Присъда по дело №53/2024 на Районен съд - Пазарджик
| Номер на акта: | 24 |
| Дата: | 7 април 2025 г. |
| Съдия: | Снежана Стоянова |
| Дело: | 20245220200053 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 10 януари 2024 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
МОТИВИ:
Обвинението е против подсъдимия П. И. И. от село И., обл.П. /подсъдимият е
променил фамилията си в хода на съдебната фаза на процеса от Ч. на И. след встъпване в
брак – приел е фамилията на съпругата си/ и е за престъпление по чл.214, ал.3, т.2 вр. ал.1
вр. чл.20, ал.2 вр. чл.29, ал.1, б.“а“ от НК за това, че в края на месец юли 2017 г. в гр.П., в
съучастие, като съизвършител с Е. И. Ч., с цел да набави за себе си и за Е. Ч. имотна облага -
сумата от 16 000 лева, е принудил В. Г. В. чрез сила /побой/ и заплашване /внимавай какво
говориш да не излезеш с шутове оттук/ да извърши нещо противно на волята му - да
подпише пълномощно за прехвърляне на собствеността върху собствения му недвижим имот
- апартамент, находящ се на ул. „Р. Д.“ № 12 в гр.П., като с това на В. е причинена имотна
вреда - отнет му е посочения апартамент с площ от 61,01 кв.м., като деянието е извършено
при условията на опасен рецидив.
С обвинителния акт, по повод на който е образувано съдебното производство е
обвинен и Е. Ч., който по време на процеса е починал. По тази причина наказателното
производство спрямо него бе прекратено.
Делото се разглежда за втори път от Районен съд - П.. Постановената на 22.02.2023 г.
от РС - П. присъда е отменена от въззивната инстанция - Окръжен съд П. и е делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Съображенията на въззивната
инстанция за връщане на делото са липсата на мотиви от първоинстанционния съд досежно
инкриминираната дата, посочена като края на месец юли 2017 г., при положение че актът на
имуществено разпореждане е извършен на 01.08.2017 г. В тази връзка, в проведеното на
09.01.2025 г. открито съдебно заседание, на основание чл.287 от НПК прокурорът измени
обвинението, позовавайки се съществено изменение на обстоятелствената му част, което
води до прилагането на закон за същото наказуЕ. престъпление в следния смисъл:
Подсъдимият П. И. се обвинява в това, че в края на месец юли 2017 г. в гр.П., в съучастие,
като съизвършител с Е. И. Ч., с цел да набави за себе си и за Е. Ч. имотна облага - сумата от
16 000 лева, е принудил В. Г. В. чрез сила /побой/ и заплашване /внимавай какво говориш да
не излезеш с шутове оттук/ да извърши нещо противно на волята му - да подпише
пълномощно за прехвърляне на собствеността върху собствения му недвижим имот -
апартамент, находящ се на ул."Р. Д."№12 в гр.П., като с това на 01.08.2017 г. на В. е
причинена имотна вреда - отнет му посочения апартамент с площ от 61.01 кв.м., като
деянието е извършено при условията на опасен рецидив – престъпление по чл.214 ал.3 т.2
вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.29 ал.1 б.“а“ от НК.
С протоколно определение от 09.01.2025 г. съдът е приел за разглеждане
новоповдигнатото от прокурора обвинение в хипотезата на съществено изменение на
обстоятелствената му част, което води до прилагането на закон за същото наказуЕ.
престъпление, и е обявил на страните, че производството по делото продължава по това
обвинение.
Подсъдимият П. И. не дава обяснения пред съда, като отрича да е извършил
престъплението, в което се обвинява. Твърди, че дори не познавал пострадалия В.. Не го бил
виждал. Разбрал от брат си Е., когато били задържани по повод деянието, че пострадалият
В. действително бил продал апартамента си, като това станало под давлението на свид.С.Т.,
с която Е. живял на съпружески начала. Св.Т. и Е. били хазартно зависими и имали дълг,
който погасили с парите от продажбата на апартамента на В.. С тези обяснения подс.И.
лично и чрез защитника си пледира да бъде оправдан.
Конституираният като частен обвинител още при първото разглеждане на делото
пострадал В. В. се представлява от особен представител, назначен на основание чл.101, ал.2
от НПК. Същият пледира за осъдителна присъда.
1
Прокурорът поддържа изцяло обвинението и по изложени съображения пледира за
осъдителна присъда и налагане на наказание на подсъдимия при превес на отегчаващи
наказателната отговорност обстоятелства.
Районният съд, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.301 НПК, чл.14 и 18 НПК, от
фактическа страна прие за установено следното:
Пострадалият В. Г. В. бил роден на 28.08.1940 г. Към инкриминирания период той
бил почти на 77 години.
Със Заповед №338/1988г, въз основа на влязла в сила Заповед №1954/04.09.1986г. на
Общински народен съвет гр.П. на основание чл. 100 от ЗТСУ /отм./ пострадалият В. бил
обезщетен с жилище, находящо се гр.П., на ул. „Р. Д.“ № 12. Жилището представлявало
апартамент под № 20, с площ от 61,01 кв.м. и се намирало в жилищен блок на петия етаж.
Пострадалият В. живеел сам в жилището. Той имал близки, вкл. деца, но не контактувал с
тях. Посещавала го и то сравнително рядко само неговата сестра – св.С., която живеела в
град София.
От 2011 г. насетне у постр.В. В. се появили ментални проблеми, които по - късно
прогресирали в деменция. Епизодично постр.В. фантазирал. Говорел си сам с
несъществуващи личности, дори митични.
Съсед на пострадалия В. В. бил св.Л. Т., който живеел в съседния апартамент №19,
на петия етаж, от 2007г. В началото постр.В. и св.Т. общували често. В. бил чест гостенин на
св.Т.. Там той се запознал с подс.П. И., който работил за известно време при св.Т. и по този
повод също му гостувал. Още тогава подс.И. проявил користен интерес към пострадалия,
знаейки че е самотен човек, със собствено жилище в центъра на града. Освен това го
възприел като кротък, доверчив и лесно манипулируем човек.
