Решение по дело №2250/2024 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 201
Дата: 4 март 2025 г.
Съдия: Татяна Иванова Тодорова
Дело: 20241720102250
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 май 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 201
гр. П., 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря А.В.К.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20241720102250 по
описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове по реда на чл.432, ал.1, вр. чл.493, ал.1, т.1 и т.5
от Кодекса за застраховането.
Делото е образувано въз основа искова молба от К. В. Г., ЕГН
**********, с адрес: *** чрез адв. С. Н., срещу ЗД „***” АД, ЕИК ***, със
седалище/адрес на управление: ***, с която се иска да бъде осъден ответника
да й заплати сумата от 12000.00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в телесни увреждания –
контузия на гръден кош, контузия на коремната стена, кръвонасядания по
предна коремна в ляво от пъпа с размери 10/20 см. с палпаторна болезненост,
дифузно пунктум максимум в областта на кръвонасяданията, болки и
страдания, претърпени вследствие ПТП станало на 03.12.2023 г, причинено от
А. С. С., ЕГН **********, като водач на застраховано при ответника моторно
превозно средство марка „***“, модел „***, с рег. № ***, по застраховка
„гражданска отговорност“, ведно със законната лихва, считано от 31.01.2024 г.
до окончателното изплащане на вземането. Моли да и бъдат присъдени
сторените по делото разноски.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът ЗД „***” АД чрез
1
адв. М. Г. са подали отговор на исковата молба, с който са оспорили исковете
по основание и размер. В отговора са заявили, че не оспорват наличието на
валидно застрахователно правоотношение относно лек автомобил „*** ***,
per. № *** към датата на ПТП - 03.12.2023 г.
В отговора са оспорили изложените в исковата молба факти и
обстоятелства, като се оспорва твърдението на ищцата, че е пострадала при
процесното ПТП. Направеното оспорване ответника обосновава с липсата на
запис в представения с исковата молба констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, именно ищцата да е пострадала при станалото ПТП.
Ответникът в отговора е оспорил и изложения от ищцата механизъм на ПТП,
като твърдят че вината за настъпване на процесното ПТП е на неизвестно
МПС. В отговора оспорват наличие на причинно следствена връзка между
станалото ПТП и претърпените от ищцата травматични увреждания.
Предявеният иск ответника е оспорил и по размер, като в тази връзка
твърди, че е завишен.
В условията на евентуалност в отговора е противопоставено и
възражение за съпричиняване на настъпилия от ПТП вредоносен резултат от
страна на ищцата, като ответника твърди, че ищцата се е движила с
несъобразена скорост с пътната обстановка и с останалите участници в
движението, с което си поведение е нарушила разпоредбата на чл.20 от ЗДвП.
Във връзка с оспорения главен иск, ответникът в отговора е оспорил и
предявения акцесорен иск за лихва за забава с оглед неоснователността на
главния иск.
В съдебно заседание ищцата чрез адв. В. и адв. П., подържа иска и моли
съда да го уважи, като й се присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от адв. М. и адв. Н.,
които оспорват иска и молят съда да го отхвърли, като им се присъдят
сторените по делото разноски .
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, П. районен съд приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта:
По аргумент от разпоредбата на чл.498, ал.3, вр. чл.380 от КЗ, за
2
допустимостта на предявения иск е необходимо да бъде предварително
проведената извънсъдебна процедура пред застрахователя. В тази връзка в
исковата молба ищцата твърди, че е предявила претенция пред
застрахователя, но последният е отказал да и изплати застрахователно
обезщетение, тъй като ищцата не е представила влязъл в сила акт, доказващ
виновността на водача, управлявал застрахованото МПС при ответника. В
тази връзка са и приложени и неоспорени претенция от ищцата депозирана
при ответника на 31.01.2024 г., и отговор на ответника от 22.04.2024 г. Налице
са и останалите (общи) процесуални предпоставки за възникване и
упражняване на правото на иск, поради което исковата претенция е
процесуално допустима, и следва да бъде разгледана съда.
