаното задължение за неустойка, като задължение по
предадена в заем сума, която следвало да бъде върната до 15.06.2017г. Уговорена била
договорна лихва за периода от 01.09.2016г. до 15.06.2017г. в размер на 15 000 лв., както
и лихва за забава в размер на 0,1 % на ден от неизплатената сума, която към датата на
предявяване на вземанията с молба от 23.04.2021 г., възлизала на сумата от 138000 лв.
Сочи се, че вземанията на ищеца, са както следва:
600000 лв.- връщане на авансова платена по прекратен договора за наем цена;
5000000 евро или 9779150 лева- договорна неустойка за едностранно
прекратяване на договора от страна на наемодателя, уговорена в чл. 5.3 от
Договора за наем и съгласно раздел 2, точка 3 от Анекс (Спогодба) от 19.10.2017
година.
100000 лв.- заемна сума по договор за новация със спогодба- констативен
протокол с рег. № 2963 от 08.06.2017г. на нотариус Линка Чуткина;
15000 лв.- договорна лихва върху горният заем от 01.09.2016г. до 15.06.2017г.;
138000 лв.- лихва за забава върху горният заем от 15.06.2017г. до окончателното
изплащане на сумата в размер на 0.1 % на ден от неизплатената сума, за периода
от 15.06.2017 г. до датата на предявяване на вземанията с молба от 23.04.2021 г.
Моли се да бъдат приети за установени сочените вземания, които съдът по
несъстоятелността бил изключил от списъка с приетите вземания.
От ответното дружество постъпи писмен отговор, с което се прави признание на
иска.
Отговор с идентично изявление постъпи и от синдика на ответника.
От страна на ищеца постъпи допълнителна искова молба, с която се моли,
предвид направеното признание, да се прекрати съдебното дирене и се постанови
решение съобразно признанието.
По делото постъпиха отговори на допълнителната искова молба от ответника и от
синдика на същия, с които поддържат признанията.
Съдът, с нарочно определение, прие, че в производство по чл. 694 ТЗ не може да
се постанови решение по признание на иска, тъй като длъжникът не може да се
разпорежда със спорното право. В тази връзка остави без уважение искането за
постановяване на решение по признание на иска.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, събрания доказателстван
материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и
2
правна страна следното:
Претенцията носи правното си основание в чл.694, ал.2, т.2 от ТЗ.
От служебно извършената справка в търговския регистър се установява, че с
решение № 63/12.03.2021г., постановено по т.д. № 339/2016 г., Окръжен съд- Бургас е
открил производство по несъстоятелност на „Виго Груп“ ООД и същото е обявено в
несъстоятелност.
Не се спори по делото, а това се установява и от служебно извършената справка,
че със заявление с вх.№ 266107/23.04.2021 г., отправено до временния тогава синдик,
„Интернет Панорамата Кепитъл“ ЕООД е предявило следните вземания:
600000 лв.- авансова платена по прекратен договора за наем цена, дължима на
отпаднало основание;
5000000 евро- договорна неустойка за едностранно прекратяване на договора от
страна на наемодателя съгласно чл. 5.3 от Договора за наем и съгласно раздел 2,
точка 3 от Анекс (Спогодба) от 19.10.2017 година.
100000 лв. заемна сума- по договор за новация съгласно спогодба- констативен
протокол с рег. № 2963 от 08.06.2017г. на нотариус Линка Чуткина;
15000 лв.- договорна лихва върху горният заем за периода от 01.09.2016г. до
15.06.2017г.;
138000 лв.- лихва за забава върху горният заем от 15.06.2017г. до окончателното
изплащане на сумата в размер на 0.1 % на ден от неизплатената сума, за периода
от 15.06.2017 г. до датата на предявяване на вземанията с молба от 23.04.2021 г.
Така описаните вземания са били включени в публикувания в ТР списък на
приетите от синдика вземания под номер 7 в цялост, като единствено лихвата за забава
е включена в размер на 78 000 лв., а не в размер на 138000 лв., както се претендира в
исковата молба.
Предметът на иска по чл.694 от ТЗ- спорното вземане, изключено от списъка за
приети вземания, следва да е напълно идентично с включеното от синдика в списъка
на приетите вземания, включително и по размер, поради което за претендираната
законна лихва за забава над сумата от 78000 лв. до 138000 лв. претенцията следва да
бъде прекратена, като недопустима, включително и поради обстоятелството, че за този
размер няма подадено възражение, съответно за тази горница вземане не е изключвано
от списъка за приети вземания от съда по несъстоятелността.
