РЕШЕНИЕ
№ 225
гр. *****, 08.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *****, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Гергана Р. Петрова
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АНДР. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Гергана Р. Петрова Административно
наказателно дело № 20251420200491 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ”Креди Йес“ООД, със седалище и адрес на управление
гр.*****,представлявано от управителя ***** против НП № 007464/28.04.25 г.,издадено от
началника на ТО за областите Монтана, Видин и ***** към ГД”КП” при КЗП, с което на
горепосоченото дружество за извършено нарушение по чл.34 ал.1 ЗПК и на основание чл.45
ал.1 ЗПК е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
3000.00 лв.
В жалбата се поддържа, че обжалваното наказателно постановление е неправилно,
незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати
процесуални нарушения.Излага се,че жалбоподателят не бил извършил вмененото му
нарушение.Въпросното обезпечение – подписване на запис на заповед било дадено по
взаимно съгласие на страните,и обективирано в сключения договор за кредит.
Жалбоподателят – заемател сам го е избрал и посочил. Иска се отмяна на НП, като се
излагат подробни доводи и съображения в тази насока.
В с.з. жалбоподателят поддържа жалбата така както е подадена.Претендира разноски.
Ответникът по жалбата – началник на ТО за областите Видин, Монтана и ***** към
ГД „Контрол на пазара“ към КЗП, със седалище/на ТО/ гр.Монтана, в представено по делото
писмено становище моли депозираната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното
НП да бъде потвърдено от съда като правилно и законосъобразно.Претендира разноски -
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар на жалбоподателя и намаляването му до предвидения в НМАВ минимум.
Настоящият състав намира депозираната жалба за процесуално допустима. Подадена
е в преклузивния срок, предвиден в чл.59 ал.2 ЗАНН, от лице, имащо право и интерес от
1
обжалване ,и против акт от категорията на обжалваемите - НП. Разгледана по същество
депозираната жалба се явява неоснователна.
Настоящият състав, след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 21.01.2025 г. кредиторът „Креди Йес" ООД в стопанисван от него офис в гр.
*****, ж.к. „*****" *****, срещу Медицински център, е сключил с потребител договор за
паричен заем № 666650/21.01.2025 г., като е задължил заемателя според съставения
АУАН_да обезпечи задълженията по заема със Запис на заповед, в противоречие с
изискванията на чл.34 ал.1 на Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Записът на заповед е
издаден в деня на сключване на договора в офиса в гр. *****.Нарушението е констатирано
по време на извършване на проверка на същата дата – 21.01.2025г.,резултатите от която са
обективирани в КП № К-2772979/21.01.2025г.
По време на проверката са предоставени от представител на кредитора, след като са
му изискани 2 броя Договора за паричен заем N9 289432/13.01.2025 г. и №
666650/21.01.2025г., сключени в горепосочения офис в гр. *****, заедно с целите досиета
към тях.
В КП е отразено,че съгласно договор за паричен заем № 666650, сключен на
21.01.2025 г., размерът на отпуснатия заем е 1000 лв., за срок от 6 месеца и обща сума за
плащане 1590.00 лв. с размер на погасителната вноска 192.01 лв.
Съгласно чл.6, ал.1 от договора: „Страните се съгласяват, че в зависимост от
изразеното от Заемателя в искането за заем желание, договорът за заем следва да бъде
обезпечен с Поръчител/и, отговарящ/и на условията на чл.10 ал.1 т.5 от ОУ към договора,и
едно или повече от следните обезпечения:
1.Ипотека върху недвижим имот, сьгл. чл.10, ал.1, т.1 от Общите условия;
2.Особен залог върху движимо имущество, сьгл. чл.10, ал.1, т.2 от Общите условия;
3.Банкова гаранция, сьгл. чл.10, ал.1, т.З от Общите условия.
4.Ценна книга, издадена в полза на заемодателя съгласно чл.10 ал.1 т.4 от ОУ.
В чл.6, ал.2 от договора е посочено, че „с подписването на договора заемателят
декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай,че „ не предостави
посоченото в чл.6, ал.1 от този договор обезпечение дължи неустойка в размер на 437.97
лева с начин на разсрочено плащана, описан в погасителния план. Заемателят може през
целия срок на Договора за заем да предложи на Заемодателя обезпечение по чл.6 ал.1,
отговарящо на условията на чл.10 ал.1 т.5 от Общите условия, като в този случай,
начислената неустойка по изречение първо ще бъде преизчислена и/или премахната. В
случаите по изречение първо задължението по този договор за паричен заем ще бъде в общ
размер на 1590.00 лева."