По основателността:
Съгласно чл.432, ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" при спазване на
изискванията на чл.380.
За да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на
валидна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите по
отношение на МПС-то, управлявано от виновния водач, настъпило
застрахователно събитие, причинени вреди от застрахования делинквент,
причинно-следствена връзка между деликта и вредите, както и размера на
последните.
По делото не се спори, че между ответното дружество и собственика на
лек автомобил марка „***“, модел „***, с рег. № ***, е налице валидно
облигационно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ по
застрахователна полица № ***, с период на покритие към момента на
настъпване на процесното ПТП, което обстоятелство е обявено за безспорно с
доклада по делото., поради което и първата предпоставка за уважаване на иска
е доказана.
Втората предпоставка за уважаване на иска е да е настъпило
застрахователно събитие.
От изслушаната, приета и неоспорена от страните съдебно авто-
техническа експертиза изготвена от вещото лице – И. Я., преценена по
отделно и в съвкупност с останалия събран по делото доказателствен
3
материал, а именно: констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
03.12.2003 г.; план – схема на ПТП с пострадали лица от 03.12.2023 г.;
протокол за оглед на местопроизшествие от 03.12.2023 г., по ДП № *** г. на
***; Албум за посетено местопроизшествие от 03.12.2023 г.; показанията на
разпитаните свидетели: Ц.М.Ч. и А. С.С., се установява по безспорен начин,
че на 03.12.2023 г., около 14:05 часа, на път III – 642, км 29+ 800 м., на път
ситуиран в едно платно с две пътни ленти с насрещно движение, в района на
с. К., област П., е станало процесното ПТП между лек автомобил марка:
„***“, модел: „***, рег. № ***, управляван от водача и негов собственик А. С.
С., който се е движел в дясна лента за движение на път III – 642, с посока на
движение от ж.п. гара К. към с. К., който автомобил навлиза в насрещното
платно, избягвайки препятствие на пътя пред него, а именно - спряло МПС,
пропускащо насрещно движещ се автомобил, и по този начин реализира ПТП
с насрещно движещия се лек автомобил марка: „***“, модел: „***“, с рег. №
***. управляван от ищцата К. В. Г., който се е движел в дясната лента за
движение на път III - 642, с посока на движение от с. К. към ж.п. гара К.. Тъй
като водача на л.а. „*** *** е имал валидно сключена застраховка „гражданска
отговорност“ при ответника, то и в тази връзка следва извода, че е настъпило
застрахователно събитие., поради което се установи и наличие и на втората
предпоставка за уважаване на иска.
В горния смисъл, съдът намира, че са налице всички предпоставки за
ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество.
По отношение на причинените вреди, следва да се посочи, че същите се
установяват от една страна от показанията на разпитаните свидетели:: Ц.М.Ч.
и А. С.С., а от друга страна, от заключението на изслушаната, приета и
неоспорена съдебно-медицинска експертиза. От приетата и неоспорена
съдебно – медицинска експертиза, преценена по отделно и в съвкупност с
останалия събран по делото доказателствен материал, а именно: епикризи,
болнични листове и показанията на разпитаните свидетели, се установява по
безспорен начин, че при станалото ПТП, ищцата е получила травматични
увреждания, изразяващи се в контузия на гръдния кош, коремната стена, дясно
рамо и ръка, ляво коляно; както и кръвонасядания по предната коремна стена,
които травматични увреждания реализират медико- биологичния критерий
разстройство на здравето неопасно за живота.
4
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства –
показанията на свидетелите Ц.М.Ч. и А. С.С., съдебно авто-техническата
експертиза и приетата съдебно – медицинска експертиза, съдът намира, че
може да се направи обоснован извод, че е налице пряка причинна връзка
между настъпилото застрахователно събитие – станалото на 03.12.2023 г. ПТП
и настъпилия вредоносен резултат – травматични увреждания на здравето на
ищцата,, изразяващи се в контузия на гръдния кош, коремната стена, дясно
рамо и ръка, ляво коляно; както и кръвонасядания по предната коремна стена.
Обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя
съобразно критерия за справедливост, установен в чл.52 от ЗЗД, като при
определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да се имат
предвид обективно съществуващите обстоятелства и установените по делото
факти във всеки конкретен случай. В този смисъл са и задължителните
указания, дадени в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС. Принципът
за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на
увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдещето болки и
страдания, настъпили в резултат от претърпяната злополука (в случая ПТП).
За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали
същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура
в страната.
Преценявайки конкретно съществуващите обстоятелства: настъпило
увреждане в здравето на ищцата – контузия на гръдния кош, коремната стена,
дясно рамо и ръка, ляво коляно; както и кръвонасядания по предната коремна
стена, като всички травматични увреди са причинили на ищцата временно
разстройство на здравето неопасно за живота, и от които увреждания към
днешна дата ищцата е възстановена напълно, необходимия (обичайния)
относително непродължителен период за възстановяване, в който
интензивните болки са били за период около 20 дни, след което за около 10-15
дни, болките вече са били с по-лек характер, възстановителния период,
протекъл без усложнения липсата на данни за настъпили усложнения или
трайни увреждания, проведеното медикаментозно лечение, което е
5
продължило по време на болничния престой в лечебните заведения,
обстоятелството, че към настоящия момент ищцата е в добро общо състояние,
без констатирани усложнения; обстоятелството, че предвид и характера на
получените травми не е имала нужда от помощта на трети лица, възрастта на
пострадалата към датата на инцидента (47 години), съответно отчитайки
негативното отражение на инцидента върху психиката и личния живот на
пострадалата – уплаха, който е изпитала в момента на ПТП-то, както и страха
към днешна дата да управлява МПС, проблемите в съня, в който смисъл са и
показанията на свидетеля Ц.М.Ч., както и икономическата конюнктура в
страната и стандарта на живот, съдът приема, че справедливото обезщетение
за причинените на К. В. Г. неимуществени вреди следва да бъде определен в
размер на *** лева, който размер съдът намира за справедлив да обезщети
пострадалата за причинените и неимуществени вреди.
По отношение противопоставеното от ответника възражение за
съпричиняване по чл.51, ал.2 от ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД, ако увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. От
тълкуването на тази разпоредба следва, че съпричиняването никога не
проявява действие самостоятелно, а само заедно с извършено непозволено
увреждане.
В този случай вредите на пострадалия не са причинени само от действия
или бездействия на делинквента, а и от действия или бездействия на
увреденото лице. Причинената вреда обаче трябва да бъде неделима, т. е. да не
може да бъде определено дали се дължи единствено на действията или
бездействията на делинквента или на тези на увреденото лице. В този случай
причинността на поведението на увредения няма самостоятелно съществуване
и е обусловена от наличието на причинна връзка между действието или
бездействието на делинквента и вредата.
При това не е задължително действията на делинквента и на
пострадалия да се намират в причинна връзка едно с друго, а могат да се
проявяват и самостоятелно, но задължително следва да доведат до
настъпването на една обща и неделима вреда. В случаите на съпричиняване по
чл.51, ал.2 от ЗЗД е възможно деянието на делинквента да е обусловило това
на увредения, като го е предхождало и е било условие за неговата реализация
6
или пък обратно, деянието на увредения да предхожда това на делинквента
или двете да се проявят едновременно. Във всички случаи действията на
делинквента и на увредения, които са довели до настъпването на общата и
неделима вреда трябва да са реализирани преди или едновременно с
непозволеното увреждане, но не и след това.
За наличието на съпричиняване не се изисква противоправност и вина
на увреденото лице, което е допринесло за настъпването на общата вреда.