През 2016 г. болестта на постр.В. напреднала и били видима. В процеса на
общуването си с пострадалия, подс.И. усетил, че той не е добре с разсъдъка си и твърдо
решил да се възползва материално от това му състояние. Споделил нечистите си намерения
със своя брат Е. Ч., който веднага „прегърнал“ идеята. Двамата братя посещавали казина и
по тази причина често били в недостиг на финансови средства.
Подс.И. започнал да се държи изключително грубо с постр.В. Заплашвал го, че ако не
върши това, което му казва, ще го отвлече, ще го пребие. Представял се за „мутра“. Казвал
му, че трябва да тегли пенсията си, която била единствен доход за пострадалия и то в
минимален размер, само с него. Придружавал го до Банката, както и до банкомата и след
като пострадалия теглил пенсията си, му вземал парите, като го заплашвал че ако сподели
някому, ще пострада. На по - късен етап подс.И. взел дебитната карта на В. и започнал сам
да тегли пенсията му, като парите харчил за себе си. Взел и личната му карта, за да не може
да тегли парите си от Банка. Пострадалият се оплаквал от липсата на пари и упражнявания
спрямо него тормоз на съседите си, но те не му вярвали. Мислили си, че фантазира. Така
пострадалият почти ежедневно искал дребни суми пари от св.Т., за да си купи хляб. Събирал
кашони, за да ги предава на вторични суровини.
Подс.И., придружен от Е. Ч. започнали да ходят в дома на В., предимно нощем.
Когато вратата била заключена те влизали с взлом. Плашели пострадалия. Започнали да
изнасят от дома му покъщина – хладилник, печка ,газова бутилка, които залагали в заложна
къща.
По това време Е. Ч. живеел съпружески със св.С.Т. в къщата на родителите й,
находяща се на ул. „Весле“ № 9 в гр.П.. Подс.И. често отсядал в къщата на св.Т., с която
бързо се сприятелил. Тя също посещавала казина – била хазартно зависима. Тъй като Е. Ч.,
който работил в строителството често пътувал извън града на различни обекти, подс.И. и
св.Т. общували самостоятелно. Често двамата ходили на различни места, вкл. и на казино.
2
Така подс.И. запознал св.Ст.Т. с постр.В., като дори й разказал за отношението му към него,
което малко по- късно св.Ст.Т. възприела лично.
Въпреки че Е. Ч. бил по - възрастен от подс.И., последният се изявявал като лидр в
общуването им. Думите му били „закон“ за Е.. В такова отношение подс.И. поставил и св.Т..
Тя го слушала безприкословно. Страхувала се от него, а и от Е., тъй като познавала недобрия
им нрав, особено когато са алкохолно повлияни. Не веднъж Е. напомнял на св.Ст.Т., че е бил
в затвора и че дори да убие човек, по – лошо от затвор не може да му се случи.
През същата 2016 г. подс.И. започнал връзка с жена от гр.С.. По този повод той често
започнал да посещава града. През месец април 2017 г. жената от град С. родила бебе А.,
което подс.И. припознал. Около раждането на детето той се намирал в този град, като в него
се намирали личната и дебитна карта на пост.В..
През месец май 2017 г. подс.И. се прибрал в град П.. Обадил се на брат си Е. и
св.Ст.Т. и се уговорили да се срещнат в кафене. На тази среща за пръв път св.И. споделил, че
той е планирал нещо за жилището на „дядо В.“, но в момента няма да им разказва
подробности.
В следващите дни подсъдимият П. И. отново заминал в гр.С.. Един ден той се обадил
на Е. и му казал да отиде заедно със св.Ст.Т. до една заложна къща до казино „Сезам“ и да
даде телефона си на собственика – св. В. К., за да разговаря с него. Св.Ст.Т. придружила Е.
до заложната къща, където св.К. ги очаквал. Той излязъл навън и провел разговор с подс.И.
по телефона на Е.. Опосредената връзка била използвана от св.К. от съображения за
сигурност – проява на предпазливост. В разговора със св.К., подс.И. му казал че има за
продаване жилище на „далавера“ и го попитал колко пари може да му даде. Обяснил му
къде се намира жилището – в центъра на град П. и големината му – хол с още две стаи. На
свой ред св.К. попитал подсъдимия има ли документи за жилището, а последният му
отговорил, че жилището е на „един дъртак“. Дори го излъгал, че собственикът сам искал да
си продаде жилището, а той искал само да му помогне. Разговорът приключил с уверението
на св.К. че ще помисли и предложи оферта.
Няколко дни след случая св.Т. и Е. Ч., по нареждане на подсъдимия И. отново отишли
до заложната къща и се срещнали със св.В. К., който предложил 16 000 лв. за покупка на
жилището на пострадалия В. и им казал да уведомят подсъдимия, като им дал за връзка
телефона на адвокат – св.П.. По „месинджър“ от домашния компютър Е. и св.Ст.Т. предали
на подсъдимия офертата на св.К., а той им отговорил, че ще дойде в гр.П. след няколко дни.
Св.К. телефонирал на св.П., който както вече се каза, упражнявал адвокатска
професия и помагал в дейността му с юридически съвети и действия, за които са необходими
правни познания. Указал му да се заеме със случая, като се снабди и подготви необходимите
документи. Споделил, че купувач ще бъде неговата майка св.В. К., за да се загубят следите
при евентуални проблеми в бъдеще. Все с тази цел имотът следвало да бъде препродаден на
трето лице в най - скоро време след закупуването му от св.К.. Св.К. предупредил св.П. за
предстоящото обаждане от подсъдимия, Е. или св.Ст.Т..
Действително след няколко дни подсъдимият пристигнал в гр.П., като довел в дома на
св.Ст.Т. пострадалия В.. Заявил, че пострадалият трябва да стои тук, за „да му е под ръка“,
т.к . трябва да подпише документи за продажбата на апартамента му. Настанили го в едно
избено помещение, пригодено за живеене. Вечерта, когато Е. се прибрал от работа, двамата
братя разговаряли относно реализацията на плануваната продажба. Решили да използват
св.Ст.Т., тъй като тя имала приятелско отношение към В.. Говорила си с него, хранела го,
давала му да гледа телевизия, вследствие на което В. имал положително отношение към нея.
.Действала му окуражаващо на фона на двамата брата.
