РЕШЕНИЕ
№ 3402
гр. София, 15.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20251110206137 по описа за 2025
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 15.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в
открито заседание на осемнадесети юни две хиляди и двадесет и пета година, в състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар С.Нанкова като разгледа докладваното от съдията НАХД № 6137 по
описа за 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. К. Р. срещу Наказателно постановление /НП/ № 24-
4332-033520 от 07.02.2025 г., издадено от началник сектор в отдел "Пътна полиция" към
СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 2, т. 4 от ЗДвП за
нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП са наложени административно наказание „глоба“ в
1
размер на 600 лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 месеца.
Жалбоподателят излага доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила при издаване на НП, поради което и иска наложеното административно наказание
да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез своя процесуален представител поддържа
жалбата по изложените в нея съображения.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не
изразява становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е
винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е.
дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на
административно наказание.
На 02.12.2024 г. В.В. – мл.автоконтрольор в ОПП-СДВР съставил срещу
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за извършено на
29.07.2024 нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП в присъствие на нарушителя и на двама
свидетели. Нарушителят подписал АУАН без възражения. Такива не били депозирани в
срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на АУАН на 07.02.2025 г. Даниела Дескова – началник сектор в отдел
"Пътна полиция" към СДВР издала НП, предмет на проверка в настоящото производство.
Следва да се посочи, че редът за ангажиране административнонаказателната
отговорност на нарушителя по чл. 189, ал. 4 ЗДвП с издаване на електронен фиш е
неприложим в случая, тъй като същият може да се издаде само за нарушения, които се
наказват с административно наказание глоба, а на конкретния нарушител са наложени две
отделни административни наказания - глоба и лишаване от право да управлява МПС
съгласно чл. 182, ал. 5 ЗДвП.
В изпълнение на контролните си правомощия съдът служебно констатира, че АУАН и
НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 189, ал. 1 и
ал. 12 от ЗДвП и в срока по чл. 34 от ЗАНН. Формата и съдържанието на АУАН и НП
съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като нарушението е достатъчно
ясно описано и съответно на дадената правна квалификация. По тези съображения
настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за отмяна на НП на
процесуално основание.
По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон
фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:
На 29.07.2024 г. около 20:09 ч., в гр. С. жалбоподателят управлявал лек автомобил
марка "*****", с рег. № СА 9906 ХД по Околовръстен път с посока на движение от ул.
"Патриарх Герман" към ул. "Самоковско шосе", като до № 333, скоростта му на движение
била 119 км/ч, при въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта от 80 км. /ч. извън
населено място.
Скоростта била измерена посредством система за видеоконтрол АТСС- CORDON –M2,
№1192 представляващо одобрен тип преносима автоматизирана система. Системата за
видеоконтрол била вписана под № В-46 в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване на 06.07.2018 г. със срок на валидност на одобрението до 13.06.2027 г.
2
Към датата на извършване на нарушението преносимата система е преминала периодична
техническа проверка на 18.07.2024 г., като срокът на валидност на проверката е
едногодишен.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на
показанията на свидетеля В., приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства и доказателствени средства – справка от ОПП-СДВР относно жалбоподателя,
Заповеди на Министъра на вътрешните работи за определяне на длъжностни лица, които
имат правото да съставят актове за установяване на административни нарушения и да
издават наказателни постановления по ЗДвП, удостоверение от СДВР, декларация, протокол
за проверката на АТСС, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, докладна
записка, справка от СО относно процесния участък, АУАН, както и снимков материал,
създаден от АТСС.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този
закон имат доказателствена сила до доказване на противното. С оглед известните
противоречия в практиката във връзка с тази разпоредба следва да се посочи, че според
настоящия състав в случая не намира приложение т.7 на Постановление № 10/1973 г.
Административнонаказателните разпоредби на ЗДвП са специални спрямо разпоредбите на
ЗАНН (в частност чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 2 НПК), който съгласно чл. 189, ал.14 ЗДвП се
прилага субсидиарно замо за неуредените в ЗДвП въпроси. На второ място съгласно т. 7 от
въпросното Постановление АУАН не може да има презумптивната доказателствена сила, тъй
като липсва изрична разпоредба по този въпрос, каквато разпоредба обаче впоследствие е
приета именно с новелата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП.
Събраните в настоящото производство доказателства не оборват констатациите в
АУАН, напротив същите са последователни, логични и вътрешно непротиворечиви. Въз
основа на тях може да се направи несъмнен извод относно гореизложената фактическа
обстановка като по арг. от чл. 305, ал. 2, изр. 3 от НПК не е необходимо по-детайлното им
обсъждане.
Съгласно чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за
движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват технически
средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство. Съгласно разпоредбата на чл. 189,
ал. 15 от ЗДвП изготвените с посочените технически средства по предвидения снимки,
видеозаписи, разпечатки са годно веществено доказателство въз основа на което може да се
установи извършеното нарушение.
