С
обвинителен акт на Районна прокуратура – гр. Перник са повдигнати
обвинения на Й.Х.К. за
престъпление по чл.183, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК за това, че в периода от месец юни 2011г. до месец
януари 2013г. /включително/, в гр. Перник, след като е бил осъден /с влязло в
сила на 29.10.2003г. Решение *** *** по описа на Районен съд - гр. Перник/, да
издържа свой низходящ – сина си Х.Й.Х., роден на ***г.,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 20 /двадесет/ месечни вноски от по 100 /сто/ лева всяка, като
деянието е извършено повторно, след като е бил осъден с влязла в сила на
05.11.2011г. Присъда **** ****. по описа
на Районен съд - гр.Перник за друго такова престъпление.
В съдебните прения прокурорът
поддържа повдигнатото обвинение и предлага подсъдимият да бъде признат за
виновен, като при индивидуализация на наказанието да бъдат взети предвид
наличните смекчаващи отговорността обстоятелства и да му се наложи наказание
при втората алтернатива на чл.183, ал.4 от
НК, а именно „пробация” с двете
задължителни мерки с продължителност 1 година и 6 месеца, с
периодичност на първата два пъти седмично, както и кумулативно предвиденото
наказание „обществено порицание”.
Подсъдимият Й.К. дава обяснения, в които не оспорва
обвинението и посочва, че причина за бездействието му по отношение задължението
за заплащане на издръжка на своето дете в инкриминирания период, са изпитваните
от него финансови затруднения, поради оставането му без работа
Пернишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК,
както и доводите на страните, намира за установено следното:
Подсъдимият Й.Х.К. е роден на *** *** и понастоящем живее
в гр. ***. *** е. *** е. *** е неколкократно за престъпления по чл.183, ал.1 от НК и по чл.183, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.28 от НК. Последното ***е определя
правната квалификация и на настоящото
престъпление:
С присъда №921/20.10.2011г. по НОХД №1250/2011 г. по
описа на Районен съд – гр. Перник, влязла в сила на 05.11.2011г., е осъден на пробация
и обществено порицание за престъпление по чл.183, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.28 НК,
извършено в периода м.03.2006 г. до м.05.2011
г., вкл. Наказанията са изтърпени
съответно на 18.01.2013г. и на 11.11.2011 г.
Тези данни сочат, че деянието предмет на настоящото
обвинение е извършено в условията на повторност по чл.28 от НК и в рамките на
петгодишния срок по чл.30, ал.1 от НК.
От фактическа страна, съдът приема за установено по
делото следното:
Подсъдимият Й.К. и свидетелката Т.К.И. съжителствали на семейни начала. През времетраенето
на съжителството им на 13.04.2001г. се
родил синът им – Х.Й.Х..
Около една година след неговото раждане през 2002г.
отношенията между двамата се влошили и се разделили, като малолетното дете
останало да живее при своята майка в гр. Перник, която изцяло поела грижите по
отглеждането му.
През 2003г., въз основа на предявен от майката Т.К.И. иск с правно основание чл.82 от Семейния кодекс
/отм./ било образувано гражданско дело №1135/2003г. по описа на Районен съд – Перник.
С решение №787 от 06.10.2003г., постановено по посоченото дело, подсъдимият бил
осъден да заплаща на сина си, чрез законния му представител – неговата майка Т.И.,
ежемесечна издръжка в размер 100 лева, до настъпване на обстоятелства, водещи
до прекратяване или изменение на това задължение. Решението влязло в сила на
29.10.2003г.
От самото начало след възникване на задължението за
издръжка К. не го изпълнявал.
По този повод бил предаден на съд по обвинения за
извършени престъпления по чл.183, ал.1 от НК, а впоследствие неколкократно и по
чл.183, ал.4, вр. ал.1 от НК, за които бил осъден за неизпълнение на
задължението си за издръжка към своето дете.
По последното ***е - нохд № 1250/2011 по описа на РС Перник,
осъществяването на престъплението обхващало
периода от м. март 2006 до м.май 2011г.,
вкл.
Въпреки ***ията, подсъдимият продължил да не изпълнява
задълженията за издръжка спрямо детето си, което страдало и от сериозни
заболявания, вследствие на които цялата финансова тежест произтичаща от грижите за него падала върху майката /видно
от ЕР №0147/20.01.2016г. на ТЕЛК при
МБАЛ „Р. Ангелова“ АД – Перник Х. Х. е с 98% степен на увреждане с чужда помощ/.
Така в инкриминирания период - от месец юни 2011г. до
месец януари 2013г., включително, К. не извършил дължимите плащания за издръжка
спрямо детето, общо 20 месечни вноски.
Междувременно, на основание горепосоченото задължение
било образувано изпълнително дело
№1002/2008г. по описа на СИС при РС – Перник. Във връзка с него, след пенсиониране
на подсъдимия, от м. 02.2013г. започнали ежемесечни удръжки в размер 100 лв. от
отпуснатата му пенсия от ТП на НОИ – Перник за дължимата ежемесечна издръжка на
сина му.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за
установена по несъмнен начин, като взе предвид обясненията на подсъдимия,
показанията на свидетелката Т.К.И.,
както и приетите писмени доказателства,
съдържащи се в досъдебно производство №197/2016 по описа на 02 РУ – ОД МВР
Перник /удостоверение за раждане, преписи на решение
№787/06.10.2003г. по гр.д.№1135/2003г.