На следващия ден сутринта подсъдимият Е. Ч. отишъл на работа. Той бил наясно че
същият ден подсъдимият и пострадалия В. ще се срещнат със св.П.. Затова телефонирал на
3
св.Т. и й наредил да отиде с брат му на срещата, за да му докладва точно какво се е случило.
Срещата между подсъдимия И., пострадалия В., св.Ст.Т. и св.П. се състояла в кафене
„Заппа“ в град П.. До мястото пострадалият отишъл насила, заплашен за пореден път от
подсъдимия. Видимо личало притеснението му, ходил нетипично бързо.
Св.П. казал, че трябва да се набавят документи за имота – документ за собственост,
скица и данъчна оценка, за което пострадалия В. трябва да му подпише пълномощно. Като
чул, че е необходима скица за имота му, пострадалия В. още повече се стреснал. Дори
станал, с намерение да си тръгне. Тогава подсъдимият И. със заплашителен тон му казал да
седне. Воден от чувство за страх и безпомощност, което започнал да изпитва само при вида
на подсъдимия И., пострадалият В. подписал пълномощно на адв.П., с което го
упълномощил да се снабди с всички необходими документи .
След това подсъдимият, пострадалия и св.Ст.Т. отново се върнали в дома на
последната. Тя започнала да изпитва чувство на съжаление към пострадалия. С мек тон го
попитала дали ще си продава жилището, а пострадалият В. й отговорил, че това не е
наистина. Въпреки че й отговорил по този начин, пост.В. не искал да подписва документи за
тази цел, а го правил, водено от чувството за страх че ще бъде пребит, внушено му от
подсъдимия и брат му Е. докато бил в дома на св.Ст.Т..
Подсъдимият И. настоявал пострадалият В. да стои в дома на св.Ст.Т., тъй като ще е
необходим за сключване на предстоящата продажба. Внушил му, че го следи и че ако избяга
ще го намери и ще му се случи „нещо лошо“. Пострадалият се страхувал и стоял в дома на
св.Ст.Т..
Св.П. се забавил със снабдяването на документите, което изнервило подсъдимия. Той
започнал да настоява за по – голяма бързина, акцентирайки на нуждата от пари.
За да не пропусне св.К. изгодната сделка, св.П. измислил, съответно предложил друг
вариант, а именно: Пострадалият да му подпише нотариално заверено пълномощно за
продажба на имота на св.К. за договорената сума, след което веднага парите да бъдат
преведени по банковата сметка на пострадалия. Пълномощното било подписано от постр.В.
в края на месец юли 2017 г., и по конкретно на 25.07.2017 г. На тази дата сутринта била
уговорена срещу между свидетелите К. и П. от една страна, и от подсъдимия – от друга в
кафене „Министреството“, което се намирало в близост до кантората на нотариус – св.Д..
Освен пострадалия В., с подсъдимия били св.Ст.Т. и Е. Ч.. Братята се разбрали при
нотариуса да присъства св.Ст.Т., тъй като разчитали на благотворното й влияние над
пострадалия. Последният облекли в чисти дрехи, донесени от подсъдимия. Многократно
преди това подсъдимият и Е. Ч., в дома на св.Ст.Т. заплашвали пострадалия с побой ако
случайно откаже да подпише документите за продажбата на апартамента.
Когато наближил уговорения за нотариуса час, към кантората тръгнали св.П.,
пострадалият В., св.Ст.Т. и подс.И.. Така както били обсъждали с Е. Ч., подсъдимият по пътя
указал на пострадалия, че каквото и да го питат, трябва да отговаря кратко с думите „да,
разбрали сме се“, а непосредствено пред вратата на офиса заплашително казал на
пострадалия В. следното: „ внимавай какво говориш да не излизаме с шутове от тук“.
Всичко това било чуто от св.Ст.Т. и св.П.. Двамата не реагирали, по различни за себе си
причини.
В кантората на св.Д. влезли пострадалия В., св. П. и св.Ст.Т., а подсъдимият останал
навън, за да ги изчака. Кантората се състояла от две помещения – приемна и кабинет,
отделени с прозрачна стъклена врата с щори.
В кабинета при нотариуса влезли отново тримата - пострадалия В., св.П. П. и св.Ст.Т..
Св.Д. насочил вниманието си към пострадалия В.. След като пълномощното било изготвено,
той му го прочел. Няколко пъти го попитал съзнава ли, че продава апартамента си на тази
цена, на което постр.В. отговорил потвърдително с краткото „Да“, в пълно изпълнение на
4
току – що указаното му от подсъдимия и воден от страх, че ако каже нещо различно,
подсъдимият и брат му Е. ще изпълнят заканата си.
Св.Д. останал с впечатление, че пострадалият наистина желае да продаде имота си.
Затова му пълномощното за подпис, както и необходимите по закон декларации.
Пострадалият В. подписал съответните документи – пълномощно, с което
упълномощава адв.П. да прехвърли на св.В. К. собственият му апартамент на ул.“Р.
Алексиев“ №12, ет.5,ап.20 срещу сумата от 16 800 лв., както и декларациите по чл.264 от
ДОПК и декларация по чл.25 от ЗННД, на които документи били поставена нотариална
заверка на нотариус Д. от 25.07.2017 г.
След това пострадалият В., св.П., св.Ст.Т. и подс.И., който ги чакал пред кантората се
върнали в кафене „Министерството“, при Е. Ч. и св.К.. От чувство за вина, св.Ст.Т. казала на
пострадалия В. пред всички, че апартаментът му е „отишъл“. Това не се харесало на
подсъдимия и Е., които я нападнали словесно, докато пострадалият В. мълчал.
След това св.П., св.Ст.Т. и постр.В. се запътили към Банка ДСК. По пътя постр.В.
казал на св.Ст.Т. да е спокойна, тъй като това не е наистина. Пред Банката ги чакали
подсъдимият и Е. Ч., които отишли до там с автомобил. Те с императивен тон казали на
св.Ст.Т. да придружи постр.В. до гишето, на което тя се подчинила. Това те направили, тъй
като добре знаели, че има камери и видеонаблюдение.
Подсъдимият И. и Е. Ч. отново дали напътствия на пострадалия В. какво да прави
пред гишето, както и да не прави сцени, а подсъдимият заплашително му казал, че го
наблюдава.
