Р Е Ш
Е Н И
Е № 330
гр.
Кюстендил,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание
на седемнадесети септември
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Мухтийска
ЧЛЕНОВЕ: Ваня Богоева
Евгения Стамова
при секретаря Вергиния Бараклийска
като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева в. гр. д. № 318
по описа за 2019 г. на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:
„Хигия“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление: гр. Ихтиман, ул. „Цар Освободител“ № 113, чрез процесуалния си
представител по пълномощие адв. Е.Т. от САК, с адрес *** е обжалвало с въззивна
жалба решение № 189/
С оспорвания първоинстанционен съдебен акт ДнРС е отхвърлил иска на „Хигия“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр .Ихтиман, ул.“Цар Освободител“ № 113, по чл.135 ЗЗД срещу З.К.В. с адрес *** и Л.В.В. *** за обявяване на относително недействително дарение на ½ ид.част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ************ по КК на гр.Дупница, обективирано в нот .акт № ***, т.**, нот. д. № **/****г., като неоснователен.
Осъдил е „Хигия“ ЕАД да заплати на З.К.В. 500 лева деловодни разноски.
Решението на районния съд се обжалва изцяло с доводи за неговата неправилност, а именно противоречие с материалния закон и съществено противоречие на процесуалните правила, поради необсъждане на всички доказателства в тяхната съвкупност. Иска се отмяната му и уважаване на предявения иск. Претендират се разноски, включително и за адвокатско възнаграждение. Оспорва се извода на районния съд, че ищецът не е успял да докаже, че с дарението на жилище в полза на втория ответник, първият ответник е увредил неговите интереси. Счита се, че районният съд не се е съобразил с практиката на ВКС, определяща всяко едно разпореждане на длъжника със свои активи като действие, увреждащо интересите на кредитора. Твърди се, че увреждащо кредитора действие е всеки правен и физически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Приема се, че увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора. Сочи се, че в съдебната практика е установено, че е правноирелевантно дали длъжникът след разпореждането притежава имущество и на каква цена. Изтъква се, че съдът не е обърнал внимание на признанието на процесуалния представител на длъжника, че това е единственото жилище на З.В., което изявление е отразено в протокола от последното съдебно заседание, проведено на 05.03.2019 г. Оспорва се и извода на съда, че ищецът не е доказал, че с процесната сделка за дарение се намалява имуществото на първия ответник и той не може да се разплати с кредитора си, което обстоятелство се аргументира с изложените по-горе доводи. Оспорва се и извода на районния съд, че ответникът е доказал, че редовно се издължава съгласно сключеното между него и кредитора споразумение, като се сочи, че доказателства в тази насока не са събрани в хода на производството. Приема се също така, че длъжникът по всяко време може да спре с плащанията, като в едно бъдещо изпълнително производство, принудителното изпълнение би могло да се насочи срещу процесния имот. Във въззивното производсттво от процесуалния представител на въззивното ТД е направено признание на факта, че дължимите парични задължения представляващи главница, обезщетения за забава в размер на изтеклите лихви и разноски по водене на гр. д. с предмет осъдителни искове, обективирани в сключено между страните споразумение са изцяло заплатени и няма към момента няма непогасени задължения. Предвид това прави искане, ако бъде взето предвид това признание и искът бъде счетен за неоснователен и решението потвърдено, на ишеца сега въззивник да бъдат присъдени всички разноски по водене на делото, тъй като с поведението си ответницата е дала повод за завеждане на делото.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещните страни З.К.В. и Л.В.В. – чрез си представител по пълномощие адв. Р.Б.,***, чрез който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се разноски. Сочи се, че към датата на подаване на исковата молба, както и през 2012 г. ищецът „Хигия“ ЕАД не е имал качеството кредитор по отношение на ответника З.К.В.. Изтъква се, че не съществува законова забрана всеки търговски субект, който има някакви задължения, да не може да извършва сделки със собствените си вещи и имоти. Твърди се, че ищецът не е доказал, че именно процесното жилище е единственият актив, който притежава ответницата З.В.. Обобщава се, че обжалваното решение е постановено при спазване на материалния и процесуалния закон.