Проверката е приключила със съставяне на АУАН № К-007464/14.03.2025г. за
нарушение на чл.34, ал.1 ЗПК, подписан и връчен на упълномощен представител на
дружеството-жалбоподател.
Към договора за паричен заем № 666650 от 21.01.2025 г. е приложен Запис на заповед
от същата дата 21.01.2025 г. за обезпечаване на изпълнението на договора, с която
потребителят се задължава безусловно, неотменяемо и без протест да плати на „Креди Йес"
ООД сума в размер на 1590.00 лв. /хиляда петстотин и деветдесет лева/, в която е включена
неустойката в размер на 437.97 лв., т.е. независимо, че потребителят е осигурил
обезпечението запис на заповед, ще дължи неустойка. От това според проверяващите и
актосъставителя следва, че обезпечението Запис на заповед е задължително за сключването
на договора за кредит.
2
Безспорно е, че договорът за заем задължитело следва да бъде обезпечен с поне две
обезпечения. Първото обезпечение: поръчител/и, отговарящ/и на условията на чл.10, ал.1,
т.5 от Общите условия е задължително, а за второто обезпечение потребителят има
възможност за избор измежду няколко възможности. От това следвало според АУАН, че ако
потребителят не предостави задължителното обезпечение, е безпредметно да предоставя
друго обезпечение, защото ще дължи неустойка. В конкретния случай потребителят не е
осигурил задължителното обезпечение според отразеното в акта и доказателствата по
преписката, а в договора е маркирано, че е избрал следващо обезпечение: Ценна книга
/запис на заповед/ и независимо от това той дължи неустойка.
Според актосъставителя предвид горното се налагал извода, че в действителност
дружеството е изискало гарантирането на кредита именно посредством Записа на заповед,
подписването, на който
е било задължително условие за отпускането на заема.
Нещо повече,според отразеното в акта така вмененото на потребителя с договора
задължение на потребител: за предоставяне на обезпечение доказвало, че кредиторът не е
извършил предварителна проверка за възможностите за изпълнението му от потребителя.
Същият не е изпълнил задължението си, съгласно чл.16 от ЗПК, преди да предостави
заемните средства, да извърши за своя сметка оценка на кредитоспособността на
потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на договор. По този начин
той прехвърлял изцяло в тежест на потребителя последиците от неизпълнение на своето
законово задължение, като изисква обезпечения по заема, след сключване на договора за
кредит и начислява неустойка за непредоставянето им.
Според отразеното в акта жалбоподателят без да има такова право при отпускането на
кредита задължава потребителя да издаде запис на заповед за обезпечение на задължението
на жалбоподателя за връщане на получения кредит,на каквото няма право съгласно закона, и
то като единствена възможност за сключване на договора за кредит,при което е нарушил
разпоредбата на чл.34 ал.1 ЗПК.
Или като краен резултат проверката е приключила със съставяне на АУАН№К-
007464/14.03.2025г. за нарушение по чл.34, ал.1 ЗПК, подписан и връчен на упълномощен
представител на дружеството-жалбоподател. Посочени са в съставения акт
доказателствата,които подкрепят констатациите и изводите,къде е извършено нарушението
и кога.Подробно са отразени съдържанието и клаузите на сключения договор на 21.01.25 г.
за кредит от 1000 лв. и съдържанието на дължимите обезпечения. Изведени са констатации
/изводи/, че в нарушение на чл.34 ал.1 ЗПК дружеството жалбоподател в действителност е
изискало при сключване на договора гарантиране на кредита именно с подписването на
запис на заповед,подписването на който било задължително условие за отпускането на
кредита.
В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН, дружеството е депозирало писмени възражения против
АУАН с аргументи за липса на нарушение, обосновани със съответни клаузи от договора за
кредит,които/възражения/ са били счетени за неоснователни.
Актът е постановен на 14.03.2025г., като е последвало издаването на обжалваното
НП, с което при идентично спрямо АУАН словестно и цифрово описание на нарушението, на
дружеството е наложено административно наказание „ имуществена санкция“ от 3 000.00
лв., на основание чл.45, ал.1 ЗПК. Тази фактическа обстановка се потвърждава от събраните
по делото доказателства,не се оспорва и от страните.
По делото са приложени следните относими и допустими писмени доказателства:
Заповед № 1138/29.01.2025 г. за компетентност на наказващия орган;Заповед № 89
ЛС/01.02.2017 г. за компетентност на актосъстааителя;Писмо изх. № М-03-240/28.04.2025 г.