Вътре в Банката св.П. внесъл по сметката на пострадалия сумата от 16 800 лв. от
името на купувача - св.В. К.. Парите му били дадени от св.К. непосредствено преди това.
Веднага след това пострадалият, придружен от св.Ст.Т., изтеглил парите – 16 700 лв. /след
удържани такси от Банката/, които служителката му дала обвити в хартия.
Така св.Ст.Т. и постр.В. излезли от Банката. Отвън ги чакали подсъдимият И. и Е. Ч..
Пострадалият В. уплашено погледнал подсъдимия и му дал парите. Последният отделил 20
лева и му казал с тях да си поръча бира от павилиона до хотел „Тракия“, където отишли
след Банката.
Подсъдимият И. и Е. Ч. се разпоредили с парите изцяло в своя полза.
На 01.08.2017г. бил изготвен нотариален акт, по силата на който апартаментът на
пострадалия В. бил прехвърлен на св. В. К., срещу сумата от 16 800 лв., при данъчна оценка
от 22 675.30лв. За продавач документът бил подписан от св. П. П., съобразно изготвеното за
тази цел пълномощно, заверено нотариално на 25.07.2017 г. Само 16 дни след това
апартаментът бил продаден на лицето И.ка К.ова Ненчева за сумата от 22 300лв., при
данъчна оценка 22 221лв. Продажбата била извършена с нотариален акт №40, т.7, н.д.
№1081/2017г. от 17.08.2017г. на нотариус Анета Илкова.
Преди втората по ред продажба, на 05.08.2017 г. св.К. организирал почистване на
процесния апартамент, който бил изключително занемарен. Наел работници, на които
заръчал да изхвърлят цялата покъщина. За целта няколко дни преди това св.К. се обадил на
подсъдимия, за да му каже че пострадалият трябва да бъде изведен от имота. Тъй като
подс.И. се намирал в С., той телефонирал на Е. и св.Ст.Т. да заведат постр.В. в дома на Т.,
което и се случило.
Изхвърлянето на покъщината от бившия вече имот на постр.В. било видяно от
съседите, които телефонирала на св. З. С., сестра на пострадалия В.. Силно изненадана, тя
пристигнала от гр.София в гр.П. и видяла, че група роми изпразват апартамента на
пострадалия В.. Св.С. не била наясно със случилото се и обвинила работниците в незаконни
действия. Така те позвънили на св.П., който пристигнал на място и уведомил св.С., че
5
апартаментът е продаден и новият собственик го чисти. Св.С. потърсила и открила брат си.
Попитала какво се случва, а той й отговорил, че бил държан и затворен в чужда къща за
около седмица, откъдето бил воден до различни места, за да подписва документи. Св.С.
останала с впечатление, че постр.В. е съвсем наясно с това, че апартаментът вече не е негов.
Така след като сигнализирали в РУМВР П. за случилото се, св.С. забрала брат си и го завела
в град София. Впоследствие го настанила в Дом за възрастни хора с психично разстройство
в град Нови Искър.
Видно е от заключението на изготвената на досъдебното производство съдебно -
психиатрична и психологична експертиза /л. 74 – 85 от ДП/, пострадалият В. В. страда от
деменция, неуточнена. Към момента на инкриминираното деяние не е могъл да разбира
свойството и значението на постъпката си и да ръководи действията си. Не е способен да
участва във фазите на наказателното производство и да дава достоверни показания във
връзка с делото, по която причина и предвид изисканата актуална етапна епикриза на
пострадалия /л.100 в делото/, видно от която болестта му е силно прогресирала, същият
беше заличен като свидетел по делото.
При проведеното психиатрично изследване относно психичния статус на
пострадалия В., вещите лица са посочили че се „ регистрира наличие на фалшиви
вярвания“. При обсъждане на психологичното изследване – интелект са казали, че е
констатирана абнормна разлика между вербален и невербален интелект : „Вербалната
продукция е правилно структурирана, но отговорите са леко отложени и се регистрира
забавена скорост на обработка на информацията“ /л.11 от експертизата, л.84 ДП/.
Интелектът е определен в средната норма, като е уточнено, че общото интелектуално
функциониране е занижено, предвид умерения когнитивен дефицит.
Така установената фактическа обстановка съдът възприе изцяло от показанията на
св.С.Т. /възприети непосредствено от съда, както и от тези дадени на досъдебното
производство пред съдия, както и пред друг състав на съда на 06.11.2019 г. , прочетени по
реда на чл.281, ал.1, т.2 НПК и по този начин приобщени към доказателствения материал по
делото/, изцяло от показанията на Л. Т. / възприети непосредствено от съда, както и от тези
дадени на досъдебното производство, прочетени по реда на чл.281, ал.4 във връзка с ал.1,
т.2, пр.2 -ро НПК/, изцяло от показанията на св.З. С. / възприети непосредствено от съда и
тези дадени пред друг състав на съда, дадени на 18.09.2019 г. и на 30.09.2022 г. –прочетени
по реда на чл.281, ал.1, т.2, предл.2- ро НПК/, изцяло от показанията на св.М. Д. /дадени
пред друг състав на съда на 06.11.2019 г. и прочети по реда на чл.281, ал.1, т.2, предл. 2 – ро
НПК/, изцяло от показанията на св.Л. Симонова /възприети непосредствено от съда/,
отчасти от показанията на св.П. П. / възприети непосредствено от съда и от тези, дадени
пред разследващ полицай на досъдебното производство, прочетени по реда на чл.281, ал.4
във връзка с ал.1, т.2, пр.2 -ро НПК/, от малка част от показанията на св.В. К. и св.Л. Т.
/възприети непосредствено от съда/, от заключението на изготвената на досъдебното
производство съдебно - психиатрична експертиза, приобщена към доказателствения
материал чрез разпит на вещите лица, както и изцяло от събраните по делото писмени
доказателства.