С Определение № 260384/03.10.2024 г., постановено по т.д. № 339/2016 г., ОС-
Бургас, по повод възражение на друг кредитор, е заличило от списъка с приетите
вземания вземанията на ищеца в цялост.
С оглед на така изложеното съдът намира от фактическа страна следното:
Видно от приложеният по делото договор, сключен на 16.05.2016 г., „Виго Груп“
ООД, в качеството си на наемодател, е отдало под наем на „Интернет Панорама
Кепитъл“ ЕООД подробно описан недвижим имот, за срок от 10 години, срещу обща
годишна наемна цена в размер на 60000 лв.
На 15.08.2016 г. е бил подписан анекс № 1, в който датата, до която е следвало да
се заплати авансово наемната цена за период от 5 години, се е променила на 02.09.2016
г., като се въвежда задължение на наемодателя да предаде наетия обект на 31.08.2016 г.
3
с опис с нотариална заверка на подписите на страните. Уговорена била неустойка в
размер на 100000 лв. в случай, че авансово дължимата наемна цена не била заплатена в
срок до 02.09.2016 г., както и същата сума, в случай, че не се предаде имота до
31.08.2026 г.
Представен е и констативен протокол от 31.08.2016 г., в който нотариус Линка
Чуткина е установила, че представител на „Виго Груп“ не се е явил за предаване на
имота.
Приложен е и изпълнителен лист от 05.12.2016 г., издаден по ч.гр.д. № 821/2016 г.
по описа на РС- Несебър, с който ответникът е осъден да предаде на ищеца наетия
имот. Въз основа на същия е образувано изп. д. № 20168030402699 по описа на ЧСИ
Таня Маджарова.
Представена е подписана между страните на 08.06.2017 г. „спогодба- констативен
протокол“, съгласно която е прието, че дължимата авансово наемна цена е погасена от
наемателя, както следва: 60000 лева, прихванати съгласно анекс от 26.08.2016 г.,
240000 лева, платени по банков път с платежно нареждане от 01.09.2016 г., и 300000
лева- с платежно нареждане от 08.06.2017 г., по банкова сметка на „Ико груп“ ООД, с
основание „по договор за наем и анекс от 16.05“.
Със спогодба от 08.06.2017 г. „Виго Груп“ ООД е признало, че дължи неустойка в
размер на 100000 лева за непредаване на имота в срок, дължима на 01.09.2016 г. В т.5
е посочено, че страните новират това задължение като предадена в заем сума, с дата
на предоставяне на заема- 01.09.2016 г., с падеж на връщане- 15.06.2017 г. Уговорено е
и, че се дължи договорна лихва за периода от 01.09.2016 г. до 15.06.2017 г. в размер на
15000 лв., както и лихва за забава в размер на 0,1% на ден, считано от 15.06.2017 г.
Представен е и анекс- спогодба от 19.10.2017 г., в който е договорено, че при
едностранно предсрочно прекратяване на договора от страна на наемодателя, същият
дължи на наемателя неустойка в размер на 5000000 евро. Разгледано е отправено от
наемодателя едностранно изявление, като изрично е посочено, че не се приема като
такова за разваляне или прекратяване на договора, поради което договора за наем
продължава да действа между страните.
С протокол от 30.04.2018 г. е констатирано, че поради отправено изявление за
едностранно прекратяване на договора за наем от страна на наемателя, наемодателя
дължи неустойка на наемателя в размер на 5000000 евро и договорът за наем се
прекратява, считано от 27.04.2018 г.
С оглед на така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Няма спор по делото, че между страните е сключен цитирания по- горе договор
за наем. Настоящата инстанция, обаче, намира, че не е безспорно доказано по делото,
че сумата от 600000 лв. е платена в полза на наемодателя, независимо от неговите
изявления. Видно от заключението на вещото лице по ССчЕ налични са 2 броя
платежни нареждания, с които „Интернет Панорама Кепитъл“ ЕООД е превело по
сметка на „Ико Груп“ ООД /търговски представител на ответника по договор от
25.11.2009 г.- л.89/ сумата от 240000 лв. на 01.09.2016 г. и сумата от 300000 лв. на
08.06.2017 г. Вещото лице сочи, че по данни от счетоводството на ищеца за тези два
превода били издадени две фактури от „Виго Груп“ ООД, съответно на 02.01.2017 г. за
300000 лв. и на 06.06.2017 г. за още 300000 лв. Експертът заявява, че двата превода
били извършени преди издаването на тези фактури, което е в противоречие с
4
посоченото в самите фактури. Видно от посочените дати- 02.01.2017 г. и 06.06.2017 г.,
двете фактури са били издадени преди извършването на втория превод и близо 4
месеца след първия превод. Същите не са налични по делото, като вещото лице е
посочило, че данни за тези фактури са му дадени от счетоводството на дружеството
ищеца, т.е. същото не ги е видяло. Следва да се посочи, че експертът не е имал за
задача и съответно не е направил справки в счетоводството на „Виго Груп“, а само в
счетоводството на ищеца, поради което няма данни въпросните преводи действително
да са били осчетоводени и отразени в счетоводството на ответника. В тази връзка не
може да се приеме за безспорно, че сочените суми действително са постъпили в
ответното дружество.
