Решение по адм. дело №1760/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Съдът е сезиран с жалба, подадена от М. К. М., [ЕГН], съдебен адрес - [населено място], [улица]партер, офис 2, чрез адв.С. К., АК-Бургас, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 25-0769-000473 от 31.07.2025 г. на В. Н. С. – полицейски инспектор при ОД на МВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл.171, т.4 ЗДвП спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка "изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 ЗДвП".

В жалбата се сочи незаконосъобразност на издадената ПАМ. Твърди се, че жалбоподателя не е бил уведомен за изчерпването на контролните му точки. Сочи се, че през двете години - 25.08.2023 г. до 26.08.2025 г. през които свидетелството му за управление на МПС е било в сектор „Пътно полиция“ е следвало да му бъдат възстановени 13 броя контролни точки. Иска отмяна на оспорената ПАМ.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмена молба чрез процесуален представител поддържа жалбата, като допълнително посочва, че неправилно е определен броя на отнетите контролни точки, тъй като НП № 23-0320-000689/05.12.2023 г. не е влязло в сила и са му възстановени 15 контролин точки. Иска отмяна на обжалваната ПАМ. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

Органът, издал осопрения акт, представя заверено копие от преписката по приемането му. В придружителното писмо с което е представена преписката изразява становище за неоснователност на жалбата. Прави възражение за прекомерност на претендирания от жалбоподателя адвокатски хонорар.

Съдът, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответника по нея, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На жалбоподателя М. К. М. за извършени от него нарушения по ЗДвП са били издадени наказателни постановления, с които са му били отнети контролни точки както следва: с НП № 19-0304-003019/30.10.219 г. на РУ – Несебър, влязло в сила на 11.12.2019 г. - 6 контролни точки (л. 9); с НП № 20-0320-000601/11.09.2020 г. на РУ - Поморие, влязло в сила на 07.10.2020 г. - 6 контролни точки (л. 11); с НП № 21-0320-000282/23.06.2021 г. на РУ - Поморие, влязло в сила на 23.07.2021 г. - 6 контролни точки (л. 10); с НП № 22-0769-000801/18.05.2022 г. на сектор „Пътна полиция“ - Бургас, влязло в сила на 27.07.2022 г. - 6 контролни точки (л. 12); с НП № 23-0320-000689/05.12.2023 г. на РУ – Поморие, влязло в сила на 29.12.2023 г. - 15 контролни точки (л. 13).

Полицейски инспектор към ОД МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, в изпълнение на чл. 171, т. 4 ЗДвП, и с оглед предоставените му от директора на ОД на МВР Бургас правомощия издал заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0769-000473/31.07.2025 г., като разпоредил изземване на свидетелството за управление на МПС на водача М.М., поради отнемането на всички контролни точки.

Според заповедта, с отнемането на тези контролни точки М. е загубил придобитата правоспособност и съгл. чл.157, ал.4 ЗДвП е длъжен да върне свидетелството си за управление на МПС в съответната служба на МВР.

Посочените релевантни за спора факти се установяват от документите, приложени към административната преписка по издаването на оспорения административен акт - справка картон на водача и цитираните по-горе наказателни постановления.

Видно от приложените към административната преписка НП, всяко едно от тях съдържа и разписка за връчване, върху която е положен подпис за удостоверяване връчването и датата на която е направено. По делото е представена справка картон на водача (л. 6), която съдържа информация за съставени актове, издадени наказателни постановления и ЗППАМ на жалбоподателя. Справката съдържа и информация за възстановяване на контролни точки и преизчисляване, както следва:

- първоначални контролни точки към 27.01.2006 г. – 27;

- възстановени контролни точки на 14.07.2006 г. – оставащи точки – 39;

- възстановени контролни точки при миграция на 31.01.2014 г. – оставащи точки (възстановени при миграция) – 39;

- възстановяване на контролни точки след закъсняло обжалване на 29.12.2023 г. – възстановени 15 точки по НП № 23-0320-000688/05.12.2023 г.

