Протокол по дело №186/2022 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 148
Дата: 29 юни 2022 г. (в сила от 29 юни 2022 г.)
Съдия: Станислав Петров Георгиев
Дело: 20225000500186
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 април 2022 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 148
гр. Пловдив, 27.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Станислав П. Г.
Членове:Стоян Ат. Германов

Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. С.а
Сложи за разглеждане докладваното от Станислав П. Г. Въззивно
гражданско дело № 20225000500186 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:15 часа се явиха:
За жалбоподателя „Т.“ ООД, редовно призован, се явява ликвидатора
Б. ИВ. Л..
Жалбоподатели ЕЛ. СЛ. К., В. В. К. и ЛЮБ. В. К., редовно уведомени
не се явяват, за тях се явява адвокат В.Г. Т..
За ответник Държавата чрез Публичен изпълнител при ТД НА НАП П.,
редовно уведомени не изпраща представител.
СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
Ликвидатор Л.: Считам, че не следва да се дава ход на делото.
Правя искане същото да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т.4 от
ГПК. Твърдя, че за процесното вземане е изтекла 10 - годишна давност. В
тази връзка съм направил възражение пред директора на ТД на НАП П. за
погасяване на задълженията по давност като до настоящия момент няма
произнасяне.
Считам, че произнасянето на директора на ТД на НАП е от съществено
значение за решаването на висящия спор и спирането следва да бъде
допуснато до приключване на производството във връзка с моето искане до
директора на ТД на НАП за погасяване на процесните задължения по давност.
1
Адв. Т.: Аз считам направеното искането за основателно и се
присъединявам към същото, доколкото е видно, че има настъпило ново
обстоятелство, а именно изтекла погасителна давност на задълженията на „Т.“
ООД, а и считам, че разрешенията в т. 2 от ТР № 2/2017 на ОСГТК са изцяло
приложими към настоящия казус, макар това тълкувателно решение да е
постановено по приложението на чл. 135 ЗЗД, то по аналогия би следвало да
намери приложение и към настоящия спор и доколкото обстоятелството дали
ищецът е кредитор зависи основателността на иска. Аз се присъединявам към
това искане за спиране на производството.

Съдът намира, че направеното искане за спиране на производството по
делото е неоснователно.
Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК е необходимо да има висящо
производство пред друг съд, което да е по отношение на настоящия на
преюдициалност.
До настоящия момент няма твърдения и доказателства, които да
обуславят наличие на предпоставките за спиране на производството по
настоящото дело.
Ето защо съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Т.“ ООД за спиране на
производството до приключване на производството по възражение на „Т.“
ООД до директора на ТД на НАП с искане за произнасяне на процесните
задължения като погасени по давност.
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Постъпила е въззивна жалба вх. № 3612/04.02.2019 г. от В. В. К. и от
„Т.“ ООД против Решение № 68/16.01.2019 г., постановено по г. д. №
1847/2016 г. по описа на ОС – Пловдив в частта, с която е уважен предявения
на основание чл. 216, ал.2 във вр. с чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК иск на
Държавата, чрез публичния изпълнител при ТД на НАП - П. срещу Т. ООД и
В. В. К., като е прогласен за недействителен по отношение на Държавата
2
договора за цесия, сключен на 02.03.2015 г. между Т. ООД (цедент) и В. В. К.
(цесионер), по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземането си
към „Т. БГ“ ООД, в размер на 624 000.00 лева, произтичащо от предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот: ПИ ... и построената в този
ПИ промишлена сграда с идентификатор ....1, срещу сумата от 624 000.00
лева, като вместо плащането и страните се споразумяват, че с подписване на
договора за цесия се погасява задължение на „Т.“ ООД към В.К. в същия
размер, произтичащо от договор за заем от 23.03.2001 г., с падеж след
анексиране на 23.03.2014 г., по който договор дружеството е заемополучател,
а В.К. е заемател.
