№ 31361
гр. София, 07.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:****** *. ********* *****
като разгледа докладваното от ****** *. ********* ***** Гражданско дело
№ 20231110123799 по описа за 2023 година
С определение № 1187 от 07.04.2023 г., постановено по т.д.№597/2023г. Софийски
градски съд е допуснал обезпечение на предявените от „************ *********
********** **** *** срещу „** ** **** *** и ********** *** осъдителни искове чрез
налагане на обезпечителна мярки „запор“ върху вземанията на всеки от двамата ответници
след внасяне на гаранция.
С влязло в законна сила определение №1188 от 07.04.2023г. като е приел, че по
аргумент от цената на предявените искове спорът е родово подсъден на районния съд,
Софийски градски съд е прекратил делото пред себе си и го е изпратил по компетентност.
С влязло в законна сила определение № 25193 от 18.07.2023г. производството по
делото е прекратено на основание чл. 232 ГПК в частта по предявените срещу „*********
*** осъдителни искове.
С придружително писмо от 05.09.2023. от СГС по делото е изпратена за произнасяне
молба с вх. № 80108 от 01.09.2023г. от „*********** *********** *********** **** *** в
която е обективирано искане за отмяна на допуснатото обезпечение в частта срещу
ответника „********* ***, което се мотивира с твърдение за постигнато извънсъдебно
споразумение за доброволно уреждане на отношенията между страните.
Компетентен да се произнесе по молба за отмяна на обезпечението е съдът, който
първоначално е бил сезиран с искане по чл. 389 ГПК или чл. 390 ГПК. В този смисъл е и
трайната съдебна практика, в т.ч. обективирана в определение № 591/02.11.2009 г. по ч. т. д.
№ 450/2009 г. на I ТО, определение № 59/2013 г. по ч. гр. д. № 1034/2013 г. на II ГО,
определение № 463/01.07.2013 г. по ч. т. д. № 1153/2013 г. на II ТО, определение № 678/2013
г. по ч. т. д. № 3409/2013 г. на II ТО, определение № 444/2013 г. по ч. гр. д. № 5268/2013 г.
на I ГО, определение № 153/2014 г. по ч. т. д. № 330/2014 г. на II ТО, определение №
616/2017 г. по ч. т. д. № 2811/2017 г. на I ТО, определение № 336/2017 г. по ч. т. д. №
338/2017 г. на I ТО, които изцяло се споделят от настоящия състав. Без правно значение се
явява фактът по чия сметка е внесена паричната сума на гаранцията, доколкото
1
разпоредбата на чл. 82 ГПК гласи, че внесените суми за разноски и гаранции в пари и
ценности се внасят в приход на държавния бюджет, ако не бъдат поискани в срок от една
година от датата, на която са станали изискуеми, а чл. 361 от Закона за съдебната власт
предвижда, че бюджетът на съдебната власт е самостоятелен и представлява част от
държавния бюджет, т. е. бюджетът на съдебната власт е единен и част от държавния.
В случая компетентен да се произнесе по искането за допускане на обезпечение е
именно районният съд, като както е посочено и в определението на СГС обезпечението е
допуснато от горестоящия съд по аргумент от чл. 270, ал. 4 ГПК предвид обжалваемостта на
определението по чл. 118, ал. 2 ГПК и поради необходимостта от бързина в обезпечителното
производство. След стабилизиране на определението за прекратяване на делото пред СГС
поради родовата му подсъдност на районния съд се изчерпва и процесуалната възможност
на първия да се произнася като съд по обезпечението.
По аргумент от противното от чл. 402, ал. 1 ГПК съдът намира, че препис от молбата не
следва да се връчва на другата страна.
Налице е основание за отмяна на обезпечението, доколкото от признанията на молителя
следва извод, че причината, поради която същото е допуснато, вече не съществува.
Ето защо съдът счита молбата за основателна. На основание чл. 402, ал. 3 ГПК
вдигането на запора става въз основа на влязлото в сила определение на съда, поради което
издадената обезпечителна заповед не полежи на обезсилване.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ обезпечението, допуснато с определение № 1187 от 07.04.2023 г.,
постановено по т. д. №597/2023г. по описа на СГС, IV-A състав, В ЧАСТТА по предявените
от „********** ******* ********** **** *** с ЕИК ********** срещу „********* *** с
ЕИК ********* осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 233, ал. 1 и ал.
2 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумата от общо 14 719,53 лв., представляваща сбор от
дължимите за периода от 08.10.2022г. до 31.01.2023г. по договор за наем * **/07.10.2022г. и
договор за наем № * - **/07.10.2022. наемна цена, консумативни разноски и неустойка за
забава чрез налагане на обезпечителна мярка „запор“ върху вземанията на „********* ***
с ЕИК ********* от посочените в обезпечението търговски банки и клонове до размера на
обезпеченото вземане.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2