КнОС след като прецени становището на страните, събраните по делото доказателства, включително и тези приети във въззивното производство и след преценка
- 2 -
на обжалвания съдебен акт, приема решението на ДнРС за правилно и го потвърждава. Съображенията за това са следните:
От събраните по делото
доказателства е безспорно установено, че страните са били в търговско
правоотношение по повод сключен между тях договор за доставка на лекарствени
продукти от ищеца на ответницата. НЕ се спори и, че въз основа на този договор
са осъществени множество продажби на
такива лекарствени продукти, които е
следвало да бъдат заплатени от ответницата. Не е имало и спор, че част от
продажните цени не са заплатени, а лекарствените продукти са доставени на ответницата още през периода
През 2012 т. ответницата В. е изършила в полза на ответницата В. разпореждане с правото си на собственост върху ½ ид. ч. от недвижим жилищен имот със сключен между тях договор за дарение № ***, т **, рег. № ****, нот. Д. № **/**** г. на нотариус Ася Радкова, с район на действие ДнРС. В първоинстанционното производство последното о.с.з. процесуалният представител на ответницата е направил изявление за това, че процесният недвижим имот е единствено жилище на ответницата.
Предмет на разглеждане в настоящото производство е иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД и се иска процесния договор за дарение да бъде обявен за относително недействителен спрямо ищеца, тъй като с тази безвъзмездна сделка ответницата З. е увредила интересите на ищеца – нейн кредитор по осъществени търговски продажби на лекарствени продукти.
Предмет на разглеждане в друго производство – по гр. д. № 6523/2015 г. на СРС са били осъдителни искове от ищеца спрямо ответницата в качеството й на ЕТ за заплащане на дължимите продажни цена и обезщетения за забава дължими по горепосочените сделки.По това дело с отговора по чл. 131 от ГПК ответницата е направила признание на обстоятелствата относно осъществени доставки, неизпълнени парични задължения и признание размера им – претендираните по осъдителните искове сума. С влязло в сила решение по горепосоченото дело осъдителните искове са уважени.
След приключване на
производството по делото между страните е сключено споразумение от 20.122017
г., в което са визирани всички дължими суми като главници, обезщетения за
забава и разноски по водене на приключилото гр. д., като между страните е
постигнато съгласие ответницата да погасява задълженията си на равни месечни
вноски по *** лева, първата от която да бъде направена не по-късно от
С обжалваното решение ДнРС е отхвърлил като неоснователен искът по чл. 135 от ЗЗД, тъй като е приел, че не е доказано именно с процесната безвъзмездна сделка да са увредени интересите на ищеца като кредитор и не е установено липсата на друг актив в притежаваното от В. имущество, с което да бъдат погасени паричните задължения. Решението е обжалвано от ищеца.
Във въззивното производства са приети две вносни бележки, видно от които е, че през м. 09, 2019 г. ответницата е извършила плащания по горепосоченото споразумение в размер на общо **** лева Процесуалният представител на въззивника е направил изявление, че всички дължими суми по споразумението са изплатени и няма неплатени парични задължения по него.
Въззивната жалба е допустима, като подадена в
срока по чл.259, ал.1 ГПК, доколкото решението е връчено на
Както бе посочено предмет на разглеждане е иск по чл. 135 от ЗЗД
Съгласно разпоредбата на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането, а когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, също трябва да е знаело за увреждането. Фактическият състав на посочената норма изисква наличие на следните предпоставки: наличие на действително вземане в полза на кредитора, което е възникнало преди действието, чието обявяване за недействително се иска; извършването на действие, което уврежда кредитора; с оглед възмездния характер на сделката, лицето, с което длъжникът е договарял да е знаело за увреждането, което кредитора понася в резултат на сделката, като знание трябва да е налице към момента на извършването й.
В конкретния случай настоящата инстанция намира, че не са налице всички горепосочени предпоставки на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, поради което предявеният иск правилно е отхвърлен като неоснователен.
По делото безспорно се установи, че ищецът има качеството на кредитор по отношение на ответницата по горепосочените търговски продажби на лекарствени продукти и други сходни на тях стоки, което вземане като сбор от дължими продажни цени и вземането му за обезщетения за забава са установени установено с влязло в сила решение на СРС. Паричните задължения са възникнал с доставянето на стоките и приемането им от купувача, а всяка сума по отделните фактури е била дължима, т.е. задължение изискуемо от деня посочен в отделните фактури. В тази връзка съдът не възприема възражението на ответницата Златкова, че съдебното решение било постановено и влязло в сила след сключването на договора за дарение на недвижимия имот, който ищецът иска да бъдат обявен за недействителен спрямо ответниците, както и че към момента на сключването на тази сделка ищецът не е имал качеството на кредитор на В. и тя не е увредила интереса на кредитора. Качеството на кредитор е налице, ако ищецът по иска твърди и съществуването на вземането му произтича от твърдените факти в исковата молба, като за действителността на вземането не е необходимо същото да е ликвидно и изискуемо или установено с влязло в сила съдебно решение. Кредитор по
- 3 -
смисъла на чл. 135 от ЗЗД е не само този, който има вземане, установено с влязло в сила решение, но и този, който има вземане, без това вземане да е признато по надлежния ред със съдебно решение. Ответницата е длъжник на ищеца не от момента, от който вземането на кредитора е съдебно признато, а от момента на възникване на паричните задължения по сделките за продажба. Законът не съдържа условие вземането да е установено по своя размер и да е вече изискуемо при извършването на действията, с които кредиторът е увреден / в случая обаче вземанията са били и изискуеми към този момент/. Целта на отменителния иск е да се възпрепятства недобросъвестния длъжник да намали възможностите за удовлетворяване на кредиторите, а такава възможност има не само, когато вземането е изискуемо и установено по своя размер, а и преди да настъпи изискуемостта или преди с решение на съд да бъде то признато в определен размер. От значение е вземането да предшества по време увреждащото действие на длъжника. В тази насока е трайната и непротиворечива практика на ВС и ВКС.