Жалбоподателят В. В. К. е починал на 27.11.2020 г. (справка л. 1669 от
делото на ОС).
С определение № 261078/27.05.2021 г. (л. 1703 – 1704 от делото на ОС)
като жалбоподатели са конституирани неговите наследници: Е.С. К., В. В. К.
и ЛЮБ. В. К..
С молби вх. № 279571/20.072021 г. (л. 1709 от делото на ОС) и вх. №
281069/24.08.2021 г. те изрично заявяват, че поддържат въззивна жалба вх. №
3612/04.02.2019 г. от В. В. К. против решение № 68/16.01.2019 г., постановено
по г. д. № 1847/2016 г. по описа на ОС – Пловдив. Следователно
жалбоподатели по въззивна жалба вх. № 3612/04.02.2019 г. против 1 решение
№ 68/16.01.2019 г., постановено по г. д. № 1847/2016 г. по описа на ОС –
Пловдив са: Е.С. К., В. В. К. и ЛЮБ. В. К.. Молят съда да постанови решение,
с което да отмени обжалваното и да отхвърли предявения иск. Претендират
разноски. С нея са представени: четири броя решения на ПОС, договор за
заем, препис извлечение от акт за смърт. Няма изложени аргументи за какво
се представят тези документи. Налице е хипотезата на чл. 267, ал. 1,
изречение второ от ГПК.
Ответници по въззивна жалба вх. № 3612/04.02.2019 г. са: „Т.“ ООД и
Държавата.
Ответник „Т.“ ООД счита, че жалбата е основателна.
Ответник Държавата счита, че жалбата е неоснователна. Претендира
разноски.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 12040/15.04.2019 г. от В. В. К. и от
3
„Т.“ ООД против Решение № 382/27.03.2019 г., постановено по г. д. №
1847/2016 г. по описа на ОС – Пловдив, с което са оставени без уважение
молба вх. № 3637/04.02.2019 г. от Д. Н. СТ. ЕГН ********** и молба вх. №
3638/04.02.2019 г. от „Т.“ ООД и от В. В. К. за допълване на решение №
68/16.01.2019 г., постановено по г. д. № 1847/2016 г. по описа на ОС –
Пловдив с даване отговор на въпросите: коя е била причината и съществувала
ли е обективна пречка, която да оправдае бездействието на публичния
изпълнител, респективно на органа по приходите при ТД на НАП - П.,
продължило близо 2 години, да не бъдат наложени запори върху вземания на
„трети лица“, както и да не се пристъпи ефективно към осребряване на
движимото имущество на длъжника и да се съберат установените с двата
ревизионни акта публични вземания на Държавата. Жалбоподателят В. В. К.
ЕГН ********** е починал на 27.11.2020 г. (справка л. 1669 от делото на ОС).
С определение № 261078/27.05.2021 г. (л. 1703 – 1704 от делото на ОС)
като жалбоподатели са конституирани неговите наследници: Е.С. К., В. В. К.
и ЛЮБ. В. К..
С молба вх. № 279571/20.072021 г. (л. 1709 от делото на ОС) те изрично
заявяват, че не поддържат въззивна жалба вх. № 12040/15.04.2019 г. от В. В.
К. против Решение № 382/27.03.2019 г.
С определение № 260715/08.12.2020 г. (л. 1660 от делото на ОС)
производството по отношение на Д. Н. СТ. е прекратено. Както вече беше
посочено, Е.С. К., В. В. К. и ЛЮБ. В. К. са заявили, че не поддържат въззивна
жалба вх. № 12040/15.04.2019 г. Но съдът не е извършил необходимото да
изясни тяхната воля за същността на процесуалното им поведение – дали
оттеглят жалбата или твърдят нещо друго, с оглед предприемането на
съответните процесуални действия. Следователно Е.С. К., В. В. К. и ЛЮБ. В.
К. все още са формални жалбоподатели. Жалбоподател е и „Т.“ ООД.