за връчване на НП с ИД;Наказателно постановление № 007464/28.04.2025 г.;Писмени
3
възражения срещу АУАН вх. № М-03-240/20.03.2025 г.;АУАН № К-007464/14.03.2025
г.;Протокол за проверка на документи № К-0113025/14.03.2025 г.;Писмо изх. № М-03-
232/06.03.2025 г. за съставяне на АУАН с ИД;Констативен протокол № К-2772979/21.01.2025
г. с приложения,ПКО,Общи условия,декларация за съгласие,СЕФ за информация на
потребителските кредити.условия и тарифа за отпускане на ипотечен кредит,заповед №
689/16.01.2025г.,договор за паричен заем № 666650/21.01.2025г. с погасителен план към
него,декларация по чл.42ал.2т. ЗМИП,Общи условия с подпис на заемател,СЕФ към
процесния договор,молба за заем,декларация,запис на заповед,специални условия за
застраховка на кредита,пълномощни.
По делото са събирани и гласни доказателства.Разпитани са свидетелите -Г.С. ,и
С.***** - констатирали нарушението и съставили АУАН,и св.А.Д. – присъствала при
съставяне на акта.Същите установяват констатациите при извършената проверка и
отразените такива в съставения АУАН.Съдът дава вяра на показанията на изслушаните
свидетели,които споделят свои непосредствени впечатления.Показанията им са
последователни,безпротиворечиви,взаимно се допълват.Подкрепят се и от писмените
доказателства по делото.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна се налагат следните
изводи:
Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на
предвидената в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура,и съдържа предвидените в чл.42 ЗАНН
реквизити. Наказателното постановление е изготвено съгласно изискванията на чл.57, ал.1
ЗАНН и в него не се установяват пороци от външна страна, като описаните нарушения
кореспондират изцяло с описанието, направено в АУАН. И АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, като в тях достатъчно ясно и подробно са описани обстоятелствата, при
които е извършено нарушението и начина на констатиране на същото. АУАН и НП са
съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са съставени от материално и териториално компетентните за това органи, в
предвидената от закона писмена форма. Законовите изисквания за връчването на АУАН и
НП на жалбоподателя са спазени.
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при
издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да доведат до опорочаване на санкционната процедура.
Констатираното нарушение и обстоятелствата, при които същите са били извършени, са
описани достатъчно пълно и ясно, както вече се изложи ,както в акта, така и в наказателното
постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на дружеството-
жалбоподател не е било накърнено. Ясно и конкретно са посочени дата и място на
извършване на нарушението, както са налице и всички останали реквизити в АУАН
съгл.чл.42 ЗААН. Налице са и задължителните реквизити, които трябва да съдържа НП
съгл.чл.57 ЗАНН.
Или от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява по един
безспорен и категоричен начин факта на извършване на административното нарушение,
механизма на осъществяването му и неговото авторство.НП е издадено за извършено на
21.01.2025г.нарушение от жалбоподателя на чл.34 ал.1 ЗПК,изразяващо се в задължаване на
потребителя да гарантира отпуснатия кредит с подписване на запис на заповед в разрез със
съдържанието на същата норма,която гласи,че „Кредиторът не може да задължава
потребителя да гарантира потребителския кредит чрез издаване на запис на заповед или
менителница“.
Чл.34 ал.1 ЗПК въвежда императивно задължение за кредитора/кредитния посредник
при сключване на съответния договор за потребителски кредит да не задължава
4
потребителя да гарантира потребителския кредит чрез издаване на запис на заповед или
менителница,което е станало в конкретния случай.
Неспазването на горепосочените нормативни изисквания е инкриминирано като
административно нарушение в чл.45, ал.1 ЗПК, който в конкретния случай е и правното
основание за ангажиране отговорнността на дружеството-жалбоподател, съгласно
обжалваното НП.
При сключване на процесния договор за кредит от 21.01.2025г.жалбоподателят е
допуснал нарушение именно на тази императивна правна норма.
Към договора за паричен заем № 666650 от 21.01.2025 г. е приложен Записа на
заповед от същата дата 21.01.2025 г. за обезпечаване на изпълнението на договора, с която
потребителят се задължава безусловно, неотменяемо и без протест за плати на „Креди Йес"
ООД сума в размер на 1590.00 лв. /хиляда петстотин и деветдесет лева/, в която е включена
и неустойката в размер на 437.97 лв., т.е. независимо, че потребителят е осигурил
обезпечението запис на заповед, ще дължи неустойка. От това според отразеното ,както вече
се изложи ,следвало, че обезпечението Запис на заповед е задължително за сключването на
договора за кредит.Независимо от становището на проверяващите,независимо от
становището на актосъставителя,изразено в АУАН и на АНО/изразено в НП/ в тази
насока,според настоящия състав самото включване на записа на заповед в договора като
възможно обезпечение на отпуснатия кредит, и подписването на такъв от заемателя по
конкретния договор като обезпечение в разрез с нормата на чл.34 ал.1 ЗПК,е достатъчно
основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя.
