Решение по КНАХД №1656/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Ж. С. Г., [ЕГН] от гр. Варна срещу решение № 740/16.06.2025 г. на Районен съд – Варна, 45 състав, постановено по НАХД № 20253110200613/2025 г., с което е потвърдено наказателно постановление № 442а-176/11.12.2024 г., издадено от Началник сектор „Охранителна полиция“ в ІV РУ към ОД на МВР - Варна, с което на касационната жалбоподателка е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева на осн. чл.30 ал.3 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие /ЗУЧК/ за нарушение на чл.17а, ал.2 от ЗУЧК.

Жалбоподателката оспорва решението като неправилно и необосновано. Излага съображения, че административнонаказващият орган е допуснал нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5, пред. 3 от ЗАНН, а именно не е посочил точното място на извършване на нарушението. Твърди, че плажът на с. Шкорпиловци обхваща голяма територия и от начинът, по който е описано в НП не става ясно точно къде е бил паркиран автомобилът. Сочи, че мястото не се установява и от приложените фотоснимки. Твърди също, че не се доказва и субективната страна на нарушението, като сочи, че Г. не е знаела, че паркира в рамките на плаж „Шкорпиловци - север“. Излага съображения, че автомобилът е бил в имот, който в различните си части е с различен статут, като е липсвало каквото и да е означение на това. Освен това твърди, че дори и да има поставена табела на място, автомобилите, които навлизат от средната и лявата част на плажа са нямали никаква видимост към нея. Моли съда да отмени оспореното решение и да отмени издаденото НП. Депозирана е писмена молба чрез процесуален представител, с която поддържа касационната жалба на основанията, посочени в нея.

Ответникът – Началник сектор „Охранителна полиция“ в Четвърто РУ към Областна Дирекция на МВР – Варна, по съображения, изложени в депозирани чрез процесуален представител писмени бележки, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли решението на ВРС да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. В условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна, счита касационната жалба за неоснователна и моли оспореното решение да бъде оставено в сила.

Административен съд – Варна, като обсъди първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното Решение № 740/16.06.2025 г. въззивният съд е изменил Наказателно постановление № 442а-176/11.12.2024 г. на Началника на сектор „Охранителна полиция“ в Четвърто РУ при ОД на МВР - Варна, с което на Ж. С. Г. й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева на основание чл. 30, ал. 3 от ЗУЧК за нарушение на чл. 17а, ал. 2 от ЗУЧК, като е преквалифицирал нарушението, като такова по чл. 17б, ал. 1 от ЗУЧК.

За да постанови съдебния акт районният съд е приел за установено от фактическа страна следното: След постъпил сигнал в община Долни чифлик за паркирани каравани и МПС на морски плаж „Шкорпиловци – север“, на 16.08.2024 г. е извършена съвместна проверка с полицейски служители. При проверката е установено, че в ПИ 83404.502.36 – вид на територията: Защитена, НТП Крайбрежна плажна ивица по КК на с. Шкорпиловци има паркирани автомобили върху сиви дюни, сред тях е и лек автомобил „Киа Спортидж“ с рег. № [рег. номер]. За установеното при проверката е съставен констативен протокол от 16.08.2024 година. Проверяващите са установили, че собственик на лекия автомобил е Ж. Г., която е потвърдила, че на посочената дата е управлявала автомобила. Съставен бил АУАН № 442а-176/13.11.2024 г. /бл. № 0563253/, с който извършеното било квалифицирано като нарушение на чл. 17а, ал. 2 във вр. чл. 30, ал. 3 от ЗУЧК. Въз основа на издадения акт е издадено и процесното НП.

Въззивният съд е приел, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни административни органи, в предвидените в ЗАНН срокове. При анализа на събраните в хода на производството доказателства е счел, че безспорно се установява, че морски плаж „Шкорпиловци – север“ попада в обхвата на ПИ с идентификатор 83404.502.36. Приел е, че мястото на извършване на нарушението е достатъчно конкретизирано. Мотивирано Районен съд – Варна е отхвърлил възражението, че мястото не е било обозначено с указателна табела. Въззивният съд е извел извод, че нарушението следва да се преквалифицира като такова по чл. 17б, ал. 1 от ЗУЧК, тъй като разпоредбата на чл. 17а, ал. 2 ЗУЧК въвежда по-широка забрана за паркиране. ВРС е изложил задълбочени мотиви по отношение на определяне на размера на глобата.

Решението е правилно и законосъобразно.

Съгласно чл. 17б, ал. 1 от ЗУЧК, забранява се преминаването, паркирането и престоят на превозни средства, ремаркета и полуремаркета върху територията на морския плаж.

Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, който паркира върху територията на неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни), попадащи в границите на зона "А", зона "Б" или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона "А", ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, се наказва с глоба от 1 000 до 3 000 лева или с имуществена санкция от 3 000 до 5 000 лева.

Съгласно чл. 6, ал. 2 ЗУЧК, морският плаж е територия, представляваща обособена част от крайбрежната плажна ивица, покрита с пясък, чакъл и други седиментни или скални образувания в резултат на естествени или изкуствено предизвикани в резултат на човешка дейност процеси на взаимодействие на морето със сушата. Към територията на морския плаж се включват и пясъчните дюни, разположени непосредствено зад плажната ивица или попадащи върху морския плаж.

