№ 35
гр. Брезник, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК, I -РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря МАРИЯНА Р. ГИГОВА
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Административно
наказателно дело № 20241710200032 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на С. Р. А., с ЕГН: **********, чрез
адвокат Г. Б. от АК Хасково срещу Наказателното постановление № 20-1158-006505 от
18.01.2021 г., издадено от Началник сектор към ОДМВР Перник, сектор „Пътна
полиция“ Перник, с което са му наложени административни наказания „Глоба“ в
размер на 20 лв. (двадесет лева) на основание чл. 185 от ЗДП; „Глоба“ в размер на 100
лв. (сто лева) и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 (три месеца) на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДП.
Жалбата е допустима, подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.
С жалбата се формулира искане за отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно и необосновано. Оспорва се фактическата обстановка относно
вменените нарушения. Счита, че обвинението е недоказано.
В съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата си чрез процесуален
представител.
По същество поддържа доводите за отмяна на наказателното постановление, като
сочи, че пострадали хора при ПТП въобще не е имало.
Въззивникът поддържа заявеното от адвоката му.
Представител на органа, издал НП не се явява. В молба изразява становище за
неоснователност на жалбата. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 18.12.2020 г. свидетеля Н. П. Й. на длъжност „Младши автоконтрольор“ в
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Перник съставил АУАН срещу
1
жалбоподателя С. Р. А., за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 2, б.
„а“ от ЗДвП в присъствие на нарушителя и един свидетел, видно от положените от тях
подписи. Актът бил съставен за това, че на 18.12.2020 г. в 07.10 часа на път III-605
км.19+000 жалбоподателя управлява лек автомобил „Ситроен“ Ц3 с регистрационен
номер СВ **** РТ собственост на С. А. А., с ЕГН: **********, с посока на движение
от с. Непразници към с. Гигинци, като на входа на с. Гигинци губи контрол над
автомобила излиза от пътното платно и реализира ПТП в крайпътно дърво. В акта било
описано още, че водачът напуснал мястото на ПТП без да уведоми органите на МВР.
Жалбоподателят не изложил възражения срещу акта, като такива не са постъпили
и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на така издадения АУАН и при пълна идентичност на описанието и
дадената на нарушенията правна квалификация, на 18.01.2021 г. било издадено
атакуваното наказателно постановление от Началник сектор към ОДМВР Перник,
сектор „Пътна полиция“ Перник.
Върху Наказателното постановление е отбелязана като дата на връчването му
20.03.2024 г. Жалбата срещу НП е депозирана на 28.03.2024 г., но е изпратена по
пощата на 26.03.2024 г. видно от приложения плик с пощенско клеймо.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията
на свидетеля Н. П. Й., както и от събраните по делото писмени доказателства,
приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът
кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват
фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
Съдът взе предвид, че полицейския служител – свидетеля Й., който е съставил
акта не е възприел нарушенията на жалбоподателя лично. В разпита си той признава,
че не си спомня нищо конкретно за случая, включително и какви са били пътните
условия. Свидетеля единствено потвърждава, че подписа и ръкописния текст в АУАН
са негови, но не си спомня нищо за възприетия механизъм на ПТП, причините за него,
самоличността на замесените лица и как е установил, че жалбоподателя е напуснал
мястото, като дори след прочитането на документа, не се сеща за случая.
Останалите събрани по делото доказателства са производни и по никакъв начин
не установяват нито един от основните факти от предмета на доказване по делото, а
именно, че жалбоподателят е управлявал МПС, че е участвал в ПТП и какви са
причините за него, както и че го е напуснал. В този смисъл следва да се подчертае, че
липсват и не са приложени по делото от АНО докладна записка, протокол за ПТП или
каквито и да било други документи, които да сочат механизъм на деянието, данни на
водача, особено при положение, че се твърди жалбоподателят да е напуснал мястото.
В контекста на изложеното настоящият съдебен състав счита, че по делото не са
събрани доказателства относно факта, че жалбоподателят е управлявал МПС, което е
2
участвало в ПТП, какъв е механизма на това произшествие и че А. е напуснал мястото,
поради което приетото в акта и в НП, че С. Р. А. е извършил всички вменени му
нарушения, се явява произволен и необоснован.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на
това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентните за това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни
срокове, при нарушение на процесуалните правила и материалния закон, и при
необоснованост и неизяснена фактическа обстановка.
Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно
постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона.
Съгласно т. 1.3 на Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните
работи, лицата на длъжност „Младши автоконтрольор“ в сектор „ПП“ при ОД на МВР
имат право да издават фишове и да съставят АУАН, а съгласно т. 2.7 наказателни
постановления могат да бъдат издавани от началника на сектор в отдел „Пътна
полиция“ в ОД на МВР. В този смисъл актосъставителят и наказващият орган са
материално компетентни да установят нарушението и да наложат за него
административно наказание.
Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, водачът е длъжен да контролира
непрекъснато пътното превозно средство, което управлява. Съдът счита, че в АУАН и
НП нарушението на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП е описано твърде лаконично (като не е
посочено с какви конкретно условия не е бил съобразен контрола на управляваното от
жалбоподателя МПС), което несъмнено нарушава правото му на защита.
Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, водачът на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава
опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието. В § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП е посочено легално определение за
пътнотранспортно произшествие: „събитие, възникнало в процеса на движението на
пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на
пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети“.
Законът не изисква вредите да са значителни или да увреждат конструкцията на
автомобила, като в случая се твърди да е причинена имуществена щета на МПС.
