РЕШЕНИЕ
гр. София, 09.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Б въззивен състав, в публично съдебно
заседание на петнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл. съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от младши съдия Спасенов в.гр.дело № 1172 по описа за 2018 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Инициирано е с въззивна жалба
на „Т.С.“ ЕАД и с въззивна жалба на Д.А.П. със съгласието на А.Д.П. срещу
решение № 8281/09.06.2016 г., постановено по гр. дело № 46061/2015 г. на
Софийски районен съд, Гражданско отделение, 66 състав, с което са частично
уважени, предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Д.А.П. и Л.И.Д. искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК и е признато за установено, че ищецът има право на
вземане спрямо всеки от ответниците за следните суми: 1/ сумата от по 1118,51
лева за всеки от ответниците, представляваща претендирана продажна цена за
потребена топлинна енергия за периода м. 04.2012 г. – м. 04.2014 г., ведно със
законната лихва върху тези суми, считано
от 25.02.2015 г. до окончателното им изплащане; 2/ сумата от по 165,79 лева за
всеки от ответниците, представляваща лихва за забава за периода 31.05.2012 г. –
16.02.2015 г., като исковете са отхвърлени като неоснователни в останалата им
част до пълните предявени размери.
За горепосочените суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 10351/2015 г., по описа на СРС, 66 състав.
С решението и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Д.А.П. и Л.И.Д.
са осъдени да заплатят на ищеца и сумите от по 309,44 лева, за всеки един от
тях, представляващи разноски в исковото производство и от по 175 лева за всеки
един от тях, представляващи разноски в заповедното производство.
Във въззивната жалба на ищеца „Т.С.“ ЕАД са наведени
доводи за неправилност на атакувания съдебен акт в частта, с която исковите
претенции са отхвърлени като неоснователни. Поддържа се, че
съдебно-счетоводната експертиза е дала вярно заключение относно дължимите суми,
начислени на база реално потребление на топлинна енергия, с включени
изравнителни сметки за периода, както и че последните изравнителни сметки са
станали изискуеми именно в процесния период. Иска се отмяна на решението в
обжалваните части и постановяване на съдебен акт, с който исковите претенции да
се уважат в цялост.
Във въззивната жалба на Д.А.П., подадена със съгласието
на баща му А.Д.П., са изложени съображения за неправилност на
първоинстанционното решение, в частта, с която предявените против Д.А.П. искове
са уважени от районния съд. В жалбата се акцентира върху твърдението за липса
на облигационно правоотношение между ищеца и ответника. Иска се отмяна на
решението в частта, с която предявените против Д.А.П. искове са уважени и за
постановяване на съдебен акт, с които исковете против същия да бъдат отхърлени.
В законоустановения срок не са постъпили отговори на
въззивните жалби.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Предявени са установителен иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Първоинстанционният съд е бил сезиран на 25.02.2015 г. със
заявление по чл. 410 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, с което е поискано длъжниците Д.А.П.,
ЕГН ********** и Л.И.Д., ЕГН ********** да бъдат осъдени, при разделна
отговорност – ½ за всеки от тях, да заплатят следните суми: 1/ сумата от
2478,38 лева, представляваща доставена от дружеството топлинна енергия през
периода м. 4.2012 г. – м. 4.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 25.02.2015
г. до изплащането на вземането; 2/ сумата от 331,58 лева, представляваща лихва
за забава, начислена върху главницата за периода 31.05.2012 г. – 16.02.2015 г.
На 24.03.2015 г. е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по образуваното въз основа на заявлението
ч.гр.д. № 10351/2015 г., по описа на СРС, 66 състав, с която е разпоредено
длъжниците да заплатят на кредитора „Т.С.“ ЕАД посочените в заявлението суми,
както и разноските по делото.
Срещу издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК е подадено възражение в срок. Във връзка с горното на
заявителя „Т.С.“ ЕАД е указано, че в едномесечен срок от получаване на
съобщението може да предяви иск за установяване на вземанията си. В указания
срок и по реда на чл. 422 ГПК кредиторът
е предявил иск срещу Д.А.П., ЕГН ********** и Л.И.Д., ЕГН ********** за
претендираните в заявлението суми.
Жалбите, с които е сезиран настоящият съд, са подадени в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирани лица, поради което се явяват
процесуално допустими.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
По отношение правилността на първоинстанционно решение в
обжалваните му части, настоящият съдебен състав намира следното:
За уважаване на предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността на ответника, ищецът
следва да докаже по безспорен начин следните факти: съществуването на договорни
отношения между него и ответника за доставката на топлинна енергия, в това
число и качеството му потребител на топлинна енергия, обема на реално
доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период и че нейната
стойност възлиза именно на претендираната сума.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за
битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за
енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор,
сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл.
150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а
форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения
на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които
регламентират и страните по договора при публично известни общи условия.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с
изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така
и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138,
ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на
ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са
посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153,
ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се
отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период – в
този смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май
2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/,
в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху
имота - собственост или вещно право на ползване.
От събраните по делото писмени доказателства се установява,
че през процесния период ответниците Д.А.П. и Л.И.Д. са били потребители на
топлинна енергия за топлоснабден имот - ап. 9, находящ се в гр. София, ж.к. „*********.
За установяване на това обстоятелство по делото са събрани писмени
доказателства, а именно: нотариален акт за покупко-продажба на недвжим имот № 156,
том В-I, дело №
138/2002 г. от на нотариус Д.Г.с рег. №
048 в Нотариална камара с район на действие СРС, от който се установява, че на
05.12.2002 г. Ю.Н.Д.е продала на всеки от ответниците по ½ идеална част
от собствения си недвижим имот, представляващ ап. 9, находящ се в гр. София,
ж.к. „*********. Обстоятелството, че Д.А.П. е съсобственик на процесния
недвижим имот не се оспорва от последния и изрично се признава във въззивната
му жалба.
В контекста на изложеното въззивният съд приема, че като
собственици на процесния имот ответниците са имали качеството потребител на
топлинна енергия по договорно правоотношение с ищеца за исковия период, без да
е необходимо сключването на договор в писмена форма /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/.
Следователно те са задължени лица за заплащане на стойността на доставената
топлинна енергия за битови нужди. Допълнителен източник на отношенията между
главните страни са публично известни Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди на „Т.С.” ЕАД, действали през исковия период /чл. 150
ЗЕ/. В този смисъл доказано е основанието /източниците/ на вземанията, предмет
на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове, както е
приел и първоинстанционният съд.
Неоснователни, в тази връзка, се явяват възраженията на
жалбоподателя Д.А.П., изложени във въззивната жалба, че между него и „Т.С.“ ЕАД
не е съществувало договорно правоотношение с предмет продажба и доставка на
топлинна енергия през процесния период.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата към
процесния период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн.
ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 год./.
В процесния случай, етажните собственици на сградата, в
която се намира процесния апартамент са възложили извършването на индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на
разходите за отопление и топла вода на фирма за дялово разпределение „Н.И.“ ООД,
въз основа на договор, сключен на 09.08.2002 г. между „Н.И.“ ООД и Етажна
собственост на вх. А, бл. 432 в ж.к. „Младост – 4“, гр. София.
За установяване доставянето на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната от ищеца цена, са представени по делото дялови
разпределения и изравнителни сметки, съставени от фирмата за дялово
разпределение. По делото са изслушани и приети заключения на вещи лица по неоспорени
от страните съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза.
Съдебно-техническата експертиза е изготвена след
запознаване и изследване от страна на вещото лице на приобщените по делото
писмени доказателства, поради което настоящият съдебен състав намира, че
заключението е изготвено компетентно и безпристрасно, като пълно и ясно е
отговорило на поставените задачи, поради което намира, че следва да го
кредитира. Дължимата от клиентите на топлинна енергия сума за доставка на
същата следва да съответства на реално доставеното количество енергия.
Доколкото вещото лице по съдебно-техническата експертиза е базирало
заключението си върху данните за реално потребената и отчетена топлинна енергия
за имота, съответствието на отчитането и уредите за измерването ѝ с
установените изисквания и оттам правилното изчисляване на стойността на същата,
настоящият състав на въззивния съд намира, че основателността на предявените
искове следва да бъде преценявана именно въз основа на заключението на съдебно-техническата
експертиза.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, което настоящият състав кредитира като обективно и безпристрастно,
се установява, че през процесния период в имота на ответниците е имало 2 броя
отоплителни тела и 1 бр. водомер за топла вода, както и че остойностяването на
потребената топлинна енергия през процесния период се е извършвало от ищцовото
дружество на база прогнозни стойности по чл. 71 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007 год. за топлоснабдяването, с годишно изравняване по реален отчет на
монтираните в имота уреди от фирмата за дялово разпределение. Установява се
също, че отчетената енергия, след приспадане на технологичните разходи се
разпределяла между потребителите в съответствие с действащата към онзи момент
нормативна уредба в областта на енергетиката. От заключенията по
съдебно-техническата и съдебно-счетоводна експертиза се установява и
обстоятелството, че за процесния период стойността на потребената и незаплатена
топлинна енергия за имота на ответниците е в размер на 2237,02 лева, до който и
предявените главни претенции се явяват основателни, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане /чл. 422, ал. 1 ГПК/. В
тази връзка неоснователно се явява възражението на ищеца, наведено с въззивната
жалба, че по делото са събрани доказателства установяващи по-голям размер на
потребената и незаплатена топлинна енергия в имота на ответниците през
процесния период.
Задълженията за заплащане на стойността на доставената
топлинна енергия и на услугата дялово разпределение са възникнали като срочни
съгласно раздел IX от Общите условия, а ищецът се легитимира като кредитор на
главни вземания в горепосочения размер, поради което се налага извод, че
акцесорните претенции се явяват установени в своето основание за периода от 31.05.2012
г. до 16.02.2015 г. Тъй като липсват данни за техния размер, СГС го определя по
реда на чл. 162 ГПК по своя преценка на 616,59 лв., до който и исковете по чл.
86, ал. 1 ЗЗД подлежат на уважаване. Доколкото ищецът е претендирал лихва за
забава в по-малък от установения по делото размер, то правилно
първоинстанционния съд е уважил акцесорните искове до предявения в исковата
молба размер.
По изложените съображения, доколкото други доводи за
неправилност на първоинстанционния съдебен акт не са наведени, следва да се
приеме, че решението на Софийския районен съд е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено в оспорените му части, а подадените срещу него жалби
– оставени без уважение.
Решението в останалите му части е необжалвано, поради
което е влязло в сила и въззивният съд не дължи произнасяне по отношение на
тях.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, доколкото и двете въззивни
жалби са неоснователни разноските във въззивното производство остават така,
както са сторени от страните.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 8281
от 09.06.2016 г., постановено по гр.дело № 46061/2015 г. по описа на СРС, ГО, 66
с-в, в обжалваните части.
Решението
в необжалваните части е влязло в сила.
Решението
е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Н.” ЕАД.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2