Легално определение на понятието „Пясъчни дюни“ е дадено в § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройството на черноморската територия и това „са образувания, формирани от насипване на пясъци в резултат от взаимодействието на море, суша и вятър. Основните видове дюни са зараждащи се подвижни дюни, подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни.

За да е съставомерно деянието следва да се установи, че мястото попада в обхвата на „сиви дюни“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗУЧК и/или морски плаж по смисъла на чл. 6, ал. 2 ЗУЧК. В хода на въззивното производство са събрани доказателства за предназначението на територията, от които да е видно, че мястото на паркиране на лекия автомобил представлява сиви дюни. От представената извадка от кадастрално – административната информационна система на Агенцията по геодезия, картография и кадастър е видно, че мястото където е бил паркиран автомобилът на касатора представлява крайбрежна плажна ивица, която е защитена територия, включваща сиви дюни. Освен това е приложена справка от кадастралната карта в графичен вид за имот с идентификатор 83404.502.36, относима към мястото на установяване на нарушението и снимков материал от проверката. От приложената по въззивното дело извадка от КК на с. Шкорпиловци /л. 30 и 31/ се установява, че на място е поставен и забранителен знак. Правилно първоинстанционният съд е приел, че от събраните писмени и гласни доказателства се установява извършеното нарушение от Г.. Още повече, това се установява и от Декларацията по чл. 188 от ЗДвП, която е попълнена лично от касационната жалбоподателка и в същата е записано, че на 16.08.2024, в 11:33 лично тя е управлявала превозното средство.

Не се споделя и следващото възражение на жалбоподателката, че административнонаказващият орган е допуснал нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като не е конкретизирал мястото на извършване на нарушението. Напротив, както в АУАН, така и в НП мястото на нарушението е ясно определено, а именно върху крайбрежната плажна ивица и сиви дюни в ПИ с идентификатор 83404.502.36 по КК на с. Шкорпиловци. Съдът намира, че мястото е конкретизирано в достатъчна степен за реализиране правото на защита на жалбоподателката, тъй като това описание съдържа всички относими към процесното нарушение елементи.

След като от фактическа страна е безспорно установено, че лекият автомобил е бил паркиран на плажната ивица „Шкорпиловци – север“, което обстоятелство не се отрича, а напротив се потвърждава от Г. и в административно-наказателното производство и при въззивното разглеждане на делото, то правилно е прието, че същата е осъществила състава на чл. 17б, ал.1 от ЗУЧК.

Жалбоподателката в касационната си жалба твърди, че не е знаела, че паркира в границите на морски плаж или пясъчни дюни, но това не я освобождава от административнонаказателна отговорност.

С деянието си е проявила небрежност, а това обосновава и вината й. Съгласно правната теория, вината има две основни форми – умисъл и непредпазливост. Непредпазливостта също има две форми – небрежност и самонадеяност. При небрежността деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди, след като е паркирал автомобилът си на място покрито с пясък, в посредствена близост до плажната ивица. По силата на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е предвидено в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, поради което Г. следва да носи административнонаказателна отговорност за извършеното нарушение на чл. 17б, ал. 1 от ЗУЧК. В настоящия случай, незнанието на факта, че е паркирала автомобила си в границите на защитена зона – пясъчни дюни, се дължи на проявена от нея непредпазливост под формата на небрежност. С оглед на всичко изложено до тук всички възражения в жалбата в тази връзка са неоснователни.

Мотивите на въззивната инстанция относно липсата на основания за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН са достатъчно изчерпателни и напълно се споделят от настоящия съдебен състав, поради което не е необходимо да бъдат преповтаряни.

В допълнение настоящият съдебен състав следва да посочи само, че съгласно чл. 18 от Конституцията на Република България подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с национално значение, природните и археологическите резервати, определени със закон, са изключителна държавна собственост. В тълкувателно Решение № 11 от 25.09.1997 г. по к. д. № 4/1997 г. Конституционният съд е приел, че обектите и ресурсите, посочени в чл. 18, ал. 1 в Конституцията, се характеризират с два белега: а) публичноправна значимост и б) всеобща полезност. От своя страна публичноправната значимост е изяснена в тълкувателно Решение № 19 от 21.12.1993 г. по к. д. № 11/1993 г., а именно, че за обектите на публичната собственост е от значение не само видът на вещите, но и тяхното предназначение “… да служат на обществени интереси, които не се удовлетворяват от собствеността на гражданите и юридическите лица” / по аргумент от Решение № 4 от 15.06.2000г., постановено по к.д. № 5/2000г. на Конституционния съд/. С оглед изложеното съдът счита, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.

Предвид гореизложеното, липсват касационни основания за отмяна на въззивното решение, което е правилно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на осн. чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ и предвид фактическата и правна сложност на спора, в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, втори тричленен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 740/16.06.2025 г. на Районен съд – гр. Варна, постановено по АНД № 20253110200613/2025 година.

ОСЪЖДА Ж. С. Г., [ЕГН], от гр. Варна, да заплати на Областна дирекция на МВР - Варна разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 /осемдесет/ лева.

Решението е окончателно.