Независимо от горното съдът намира, че към днешна дата не може да приеме и че
договора е прекратен, както се твърди в исковата молба. Това е така, тъй като
съобразно чл.5, ал.1, б. „а“ от договора за наем, съглашението може да бъде
прекратено по взаимно съгласие на страните, оформено писмено с нотариална заверка
на подписите, или с изтичане срока на договора. И двете хипотези към момента не са
настъпили. Ако все пак се приеме, че договора е прекратен едностранно въз основа на
писмо от наемателя, считано от 27.04.2018 г., съобразно протокол от 30.04.2018 г.,
каквото писмо по делото не е представено, то предвид обстоятелството, че между
страните е подписана „спогодба“ от 10.01.2017 г., че към тази дата имота е бил
доброволно предаден на наемателя, до 27.04.2018 г. последният дължи наемна цена,
размера на която не е доказан по делото.
Ето защо не се доказва по безспорен начин наличието на вземане в полза на
ищеца в размер на 600000 лв.
По отношение на претендираната сума в размер на 5000000 евро, съдът намира,
че в случая не са настъпили условията за нейната изискуемост. Същата се заявява като
договорна неустойка за едностранно прекратяване на договора от страна на
наемодателя съгласно чл. 5.3 от Договора за наем и съгласно раздел 2, точка 3 от
Анекс (Спогодба) от 19.10.2017 година, каквито уговорки действително са направени
между страните. Доказателства, обаче, в подкрепа на твърдението, че от страна на
„Виго Груп“ в качеството му на наемодател, е било извършено едностранно
прекратяване на договора, не са налични по делото. Точно обратното, видно от
представеният анекс- спогодба от 19.10.2017 г., в него е посочено, че от страна на
наемодателя е било отправено едностранно волеизявление за прекратяване на договора
за наем /последното не е приложено по делото/. От страните, обаче, е прието, че
същото не съставлява нито волеизявление за разваляне на договора, нито за
прекратяване на същия.
Независимо от горното, съгласно протокол от 30.04.2018 г. изявлението, въз
основа на което е прието, че договора е прекратен, е било писмо на наемателя, а не на
наемодателя. Обстоятелството, че е отразено, че вината за прекратяването е на
последния, не води до извода, че прекратяването е по желание на „Виго Груп“. В този
смисъл, независимо от приетото от страните, не се следва извода, че са настъпили
условията, за да се активира клаузата за неустойка в сочения размер.
По отношение твърдението за наличие на вземане в размер на 100000 лв.,
дължими по договор за новация, съдът намира следното:
Както бе посочено по- горе в т.4.2 от анекс № 1 от 15.08.2016 г. е посочено, че
при непредаване от наемодателя на имота в срок до 31.08.2016 г., „Виго Груп“ дължи
неустойка в размер на 100000 лв., с падеж 01.09.2016 г. Не се доказа по делото
5
сочената сума да е била заплатена, като държането, съгласно неоспорения по делото
констативен протокол, съставен от нотариус Линка Чуткина, не е било предадено на
сочената дата. Със спогодба- констативен протокол от 08.06.2017 г. се сочи от ищеца,
че това задължение е било новирано, като предадена в заем сума с дата на
предоставяне на заема- 01.09.2016 г., и падеж- 15.06.2017 г.