Жалбоподателите молят съда да отмени обжалваното решение и да
допусне исканото допълване. Претендират разноски. С нея не са направени
доказателствени искания.
Ответник по въззивна жалба вх. № 12040/15.04.2019 г. е Държавата.
Ликвидатор Л.: Поддържам жалбата. Нямам други доказателствени
искания.
4
Адв. Т.: Поддържам жалбата. Поддържам искането за прилагане на
фирмените решения на дружеството, както и представям електронните образи
на всички фирмени решения и това е във връзка с изложеното на стр. 2 от
въззивната жалба, в която се оспорва решаващия мотив на съда и там съдът
приема, че дружеството СД „Т. К. и с. с.-“ не е съществувало към датата на
сключване на договорите за заем, като в интерес на истината, съдът не е дал
указания, че не се сочат такива доказателства, а в самото решение се позовава
на данните от публичния търговски регистър.
Представям разпечатка от електронните образи на фирмените решения,
като моля да ги приемете като доказателства.
Представеният препис-извлечение от акт за смърт на В. К., е във
връзка с твърдението във въззивната жалба, че този договор за заем от
08.01.2001 г., който също е приложен към въззивната жалба е наличен в
материалите по делото по първоинстанционното дело и няма как да е
сключван след смъртта на подписалия го заемател. Пред първоинстанционния
съд не са давани указания към ответниците да установяват валидността на
този договор за заем, че не сочат доказателства за правоприемство между СД
„Т. К. и с. с.-“, което в последствие се преобразува и съответно
достоверността на договора за заем. Позовавам се на допуснати процесуални
нарушения от първоинстанционния съд, изразяващи се в липса на дадени
указания към ответниците, че не сочат доказателства за наличието на заемно
правоотношение между В. В. К. и „Т.“ ООД, което е прехвърлено с процесния
договор за цесия.

По направените доказателстени искания съдът намира, че
представените с въззивна жалба вх. № 3612/04.02.2019 г. 4 бр. решения на
ПОС, договор за заем, препис-извлечение от акт за смърт, като четирите
броя решения се представят в днешното съдебно заседание като част от
електронното досие на дружеството, съдът намира за неоснователно.
На първо място, съдебните решения са вписани в публичния регистър и
по тази причина се счита, че те са служебно известни на съда, но ще приобщи
същите за улеснение на съда при постановяване на решението.
Договорът за заем е представен в първоинстанционното производство и
5
не следва да се приема отново.
Препис-извлечение от акт за смърт на В. Г. К. също не следва да се
приема. Същият не е новонастъпило или новооткрито обстоятелство, могъл е
да бъде представен в първоинстанцинното производство.
А твърдението за наличие на процесуално нарушение, както беше
описано от пълномощника на жалбоподателите - физически лица е
неоснователно, доколкото това обстоятелство няма как да се установява с
препис-извлечение от акт за смърт на В. К. от 25.07.2006 г.
Ето защо съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията с въззивна жалба вх. №
3612/04.02.2019 г. за приемане като доказателства на посочените документи.
Адв. Т.: Представям списък на разноски.
Ликвидатор Л.: Нямам други искания.
С оглед липса на заявени доказателствени искания от страните, съдът
намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде даден ход
по същество и затова,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Ликвидатор Л.: Няма какво да кажа. Поддържам тезите изложени във
въззивната жалба.
Адв. Т.: Уважаеми апелативни съдии, моля да отмените
първоинстанционното решение в обжалваните части и отхвърлите предявения
иск. Считам, че искът изцяло е неоснователен, като моля да ми дадете
възможност да представя писмена защита. Претендирам направените
разноски.
Съдът определя едноседмичен срок на пълномощника на
жалбоподателите – физически лица за представяне на писмени бележки.
Обяви, че ще се произнесе с решение до 27.07.2022 г.

6
Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието се закри в 14,32 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7