Решение по КНАХД №534/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 221 от 14.04.2025 г., постановено по НАХД № 2000 по описа за 2024 г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление № 24-0938-001767 от 28.06.2024г. на Началника група към ОД на МВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“, с което на Д. Т. Б. от гр.Ловеч, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200,00 лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от 6/шест/ месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Със същото решение ОД на МВР-Плевен е осъдена да заплати на Б. сумата от 600лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Началник група в сектор „ПП“ при ОД на МВР-Плевен, чрез юрисконсулт К., в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен, поради противоречие с материалния закон, както и че съдът не е изпълнил задължението си за пълно и всестранно изследване на обстоятелствата и разкриване на обективната истина. Посочва се, че Б. е собственик на л.а., съгласно договор от 05.09.2023г., регистрацията на автомобила е прекратена служебно на 07.11.2023г., а нарушението е установено на 22.05.2024г., т.е. 8 месеца след придобиване на МПС и около 6 месеца след прекратяване на регистрацията. В тази връзка се счита за неправилен извода на съда, че липсата на уведомяване на лицето за служебно прекратената регистрация е пречка за ангажиране на административно-наказателната му отговорност. Твърди се, че собственикът не е изпълнил задължението си да регистрира превозното средство в двумесечен срок от придобиването, поради което регистрацията е прекратена по реда на чл.143 ал.15 от ЗДвП. Счита се, че са налице всички съставомерни признаци на констатираното нарушение, като е без правно значение обстоятелството дали водачът е знаел или не за служебно извършената дерегистрация. Твърди се, че законът приравнява хипотезата на чл.143 ал.15 от ЗДвП на липса на регистрация на МПС. Твърди се още, че и към момента на подаване на касационната жалба собственикът на МПС не е подал заявление за промяна на регистрацията на автомобила. В заключение се моли за отмяна на решението на районния съд и потвърждаване на обжалваното НП. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв.

По касационната жалба е подаден писмен отговор от Д. Б., чрез адв.В. от САК, в който са наведени твърдения, че същата е неоснователна, тъй като липсва субективния елемент от фактическия състав на нарушението, както и че нарушението е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Моли се решението да бъде оставено в сила и се претендират разноски в размер на 600лв.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание ответникът не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна, а решението на районния съд като неправилно следва да бъде отменено.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното наказателно постановление е реализирана административно-наказателната отговорност на Д. Т. Б. от гр.Ловеч за това, че на 22.05.2024г. в 20:55часа, в с.Коиловци, общ.Плевен, ул.“Георги Димитров“ до номер 50, с посока на движение към гр.Славяново, като водач на л.ав.Пежо 306 с рег.№[рег. номер], собственост на Н. К. В. от гр.Троян, извършва следното нарушение: Управлява МПС-то, като след справка с РСОД №729 и ОДЧ на 01РУ-Плевен е установено, че автомобилът не е прехвърлен в едномесечен срок от датата на закупуване – 05.09.2023г., а на 07.11.2023г. е със служебно прекратена регистрация във връзка с чл.143 ал.15 от ЗДвП; чл.36 ал.2 от ЗАНН и Постановление №3555/2024г. на РП-Плевен. Нарушението е квалифицирано по чл.140 ал.1 от ЗДвП.

За да отмени наказателното постановление районният съд е счел, че отговорността на Б. е ангажирана за деяние, което не е извършил. Съдът е приел, че по делото не се спори за фактите, отразени в НП. Посочил е, че жалбоподателят не е собственик на автомобила, а нарушението му е, че той не го е прехвърлил в двумесечния срок. Направил е извод, че са налице всички елементи от обективна страна на състава на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП. Приел е обаче, че за да се счете, че е извършено нарушението, то е необходимо да са налице и доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно с обстоятелството, че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация на основание чл.143 ал.15 от ЗДвП. В тази връзка е посочил, че такива доказателства не са събрани по делото. Предвид последното е счел, че липсва вина от страна на Б., доколкото последният не е знаел, че управляваното от него МПС е с служебно прекратена регистрация, тъй като е било с поставени регистрационни табели, имало е задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, знак за технически преглед и свидетелство за регистрация. От последното е направил извод, че поради липсата на субективната страна на деянието, то същото е несъставомерно. Предвид изложеното съдът е отменил обжалваното НП.

Решението е неправилно, поради несъответствие с материалния закон и доказателствата по делото, като съображенията за това са следните:

От доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че на 22.05.2024г. Б. е управлявал процесното МПС, което е било със служебно прекратена регистрация от 07.11.2023г. на основание чл.143 ал.15 от ЗДвП – автомобилът не е бил прехвърлен в едномесечен срок от датата на закупуването му 05.09.2023г. Нарушението е квалифицирано по чл.140 ал.1 от ЗДвП, съобразно която норма по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Според чл.143 ал.15 от ЗДвП, служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Т.е. в хипотезата на чл.143 ал.15 от ЗДвП законът приравнява служебното прекратяване на регистрацията на автомобила на липсата на регистрация на същия. С. Б., в дадените от него обяснения от дата 22.05.2024г., е посочил, че е закупил МПС на дата 09.05.2023г. от лицето Н. В.. Последното лице е посочено в НП като собственик на процесния л.а. именно поради факта, че неговия нов собственик не го е регистрирал в регламентирания в закона срок. Според чл.145 ал.2 от ЗДвП, в качеството си на приобретател на регистрирано МПС, Б. е бил длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика. При неизпълнение на това задължение, настъпва хипотезата на чл.143 ал.15 от ЗДвП за служебно прекратяване на регистрацията на МПС. Именно такъв е конкретния случай, като на 22.05.2024г. Б. е управлявал собственото си МПС /придобито на 09.05.2023г./, което към датата на проверката - 22.05.2024г. е било със служебно прекратена регистрация. Следва да се посочи, че за това служебно прекратяване в чл.18б от Наредба №I-45 от 24.03.2000г. не е предвидено задължение за уведомяване на собственика на МПС, както неправилно е приел районния съд. Ето защо безспорно е осъществено от обективна и субективна страна състава на нарушение по чл.140 ал.1 пр.1 от ЗДвП. Нарушението не представлява маловажен случай, тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Като не е достигнал до аналогичен правен извод районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, като вместо него бъде потвърдено обжалваното НП.

При този изход на делото и своевременно направено искане за присъждане на разноски, следва в полза на ОД на МВР-Плевен да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в максимален размер от 150лева, на основание чл.63д ал.3 от ЗАНН вр. чл.37 от ЗПП вр. чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, като за разликата до 300лв. искането следва да бъде оставено без уважение.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 221 от 14.04.2025 г., постановено по НАХД № 2000 по описа за 2024г. на Районен съд – Плевен и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0938-001767 от 28.06.2024г. на Началника група към ОД на МВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“, с което на Д. Т. Б. от гр.Ловеч, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200,00 лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от 6/шест/ месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Д. Т. Б. от гр.Ловеч, жк.“Червен бряг“ №114, вх.В, ет.2, ап.4, [ЕГН], да заплати в полза на ОД на МВР-Плевен направените по делото разноски в размер на 150лв. /сто и петдесет лева/.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуален представител на ответника за присъждане на разноски за разликата от 150лв. до 300лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.