№ 155
гр. Пловдив, 24.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско
дело № 20255000500352 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Пампорово“ АД – Чепеларе,
Смолянска област чрез процесуалния му представител адвокат И. Д. против
решение № 49/21.02.2025 г., постановено по гр.д. № 292/2024 г. по описа на
Окръжен съд – Смолян, в частта, в която то е осъдено да заплати на Р. И. П. по
реда на чл. 49 от ЗЗД обезщетение в размер на 22 285,90 лв., от които 20 000
лв. за неимуществени вреди и 2 285,90 лв. за имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху сумите, считано от 05.07.2024 г. до окончателното им
изплащане, 1 297,10 лв. законна лихва върху присъденото обезщетение за
периода 05.02.2024 г. - 05.07.2024 г. и 1 257 лв. разноски по делото.
Жалбоподателят твърди, че решението в тази част е неправилно поради
неправилна преценка на събраните гласни доказателства във връзка с
механизма на настъпване на инцидента, поведението на ищцата и нанесените
й вреди, а определеното обезщетение за неимуществени вреди е в твърде
завишен размер, не съответства на претърпените от П. вреди и не е отчетено в
пълна степен съпричиняването от нейна страна за настъпване на вредоносния
1
резултат. Въз основа на изложеното жалбоподателят моли съда да отмени
решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли
изцяло предявените искове, а ако съдът приеме исковете за основателни, да
намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди
предвид завишения му размер и голямата степен на съпричиняване от страна
на ищцата. Оспорва насрещната въззивна жалба на Р. И. П. като
неоснователна и моли съда да я отхвърли. Претендира направените пред
първоинстанционния съд разноски в пълен размер и тези за въззивното
производство.
Постъпила е насрещна въззивна жалба от Р. И. П. чрез процесуалния й
представител адвокат Ю. С. против същото решение в частта, в която исковете
й по чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД са отхвърлени до претендираните им
размери поради прието съпричиняване от страна на увреденото лице, както и в
частта, в която тя е осъдена да заплати на ответника 1 584 лв. разноски.
Жалбоподателката смята, че решението в обжалваната част е неправилно
поради неправилна преценка относно причината за настъпване на
увреждането, рефлектираща върху приетото съпричиняване от ищцата, която
не е допринесла по никакъв начин за настъпване на вредоносния резултат, а
ако съдът приеме наличие на такова, то да бъде определено в значително по-
малък размер, поради което моли да бъде отменено решението в обжалваната
му част. Оспорва жалбата на „Пампорово“ АД – Чепеларе и моли да бъде
потвърдено решението в останалата му част като законосъобразно и правилно.
Претендира разноски за въззивното производство.
Третото лице-помагач на страната на ответника Застрахователно
еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД –
София не е взело становище по жалбите.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Съдът намира, че жалбите са подадени в срок против подлежащ на
обжалване съдебен акт от лица, имащи право на жалба, изпълнени са и
останалите законови изисквания по отношение на тях и същите като
ДОПУСТИМИ следва да бъдат разгледани по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от Р. И. П. чрез
процесуалния й представител адвокат Ю. С. против „Пампорово“ АД –
2
Чепеларе, Смолянска област обективно кумулативно съединени искове.
Ищцата твърди, че на 05.02.2024 г. посетила ски зона Пампорово, закупила
еднодневна лифт карта, но при първия си опит за качване на долната ски
станция С. получила силен удар в областта на таза от движещата се с
несъобразена скорост седалка на лифта, от който се строполила на земята,
секунди след падането двама от дежурните служители я вдигнали от земята и
грубо я хвърлили на следващата седалка на лифта, без да проверят
състоянието й и без да я попитат дали е добре, а съоръжението продължило да
се движи със същата несъобразена скорост. По време на изкачването със ски
лифта до връх С. П. изпитвала неописуеми болки в областта на таза, а при
пристигането й на горната станция служителите спрели лифта, за да я свалят
от него и повикали спасителен екип на Планинската спасителна служба, който
пристигнал и съставил протокол, в който било констатирано счуване отпред и
отляво на таза на ищцата, а след това спасителният екип я извозил до
Травматологичния център на Денонощна клиника „Медикус Алфа“, където
бил извършен медицински преглед и рентгеново изследване, като било
установено счупване на шийката на лявата бедрената кост. П. била превозена
до спешното отделение на МБАЛ „Света Анна“ - София АД, същия ден била
приета в Клиниката по ортопедия и травматология, а на 07.02.2024 г. й било
извършено оперативно лечение чрез ендопротезиране на тазобедрената става,
била направена остеотомия на шийката, отстранена главата на бедрената кост
и поставена ацетабулна компонента, бедрено стебло и керамична глава на
бедрената кост, а по препоръка на лекуващия лекар ищцата закупила две
помощни средства, за да й помогнат в придвижването. Ищцата твърди, че тези
увреждания са й причинени при извършване на правно-регламентирана
дейност от страна на служители на ответника, злополуката била вписана в
дневника на Планинската спасителна служба - Пампорово към БЧК, а на
05.03.2024 г. тя предявила претенция до ответното дружество за изплащане на
обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди, но не
получила такова. Ищцата твърди, че вредата е причинена при изпълнение на
възложената работа от лица, опериращи с лифта, които са били натоварени от
дружеството с работата по него, а противоправността се изразява в действия и