Предвид изложеното доводите на жалбоподателя,че заемателят имал възможност за
избор измежду няколко обезпечения и той бил избрал именно обезпечението със запис на
заповед настоящият състав намира за неоснователно.Нормата на чл.34 ал.1 ЗПК е
категорична и не предвижда изключения.Включването на клаузи с възможност за избор
между няколко обезпечения,между които и запис на заповед в ОУ и конкретния
договор,подписан от заемателя ,съдът намира за нищожни като противоречащи на закона –
чл.26 ал.1 предл. 1 ЗЗД.
В случая се налага извода, че в действителност дружеството е изискало
гарантирането на кредита именно посредством Записа на заповед, подписването, на който е
било задължително условие за отпускането на заема.
При отпускането на кредита жалбоподателят задължава потребителя да издаде запис
на заповед,за обезпечение на задължението на жалбоподателя за връщане на получения
кредит,на каквото няма право съгласно закона,и то като единствена възможност за
сключване на договора за кредит,при което е нарушил разпоредбата на чл.34 ал.1 ЗПК.
Установената фактическа обстановка не е спорна между страните,както се
изложи.Спорът е относно правилното приложение на материалния закон предвид
доказателствата по делото.
Въпросът за субективната страна на нарушението не следва да бъде обсъждан, тъй
като отговорността на юридическото лице е обективна и безвиновна. От това следва и
изводът, че при реализирането й не следва да се анализира липсата, респективно наличието
на вина у представляващия дружеството или у други лица, свързани с осъществяване на
дейността му, нито да се определя нейната форма.
В случая не се констатират основания за приложение на разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН, тъй като установеното нарушение, както и обстоятелствата при извършване на
същото не разкриват по-ниска степен на обществена опасност от обичайната. По дефиниция
нарушението е формално и макар закона да не изисква настъпване на вредни последици като
съставомерен резултат, такива фактически са налице - засягане правата на неограничен брой
потребители, в частност правото им на дължимата информация за предлагания продукт и
5
вземането на обосновано решение и разумен избор/за обезпечение/. В случая, следва да се
отчете, че се касае до финансова институция, осъществяваща дейност, което изисква не само
стриктно изпълнение на задълженията по установения държавен ред, но и полагане на
дължимата грижа по отношение на лоялните отношения с клиентите-потребители. При тези
съображения съдът не може да приеме, че нарушението е „маловажно” по смисъла на чл.28
ЗАНН.
Наложената за нарушение по чл.34 ал.1 от ЗПК имуществена санкция, предвидена в
разпоредбата на чл.45 ал.1 е в минимален размер, и поради това отпада необходимостта да
се обсъжда въпроса за индивидуализация на наказанието, чийто наложен от наказващия
орган минимален размер от 3000/три хиляди/ лева съдът приема за справедлив, съобразен с
разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, съответен на извършеното нарушение и от естество да
съдейства за постигане целите на наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН.
С оглед изложеното, съдебният състав намира жалбата за неоснователна, и като
такава следва да бъде оставена без уважение, а на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН
атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
При този изход на делото и предвид претендираните разноски от страните, следва на
основание чл.63д, ал.4 ЗАНН дружеството-жалбоподател да бъде осъдено да заплати на
АНО разноски по делото в размер на 120 лева за юрисконсултско възнаграждение
съгл.чл.63д ал.4 и 5 вр.чл.37 ЗПП вр.чл.27е от Наредба за заплащане на правната помощ,
фактическата и правна сложност на делото и извършените конкретни процесуални действия
от юрисконсулта.
Водим от горното, на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, Районен съд-*****, III
наказателен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 007464/28.04.25 г., издадено от началника на ТО за областите
Монтана, Видин и ***** към ГД”КП” при КЗП, със седалище Монтана, с което на “”Креди
Йес“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.*****, представлявано от управителя
***** , за извършено нарушение на чл.34 ал.1 ЗПК и на основание чл.45, ал.1 ЗПК, е
наложено административно наказание „ имуществена санкция“ в размер на 3000.00 /три
хиляди/ лв.
ОСЪЖДА ”Креди Йес“ООД, със седалище и адрес на управление гр.*****,
представлявано от управителя ***** да заплати на ТО за областите Монтана, Видин и *****
към ГД”КП” при КЗП разноски по делото в размер на 120 лв.- юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-***** в 14-
дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – *****: _______________________
6