Така издадената заповед е връчена лично на жалбоподателя на 15.09.2025 г., а жалбата сезирала съда е подадена чрез органа също на 15.09.2025 г.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Жалбоподателят е адресат на акта, засегнат е неблагоприятно от обективираното в същия властническо волеизявление, поради което има правен интерес от оспорване. Атакуваният индивидуален административен акт подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, а жалбата срещу същия е депозирана в срока по чл. 149, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

При преценка законосъобразността на оспорения административен акт, съдът съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК не се ограничава само с обсъждането на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Оспорената заповед е валиден административен акт, като издадена от надлежно оправомощен орган при условията на делегирана компетентност съгласно Заповед № 251з-5636 от 10.10.2023 г. на директора на ОД на МВР-Бургас.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки (ПАМ) по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а”, т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 251з-5636 от 10.10.2023 г. на директора на ОД на МВР [населено място], издадена на основание заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, са определени длъжностните лица, в т.ч. по т.1.8 от посочената заповед, полицейските инспектори в сектор „Пътна полиция“, които могат да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. В този смисъл процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.

С оглед съдържанието на акта съдът счита, че е спазена установената от закона форма - чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Заповедта е мотивирана - съдържа фактически и правни основания за нейното издаване, наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган. Посочени са наказателните постановления с които органа счита, че са отнети всички точки на жалбоподателя, посочено е кога са влезли в сила и колко точки са отнети със всяко едно от тях. Посочено е и правното основание за издаване на заповедта, а именно чл. 171, т. 4 от ЗДвП.

Заповедта е издадена при спазване на процесуалните правила, като не са допуснати съществени процесуални нарушения и същата е съобразена с посочената в чл.171 от ЗДвП цел на закона – осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административни нарушения.

При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното:

С нормата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП е предвидено налагането на принудителна административна мярка изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 ЗДвП.

Според чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.

Предвид цитираните разпоредби съдът приема, че кумулативно изискуемите предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 4 от ЗДвП са две, а именно: загубване на правоспособността поради отнемане на всички контролни точки и неизпълнение на задължението за връщане на свидетелството.

Съгласно чл. 157, ал. 3 от ЗДвП, министърът на вътрешните работи с наредба определя максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, както и списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение.

Според разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение (Наредбата), контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление. Определен е и максималният размер от 39 контролни точки (чл. 2, ал. 1 от Наредбата), както и конкретния брой точки, които се отнемат за отделните нарушения (чл. 6 от Наредбата).

Ответникът твърди, че на жалбоподателя са отнети всички контролни точки с пет влезли в сила наказателни постановления: НП № 19-0304-003019/30.10.219 г. на РУ – Несебър, влязло в сила на 11.12.2019 г. - 6 контролни точки (л. 9); НП № 20-0320-000601/11.09.2020 г. на РУ - Поморие, влязло в сила на 07.10.2020 г. - 6 контролни точки (л. 11); НП № 21-0320-000282/23.06.2021 г. на РУ - Поморие, влязло в сила на 23.07.2021 г. - 6 контролни точки (л. 10); НП № 22-0769-000801/18.05.2022 г. на сектор „Пътна полиция“ - Бургас, влязло в сила на 27.07.2022 г. - 6 контролни точки (л. 12); НП № 23-0320-000689/05.12.2023 г. на РУ – Поморие, влязло в сила на 29.12.2023 г. - 15 контролни точки (л. 13).

От събраните по делото доказателства се установява, че и петте цитирани наказателни постановления са били връчени лично на жалбоподателя. Съответно не е спорно по делото, че същите са влезли в сила.

От приложената по делото справка картон на водача се установява, че към датата на влизане в сила на първото от петте цитирани от ответника наказателни постановления (11.12.2019 г.), касаторът е разполагал с пълния брой контролни точки – 39, а с петте наказателни постановления са отнети общо 39 контролни точки, т.е. към 29.12.2023 г. (датата на влизане в сила на последното цитирано от ответника наказателно постановление) жалбоподателят е изгубил всичките си контролни точки, а така и правоспособността за управление на МПС и за него към тази дата е възникнало задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП да върне СУМПС.