бездействия по осигуряване на безопасна експлоатация на въжената линия,
включително чрез извършване на необходимите действия от обслужващия
персонал за изпълнение на това регламентирано задължение и при
3
съобразяване със скоростта на движение на въжената линия, за да бъде
използвана тя безопасно при качване и слизане, както и за оказване помощ на
ползващите лифта при необходимост. Тези действия - пускането на въжената
линия да се движи с по-висока скорост, вероятно поради множеството туристи
в този период, непредприемането на действия от служителите по намаляване
на скоростта и указване на ползвателите на безопасния начин на качване върху
седалката и непрекъсването на движението на въжената линия при
настъпването на удара и падането на П., за да се уверят за нейното
здравословно състояние, както и пускането й без нейно съгласие и в
безпомощно състояние, с вече счупен таз, на лифта, на който се е возила 15
минути в крайна болка и шок, са нарушения на правилата за безопасна
експлоатация на пътническата висяща въжена линия. В исковата молба се
твърди също, че П. претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в
преживените болки и страдания от момента на удара в областта на таза по
време на изкачването с лифта до горната станция, при слизането си с моторна
шейна на Планинската спасителна служба, при транспортирането й до
спешното отделение на МБАЛ „Света Анна“ АД - София АД с моторно
превозно средство на семейството й, продължило повече от 3 часа, при
престоя и оперативното лечение в Клиниката по ортопедия и травматология и
последвалия дълъг и болезнен възстановителен период, който продължава и
до момента, в резултат на които е лишена от възможността да изпълнява
трудовите си задължения като охранител, начинът й на живот коренно е
променен, принудена е да стои в дома си и се нуждае постоянно от човек,
който да полага грижи за нея, не може да се обслужва сама и й е необходима
помощ в задоволяването на битови и хигиенни нужди, лишена е от социален
живот, изпитва неистов страх при мисълта за зима и сняг, физически
дискомфорт и неприятни усещания от посещенията в лечебни заведения и
наложената хирургическа намеса. Предвид гореизложеното и при
съобразяване с естеството и степента на увреждането, дълготрайната
имобилизация, значително дългия възстановителен процес, съпроводен с
продължителна физическа болка и психически стрес, ищцата моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати обезщетение за
претърпените от нея неимуществени щети от инцидента на 05.02.2024 г. в
размер на 30 000 лв., 1 734,90 лв. лихва за забавено плащане на тази сума за
периода от датата на увреждането до датата на депозирането на исковата
4
молба, обезщетение за имуществени вреди в размер на 4 571,80 лв., заплатени
от ищцата за лечение на травматологичното увреждане, 257,65 лв. лихва за
забавено плащане на тази сума за периода от понасянето на имуществените
вреди до датата на депозирането на исковата молба, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението.
Ответникът „Пампорово“ АД – Чепеларе, Смолянска област счита, че
исковете са неоснователни и недоказани и моли съда да ги отхвърли. Твърди,
че лифтът е проектиран и изпълнен да се движи с постоянна скорост, която за
удобство на туристите се забавя в зоните на качване и слизане, съоръжението
се експлоатира по всички стандарти за безопасност, така че пътниците имат
възможността да се качват и слизат напълно безопасно и без риск, а за него е
издадено безсрочно разрешение за употреба. Ищцата, практикуваща ски спорт
от години, е ползвала същия лифт и преди и е била напълно наясно как
функционира той, като твърденията за несъобразената скорост на лифта,
довела до инцидента, е нейно субективно възприятие, което няма общо с
действителността, а инцидента е бил предмет на разследване от комисия,
назначена със заповед на изпълнителния директор на дружеството, от което се
установило, че той е настъпил поради това, че ищцата по неизвестни причини
е спряла на неподходящо място и завъртайки се, захождащата седалка на
лифта леко я е докоснала и бутнала, жената загубила равновесие и
прикляквайки, легнала на земята на лявата си страна, служителите на
съоръжението са реагирали мигновено, незабавно са спрели движението на
лифта и й помогнали да се изправи, питали я как се чувства и дали има
някакъв проблем и след като тя ги уверила, че се чувства добре и ще
продължи заниманието си, те й помогнали да се настани на седалката,
затворили предпазната рамка и пуснали съоръжението, без тя или
придружителят й да заявят на служителите на дружеството за наличие на
някакъв проблем, нежелание да продължи качването си на лифтовото
съоръжение или необходимост от оказване на медицинска помощ, като едва на
горната станция след стъпване на земята, ищцата не могла да се задържи на
крака, служителите незабавно я извели извън зоната на съоръжението,
впоследствие пристигнала шейна на Планинската спасителна служба, която
отвела жената извън ски зоната, а тези констатации се потвърждавали и от
осъщественото видеонаблюдение на ски зоната и ски съоръженията. Счита, че
5
не е установено противоправно поведение на служители на ответното
дружество и причинна връзка между това поведение и настъпилата вреда, а тя
е в резултат на виновно поведение на самата ищца. Ако съдът приеме
предявения иск за заплащане на неимуществени вреди за основателен,
ответникът оспорва неговия размер като силно завишен. Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, която е проявила груба
небрежност в зоната за качване на лифта. Оспорва иска за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди поради недоказаност за извършването им.
Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ответника Застрахователно
еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД –
София оспорва причината за възникване на инцидента, както и че е проявено
противоправно поведение от служители на ответника след вдигането на
ищцата и поставянето и на лифт седалката, а претендираният размер на
обезщетението за неимуществени вреди е завишен. Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата.
С обжалваното решение е осъдено „Пампорово“ АД – Чепеларе,
Смолянска област да заплати на Р. И. П. обезщетение за причинени
имуществени и неимуществени вреди в общ размер на 22 285,90 лв.,
включващо обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 285,90 лв. и
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., които се дължат
за причинени вреди на ищцата при възникнала злополука на 05.02.2024 г. на
територията на ски зона Пампорово, ПВЛ-2 , при която й е причинено
травматично увреждане „Фрактура коли феморис синистнри“, както и законна
лихва в размер на 1 297,10 лв. върху присъденото обезщетение от 22 285,90
лв. за периода 05.02.2024 г. - 05.07.2024 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 05.07.2024 г. до окончателното й изплащане, като
искът е отхвърлен за разликата над уважения до претендирания общ размер на
обезщетението от 34 571,80 лв., както и е отхвърлен искът за заплащане на
законна лихва върху присъденото обезщетение за разликата над уважения
размер от 1 297,10 лв. до претендирания размер от 1 992,55 лв., „Пампорово“
АД - Чепеларе е осъдено да заплати на Р. И. П. разноски в размер на 1 257 лв.,
а Р. И. П. е осъдена да заплати на „Памзпорово“ АД - Чепеларе разноски в
размер на 1 584 лв.
6
Решението е обжалвано от ищцата в отхвърлителната част, а от
ответника – в осъдителната част, поради което то е предмет на въззивното
производство в своята цялост.
При служебната проверка на решението по реда на чл. 269 от ГПК не се
установиха пороци, обуславящи неговата нищожност.
По отношение на допустимостта на решението:
В исковата молба се твърди, че на 05.02.2024 г. Р. И. П. закупила дневна
ски карта за ползване на всички ски зони в курортен комплекс Пампорово, в
т.ч. процесната пътническа въжена линия, като инцидентът станал при
качване на същата поради несъобразена скорост на съоръжението след
използване на закупената ски карта.
Следователно П. твърди, че между страните по делото е сключен
договор за превоз по лифтово съоръжение, по силата на който „Пампорово“
АД се задължило срещу възнаграждение да превози до определено място
ищцата и нейния ръчен багаж, като й осигури подходящи удобства и
сигурност /чл. 369 от ТЗ/, а насрещното задължение на П. е да заплати
определеното възнаграждение и да спазва установените правила за
безопасност.
Това от своя страна води до извод, че се претендира договорна
отговорност от ответника поради неизпълнение на задължението му да
осигури безопасно и сигурно пътуване на ищцата.
Вместо това обаче окръжният съд се е произнесъл по исковете за
присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди,
квалифицирайки ги по реда на чл. 49 от ЗЗД, т.е. при носене на деликтна
отговорност от ответника, като освен даването на неправилна правна
квалификация на същите, той ги е разглеждал по този начин и по същество,
обсъждайки наличие на елементите от фактическия състав на тази
отговорност.
Доколкото първоинстанционният съд се е произнесъл по искове, с
който не е бил сезиран, той е постановил едно изцяло недопустимо решение, а
въззивната инстанция, дори без да има направено възражение от страните в
тази насока, следва да го обезсили, тъй като тя е длъжна служебно да следи за
валидността и допустимостта на решението на първата инстанция.
7
Предвид гореизложените мотиви съдът намира, че следва да обезсили
обжалваното решение и да върне делото на Окръжен съд – Смолян за
произнасяне от друг състав по предявените искове, като в решението си
окръжният съд ще разпредели всички направени по делото разноски, в т.ч. за
въззивното производство, според изхода на спора.
Ето защо съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 49/21.02.2025 г., постановено по гр.д. №
292/2024 г. по описа на Окръжен съд – Смолян.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Смолян за произнасяне от друг
състав по предявените от Р. И. П. против „Пампорово“ АД – Чепеларе,
Смолянска област обективно съединени искове.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8