РЕШЕНИЕ
№ 113
гр. София, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20241110205566 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на "МУСАЛА АМ" ЕООД срещу електронен
фиш № **********, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал.
3б ЗДвП на "МУСАЛА АМ" ЕООД, ЕИК ********* е наложена имуществена
санкция в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева за нарушение на чл.
102, ал. 2 ЗДвП.
Недоволно от така издадения електронен фиш е останало
санкционираното юридическо лице, което в подадена жалба релевира доводи
за отмяната му. В жалбата се излагат подробни съображения в насока
незаконосъобразност на оспорения електронен фиш поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение
на материалния закон. Иска се отмяна на обжалвания електронен фиш и
присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество,
жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. От
страна на жалбоподателя са депозирани писмени бележки, съдържащи
съображения по същество.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от
юрисконсулт Д с представено по делото пълномощно, който моли оспореният
електронен фиш да бъде потвърден и в полза на въззиваемата страна да бъдат
присъдени разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
1
Жалбоподател е "МУСАЛА АМ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в гр. София, р-н „Средец“, ул. „Тича“ № 2, ет. 1, ап. 2
със законен представител Л А М. Дружеството било собственик на пътно
превозно средство – влекач модел/марка "ВОЛВО ФХ 500 4X2", с рег. № ,
категория N3, клас ЕВРО 5, с 2 оси, с технически допустима максимална маса
18000, в състав с ремарке с общ брой оси 5.
На 16.07.2021 г. около 15:28ч. в община Столична по път А-6 км 50+427,
с посока нарастващ километър, пътен участък, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, от устройство, елемент от електронната система за събиране на
пътни такси, било засечено движението на автомобил модел/марка ""ВОЛВО
ФХ 500 4X2", с рег. № . клас ЕВРО 5, с 2 оси, с технически допустима
максимална маса 18000, в състав с ремарке с общ брой оси 5, за който нямало
данни за заплатена тол такса.
Издаден е електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси
по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, с който на основание чл.
187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП на "МУСАЛА АМ" ЕООД е наложена
имуществена санкция в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева за
нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приобщените на основание чл. 283 НПК доказателства и доказателствени
средства: справка от информационната система за установени нарушения;
становище от отдел "Управление на информационна система и
инфраструктура"; два броя фото изображения; справка за собственост на
МПС; известие за доставяне.
Предвид липсата на противоречие между доказателствата не се налага
обстоен доказателствен анализ.
При така установената фактическа обстановка съдът от правна
страна намира следното:
Жалбата е допустима като подадена в законовия срок, от лице с активна
процесуална легитимация, а разгледана по същество същата е основателна.
На първо място следва да бъде изтъкнато, че към датата на нарушението
(16.07.2021 г.) не е била предвидена законодателна възможност за издаване на
електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, а единствено за
такива по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, поради което оспореният електронен фиш
следва да бъде отменен като незаконосъобразен. Горният извод се извежда от
смисловото тълкуване на разпоредбата на чл. 189е, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, от която
по категоричен начин се установява, че за нарушения като процесното се
съставя акт за установяване на административно нарушение от длъжностните
лица на службите за контрол. Потвърждение на горното се открива и в
разпоредбата на чл. 189ж ЗДвП, в която е предвиден ред за издаване, както и
реквизити на електронните фишове, но изрично е посочено, че същите са
относими за изчерпателно посочени нарушения, част от които не е това по чл.
2
179, ал. 3б ЗДвП. Доколкото разпоредбите касаят процедура за ангажиране на
административнонаказателна отговорност, то е недопустимо да се прилага
разширително тълкуване или по аналогия да се извежда от разпоредбата на чл.
167а ЗДвП обратен на горния извод (в този смисъл и Решение № 6782 от
30.05.2024 г. на АдмС - София по адм. д. № 1427/2024 г., Решение № 6780 от
30.05.2024 г. на АдмС - София по адм. д. № 1507/2024 г., Решение № 6402 от
27.05.2024 г. на АдмС - София по адм. д. № 3190/2024 г.).
Поради това и оспореният електронен фиш следва да бъде отменен
изцяло, но с оглед обема на съдебен контрол, който дължи настоящата
съдебна инстанция, то следва да бъде разгледан спорът по същество.
Съгласно чл. 187а, ал. 1 ЗДвП при установяване на нарушения по чл. 179,
ал. 3 - 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство
е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за
регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател - от ползвателя,
освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от
трето лице. Съгласно ал. 2, т. 3 ако собственикът на пътното превозно
средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане
движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията
по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция, както
следва: 3. по чл. 179, ал. 3б - в размер 2500 лв.