Съдът изцяло се доверява на св.С.Т., чиито показания са основен доказателствен
източник. Св.Ст.Т. е очевидец на събитията, описани горе. Същата осъзнато е извършвала
помагаческа дейност, водена от чувство за страх от подсъдимия и Е. Ч., познавайки злия им
нрав. Тя не е имала смелостта да им се противопостави и безпрекословно им се е
подчинявала, въпреки вътрешното си несъгласие. Тук е мястото да се каже, че съдът не
вярва на подсъдимия И., че именно св.Ст.Т., която според него се грижела за пострадалия В.,
го е увещала да продаде апартамента си, за да плати с парите натрупания от хазартната си
зависимост дълг. Св.Ст.Т. няма причина да набеждава подс.И., т.к. до продажбата на
апартамента те са били в приятелски отношения, които са преустановени именно поради
6
този резултат. Свид.Ст.Т. добросъвестно призна пред съда, че е била наясно, че постр.В. е
продал апартамента си, без да иска това и че е подписал пълномощното и другите
документи от страх. Ако целта на св.Ст.Т. беше да прехвърли вината другиму, тя резонно би
твърдяла, че е била заблудена и че е вярвала че постр.В. сам иска да продаде имота си. Не би
признала и това, че е била на масата до постр.В. в кабинета на нотариуса св.Д., при
положение че нито св.П., нито св.Д. твърдят този факт. Св.Д. каза, че не помни присъствието
на придружител – жена, а св.П. - че св.Ст.Т. е останала да чака отвън. Доказателство, че
св.Ст.Т. е добросъвестна в показанията си е споделеното от нея, че е сигурна, че св.Д. не е
бил част от престъпната схема, тъй като няколко пъти питал постр.В. дали действително
иска да продаде имота си. / „ Нотариусът съм убедена, че не знаеше нищо, защото няколко
пъти пита човека дали наистина иска да го продаде“ – цитат от показанията на св.С.Т. от
досъдебното производство пред съдия/. Докато за св.П., св.Ст.Т. каза нещо съвсем различно,
а именно че е бил наясно с всичко, още повече че заедно с нея е възприел заплахите на
подс.И. към постр.В. на път към нотариалната кантора. Тук е мястото да се акцентира на
показанията на св.Д., който установява че постр.В., макар че бил възприет от него като
напълно адекватен, не бил разговорлив. Отговарял кратко, по един и същи начин – „Да,
искам, желая“. Казаното отново кореспондира с показанията на св.Ст.Т. за указанията, които
подс.И. е дал на постр.В. относно поведението му пред нотариуса, което пък от друга страна
означава че пострадалият се е подчинявал напълно на подсъдимия. Показателни в това
отношение са думите на св.Ст.Т., която споделя, че постр.В. имал такъв страх от подс.И., че
като го видел се напрягал до такава степен, че ставал „друг човек“.
Твърденията на подсъдимия, че не познава постр.В. и че същият контактувал със
св.Ст.Т., която първоначално се грижела за него като възрастен човек, а впоследствие
злоупотребила с доверието му, се опровергават и от показанията на св.Т., който установи че
първоначалното познанство е било между подс.И. и постр.В., като впоследствие първият е
запознал В. с Е. Ч. и св.Ст.Т.. Св.Т. установява също така, че на два пъти е засичал подс.И. в
и пред жилищния блок, в който живеел той и пострадалия, като подсъдимият го излъгал че
прави рЕ.нт на жилище на третия етаж, а след това че работил заедно с бащи си на строяща
се наблизо кооперация. Подс.И. потвърди в съдебно заседание, че причината да бъде засичан
в жилищния вход на постр.В. била рЕ.нтът, който извършвал на своя роднина –
св.Симонова, която също живеела там. Св.Симонова напълно опроверга този факт,
установявайки че единственият рЕ.нт, който бил правен от подс.И. в жилището й на ул. „Р.
Д.“ № 12 в град П. бил през 2020 г. Резонен е въпроса защо подс.И. търси алиби за това, че е
посещавал жилищния вход на постр.В., за който лъжливо твърди, че не познава. И защо след
като не го познава е дал адреса му за своя кореспонденция с Агенция за събиране на
вземания - факт, който се установява от писмо на АСВ до подс.И., предадено, ведно с
пощенския плик от св.Т. – л.89 в Д.П.
В унисон с показанията на св.Ст.Т. относно състоянието на постр.В. е и заключението
на съдебно – психиатрична експертиза, вкл. и в частта на наличието на „фалшиви вярвания“.
Св.Ст.Т. сподели, че два пъти постр.В. й казвал че продажбата „не е на истина“.
Както вече се каза, показанията на св.Ст.Т. са в синхрон с показанията на св.Т., който е
един абсолютно незаинтересован от изхода на делото свидетел. Св.Т. установи също така, че
постр.В. ежедневно му е искал дребна сума пари, като казвал че му няма личната карта и не
може да тегли пенсията си. Св.Т. установява, че разбрал от жена, която посещавала в
определен период пострадалия, че подс.И. се интересувал от личната карта на постр.В..
Също така постр.В. се жалвал пред св.Т., че „едни мутри“ го тормозят. В същия смисъл са и
показанията на св.С.. Оплакванията на постр.В. обаче били пренебрегвани, т.к. на
свидетелите било известно, че той има склонност да фантазира.
В унисон с показанията на свидетелите Т. и С., които в тази им част имат производен
характер, св.Ст.Т. установява случаи, в които лично е видяла подс. И. да тегли пенсията на
7
пострадалия В.. Отделно св. Ст.Т. е чула няколко телефонни разговора, проведени между
подс.И. и брат му Е. Ч., докато първият бил в гр.С., при които разговори подсъдимият И.
казвал, че в гр.С. тегли пенсията на пострадалия В., а брат му го предупреждавал да
внимава, тъй като има камери. Тези обстоятелства са установени по начин, изключващ
всякакво съмнение за пристрастност в свидетелски показания. Така от приетото извлечение
/л.37 - 45 в ДП/ на Банка ДСК е видно, за периода 01.07.2016 г. – 31.08.2017 г. относно
извършени плащания и тегления от банкомат с дебитна карта с титуляр пострадалия В. В. се
установява, че на 16.05.2017 г. в гр.С. е платена 0.30 лв. такса справка, на 22.05.2017г. в гр.С.
