№ 15163
гр. София, 31.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20251110118393 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Т. Д. Д., с която срещу
ответника „Е.М. ЕООД е предявен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумите, произтичащи от договор за
потребителски кредит, сключен с „Б. Д. ЕАД, за които е издаден изпълнителен лист от
15.02.2013 г. по ч. гр. д. № 4337/2012 г. по описа на Районен съд – П..
От служебно изисканата справка от Национална база данни „Население“ се
установява, че настоящият адрес на ищеца е в гр. Д.Д., област П..
Съгласно разпоредбата на чл. 113 ГПК (в сила от 07.08.2018 г.) исковете на и срещу
потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на
потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. В разглеждания случай се касае
за предявен иск по чл. 439 ГПК за установяване недължимостта на суми по договор за
кредит, сключен между ищеца и праводателя на ответника „Б. Д. ЕАД (видно от
уведомление за извършено прехвърляне на вземания се касае за договор за кредит от
16.07.2008 г.). Предвид това е несъмнено, че по договора за потребителски кредит ищецът
има качеството потребител на основание § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/, като потребителският характер на настоящото дело се запазва
независимо, че искът е предявен като такъв по чл. 439 ГПК и след като вземанията по този
договор са били предмет на договори за цесия.
Предметът на делото произтича от сделка с потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР
на ЗЗП, следователно спорът е потребителски, поради което и приложение следва да
намерят специалните съдопроизводствени правила по потребителските спорове, в това
число и уредената местна подсъдност по чл. 113 ГПК. Аргументи в този смисъл се съдържат
в определение № 18/16.01.2020 г. по ч. гр. д. № 2502/2019 г. на ВКС, ІІ т. о., определение №
2481/21.08.2023 г. по ч. гр. д. № 2819/2023 г. на ВКС, III г. о. и цитираната в същото съдебна
практика. Ето защо при съобразяване на данните от изисканата по реда на Наредба №
14/2009 г. справка съдът намира, че делото не е подсъдно на Софийски районен съд.
С оглед разпоредбата на чл. 119, ал. 3 ГПК (нова – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от
07.08.2018 г.), вр. чл. 113 ГПК настоящият съдебен състав следва да прекрати
производството по делото и да го изпрати на компетентния да го разгледа съд – Районен съд
– П., който е компетентен да се произнесе и по молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК, и по молбата по
чл. 389 ГПК.
Така мотивиран, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 18393/2025 г. по описа на
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 48 състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – П..
Определението може да бъде обжалвано от ищеца с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2