Безспорно бе доказано, че на 16.07.2021 г. около 15:28ч. в община
Столична по път А-6 км 50+427, с посока нарастващ километър, пътен
участък, включен в обхвата на платената пътна мрежа, от устройство, елемент
от електронната система за събиране на пътни такси е било засечено
движението на автомобил модел/марка "ВОЛВО ФХ 500 4X2", с рег. № клас
ЕВРО 5, с 2 оси, с технически допустима максимална маса 18000, в състав с
ремарке с общ брой оси 5, за който нямало данни за заплатена тол такса, с
което, в качеството си на вписан собственик на МПС, дружеството-
жалбоподател "МУСАЛА АМ" ЕООД, ЕИК ********* е нарушило чл. 102, ал.
2 ЗДвП. За нарушения на чл. 102, ал. 2 ЗДвП е предвидено налагането на
имуществена санкция на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б
ЗДвП.
Условията и редът за изграждане и функциониране на смесената система
за таксуване се определят с наредба на Министерския съвет в съответствие с
изискванията на Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 17 юни 1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни
автомобили за използване на определени инфраструктури, наричана
"Директива 1999/62/ЕО". Съгласно чл. 9а от посочената Директива
"Държавите членки установяват съответен контрол и определят система от
наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по
настоящата директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да
гарантират прилагането на санкциите. Санкциите трябва да бъдат ефективни,
съразмерни и възпиращи", но и съобразени с общите принципи на съюзното
право. Размерът на санкциите следва да бъде съответен на нарушението и да
бъде пропорционален на преследваната цел, а при избор между няколко
подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко ограничителната
3
(решение от 19 октомври 2016, EL-EM-2001, C-501/14, EU: C: 2016: 777, т. 39
и цитираната съдебна практика). От това следва, че принципът на
пропорционалност изисква, от една страна, наложеното наказание да
съответства на тежестта на нарушението, и от друга страна, при определянето
на наказанието и на размера на имуществената санкция да се отчитат
конкретните обстоятелства по случая (решение от 4 октомври 2018 г., Dooel
Uvoz-Izvoz Skopje Link Logistic N&N, С-384/17, ECLI: EU: C: 2018: 810, т. 45).
В конкретния случай е налице предварително определен размер на
имуществена санкция, който не подлежи на индивидуализиране спрямо всеки
конкретен случай, съобразно неговите особености, изминато разстояние,
дължима такса или други обстоятелства от техническо естество. Наред с това
независимо от налагането на имуществена санкция, в някои случаи в размер,
значително надхвърлящ дължимите от водачите на превозни средства такси, е
предвидено, че санкционираният правен субект дължи и заплащането на
съответна такса по чл. 10б, ал. 5 от Закон за пътищата.
Налагането на санкции с фиксиран размер за всяко нарушение, без
възможност да бъде преценявана тежестта на самото нарушение е в разрез с
принципа на пропорционалност. В Решение от 22 март 2017 г., по съединени
дела Euro-Team Kft. C-497/15, Spirál-Gép Kft. C-498/15, ECLI: EU: 2017: 229, т.
50 от цитираната практика изрично е изведено, че: "..... член 9а от Директива
1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване
за пропорционалност не допуска система от наказания като разглежданата в
главното производство национална правна уредба, която предвижда
налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно
задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им. "
Националната юрисдикция е длъжна да приложи правото на Съюза в
неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните
субекти, като при необходимост остави без приложение всяка разпоредба,
която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до
несъответстващ на правото на Съюза резултат (решение от 13 юли 2016 г.,
Pöpperl, C-187/15, EU: C: 2016: 550, т. 45 цитираната съдебна практика).
Воден от изложените принципни постановки съдът намира, че
санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3б ЗДвП противоречи на принципа на
пропорционалност, доколкото не позволява да се вземат предвид конкретни
обстоятелства за всеки отделен случай, а размерът на санкцията надхвърля
значително дължимите пътни такси, което от своя страна се явява
допълнително основание за отмяна на оспорения електронен фиш.
При този изход на делото право на разноски има жалбоподателят.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН в производствата пред
районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на
АПК. Чл. 143, ал. 1 АПК предвижда, че когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. Жалбоподателят е направил
своевременно искане за присъждане на разноски, като видно от жалбата,
същата е изготвена от упълномощен адвокат. По делото е представен договор
за правна защита и съдействие, от който е видно, че за оказаната му правна
помощ дружеството-жалбоподател е заплатило в брой сумата от 650 лева на
4
адв. Й. Л., поради което така направеното искане за присъждане на разноски
се явява основателно и посочената сума следва да бъде присъдена в полза на
жалбоподателя и възложена в тежест на въззиваемата страна.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш № ********** за налагане на имуществена
санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закон за пътищата, с който на основание чл.
187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП на "МУСАЛА АМ" ЕООД, ЕИК
********* е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 (две хиляди и
петстотин) лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" да заплати на "МУСАЛА
АМ" ЕООД, ЕИК ********* сумата от 650 (шестстотин и петдесет) лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по съдебното
производство
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд София град на основанията, предвидени в НПК, и по реда на Глава
Дванадесета от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5