Съдът намира, че така извършената „новация“ не може да се приеме с
категоричност за действително сключен договор с такъв предмет. Видно от посоченото
в спогодба- констативен протокол, се сключва нов договор за действия, извършени
назад във времето- предаване в заем на определена сума. Всяко едно съглашение, при
положение, че се твърди, че възниква от сключването му, следва да урежда отношения
занапред, а не назад. В този смисъл няма как с договор от 08.06.2017 г., когато е
подписана спогодба- констативен протокол, страните тепърва да уреждат отношения,
които вече са се случили назад във времето и които към сочената дата на предаване на
сумата в заем /01.09.2016 г./ все още не са съществували. Съгласно чл.14 от ЗЗД
договорът се счита сключен в момента, в който приемането на направеното от едната
страна предложение достигне предложителя. Договорът за заем е реален, като изисква
и предаване на сумата /посочено е 01.09.2016 г./, към която дата в случая, обаче, не са
били договоряни такива условия. Обективната новация изисква ясна воля за поемане
на длъжника на нов дълг с нов предмет или ново основание в замяна на едно вече
съществуващо облигационно отношение, което се прекратява, а на негово място
възниква ново и то занапред. За да се приеме, че е налице валидно новиране на едно
задължение воля за подновяване трябва да е изразена от страните по ясен и
недвусмислен начин и не трябва да се предполага или извежда по тълкувателен път,
което в случая не е сторено. Липсва и ясно изразена воля старото задължение да се
счита за погасено. Наред с това са уговорени и лихви- договорна отново за период
преди сключването на спогодба- констативен протокол, както и законна за забава за
след този период, което не обективира в себе си воля за подновяване на едно
съществуващо старо задължение, а включва ново такова, което не е било обхванато от
старото задължение, и в този смисъл дълга се е увеличил още с момента на
сключването на сочената новация и то със стара дата. В тази връзка съдът намира, че
не е налице ясно изразена воля за новиране на едно старо задължение в нов дълг,
поради което не е безспорно наличието, както на вземане в полза на кредитора,
представляващо главница по сочения договор за новация, така и за претендираните
лихви- договорна и законна за забава.
При горните мотиви предявените искове с правно основание чл.694, ал.2, т.2 от
ТЗ се явяват неоснователни, поради което следва да бъдат отхвърлени.
Разноски от ответника не се претендират.
С оглед изхода от спора ищеца следва да бъде осъден да заплати по сметка на
БОС сумата от 106 321,50 лв. държавна такса за разглеждане на исковете /1% от
общата цена на иска/.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 336/2024 г. по описа на ОС- Бургас, в
частта, с която се предявява от „Интернет Панорама Кепитъл“ ЕООД, ЕИК *********,
против “Виго Груп“ ООД, в несъстоятелност, ЕИК *********, иск за приемане за
6
установено съществуването на вземане в размер над 78000 лв. до 138000 лв.,
представляващи лихва за забава по договор за новация, обективиран в спогодба-
констативен протокол с рег. № 2963 от 08.06.2017г. на нотариус Линка Чуткина,
считано от 15.06.2017г. до датата на предявяване на вземанията с молба от 23.04.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Интернет Панорама Кепитъл“ ЕООД, ЕИК
*********, против “Виго Груп“ ООД, в несъстоятелност, ЕИК *********, с управител
Димитър Димитров, иск за приемане за установено съществуването на вземания, както
следва: в размер на 600000 лв.- авансова платена по прекратен договора за наем на
недвижим имот от 16.05.2016 г. цена, дължима на отпаднало основание; в размер на
5000000 евро- договорна неустойка за едностранно прекратяване на договора от
страна на наемодателя съгласно чл. 5.3 от Договора за наем и съгласно раздел 2, точка
3 от Анекс (Спогодба) от 19.10.2017 година; в размер на 100000 лв. заемна сума по
договор за новация, обективирана в спогодба- констативен протокол с рег. № 2963 от
08.06.2017г. на нотариус Линка Чуткина; в размер на 15000 лв.- договорна лихва
върху горният заем за периода от 01.09.2016г. до 15.06.2017г.; в размер на 78 000 лв.-
лихва за забава върху горният заем от 15.06.2017г. до окончателното изплащане на
сумата в размер на 0.1 % на ден от неизплатената сума, за периода от 15.06.2017 г. до
датата на предявяване на вземанията с молба от 23.04.2021 г.
ОСЪЖДА „Интернет Панорама Кепитъл“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от Мила Йолова, да заплати по сметка на БОС, в полза на бюджета на
съдебната власт, сумата от 106 321,50 лв. държавна такса.
Решението е постановено при участието на синдика на ответника “Виго Груп“
ООД, в несъстоятелност- И. Р..
Решението, в частта, с която се прекратява производството, подлежи на
обжалване в едноседмичен срок, а в останалата част двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред Апелативен съд- Бургас.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
7