Но при описанието на това нарушение в АУАН и НП („водачът не изпълнил
задължението си да уведоми службите за контрол“ и „да остане на място до пристигане
на компетентните органи“) е допуснато процесуално нарушение – неправилно
приложение на материалния закон при подвеждане на обстоятелствата на
3
административните нарушения под хипотезата на правната норма, което процесуално
нарушение ограничава правото на защита на санкционираното лице. Съгласно
посочената в НП като нарушена разпоредба на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. а от ЗДвП, когато
при ПТП са пострадали хора, на водача на ППС, участвал в произшествието, е вменено
задължението да уведоми компетентната служба на МВР, а в б. „б“ на цитираната
разпоредба се предвижда задължението на този водач да не напуска мястото на
произшествието, а да изчака пристигането на полицейските служители. Следва да се
заключи, че за да бъде търсена отговорност на водача, участвал в ПТП, за
неизпълнение на горепосочените му задължения, от обективна страна, като
съставомерен признак на нарушението, се поставя изискването да има пострадали
физически лица. В случая обаче видно от съдържанието на АУАН и НП, се установява,
че в двата документа не е описано в следствие на ПТП да са причинени телесни
повреди на някакви лица.
С оглед на всичко изложено, съдът прие, че съставеният АУАН и издаденото НП
не отговарят на императивните изисквания на чл. 42, ал. 1 и чл. 43, ал. 2, съответно на
чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, поради което и НП следва да бъде отменено.
Налице е и друго основание за отмяна на НП в цялост, а именно липсата на
доказателства, че жалбоподателят е управлявал автомобила процесната сутрин,
следователно и че е извършил каквито и да е нарушения на ЗДвП като водач на МПС.
С оглед приетата по-горе фактическа обстановка на база събраните по делото
писмени и гласни доказателства, съдът счита, че така вменените на жалбоподателя
нарушения се явяват недоказани, следователно е недопустимо за тях да бъде
ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя А.. В
случая липсват свидетели-очевидци на ПТП или на самото произшествие, които да
могат да изложат личните си впечатления от пътните условия, скоростта на движение
на автомобила, самоличността на неговия водач, поведението му преди и след ПТП и
др.
Независимо от разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, която постановява, че
редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното, настоящият състав намира, че това противоречи на общия принцип на чл.
14, ал. 2 от НПК, който гласи, че доказателствените средства не могат да имат
предварително определена сила. Следователно, за съда съществува пречка да се
позовава на разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП и да ползва фактическите
констатации в АУАН, без те да бъдат доказани с допустими доказателства и
доказателствени средства.
В хода на производството от страна на наказващия орган не бяха ангажирани
каквито и да било доказателства, установяващи управлението на МПС от страна на
жалбоподателя и извършването на нарушенията описани в акта и НП. Действително в
4
преценката си дали да се издаде наказателното постановление наказващият орган се
основава на фактическите констатации, посочени в АУАН. При оспорване на
издаденото НП по силата на чл. 14, ал. 2 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН в съдебното
производство тези констатации обаче нямат обвързваща доказателствена сила. Тази
позиция категорично е застъпена и в т. 7 от Постановление № 10/1973 г. на Пленума на
ВС. В този смисъл, съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи
чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното
нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, като дава възможност на
наказващият орган да посочи допълнителни доказателства, извън тези посочени в НП,
в подкрепа на обжалваното постановление.
Съдът намира, че в процесния случай не се събраха достатъчно по обем и
категорични доказателства, за това, че жалбоподателят А. е управлявал автомобил
„Ситроен“ Ц3 и с това е извършил вменените му административни нарушения, а
именно, че е катастрофирал с него поради загуба на контрол върху моторното превозно
средство и, че е напуснал мястото на ПТП. По делото не се събраха каквито и да било
доказателства в подкрепа на издаденото НП, поради липсата на спомен за
установените обстоятелства заявена от разпитания свидетел.
Съдът намира, че следва да отмени издаденото НП, както поради изложените
съществени процесуални нарушения, така и поради липсата на доказателства
жалбоподателят да е управлявал автомобила и да е извършил вменените му нарушения.
По отношение на претендираните разноски за адвокатска защита от страна на
жалбоподателя, съдът намира следното:
С оглед изхода на делото и отмяна на НП, се явява основателна и претенцията на
жалбоподателя за присъждане на разноските за адвокатска защита. С оглед
разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН законът допуска присъждането на разноски на
жалбоподателя, като по делото в проведеното съдебно заседание е участвал лично
упълномощения адв. Б., който е осъществил процесуално представителство на
жалбоподателя. Той е представил пълномощно и договор за правна защита и
съдействие, в който е уговорено възнаграждение в размер на 500 лева за адвокатска
защита по делото. Размерът на възнаграждението е изплатен изцяло на адв. Б., видно
от отбелязването върху договора, който служи и за разписка. Направено е възражение
за прекомерност на възнаграждението от АНО като съдебният състав намира, че
същото е неоснователно. Адвокатското възнаграждение е под установения минимум
съгласно чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, освен това касае две отделни нарушение и
съответно две отделни наказания, поради което възражението за прекомерност на
възнаграждението не е основателно. Следователно претенцията е изцяло основателна и
възнаграждението в размер на 500 лева следва да бъде присъдено на жалбоподателя.
5
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 20-1158-006505 от 18.01.2021 г.
на Началник сектор към ОДМВР Перник, сектор „Пътна полиция“ Перник, с което на
С. Р. А., с ЕГН: ********** са наложени административни наказания „Глоба“ в размер
на 20 лв. (двадесет лева) на основание чл. 185 от ЗДП; „Глоба“ в размер на 100 лв. (сто
лева) и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 (три месеца) на основание
чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО ИЗДАДЕНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР Перник да заплати на жалбоподателя С. Р. А., с ЕГН:
********** сумата от 500 лева, представляващи платени разноски за адвокатска
защита.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Перник в 14-дневен срок
от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Брезник: _______________________
6