№ 7198
гр. С., 19.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:К. Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от К. Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело №
20231110155601 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация С.” ЕАД, чрез И., срещу К.
Х. К., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца следните суми: 1131,42 лв. - главница, представляваща стойност на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва от 10.10.2023 г. до изплащане на вземането; 185,12 лв. - мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 20.09.2023 г.;
36,08 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 10.10.2023 г. до изплащане на
вземането; 8,56 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
от 16.10.2020 г. до 20.09.2023 г.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответника, договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на
този договор е доставил за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. на ответника топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., общ. К.С., ж.к. „К.Р.“, ул. „З.К.“ № 26,
вх. А, ет. 3, ап. 8, която не била заплатена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, поради което изпаднал в забава. Ето защо моли съда да уважи предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който е
посочил, че признава предявените искове и моли съда да постанови решение съобразно
признанието, както и да не се допускат експертизи.
В проведеното на 04.04.2024 г. ищецът „Топлофикация С.“ ЕАД, чрез юрк. К., е
признал, че задължението е било заплатено, като е помолил съда да се произнесе с краен
съдебен акт, с който да присъди направените разноски по делото.
Третото лице – помагач „Директ” ЕООД на страната на ищеца не е взело становище по
1
спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно по делото наличието на облигационно отношение между ищеца и
ответника с източник договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата
на който до процесния топлоснабден имот е доставено твърдяното от ищеца количество
топлинна енергия за исковия период, което възлиза на посочената в исковата молба
стойност.
Безспорно е и обстоятелството, че в хода на производството претендираните от ищеца
суми са били изцяло заплатени, поради което с определение от 04.04.2024г. в проведеното
открито съдебно заседание, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, съдът е отделил за
безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните обстоятелството,
че с извършените от ответника плащания в общ размер на 1436,29 лв. са погасени изцяло
вземанията на ищеца, предмет на настоящото производство, а именно: 1131,42 лв. -
главница, представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 1.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 10.10.2023 г. до
изплащане на вземането; 185,12 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия
за периода от 15.09.2021 г. до 20.09.2023 г.; 36,08 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законна лихва от 10.10.2023 г. до изплащане на вземането; 8,56 лв. - мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 16.10.2020 г. до 20.09.2023 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът взема предвид и фактите,
настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Предвид
изложеното следва да се приеме, че с извършеното в хода на процеса плащане на
процесните суми се погасява съдебно предявеното вземане, поради което исковете следва да
бъдат отхвърлени като погасени чрез плащане.
По отношение на разноските:
Ответникът носи отговорност за разноските, като аргументите за това са следните:
По общо правило, установено в разпоредбата на чл. 78 ГПК, разноските се дължат от
страната, която с поведението си е причинила възникването на съдебния спор.
Задължението за заплащане на направените по делото разноски е задължение за заплащане
на понесените от съответната страна вреди и то почива на вината на противната страна. В
потвърждение на това правило е и нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, която разпорежда, че ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца.
В случаите на парични задължения се счита, че длъжникът с поведението си е станал
причина за завеждане на делото, щом не е изплатил дължимата сума. Само ако неплащането
на същата е станало не по негова вина, може да се приеме, че той не е станал причина с
поведението си за завеждане на делото. В разглеждания случай, безспорно е, че към
момента на предявяване на исковете ответникът е имал задължения към ищцовото
дружество. Именно бездействието на ответника е породило правен интерес у ищеца да
предяви исковете и да потърси вземанията си по предвидения в закона ред. Ответникът е
заплатил изцяло в хода на процеса претендираните главници и лихви, които още преди
образуване на производството са били дължими. Следователно с поведението си ответникът
е предизвикал образуването на делото и въпреки извършеното от него плащане ищецът не е
отговорен за отхвърлянето на исковете, защото поначало претенциите му са основателни (в
този смисъл Решение № 7432 от 06.11.2013 г. по в.гр. д. № 17471/2011 г. по описа на СГС и
др.).
2
Тъй като плащанията са били извършени след подаване на исковата молба, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени своевременно поисканите
разноски, както следва: 200 лв. – за държавна такса; 5 лв. – държавна такса за съдебно
удостоверение, като претендира и юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство, което съдът определя в минимален размер от 100 лв., т.е. общо разноските за
исковото производство възлизат в размер на 305 лв.
При тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК ********, гр. С., ул. „Я.”
№ 23Б, срещу К. Х. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., бул. „И.Е.Г.“ № 9, ет. 1, ап. 2,
искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на К. Х. К. да заплати на „Топлофикация С.” ЕАД следните суми: 1131,42 лв. -
главница, представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 1.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., общ. К.С.,
ж.к. „К.Р.“, ул. „З.К.“ № 26, вх. А, ет. 3, ап. 8, ведно със законна лихва от 10.10.2023 г. до
изплащане на вземането; 185,12 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2021 г. до 20.09.2023 г.; 36,08 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва от 10.10.2023 г. до изплащане на вземането; 8,56 лв. - мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.10.2020 г. до 20.09.2023 г.,
като погасени чрез извършено в хода на процеса плащане.
ОСЪЖДА К. Х. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., бул. „И.Е.Г.“ № 9, ет. 1, ап. 2, да
заплати на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК ********, гр. С., ул. „Я.” № 23Б, на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 305 лв. – разноски за производството пред СРС.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
„Директ” ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3