Както е посочено в т.7 от ППВС № 17/1963 г., от значение за прилагането на
съпричиняването по чл.51, ал.2 от ЗЗД е наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и вината
на пострадалия.
Поради това не всяко действие или бездействие на увредения водят до
съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД, а само онези от тях, които са
в причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Съдът намира, че не са налице данни за съпричиняване от страна на
ищцата. Това е така, тъй като от приетата съдебно авто-техническа експертиза
се установява, че механизма за настъпване на процесното ПТП е загуба на
контрол от страна на водача на л.а. „*** *** – св. А. С., поради заобикаляне на
спрял непосредствено преди моста л.а. даващ предимство на управлявания от
ищцата л.а. да премине по моста, невъзможност за спиране от страна на водача
на л.а. „***“е, и навлизането му в лява насрещна пътна лента, движейки се със
скорост от 44,60 км/ч, а управляваният от ищцата л.а. „***“ се е движел със
скорост от 51,46 км/ч, при ограничение в процесния участък от пътя, въведено
с пътен знак Б26 от 50 км/ч. Управляваният от ищцата л.а. излизайки от моста
е започнал равно ускорително движение и по този начин е увеличил
скоростта, с която се е движел до 51,46 км/ч. По делото няма данни за
спирачен път на л.а. „*** ***, поради което и вещото лице е изчислило
неговата скорост по деформациите на автомобила, от приложения по делото
Албум за посетено местопроизшествие от 03.12.2023 г., но според експерта
неговия водач напускайки своята лента за движение, заобикаляйки спряло
МПС е започнал равно закъснително движение, т.е. намаляване на скоростта,
което според експерта се дължи на вероятно отстъпване на педала на газта и
натискане на спирачката. Тези обстоятелства не са установени с
категоричност по делото. След удара двата автомобила са спрели
7
принудително в канавката край пътя. Вещото лице сочи, че с оглед
поведението на водачите с избраните от тях посоки на движение от техническа
гледна точка, ако и двамата водачи бяха предприели маневри за намаляване на
скоростта с възможност за спиране в допълнение и съобразяване на пътната
обстановка с правилата за движение по пътищата, би могло да бъде
предотвратено процесното ПТП.
В конкретния случай, съдът намира, че ищцата не е допринесла за
настъпилия вредоносен резултат. Тя е управлявала л.а. „***“ в своята пътна
лента, която не е напускала, със скорост от 51,46 км/ч, при ограничение на
скоростта от 50 км/ч., въведено с пътен знак Б26. Преминала е стеснението на
пътя от мост, даващ предимство на автомобилите, в посоката, в която се е
движела. Що се отнася до превишението на скоростта от 1,46 км/ч, съдът
намира същото за несъществено, тъй като дори и при движение с разрешената
скорост от 50 км/ч, ПТП отново би настъпило при поведението на водача на
л.а. „***“. Ето защо съдът намира, че в случая не е налице съпричиняване,
като определеното от съда обезщетение не следва да бъде намалявано.
Предвид изложеното съдът намира искът за основателен и доказан до
сумата от *** лева, а за разликата до пълния предявен размер от *** лева,
искът следва да бъде отхвърлен.
По иска за присъждане на лихва:
Съгласно чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, застрахователното обезщетение покрива
и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице при условията на ал.3 на същия текст, съгласно която
лихвите за забава на застрахования по ал.2, т. 2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума. От застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на
чл.430, ал.1, т.2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. В
този смисъл са и разрешенията, дадени в решение № 50043 от 06.06.2023 г., по
т.д. № 53/2022 г. на ВКС, І т.о.
В случая от събраните по делото доказателства се установи, че на
31.01.2024 г. ищцата е депозирала своята претенция при ответника, поради
8
което и от тази дата следва да и бъде присъдена дължимата законна лихва.
По разноските:
Страните са направили искания за присъждане на разноски, за което са
представили списъци на разноските по чл.80 от ГПК.