по описа на Районен съд гр.Перник, изпълнителен
лист, справка по изп. д. № Из-1002/2008г. по описа на СИС при РС – Перник,
писмо на Община Перник , изх. № 121СЛУ-9395-14
от 20.03.2013г., удостоверение на
РП – Перник относно изтърпяване на
наказания, справка за съдимост,
приобщени по реда на чл.283 от НПК, както и заключението по извършената
съдебно-счетоводна експертиза .
Събраните гласни и писмени доказателства са
непротиворечиви помежду си, взаимно се подкрепят и допълват като всестранно и
пълно изясняват всички релевантни за делото обстоятелства.
По делото е безспорно
установена дължимостта на присъдената на Х. Х. издръжка и нейния размер.
Подсъдимият не оспорва, че в
инкриминирания продължителен период от време не е изпълнявал задължението си. Самопризнанието
му се подкрепя от приетите писмени
доказателства и се потвърждава от показанията на свидетелката Т.И., поради
което съдът приема релевантните за делото
факти за безспорно установени от горепосочените доказателства, които поотделно
и в съвкупност кредитира с доверие.
С оглед приетата фактическа
обстановка, установяваща се от събраните доказателствени материали, съдът прие, че Й.Х.К.
е осъществил от обектива и субективна страна фактическия състав на
чл.183, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, тъй като в периода от
месец юни 2011г. до месец януари 2013г. /включително/, в гр. Перник, след като
е бил осъден /с влязло в сила на 29.10.2003г. Решение *** *** по описа на
Районен съд - гр. Перник/, да издържа свой низходящ – сина си Х.Й.Х., роден на ***г.,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 20 /двадесет/ месечни вноски от по 100 /сто/ лева всяка, като
деянието е извършено повторно, след като е бил осъден с влязла в сила на
05.11.2011г. Присъда **** ****. по описа
на Районен съд - гр.Перник за друго такова престъпление.
От обективна страна престъплението е извършено
чрез бездействие - подсъдимият не е изпълнявал задължението си да издържа своето
дете, като не е заплащал определената за издръжка сума повече от два месеца – общо
двадесет на брой последователни месечни вноски, като престъплението е извършено
в условията на повторност.
От субективна страна престъплението е
извършено умишлено, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е целял
настъпването им. За реализирането на състава на престъплението чл.183 НК
са без правно значение възраженията направени от негова страна за изпитвани
през периода финансови затруднения, произтичащи от оставане без работа. Естеството
на задължението за издръжка цели задоволяване на ежедневни нужди на децата,
поради което и родителят, който е осъден да плаща такава, следва да осигури
редовно предоставяне на средствата, от които низходящите се нуждаят за
задоволяване на ежедневните им потребности. След като е постановено решение за
присъдена издръжка, то е задължително за изпълнение до промяната му, независимо
от възможностите на родителя, дължащ издръжката. Това с особена сила важи в
случая, предвид особено тежкото здравословно състояние на сина на подсъдимия и
факта, че майката е понесла всички грижи по отглеждането му, както и цялата
финансовата тежест по осигуряване на необходимото му поддържащо лечение. Отделно от това, К. е бил в трудоспособна
възраст и няма данни да е бил в трайна невъзможност да полага труд и то в
инкриминирания период.
Във връзка с индвидуализиране наказателната
отговорност на подсъдимия, съдът прие като смекчаващи отговорността
обстоятелства добросъвестното му процесуално поведение в хода на производството,
оказаното съдействие за разкриване на обективната истина, както и изяснените
подбуди извършване на престъплението.
Като обстоятелства отегчаващи отговорността му
съобразява продължителният период на бездействие, както и наличните предходни ***ия
за аналогични престъпления, извън това, определящо квалификацията на процесното
престъпление.
Съдът, след като призна подсъдимия за виновен за
престъплението по чл.183, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, съобразявайки
се с разпоредбата на чл.57, ал.1 и ал.2 от НК и с всички изисквания на чл.54 от НК и след като взе предвид целите на наказанието по чл.36 от НК, го ОСЪДИ на ПРОБАЦИЯ,
с пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” с
продължителност 10 /десет/ месеца, с периодичност два пъти седмично и
„задължителни периодични срещи с пробационен служител” с продължителност 10 /десет/
месеца, както и на ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да се изпълни чрез обявяване
диспозитива на присъдата на табло в Община – гр. *** за период от един месец..
Преценявайки всички относими към индивидуализацията на
наказанията обстоятелства, отчитайки приетите смекчаващи отговорността такива,
съдът намери, че в конкретиката на настоящия казус, наказанието “пробация” се
явява по-подходящото по вид измежду алтернативно предвидените за престъплението
по чл.183, ал.4 НК, както и че определените пробационни мерки и тяхната
продължителност се явяват справедливи, съответстват на тежестта на
престъпленията, на личността и обществената опасност на подсъдимия.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди
подсъдимия Й.Х.К. да заплати в полза на държавния бюджет, по сметка на ОД на
МВР – гр. Перник сумата от 171.00 лв., за направени разноски в досъдебното
производство.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл,
съдът постанови диспозитива на присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
Вярно с
оригинала
ИЗ