№ 6913
гр. София, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Г.а
като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело №
20251100510073 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.
Образувано е по В. К. И., срещу решение № 15355/11.08.2025 г. на СРС, 3
ГО, 117 състав по гр. дело № 23033/2025 г. по описа на съда. Счита решението
за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което го
обжалва изцяло. Излага съображенията си, поради които моли съдът да го
отмени и да постанови друго, с което да отхвърли молба за защита.
Въззиваемата страна Г. И. Г., с подаденото възражение, счита въззивната
жалба за неоснователна и моли първоинстанционното решение да бъде
потвърдено. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.
В съдебно заседание жалбата се поддържа.
В съдебно заседание въззиваемата страна моли първоинстанционното
решение да бъде оставено в сила, за да бъдат в безопасност и да се чувстват
по-спокойни и защитени от закона.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от
ответницата в първоинстанционното производство, която страна има правен
1
интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по
силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим
съдебен акт.
С молба от 23.04.2025 г., уточнена с молба от 25.04.2025 г. Г. И. Г. е
поискала да се издаде заповед за защита срещу В. К. И.- майка на нейния
фактически съжител Я.З.И., с която да се наложат мерки по чл. 5 от ЗЗДН,
описвайки следните актове на насилие по отношение на нея, извършени на
22.04.2025 г. от В. К. И.: На посочената дата, вечерта, е нахлула заедно с А.Т. в
коридора в дома на молителката със скандал: „Дайте ми децата, ти си
********“ и др. обидни думи, скубали са ги.
С решение № 15355/11.08.2025 г., СРС, 3 ГО, 117 състав е издал заповед
за защита, като е задължил В. К. И., ЕГН**********, да се въздържа от
извършване на насилие спрямо Г. И. Г., ЕГН********. Забранил й е да се
доближава на по-малко от 100 метра от Г. И. Г. и от сградата на адреса й, за
срок до 1.08.2026 г. Съдът е осъдил В. К. И. да заплати на СРС такса от 30 лв.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по
делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство,
прие за установено следното:
В жалбата са наведени доводи, че не са доказани твърденията за какъвто
и да е акт на насилие, че неоправдано СРС се е позовал на твърденията в
Доклад от „Център за превенция на правонарушенията“, изготвен във връзка
със заповедта за незабавна защита, които доводи настоящия съдебен състав
счита за основателни.
Първоинстанционният съд е издал заповед за защита, след като е приел,
че на процесната дата е възникнал скандал, свързан с физически стълкновения
между трите жени(ответницата, молителката и Г. И. Г.) и съжителя(Я.З.И.).
Мотивирал се е, че в изпълнение на мярката по чл. 3, т. 6 от закона,
ответницата е споделила, че е оскубала ищцата…, а психологът е установил
завишена степен на словесна агресия.
Относно твърдяното домашно насилие, извършено на 22.04.2025 г. от В.
К. И. спрямо Г. И. Г., настоящия съдебен състав приема за установено
следното:
На декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не може да бъде придадена
силата на доказателствено средство съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН и на
2
основание само на нея- съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН да бъде издадена
заповед за защита, тъй като декларацията не индивидуализира актовете на
насилие по начина, по който същите следва да бъдат описани в една редовна
молба за защита (арг. от чл. 9, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН- описание на акта, дата, час,
място и начин на извършване на съответния акт, използваните средства при
извършването му, конкретните действия и т. н.).
Приложеното към сезиращата СРС молба за защита
съдебномедицинско удостоверение №233/2025 г. установява единствено
травматичните увреждания на Г. И. Г., които са получени на 22.04.2025 г.,
около 21-22.00 часа, вследствие физическо насилие от страна на позната жена,
които са могли да се получат по време и начин, както се съобщава в
предварителните сведения и по никакъв начин не могат да се интерпретират в
подкрепа основателността на твърденията на молителката.
Приложените към доказателствения материал в първоинстанционото
производство докладна записка от патрула, посетил адреса на процесната дата,
сведенията, събрани от пълнолетните присъстващи лица и издадените
предупредителни протоколи също не допринасят за установяване
основателността на твърденията на молителката.
Позоваването в мотивите на обжалвания съдебен акт, че в изпълнение на
мярката по чл. 3, т. 6 от закона, ответницата е споделила, че е оскубала
ищцата…, а психологът е установил завишена степен на словесна агресия,
СГС счита за неправилно.
С допустимите от ЗЗДН доказателствени средства молителят следва да
проведе главно и пълно доказване на твърденията си в сезиращата съда молба,
покриващи признаците на актове на домашно насилие- чл. 154, ал. 1 от ГПК,
указващ доказателствената тежест в процеса. При недоказване на твърденията
на страната, от които за същата произтичат благоприятни правни последици,
какъвто е настоящия случай, молбата се оставя без уважение. Позоваването и
съобразяването на доказателства, включително извънсъдебно признание на
неблагоприятни за страната факти, които са възникнали след приключване на
съдебното дирене, още повече- след изтичане на преклузивни за процеса
срокове, води до постановяване на неправилен съдебен акт.
Ето защо, въззивният съд приема, че обжалваното решение е
неправилно и следва да се отмени, а молбата за защита – да се остави без
3
уважение, поради което и жалбата на ответницата по първоинстанционното
дело се явява основателна.
Като се съобрази изхода на делото, въззиваемата страна следва да
заплати държавна такса в размер на 37,50 лв. по сметка на СГС (25 лв. за
производството пред СРС и 12,50 лв. държавна такса за въззивната жалба).
При този изход на делото, неоснователно се явява искането на въззиваемата
страна за присъждане на разноски.
Водим от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение 15355/11.08.2025 г. на СРС, 3 ГО, 117 състав, и
вместо него ПОСТАНОВИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. И. Г., ЕГН******** за
издаване на заповед за съдебна защита срещу В. К. И., ЕГН********** и
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА, с която на
ответницата да бъдат наложени мерки по чл. 5 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Г. И. Г., ЕГН******** да заплати по сметка на СГС сума в
размер на 37,50 лв.- държавни такси.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г. И. Г., ЕГН******** за
присъждане на разноски по делото, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4