Съгласно представения списък на разноските, ищцата претендира
такива в размер на 1489,80 лева, от които: 480,00 лева – държавна такса,
1009,80 лева – депозити за вещи лица. В хода на делото е била представлявана
от адвокат, който е представлявал при условията на чл.38 от ЗАдв. С оглед
изхода на делото и съразмерно с уважената част от иска, на ищцата следва да и
бъдат присъдени разноски в размер на 744390 лева, които на основание чл.78,
ал.1 от ГПК се възложат върху ответната страна.
Ответникът също е направил искане за присъждане на разноски.
Съгласно представения списък на разноските, ответника е направил такива за
заплатено от него адвокатско възнаграждение в размер на 1800,00 лева, и
разноски за призоваване на свидетел от 50,00 лева. С оглед изхода на делото и
съразмерно на отхвърлената част от иска, на основание чл.78, ал.3 от ГПК на
ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на *** лева, които се
възложат върху ищцовата страна.
Налице са основанията на чл. 38, ал.1, т.2 ЗА. В договора за правна
защита и съдействие (л.4 от делото) е уговорено възнаграждение в размер на
1480,00 лева, но в частта за заплатено такова е посочено, че
представителството е безплатно по чл.38 от ЗАдв. С оглед отбелязването за
безплатно процесуално представително, то и на основание чл.38, ал.2 вр.
чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв., ответника следва да бъде осъден да заплати на адв. С.
К. Н. - САК, сумата от *** лева, представляваща възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ на ищцата, съразмерно с уважената част от иска.
При определяне размера на същото съдът съобрази правната и фактическа
сложност на делото, обема на извършена дейност по делото от адв. Н., както и
актуалната практика на Съда на Европейския съюз, обективирана в Решение
от 25 януари 2024 г по дело С-438/2022 г., по преюдициално запитване,
отправено от Софийски районен съд, както и практиката на националния съд,
обективирана в определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г на
ВКС, І т.о. и определение № 343 от 15.02.2024 г. по т. д. № 1990/2023 г. на
ВКС, ІІ т.о, включително и актуалната съдебна практика на ОС-П., намерила
9
израз в определение № 789/04.11.2024 г. по ч. гр. д. № 578/2024 г. на ПОС,
съгласно която посочените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на
адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при
определяне на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда.
Воден от горното П. районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „***” АД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление:
*** ДА ЗАПЛАТИ на К. В. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание
чл.432, ал.1, вр. чл.493, ал.1, т.1 и т.5 от Кодекса за застраховането, сумата от
*** лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди - претърпени
болки и страдания в резултат на ПТП, станало на 03.12.2023 г, причинено от
А. С. С., ЕГН **********, като водач на застраховано при ЗД „***” АД
моторно превозно средство, марка „***“, модел „***, с рег. № ***, по
застраховка „Гражданска отговорност“, изразяващи се в телесни увреждания
– контузия на гръдния кош, коремната стена, дясно рамо и ръка, ляво коляно;
както и кръвонасядания по предната коремна стена, ведно със законната
лихва, считано от 31.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над уважения размер от ***
лева до пълния предявен размер от *** лева.
ОСЪЖДА ЗД „***” АД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление:
*** ДА ЗАПЛАТИ на К. В. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, сумата в размер на *** лева, представляваща разноски за
държавна такса и депозити за вещи лица, съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв. ЗД „***” АД, ЕИК ***,
със седалище/адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С. К. Н. -
САК, с адрес: *** сумата от по *** лева, представляваща адвокатско
възнаграждение, за оказаната от нея безплатна правна помощ на К. В. Г., ЕГН
**********, по гр.д. № 02250/2024 г. на ПРС, съразмерно с уважената част от
иска.
ОСЪЖДА К. В. Г., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ЗД
„***” АД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: ***, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, сумата в размер на *** лева, представляваща разноски за
10
призоваване на свидетел и заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно
с отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
11