Съдът приема за безспорно установено, че със сделката, която ответницата В. е сключила с ответница В., като й е дарила собствената си 1/2 идеална част от процесния недвижими имот е намалено имуществото й и по-точно актива от същото.
Предвид обаче настъпилите в хода на делото обстоятелства по погасяване на задълженията от ответницата В., които настоящата инстанция е длъжна да съобрази предвид разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК, то сделката не може да бъда приета като увреждаща по отношение на кредитора – ищеца. Вярно е, че с извършеното дарение ответницата В. е намалила актива на имуществото си и не е получила насрещна престация. По делото обаче не е установено при условията на пълно и главно доказване знанието за увреждане у същата спрямо интересите на кредитора й. Със сключения договор за дарение е извършено разпореждане с целия недвижими имот, като освен притежаваната ½ ид. ч. от В. в полза на втората ответница е дарена и другата ½ ид. ч. от друго неучастващо по делото лице. Знание е налице, когато длъжникът съзнава, че с извършеното действие уврежда кредитора и целенасочено извършва разпоредителното действие.
Както бе установено по делото у ответницата В. са били налични средства, с които е погасила паричните си задължения изцяло.
За да е основателен искът по чл. 135 от ЗЗД следва да е налице увреждане на
интересите на кредитора от извършеното правно действие. Ако няма увреждане, то
искът по чл. 135 от ЗЗД
е неоснователен, както и в случая. Увреждане е налице, когато със съответното
правно действие длъжникът намалява имуществото си и не съществува актив в
имуществото му, с което да погаси задълженията си.
В случая такова увреждане не е налице, тъй като процесният имот е единствено жилище за ответницата В., но това не е равнозначно, че същата не притежава друг актив.
Искът по чл. 135 ЗЗД
не би могъл да се уважи, ако макар и да е извършена разпоредителна сделка,
длъжникът разполага със средства, с които може да удовлетвори задължението си
към кредитора.
Освен по изложените съображения, то искът е неоснователен и предвид настъпилите в хода на делото обстоятелства по извършено погасяване на задълженията. Към момента ищецът няма качеството на кредитор на ответницата поради липсата на парични задължения към настоящия момент, поради и което не може да се поставя въпрос за защита интересите на ищеца чрез обявяване на процесната безвъзмездна сделка за относително недействителна.
Решението на ДнРС, с което искът по чл. 135 от ЗЗД е отхвърлен е правилно като краен резултат, поради което следва да бъде потвърдено.
Правилно с обжалваното решение в полза на ответницата са присъдени разноски по водене на делото.
Предвид неоснователността на въззивната жалба на въззивника не се дължат
разноски по водене на делото във въззивното производство. Неоснователно е
искането му за присъждане на разноски, поради това, че с поведението си
ответницата е дала повод за завеждане на делото. Вярно е, че задълженията са
погасени в хода на делото, но това не е единственото основание за отхвърляне на
иска, а следва да се имат предвид изложените мотиви за неоснователност на иска
по чл. 135, поради липса на визирана в законовата разпоредба предпоставка.Нещо
повече, в случая се поставя въпрос и за разноските сторени във въззивното
производство, като с инициирането му въззивникът
сам се е поставил в условията да стори такива. Не е било спорно, че задълженията
са ли погасени в по-големия им размер още към
Въззиваемите не са направили разноски във въззивното производство и такива не им се следват.
Воден от горното, КнОС
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 189/
ОТХВЪРЛЯ искането на „Хигия“ ЕАД, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление: гр. Ихтиман, ул. „Цар Освободител“ № 113, с адрес за връчване: гр. София 1303, бул. „Тодор Александров“ № 28, ет.7 / за заплащане на разноски по водене на делото във въззивното производство от насрещните страни З.К.В. с адрес *** и Л.В.В. ***.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: