№ 156
гр. Перник, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20211720102305 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на АС. КР. Р., с ЕГН: **********,
подадена чрез процесуалния й представител – адв. В.Н. против „4Финанс“
ЕООД, с ЕИК: *********, с която се иска ответникът да бъде осъден да
заплати на ищцата сумата от 247.57 лева – заявена като частичен иск от
сумата от общо 748.80 лева, която сума била платена от ищцата на ответника
без правно основание по договор за кредит № **********/08.12.2019 г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба
19.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират се
разноски.
В исковата молба се твърди, че ищцата като кредитополучател
сключила с ответното дружество като кредитодател договор за кредит №
**********/08.12.2019 г. По силата на същия й била отпусната в заем сумата
от 1200 лева. Съгласно клаузите на договора и допълнително сключени към
него два анекса обаче същата следвало да върне на дружеството сумата от
общо 1948.80 лева, която сума и заплатила – с три платежни документа – от
20.02.2020 г., от 06.02.2020 г. и от 07.01.2020 г. В тази връзка и ищцата счита,
че разликата между сумата по заема от 1200 лева и сумата от 1948.80 лева
или сума в размер на 748.80 лева е платена от нея без правно основание.
Същевременно се уточнява и че сумата от 748.80 лева представлява сбор от
няколко вземания по договора – вземане за договорна лихва /40.43 лева/,
вземане за такса за експресно разглеждане /247.57 лева/ и две вземания за
промяна на дата на падеж / 288 лева и 172.80 лева /.
1
В подкрепа на своето искане ищцата излага три групи твърдения: 1/
твърдения, че договорът за кредит и сключените към него анекси били изцяло
нищожни на основание поредица от нарушения в разпоредби на Закона за
потребителския кредит /ЗПК/ и Закона за предоставяне на финансови услуги
от разстояние /ЗПФУР/ - непредоставяне на необходимата преддоговорна
информаци, неподписване на договора на кредит и приложенията към него,
неспазване на изискванията за форма, липса на реално посочен годишен
процент на разходите /ГПР/, липса на ясен погасителен план, липса на
разяснение на правото на отказ от договора и др.; при условия на
евентуалност – твърдения, че договорът и анексите били сключени при
условията на крайна нужда; при условия на евентуалност – твърдения, че
отделни клаузи от договора и анексите били нищожни като противни на
добрите нрави. С тези аргументи се иска претенцията да бъде уважена –
доколкото при недействителност на договора за кредит се дължала
единствено чистата стойност на кредита, евентуално доколкото съответните,
клаузи, установяващи задължения за такси и лихви били недействителни.
Съобразно указания на съда от 06.08.2021 г. ищцата е уточнила
исковата си претенция като с допълнителна молба от 18.08.2021 г. е посочила,
че сумата от 247.57 лева е формирана, както следва: 20 лева – частично
заявена претенция от сумата от 40.43 лева – възнаградителна лихва по
договор за кредит № **********/08.12.2019 г.; 117.57 лева – частично
заявена претенция от сумата от 247.57 лева – такса за експресно разглеждане
на документи във връзка с искане за отпускане на кредит и 110 лева –
частично заявена претенция от сумата от 460.80 лева – такси за отсрочване на
изпълнението по договор за кредит № **********/08.12.2019 г. и два анекса
към него
В допълнителната молба изрично се уточнява, че независимо от
твърденията за сключване на договора при крайна нужда иск за
унищожаемост на това основание не се предявява.
Към исковата молба са приложени: договор за кредит №
**********/08.12.2019 г., ОУ към договор за кредит, два броя анекси към
договор за кредит и извлечения по тях; стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити, извлечение по
договор за кредит и разписки – четири броя.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото е постъпил писмен отговор, с който предявеният иск се оспорва като
неоснователен. В тази връзка се признава, че на 08.12.2019 г. между ищцата
като заемополучател и ответника като заемодател е сключен договор за
кредит № ********** – като по силата на същия на ищцата е отпусната чрез
„Изипей“ АД сумата от 1200 лева, главница, при падеж 07.01.2020 г. т.е.
кредитът е със срок от 30 дни. Признава се и че по същия е начислена сумата
от 40.43 лева – възнаградителна лихва и сумата от 247.57 лева – такса за
експресно разглеждане на документи като така общото задължение е
достигнало размер от 1488 лева. На следващо място се твърди, че ищцата е
упражнила два пъти на една и съща дата – 07.01.2020 г. правото си да иска
удължаване срока на кредита, в която връзка са й начислени допълнителни
2
две такси и са сключени съответни анекси. На 20.02.2020 г. ответникът
признава, че е получил от ищцата плащане в размер на 1488 лева, което е
погасило изцяло задълженията на същата по кредита.
По същество ответното дружество излага доводи, че договорът за
кредит бил валиден – сключен доброволно от ищцата при спазване на
разпоредбите на приложимото законодателство – относно снабдяване на
кредитополучателя с копие от договора и приложенията към него в
изискуемия шрифт, крайната дължима сума от ищцата и определяне на ГПР
съобразно ограничението по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Относно начислените по договора такси за експресно разглеждане на
документи и удължаване срока на кредита се излагат доводи, че същите били
валидно уговорени между страните и се дължали от ищцата. В тази връзка се
посочва, че тези суми били начислени за самостоятелни услуги, които от
своя страна се предоставяли само по искане на кредитополучателя и не били
задължителни за него. Поради това и същите не били част от разходите по
кредита.
На следващо място се излагат подробни доводи, че нито договорът за
кредит в цялост, нито клаузата, с която била уговорена договорна лихва по
същия били нищожни поради противоречие с добрите нрави. Излагат се
доводи и че размерът на договорната лихва не бил уговорено нито като
прекомерен, нито по неразбираем за потребителя начин.
На последно място се посочва, че както договорът, така и ОУ
съдържали необходимите реквизити по закон в това число разяснения на
правото на заемополучателя да се откаже от сделката и при какви условия.
Оспорват се и твърденията на ищцата, че договорът за кредит бил
сключен при условията на крайна нужда.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени. С отговора
е представена разписка за извършено плащане. Претендират се разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание, проведено на 11.10.2021 г., ищцата чрез
процесуалния си представител прави изменение на иска чрез неговото
увеличение. В тази връзка заявява, че предявява иск за размер на процесните
вземания от общо 702.72 лева като искът не е заявен като частичен. Сумата от
702.72 лева е формирана, както следва: 40.43 лева договорна лихва, 414.72
лева – такси за промяна на падеж /два броя/ и 247.57 лева – такса за експресно
разглеждане/.
При така направеното изменение на иска чрез увеличаване на неговата
цена процесуалният представител на ищцата изразява становище за
основателност на претенцията в пълен размер.
Ответното дружество не изпраща представител в насроченото по делото
съдебно заседание. От същото не е постъпила и писмена молба със становище
по исковите претенции.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
3
приема за установено от фактическа страна следното:
От представено по делото копие от договор за кредит №
**********/08.12.2019 г се установява, че на 08.12.2019 г. между
дружеството „4Финанс“ ЕООД, с ЕИК: ********* и ищцата е сключен
договор за паричен заем при следните параметри: сума на кредита: 1200 лева,
срок на кредита 30 дни, годишен процент на разходите /ГПР/ 49.70 % и
лихвен процент 40.99 %. По договора обаче е уговорена и такса за експресно
разглеждане в размер на 247.57 лева. При тези параметри и предвид
начисляването на такса за експресно разглеждане крайната вноска по кредита
е в размер на общо 1488 лева и включва главница от 1200 лева, 40.43 лева –
договорна лихва и 247.57 лева – такса за експресно разглеждане.
По делото не се спори, че кредитът е усвоен като ищцата е получила
сумата от 1200 лева.
Доколкото договор за кредит с № **********/08.12.2019 г. е сключен от
разстояние, същият както и представените общи условия, стандартен
европейски формуляр и анекси, не носят подписа на никоя от страните.
Процедурата по сключване на договора от разстояние обаче е описана в ОУ
на ответното дружество, ангажирани от ищцата – раздел 1 до раздел 3.
Съгласно чл. 6.1 от ОУ на ответника лихвата за предоставяне на кредита
остава непроменена през целия срок на договора като е посочена в него.
Начинът на изчисляване на годишната лихва за предоставяне на кредита е 365
дни в годината, състояща се от действителния броя дни на всеки месец, като е
дължима на датата на погасяване. Освен това чл. 11 от ОУ предвижда, че
заемателят може да ползва допълнителна услуга – удължаване на срока за
връщане на кредита. Услугата се предоставя по искане на кредитополучателя
при съгласие на кредитора съгласно Тарифата на кредитора. Съгласно
дефиницията в ОУ „удължаване“ на срока на кредита може да бъде със 7, 14
или 30 календарни дни над първоначално определения срок за връщане на
кредита. Ползването на тази услуга не представлява нов договор за заем и не
променя параметрите на първоначалния такъв като главница, лихвен процент
и ГПР.
По делото не се спори, че ищцата се е възползвала два пъти от услугата
„удължаване на срока за връщане на кредита“, в която връзка са сключени и
представените два броя анекси – анекс от 07.01.2020 г. и анекс от 06.02.2020 г.
С първия анекс падежът на единствената погасителна вноска по заема е
променен на 06.02.2020 г., а с втория анекс – съответно на 20.02.2020 г. Какъв
размер такса за удължаване на срока на договора за заем, съгласно тарифа на
заемодателя ищцата е платила по всеки анекс обаче от съдържанието на
същите не става ясно като липсва представена и самата тарифа. Останалата
уговорена с първоначалния договор сума за връщане от 1488 лева остава в
непроменен размер. Между страните липсва спор, а и от представените два
броя разписки от 07.01.2020 г. и от 06.02.2020 г. е видно, че ищцата е
заплатила на ответника сумата от общо 414.72 лева – по първия анекс 259.20
лева, а по втория анекс 155.52 лева – за удължаване срока на кредита.
На последно място страните не спорят, а и от приложената разписка от
4
20.02.2020 г. се установява, че ищцата е заплатила на ответника и сумата от
1488 лева, с което е изпълнила всички свои задължения по заемния договор.
По делото е изготвена съдебно счетоводна експертиза и допълнителна
съдебно счетоводна експертиза. Съгласно първоначалната експертиза ищцата
е заплатила на ответника сумата от общо 1902.72 лева. С тази сума в
счетоводството на ответника са погасени 1200 лева главница, 40.43 лева –
договорна лихва за периода от 08.12.2019 г. до 08.01.2020 г., 247.57 лева –
такса за експресно разглеждане на документи, 259.20 лева – такса за
удължаване на срока на договора и 155.52 лева – относно такса за
удължаване на срока на договора. Двете такси за платени към датата на
сключване на всеки от двата анекса. В тази връзка и вещото лице е посочило,
че предвид параметрите по договора за кредит при договорна лихва от 40.43
лева, то ГЛП възлиза на 40.99 %, а ГПР възлиза на 49.64 %.
Съгласно допълнителната експертиза ако се съобразят и таксата за
експресно разглеждане на документи от 247.57 лева, то ГПР би възлизал на
2294.54 %. Ако наред с тази такса се съобразят и двете такси за удължаване
на срока на договора ГПР би достигнал 76075.35 %
Изготвените експертизи следва да бъдат кредитирани, доколкото
експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно
извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на
вещото лице от изхода на производството. Освен това същото е работило въз
основа на документи, представени им от страните, както и налични по делото,
т. е. въз основа на всички документи съставени по договора за кредит.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Предявеният иск е осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД /така Определение № 634 от 5.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 479/2009 г.,
2-ро т.о./. При фактическия състав по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за връщане на
нещо, получено без основание – ищецът следва да въведе като твърдение и
докаже факта на плащането на парична сума, а ответникът следва да докаже
основание за получаването или за задържане на полученото /така Решение
№189/04.02.2014 по дело №141/2012 на ВКС, ТК, I т.о и др/.
Ищецът по настоящото производство има качеството потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото е ФЛ и
липсват данни ползваната от него услуга да е предназначена за извършване на
търговска или професионална дейност.
Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя
за връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните елементи:
действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения
заем и настъпване на падежа на вземането за неговото връщане.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е
сключен потребителски кредит чрез средства за комуникация от разстояние,
неговото съдържание, както и усвояването на паричните средства. Ищецът
следва да установи и че е заплатил сумата от 1902.72 лева при главница по
кредита в размер на 1200 лева. От своя страна ответникът следва да установи,
5
че получаването на сумата от 702.72 лева над главницата е законосъобразно и
се основава на действителни договорни клаузи, поради което има право да
задържи същата.
В настоящия случай съдът намира, че исковата претенция е основателна
до сумата от 662.29 лева, като същата следва да бъде отхвърлена единствено
за сумата от 40.43 лева – договорна лихва по първоначалния договор за заем.
Посоченият извод следва от обстоятелството, че не са налице твърдените от
ищеца основания за недействителност на договора за кредит. От своя страна
макар договорът за кредит от 08.12.2019 г. да не изцяло нищожен
начисляването на сумата за такса за експресно разглеждане се основава на
неравноправни клаузи. Отново въз основа на неравноправни клаузи са
начислени и сумите от 259.20 лева и от 155.52 лева – две такси за удължаване
на срока на договора, уговорени с анекси, като съображенията за това са
следните:
За разглеждания договор /и анекси/ се твърди, че е/са сключен/и от
разстояние, което е допустимо съгласно ЗПФУР. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор,
сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която
от отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или
повече. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР към ЗПФУР „финансова
услуга“ е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране,
застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични
вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни
услуги.
В чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване
обстоятелства от страна на доставчика във връзка със сключването на
договора за предоставяне на кредит от разстояние, между които е че същият е
изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя и
че е получил съгласието му за сключване на договора. За доказване
предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления,
отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 от Търговския закон, а за
електронните изявления – ЗЕДЕП – по настоящем Закон за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ – изм. ДВ, бр. 85
от 2017 г. /.
В конкретния случай липсва спор, че ищцата е получила заемната сума
от 1200 лева. От поведението на същата не може да се заключи, че е
оспорвала действителността на изявлението, поради което не може да се
позовава на нищожност поради липса на писмена форма. Нещо повече
ищцата притежава и представя по делото договора за заем и приложенията
към него, включително двата анекса, от което следва извода, че е била
запозната с неговото съдържание. Съгласно същото й е отпусната в заем
сумата от 1200 лева. Посочено е че на ищцата е начислена такса за експресно
разглеждане на документи от 247.57 лева. В тази връзка и в договора е
посочено, че ищцата е следвало да върне сумата от общо 1488 лева,
6
включваща главница, такса за експресно разглеждане и договорна лихва. Тази
вноска е уговорена като еднократна със срок от 30 дни или дата на връщане
07.01.2020 г. В договора са упоменати и ГПР, съответно при съобразяване на
ОУ и ГЛП. Поради това и съдът приема, че от съдържанието на договора на
ищцата е било напълно ясно, че следва да върне сумата от 1488 лева,
състояща се от 1200 лева главница, 40.43 лева – договорна лихва и 247.57
лева – такса за експресно разглеждане на документи. В тази връзка и ГПР от
49.70 % кореспондира на договорна лихва от 40.43 лева /като при тези
параметри вещото лице дори е посочило, че ГПР възлиза на 49.64 %/. Не
може да се пренебрегне и фактът, че ищцата е заплатила тази лихва за
ползване на заемната сума от 1200 лева в периода от 08.12.2019 г. до
20.02.2020 г., което не я прави прекомерна. Относно сумата от 247.57 лева
обаче – такса за експресно разглеждане на документи съдът намира, че тя
също следва да се включва в ГПР предвид начина на уговарянето й – а
именно за дейност по отпускане на кредита.
По делото се установява по безспорен начин, че на ищцата са връчени:
договора за кредит, с приложенията и ОУ към него, както и стандартния
европейки формуляр и преддоговорна информация. Това е така, доколкото в
ОУ на ответника е разписана процедурата по сключване на договора от
разстояние. Поради това може да се обоснове и изводът, че ищцата е била
запозната със съдържанието на посочените документи, като дори именно тя
представя договора и погасителния план, както и формуляра и
преддоговорната информация към исковата молба.
Преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез
телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка
или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат
доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях
(чл. 18, ал. 3 от ЗПФУР). Анализът на цитираните разпоредби сочи, че за
сключване на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние
потребителят следва да изрази по ясен и недвусмислен начин
волеизявлението си, че приема направеното от доставчика предложение,
което следва да се докаже именно от доставчика.
Съгласно трайната съдебна практика – напр. Решение № 70/ 19.02.2014
г. по гр. д. № 868/2012 г. на ВКС, IV г. о. електронното изявление, записано на
магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено,
съставлява електронен документ (чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕП). Електронното
изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да
съдържа и несловесна информация (чл. 2, ал. 1 и 2 от ЗЕДЕП). Същото се
счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕП - за електронен
подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически
свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство.
Законът придава значение на подписан документ само на този електронен
документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3
от ЗЕДЕП), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да
придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Когато
посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен
7
документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава
на подписания писмен документ, ако се касае за частен документ, той се
ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл. 180 от ГПК). В
конкретния случай, ответникът е ангажирал доказателства за съставянето на
електронни документи, от които да се установи по категоричен начин
сключването на договора за кредит от разстояние. Поради това и доколкото
липсва нарушение на разпоредбите на чл. 11 от ЗПК настоящият състав
приема сключения договор за кредит за валиден.
По отношение сумата от 247.57 лева, представляваща такса за
експресно разглеждане на документи, както се отбеляза и по-горе, следва да
се съобрази обстоятелството, че същата неправилно не е включена от
заемодателя в ГПР. Ако същата бъде включена в ГПР, то той възлиза на
2294.54 %. Съгласно чл. 19, ал. 4 и ал. 5 от ЗПК ГПР не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. От своя страна клаузи в договор, надвишаващи този
размер от пет пъти законната лихва, се считат за нищожни. В тази връзка и
доколкото при клауза за дължимост на такса за експресно разглеждане от
247.57 лева ГПР би бил над законовия праг, то посочената клауза следва да
се приеме за нищожна само на това основание.
Клаузата за дължимост на такса за експресно разглеждане, както и
клаузите за начисляване на такси от общо 414.72 лева за удължаване на
договора за заем са недействителни и в контекста на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК,
съгласно който кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит, но според ал. 2 на същата разпоредба не може да изисква заплащане
на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Доколкото претендираните в настоящия случай такси в размер на
247.57 лева съответно 414.72 лева са свързани с процедурата по усвояване
съответно управление на кредита, то договорните клаузи, предвиждащи
тяхната дължимост, са в противоречие с повелителните норми на закона и
като такава са нищожни /така определение № 912/24.10.2019 г. по в.ч.гр.д. №
697/2019 г. на ОС Перник/.
Заплащането на сумите от 414.72 лева – такса от 259.20 лева по първия
анекс и 155.52 такса по втория анекс е без основание и доколкото в самите
анекси, а и в отговора на исковата молба се твърди, че сумите са начислени
въз основа на ОУ на дружеството, но по тарифа на заемодателя. Последният
обаче не представя такава тарифа по делото, независимо, че е изрично
задължен да представи приложенията към договора за кредит. Липсва
посочване на дължимата сума за такса удължаване във всеки от анексите,
както и уговорки в същите относно това какви услуги за извършени от
заемодателя за посочената сума, нито как е начислена същата – като
фиксирана сума, като сбор от няколко суми /напр. договорна лихва, такса за
експресно разглеждане и др/, като процент от главницата по договора, в
зависимост от исканата промяна в срока на договора или друго. В тази връзка
нито при сключване на договора, нито на анексите за заемополучателя е било
8
възможно да прецени размера на задълженията си по кредита, нито какви
услуги ползва срещу тази такса. На последно място при главница по договора
за кредит от 1200 лева и такси за отсрочване в рамките на по-малко от два
месеца общо 414.72 лева, то посочените такси следва да се приемат и за
прекомерни, доколкото са в размер над 1/3 от главницата и така създават
предпоставка за обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски са направили и двете страни:
Ищецът претендира разноски в размер на общо 280 лева, от които 50
лева държавна такса и 230 лева – възнаграждение за вещо лице, съгласно
представен списък по чл. 80 от ГПК. Едновременно с това процесуалният
представител на ищцата адв. Чомпалов претендира и възнаграждение в
минимален размер за оказана безплатна правна помощ.
Предвид изхода на делото на ищцата следва да бъде присъдена сумата
от 263.89 лева.
На процесуалния представител на ищцата следва да се определят
разноски в минимален размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения – при условията на чл.
38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. В тази връзка с оглед изхода на
делото дружеството следва да бъде осъдено да заплати на адв. Георги
Чомпалов сумата от 282.74 лева за осъществена безплатна адвокатска помощ
Ответната страна претендира разноски за юрисконсулт – които съдът
определя в размер на 100 лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал.
1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 26 от Наредбата за правната помощ. С
оглед отхвърлената част от исковете от тази сума на ответника се полагат 5.75
лева.
С оглед горното и на ищцата следва да се присъди сумата от 258.14 лева
– по компенсация.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „4Финанс“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, р-н. Лозенец, ул. Димитър Хаджикоцев № 52-54,
ДА ЗАПЛАТИ на АС. КР. Р., с ЕГН: **********, с постоянен адрес **** и
настоящ адрес /от 03.09.2021 г./ ****, сумата от 662.29 лева, представляваща
получена без правно основание от ответника за сметка на ищеца сума в
изпълнение на задължения на ищеца като заемополучател по договор за
кредит № **********/08.12.2019 г. и два броя анекси към него /от 07.01.2020
г. и 06.02.2020 г./, сключени между страните, която сума е формирана от
247.57 лева – такса за експресно разглеждане на документи по договора,
259.20 лева – такса за промяна срока на договора съгласно анекса към него от
07.01.2020 г. и 155.52 лева – такса за промяна срока на договора съгласно
анекса към него от 06.02.2020, ведно със законната лихва върху сумата от
9
662.29 лева, считано от датата на исковата молба 19.05.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата
от 40.43 лева, представляваща разликата до пълния размер на претенцията от
702.72 лева относима за договорна лихва по договор за кредит №
**********/08.12.2019 г. поради неоснователност на иска в тази част.
ОСЪЖДА „4Финанс“ ЕООД, с ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на АС. КР. Р., с ЕГН: ********** сумата от
общо 258.14 лева, представляваща разноски в настоящото исково
производство съобразно уважената част от исковете и по компенсация.
ОСЪЖДА „4Финанс“ ЕООД, с ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. на адвокат
Георги Чомпалов, с адрес: гр. София, ул. Иван Денкоглу № 7, ет. 5, ап. 9
сумата от 282.74 лева – адвокатско възнаграждение в производството по гр.д.
№ 2305/2021 г. по описа на Пернишкия РС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
10