е платена такса в размер на 0.06 лв., на 07-08.06.2017 г. в гр.С. са платени три такси от 0.30
лв., на 09.06.2017 г. е изтеглена сума в размер на 160 лв., на 13.06.2017г. отново са платени
две такси в гр.С. – в размер на 1.45лв. и 2.55 лв.; а на 11.07.2017 г. в гр.Габрово от банкомат
е изтеглена сума в размер на 170лв. Сам подс.И. каза, че през този период е работил в района
на Етъра, което обяснява място на изтеглената парична сума.
По отношение на така установените тегления и плащания в гр.С. и гр.Габрово от
дебитната карта на пострадалия В. не съществува никаква вероятност това да е правено от
титуляра, предвид липсата на финансови средства, необходими за пътуване, както и предвид
здравословното му състояние. Факт е, че справките и тегленията са извършени в населени
места, посещавани от подс.И..
По изложените съображения за съда не остана съмнение, че именно подсъдимият П.
И. е разполагал и злоупотребявал с личната и дебитна карти на пострадалия В., със
знанието и одобрението и на брат му Е. Ч..
Така установените обстоятелства дават основание на съда да се довери напълно на
показанията на св.С.Т., Т. и С.. От това следва извод, че все пак пострадалият В. е споделял
факти, които отговарят на реалната действителност – в частност категорично се установи,
че с неговата дебитна карта са извършвани плащания и тегления не от самия него, а от
подсъдимия П. И., който е разполагал физически с тази карта. Това пък отново кореспондира
на показанията на св.Ст.Т., която установява че понякога постр.В. е бил с акъла си и говорел
свързано, а понякога „превключвал“, като фантазирал и говорел несвързано, което е и
характерно за стадия на болестта, в който се е намирал.
На л.46 от ДП се намира заложен билет от 08.01.2017 г. на заложна къща „Доверие“
,ЕООД, което дружество в качеството на заЕ.дател е приело в залог вещ – газова бутилка,
заложена от Е. Ч.. В частта от заложния билет, обективираща декларация по чл.14, ал.3 от
Наредбата за дейността на заложните къщи липсва деклариране от заемателя Е. Ч., че е
собственик на заложената от него вещ – газова бутилка. Това писмено доказателство
кореспондира с показанията на св.Т., че Е. Ч. се хвалел пред нея, че двамата с брат му са
вземали вещи от дома на пострадалия и са ги залагали в заложна къща, а също и с
показанията на св.С., че е констатирала необяснима липса на вещи от дома на брат й – печка
и хладилник.
Съдът не вярва на св.К., който твърди че заедно със св.Ст.Т. и Е. Ч. в заложната къща
бил постр.В., който бил „с акъла“ си и сам му предложил апартамента за продажба. В. също
бил от „играчите в казината“, което съдът намира за абсурдно, предвид факта че същият не е
разполагал със средства, необходими за подобни забавления. И ако това беше наистина така,
каква е причината св.К. да действа толкова предпазливо, че да търси поставени лица, макар и
първоначално в лицето на своята майка св.К.. За съда не остана съмнение, че същата просто
се е съгласила да направи услуга на сина си, без дори да се интересува за каквито и да са
подробности. Св.К. лъже на всеки етап от производството, заявявайки първо пред
разследващия полицай, че искала да купи апартамента с цел печалба предвид изгодната
продажна цена, а после – пред съда, че искала да живее в апартамента, но се отказала поради
лошото му състояние. Твърденията на св.К., не дават логичен отговор на въпроса защо
преди продажбата тя не е отишла да разгледа апартамента, така както тя посочи. Всъщност
8
апартаментът до продажбата не е бил видян и от св.К. все с оглед на това не бъде свързан с
престъпната схема. Затова и подс.И. каза пред съда, че не познава св.К., което обаче,
вероятно по невнимание последният не потвърди. Напротив св.К. каза, че познава подс.И.
като компания на Е. Ч., св.Т. и постр.В..
Съдът не кредитира показанията на св.П. в часттта, в която отрича подс.И. да е
придружавал постр.В. в кафене Заппа“. Твърди, че на срещата били постр.В., св.Ст.Т. и още
едно момче, което не е нито подс.И., нито Е. Ч., които не познавал. Ако това е така – че св.П.
не познава подс.И., няма как да е сигурен, че момчето, което е било със св.Ст.Т. в „Заппа“, не
е бил същият. Пред настоящия състав св.П. даде различни показания, сочейки че вече не е
сигурен дали „някой от подсъдимите“, т.е подс.И. или Е. Ч. е бил със св.Ст.Т. при първата
среща с постр.В.. Изводът е, че св.П. за разлика от св.С.Т. не е последователен в показанията
си, което е в резултат на съзнаването му, че не е попречил да се осъществи една силно
възмутителна престъпна схема, жертва от която е възрастен човек в незавидно положение.
Затова св.П. „пази“ имената както на подс.И., така и на покойния вече Е. Ч..
Като неотносими към главния факт на доказване, съдът не обсъжда детайлно
показанията на свидетелите Д. и И. Ч..
Съдът не вярва на св.Л. Т., майка на св.С.Т., която отрече да е виждала постр.В. в дома
им. Отрече и въобще да знае за случая, което е абсурдно предвид продължилото дълго във
времето разследване и множеството разпити на близки до нея лица. Все пак св.Л. Т. установи
страха, който дъщеря й имала от Е., който подобно на брат си - подс.И. имал лошо държане,
особено след като консумирал алкохол.
Съдът не обсъжда и показанията на св.Г., т.к. те градят алиби за Е. Ч., за който вече се
каза, че е починал в хода на съдебната фаза на процеса.
При така установената фактическа обстановка се доказа по безспорен начин,че
подсъдимият П. И. в края на месец юли 2017г. в гр.П. в съучастие, като съизвършител с Е.
И. Ч., с цел да набави за себе си и за Е. Ч. имотна облага - сумата от 16 000 лева, е принудил
В. Г. В. чрез заплашване /внимавай какво говориш да не излезеш с шутове оттук/ да извърши
нещо противно на волята му - да подпише пълномощно за прехвърляне на собствеността
върху собствения му недвижим имот - апартамент, находящ се на ул."Р. Д."№1 2 в гр.П., като
с това на 01.08.2017 г. на В. е причинена имотна вреда - отнет му е посочения апартамент с
площ от 61,01 кв.м., като деянието е извършено при условията на опасен рецидив -
престъпление по чл.214, ал.3, т.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.29, ал.1, б.“а“ от НК.