В периода от 11.12.2019 г. (когато е влязло в сила първото цитирано наказателно постановление) до 29.12.2023 г. (когато е влязло в сила последното цитирано наказателно постановление) няма доказателства сочещи лицето да е преминало допълнително обучение, за да му бъдат възстановени 1/3 от отнетите точки по реда на чл. 158, ал. 1, т. 1 ЗДвП, както и не са били налице основания за служебно възстановяване на точките по чл. 158, ал. 1, т. 2 ЗДвП.

От жалбоподателя е направено възражение, относно определяне на броя на отнетите контролни точки, предвид невлязлото в сила НП № 23-0320-000688/05.12.2023 г. Възражението е неоснователно. Действително в справката на жалбоподателя е посочено, че на 29.12.2023 г. са отнети 15 контролни точки по НП № 23-0320-000688/05.12.2023 г., като на същия ден поради закъсняло обжалване са възстановени точките по посоченото НП. Фактът на възстановяването на точките по НП № 23-0320-000688/05.12.2023 г. е ирелевантен към настоящият случай, тъй като към дата 29.12.2023 г. общият брой точки които са отнети на жалбоподателя е 39, като всички точки са отнети въз основа на описаните в заповедта и влезли в сила НП, т.е. към посочената дата жалбоподателят е изгубил всичките си контролни точки.

От събраните по делото доказателства не се установява М. да е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 ЗДвП, да върне свидетелството си за управление на МПС. Няма и възражения в тази насока.

Предвид изложеното се достига до извод, че са налице и двете кумулативно изискуеми предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 4 от ЗДвП - загубване на правоспособността поради отнемане на всички контролни точки и неизпълнение на задължението за връщане на свидетелството.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в периода 25.08.2023 г. – 26.08.2025 г. е следвало да му бъдат възстановени служебно 13 броя точки. Съгласно разпоредбата на чл. 158, ал. 1, т. 2 ЗДвП, броя на контролните точки за отчет на извършваните нарушения се възстановява служебно, след изтичане на две години, считано от датата, на която е влязло в сила последното наказателно постановление, с което на водача са отнети контролни точки. Съгласно приложената справка последното НП е влязло в сила на 29.12.2023 г., т.е. към настоящият момент не са изтекли две години, което изключва възможността за приложение на разпоредбата на чл. 158, ал. 1, т. 2 ЗДвП.

Неотносимо е и възражението на жалбоподателя, че не е бил уведомен за изчерпването на контролните му точки. Разпоредбата предвиждаща такова задължение - чл. 5, ал. 3 от Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията, за които се отнемат (отм.) е действала в периода 2003 г. – 2008 г., а настоящият случай както бе посочено по-горе касае периода от 11.12.2019 г. (когато е влязло в сила първото цитирано наказателно постановление) до 29.12.2023 г. (когато е влязло в сила последното цитирано наказателно постановление), в който областните дирекции на МВР нямат такова задължение.

Мярката е наложена и в съответствие с целта на закона, а именно: да се лишат от възможност неправоспособни лица да управляват МПС, в защита на значимия обществен интерес, свързан с осигуряване на безопасното движение по пътищата, което включва и управление на МПС от правоспособни лица – лица, които притежават свидетелство за управление на МПС, на които същото не е отнето и които не са лишени по този начин от правото да управляват МПС.

С оглед на изложеното, оспорената заповед е законосъобразна, издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, в съответствие с процесуалния и материалния закон и неговата цел. Жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.

Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесет и четвърти състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. К. М., [ЕГН] против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 25-0769-000473 от 31.07.2025 г. на В. Н. С. – полицейски инспектор при ОД на МВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“.

Решението не подлежи на обжалване.