Използваното в случая за констатиране на нарушението АТСС е одобрен тип за
измерване, преминало последваща проверка към датата на нарушението, като за ползването
му е съставен протокол по образец и са генерирани снимки.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят от
обективна и субективна страна е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 2, вр. ал.1 ЗДвП.
С въпросната разпоредба е въведена забрана за водачите на пътни превозни средства
да превишават изрично посочените стойности, съобразно посоченото с пътен знак, като в
случая от приетата по делото схема на организация на движение в посочения участък се
установява, че със съответния пътен знак В26 е въведено ограничение на максималната
скорост на движение от 80 км/ч.
В чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП (към датата на извършване на нарушението) е предвидено,
че за превишаване с 31 до 40 км/ч. разрешената скорост извън населено място нарушителят
се наказва с глоба 300 лв.
Измерената скорост на движение на автомобила е 123 км/ч., допустимата грешка при
измерването в тези случаи е +/- 3 %, поради което е съобразен т. нар. толеранс и приетата за
установена скорост е намалена на 119 км. /ч., с оглед на което, водачът на процесното МПС е
превишил разрешената максимална скорост на движение с 39 км./ч.
Субект на процесното нарушение е водачът на МПС, като доколкото се презумира,
че собственикът на МПС е лицето, което го управлява, съгласно чл. 188, ал. 1 ЗДвП
3
отговорността за извършеното нарушение се понася от собственика или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство. Собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. В случая жалбоподателят е попълнил декларация, в която е отбелязал, че
той е управлявал притежавания от него лек автомобил на процесната дата. Поради това
правилно и съобразно изискванията на чл. 188, ал.1, изр. 2 от ЗДвП е прието, че
жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДВП.
От субективна страна, деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, тъй
като нарушителят е съзнавал общественоопасните последици от деянието си и е искал
настъпването им.
Съгласно чл.182, ал. 5 от ЗДвП, в действащата към момента на нарушението
редакция, когато нарушението по ал. 1, т. 4 - 6, ал. 2, т. 4 - 6 и ал. 3, т. 4 - 6 е системно,
водачът се наказва с предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 6 месеца. Актуалната
редакция на чл. 182, ал. 5 от ЗДвП предвижда, че при системно нарушение по ал. 1, т. 5 и 6,
ал. 2, т. 6, ал. 3, т. 6 наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в троен
размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок 6 месеца
Според съдържащата се в § 6, т. 62 от ЗДВП дефиниция, "системно" е нарушението,
извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото
наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага
наказание за същото по вид нарушение.
Административнонаказващият орган е приел, че се касае за системно нарушение от
страна на жалбоподателя, тъй като с електронни фишове К/7197049, К/7660817 и двата
влезли в сила на 19.10.2023 г., на жалбоподателят за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП са
наложени административни наказания глоба в размер на 300 лв. на основание чл. 182, ал.2,
т.4 от ЗДвП Според съда процесното нарушение няма системен характер, доколкото в случая
липсват три извършени нарушения „от момента на влизане в сила“ на първия ЕФ. На
следващо място актуалната редакция на чл. 182, ал. 5 от ЗДвП се явява по-благоприятна за
нарушителя по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, доколкото с нея е отменено прилагането на
хипотезата на системност за нарушения по чл. 182, ал.2, т. 4 от ЗДвП.
В правомощията на съда по чл. 63, ал.2, вр. ал. 7, т.1 от ЗАНН е да измени
наказателното постановление, когато се налага да приложи закон за по-леко наказуемо
нарушение. В случая съобразно изложените в АУАН и НП и установени и в настоящото
производство факти, съдът следва да измени НП, като отпадне квалифициращият признак
„системност“ и на основание чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП бъде намален размерът на
наложеното административно наказание "глоба" в предвидения от закона фиксиран размер
от 300 лв., а наложеното административно наказание "лишаване от право да управлява"
МПС бъде отменено.
За така констатираното нарушение не се установиха предпоставките за приложение
на чл. 28 от ЗАНН и квалифициране на същото като маловажен случай. Деянието не
разкрива по-ниска степен на обществена опасност за нарушенията от този вид, поради което
обществените отношения, свързани с безопасността на движение по пътищата са засегнати в
степен, която оправдава прилагането на административна санкция.
Така мотивиран на основание чл. 63, ал.7, т.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
4
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 24-4332-033520 от 07.02.2025 г.,
издадено от началник сектор в отдел "Пътна полиция" към СДВР, с което на Б. К. Р. на
основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 2, т. 4 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП са
наложени административно наказание „глоба“ в размер на 600 лева и административно
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, като ПРИЛАГА
ЗАКОН ЗА ПО-ЛЕКО НАКАЗУЕМО НАРУШЕНИЕ и на основание чл. 182, ал.2, т. 4 от
ЗДвП НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание "глоба" до сумата от
300 лв. и ОТМЕНЯ наложеното административно наказание „лишаване от право да
управлява МПС“.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София – град в 14-дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5