От справката за съдимост на подсъдимия П. И. е видно, че преди инкриминираното
деяние същият е осъждан 5 пъти, като за четири от осъжданията му – по НОХД № № 1727/03
г., 416/05 г., 817/05 г. и 217/07 г. – всички по описа на РС – П., на основание чл.25 – чл.23,
чл.24 от НК е определено общо най - тежко увеличено наказание в размер на 4 години и 9
месеца лишаване от свобода. Бил е условно предсрочно освободен от изтърпяване на
наказанието на 10.09.2009 г. с остатък 1 година, 1 месец и 17 дни. От 26.08.2012 г. е тъпял
наказание „Лишаване от свобода” в размер на една година и два месеца - ефективно за
извършено престъпление по чл.196 от НК. Присъдата е влязла в сила на 08.05.2013г., а
наказанието е изтърпяно на 29.09.2013 г.
От изтърпяването на горните осъждания към инкриминираната дата не е изтекъл
петгодишният срок по чл.30 от НК, което обуславя квалификацията на процесното деяние
като извършено при условията на „опасен рецидив“ в хипотезата на чл.29 ал.1 б.“а“ от НК.
Меродавния момент за квалификацията е инкриминираната дата – 01.08.2017 г.,
поради което вписаната в справката за съдимост реабилитация по правилата на чл.88 а НК,
за настъпила на 27.09.2023 г. не се отразява на наличието на обсъжданото квалифициращо
обстоятелство.
Изяснено е в правната теория, че изнудването по чл. 214, ал. 1 НК се изразява в
9
принуждаване на другиго чрез сила или заплашване да извърши, да пропусне или да
претърпи нещо противно на волята му, в резултат на което на него или на друго лице се
причинява имотна вреда, като деецът цели да набави за себе си или за другиго имотна
облага.
Изпълнителното деяние се осъществява само чрез действие, включващо два елемента
- упражняване на принудата и довеждане до знанието на пострадалия какво поведение се
изисква от него, т. е. става въпрос за престъпно мотивиране на пострадалия да предприеме
определено поведение противно на волята си, чрез използване на физическа или психическа
принуда, или съчетание от двете.
За съставомерността на деянието е ирелевантно дали заплашването е правомерно или
неправомерно и дали деецът е имал обективната възможност да осъществи заплашващото
деяние, достатъчно е да е годно да внуши основателен страх у жертвата за засягане на тези
обекти.
Вторият елемент е довеждането до знанието на изнудвания на желаното от дееца
поведение.
Именно вследствие на така упражнената принуда, изнудваният предприема исканото
от него поведение, което може да е действие, бездействие или съчетание от двете форми –
извършва, пропуска или претърпява нещо противно на волята му, което по съществото си
представлява акт на имуществено разпореждане, причиняващ лично на него или на друго
лице имотна вреда. Пострадалият предприема желаното от дееца поведение от страх, че ако
не го стори, ще настъпят още по - неблагоприятни последици, като това му поведение е в
пряка и непосредствена причинна връзка с упражнената принуда - без нея не би предприел
акта на имуществено разпореждане .
Касае се за резултатно престъпление, което е довършено с настъпване на имотната
вреда, в случая на 01.08.2017 г. Субективната страна на изнудването включва пряк умисъл и
специална користна цел - деецът действа със съзнанието, че жертвата не желае да извърши
желаното от него имуществено разпореждане и ще реши да го извърши вследствие именно
на упражнената принуда, като едновременно с това предвижда и неизбежността на имотната
вреда в резултат на това нейно престъпно мотивирано поведение, като едновременно с това
цели набавянето на имотна облага за себе си или за другиго.
В процесния случай съдът намери за доказано до необходимата степен на
несъмненост обвинението срещу подс. П. И. за изнудване чрез заплашване, но не и чрез
употребата на сила / побой/ спрямо пострадалия В.. Единствените по - конкретни данни за
нанесен побой на пострадалия са показанията на св.Т., която сочи, че подсъдимият П. И.
разказвал, че са били постр.В., но не е станала свидетел на това. Така установеното само по
себе си не е от естество да обуслови несъмненост на обвинението в частта на изнудване чрез
употреба на физическа сила. Ето защо съдът оправда подс.И. за това че е извършил
изнудване спрямо постр.В. чрез сила /побой/.
Относно психическата принуда е характерно, че субектът упражнява психическо
въздействие, застрашавайки жертвата с бъдещо деяние, което е от естество да изложи на
опасност живота, здравето, честта или имота на заплашения или на друго лице, към което
последният има положителни чувства.
Установи се до степен на категоричност от показанията на св.Т., подкрепени от тези на
свидетелите Т. и С., че подс. И. в съучастие като съизвършител с Е. Ч., действайки при
общност на умисъла, са упражнили психическа принуда спрямо пострадалия В. В., чрез
заплашване, вследствие на което последният е упълномощил св.П. да да извърши акт на
имуществено разпореждане - да прехвърли правото на собственост върху собствения му
недвижим имот - апартамент, находящ се на ул."Р. Д."№12 в гр.П..
Подс.П. И. заедно с Е. Ч. са заплашили пострадалия В. чрез психическо въздействие
10
не само непосредствено преди да отиде в кантората на нотариуса, но и в месеците преди
това. Те са осъществявали системен психически тормоз спрямо пострадалия В., съзнавайки
нестабилното му психическо състояние.
От субективна страна подс. И. е действал с пряк умисъл и специална користна цел –
да набави за себе си и за съучастника му Е. Ч. имотна облага.
Пострадалият В., независимо от обстоятелството, че е страдал от деменция,
притежавайки към онзи момент интелект в средната норма, както е посочено в
експертизата, е възприел отправените към него заплахи, които са го мотивирали в
достатъчна степен да се разпореди с единственото му жилище, като подпише на св.П.
пълномощно с нотариална заверка, чрез което пълномощникът да извърши
разпоредителната сделка. Св.Т. е категорична, че постр.В. е извършил упълномощаването от
страх. Св.Т. образно пресъздава настроението на пострадалия още в заведение „Заппа“ –
напрегнат до степен, че ходил нетипично бързо за възрастта си. В същия смисъл са и
показанията на св.С. в частта, в която преразказва споделеното от брат й. Това, че
експертите определят постр.В. като човек, който не е разбирал свойството и значението на
извършеното и не е могъл да ръководи постъпките си не го прави невъзможен предмет на
упражнената принуда. В подкрепа на тезата и като удачен пример би могла да се посочи
ситуацията на грабеж чрез заплашване, жертва от който е малолетно лице.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия И., съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК -относно целите на
наказанието и на чл.54 и следващите от НК - за неговата индивидуализация.
За да определи вида и размера на наказанието, съдът отчете степента на обществена
опасност на деянието, която в конкретния случай е висока, изхождайки от дЕ.нстративния и
дързък начин на неговото извършване – с манифестирано чувство за безнаказаност. Подс.И.
също е личност с висока степен на обществена опасност, предвид обременено му съдебно
минало, отличаващо се с извършване на едни от най - тежките престъпления – грабеж и
изнасилване на непълнолетно лице, с цел въвличане на пострадалата в проституция.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в незачитането от страна на
подсъдимия И.во на установения в страната правов ред, на правото на собственост и лична
неприкосновеност, в желанието му да се облагодетелства по бърз и дори престъпен начин.
Отегчаващо наказателната отговорност обстоятелство за подс.И. са негативните му
характеристични данни, както и осъжданията му, които не влияят на квалификацията
„опасен рецидив“.
Отегчаващо обстоятелство е фактът, че подс.И. безскрупулно и по жесток начин се е
възползвал от влошеното здравословно състояние на един възрастен и незлоблив, кротък
човек, и с лесна ръка е пропилял неследващата му се имотна облага, напълно
незаинтересован от това, че излага живота му на реална опасност. Всъщност само намесата
на св.С. е опазила живота на постр.В. и е предотвратила трудностите, които той неминуЕ. би
срещнал оставяйки без жилище.
Именно подс.И. е бил инициаторът на извършеното престъпление и е имал
значително по - активна роля при отправяне на заплахите спрямо пострадалия В., в
сравнение с вече покойния му брат.
Като смекчаващо наказателната отговорност обстоятелство съдът прецени изминалия
дълъг период от времето на извършване /довършване/ на деянието, до момента в който се
ангажира наказателната отговорност на дееца.
Хронологията на разглеждане на делото е следната:
Деянието е довършено на 01.08.2017 г. год., досъдебното производство е приключило
на 09.05.2019 г. с внасянето на обвинителен акт, било е образувано НОХД № 920/2019 г.,
11
производството по което е приключило с постановяването на осъдителна присъда от
22.02.2023 година. След това по жалба на подсъдимия
делото е продължило във въззивна инстанция. В Окръжен съд - П. е било образувано
ВНОХД № 583/2023 г., приключило с решение от 03.01.2024 год., с което
първоинстанционната присъда е била отменена, а делото е било върнато за ново разглеждане
от друг състав на районния съд. Последвало е образуване на настоящото НОХД № 53/2024
г., приключило с осъдителна присъда на 07.04.2025 год.
От хронологията на движение на делото е видно, че от момента на довършване на
деянието до момента на постановяването на присъдата са изминали повече от 7 години и 8
месеца, т.е. налице е забавяне на производството, което надхвърля стандартите за
разглеждането му в разумен срок, утвърдени от съдебната практика в Р. България, а и в
практиката на Европейския съд по правата на човека, регламентирани в чл.6, т.1 от
КЗПЧОС.
В унисон с утвърдената съдебна практика, касаеща индивидуализацията на
наказанието, изминалият дълъг период от времето на извършване /довършване/ на деянието,
до момента на ангажиране на наказателната отговорност на дееца или т.нар. забавеното
правосъдие съдът отчита като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство за
подсъдимия П. И..
С оглед изложените съображения, като съобрази наличните смекчаващи и отегчаващи
наказателната отговорност обстоятелства, съобразно относителната им тежест, съдът
намери, че е налице едно изключително смекчаващо такова – изминалият дълъг период от
времето на извършване /довършване/ на деянието, до момента в който се ангажира
наказателната отговорност на дееца, при наличието на което и най-лекото предвидено в
закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко. При това положение съдът
индивидуализира наказанието лишаване от свобода при условията на чл.55 ал.1, т.1 от НК,
т.е. под специалния минимум от пет години, като счете, че за постигане целите на
наказанието по чл.36 от НК, във връзка с личната и генерална превенция спрямо подсъдимия
И. и обществото, на същия следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода в
размер на 4 години и 6 месеца, с което ще бъдат постигнати целите на наказанието.
Към наказанието лишаване от свобода, на основание чл.55, ал.3 от НК съдът не
наложи и кумулативно предвидените наказаниея глоба и конфискация, т.к. намери, че целите
на наказанието ще се постигнат само с основното наказание лишаването от свобода. Освен
това, в случая е приложима забраната за влошаване на положението на осъдения
жалбоподател, т.к. производството пред въззивната инстанция се е развило само по жалба на
подсъдимите.
При така определения размер на наказанието лишаване от свобода, същото може да
бъде търпяно само ефективно, при строг режим съобразно правилата на ЗИНЗС.
На основание чл. 25 във връзка с чл. 23 от НК съдът определи на подс.И. едно общо
най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на четири години и шест месеца по
НОХД № 1483/2024 г. и по настоящото НОХД №53/2024 г. , и двете по описа на РС П., към
което на основание чл. 23, ал. 3 от НК присъедини изцяло наказанието глоба в размер на
1000,00 лв. /хиляда лева/, платима по сметка на Районен съд – П., наложена по НОХД №
1483/2024 г. по описа на Районен съд – П..
На основание чл. 25, ал. 4 от НК във връзка с чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС съдът
определи първоначален строг режим на изтърпяване на определеното по правилата на чл.
25-23 НК общо най-тежко наказание в размер на четири години и шест месеца лишаване от
свобода.
С оглед изхода на делото, съдът осъди подс.П. И. да заплати по сметка на ОД МВР
П. направените на ДП разноски в размер на 129,03 лева, а в полза на бюджета на съдебната
12
власт, по сметка на Районен съд П. направените в съдебната фаза на процеса разноски за
вещи лица в размер на 60,00 лева.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
Районен съдия:
13