Р Е Ш Е Н И Е
№ 807 04.05.2018 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски
районен съд петнадесети граждански състав
На четиринадесети
март две
хиляди и осемнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Светлана
Рачева-Янева
При
секретар: Илияна Гальова
Като изслуша
докладваното от съдия Светлана Рачева-Янева гражданско дело № 8801/ 2017 г. по
описа на БРС и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е исково по молбата на
‘Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.Бургас и
адрес на управление кв.’Победа”, ул.’Ген.Владимир Вазов” № 3, представлявано от
Ганчо Тенев против М.Г.М., ЕГН: **********, адрес: ***, с която се претендира решение за установяване, че ответникът
дължи на ищеца сума в размер на 973.22 лв. – сбор от неплатени
задължения за доставена, отведена и пречистена вода за абонатен № 960800, за
периода от 22.09.2011 год. до 17.08.2017 год., ведно с мораторна лихва в размер
на 131.13 лв., начислена за периода
от 26.04.2015 год. до 03.10.2017 год., законната
лихва върху главницата, от подаване на заявлението – 12.10.2017 год. до
окончателното изплащане на вземането, както и 75 лв. – деловодни разноски, в т.ч. 25 лв. – държавна такса и 50
лв. – юрисконсултско възнаграждение. Ищецът твърди, че ответникът е ползвател на
водоснабдителни услуги като имащ качеството потребител на ищцовото дружество,
което не е оспорвано от него. Излага се, че за имот с абонатен номер 960800 са
ползвани услуги, които не са заплатени от него, с оглед на което ищцовото
дружество се е снабдило със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 4560/
16.10.2017г. по ч.гр.д. № 7679/ 2017г.
по описа на БРС, оспорена от ответника на едно основание – изтекла в полза на
длъжника давност. С оглед указанията на заповедния съд е заявен настоящия иск и
се претендира установително решение с ангажиране на доказателства. Претендират се
разноските и в исковото, и в заповедното такова, от които 75 лева за заповедното и 75 за исковото.
В законоустановения срок за отговор от ответника
е постъпил такъв като с него не се оспорва качеството му на потребител на
услугите на ВиК, не се спори по това, че не са платени претендираните от ищеца
суми, но се излага, че за периода от 22.09.2011г. до 22.09.2014г. вкл. сумите
са погасени по давност. Оспорват се част от приложените фактури като се твърди,
че са издадени за консумирана вода в по-ранен период и не са верни отчетите по
тях. При тези твърдения се ангажират доказателства и се претендира решение в
този смисъл.
Предявеният иск е с правно
основание по чл.422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1, и чл. 86 от ЗЗД.
Бургаският районен съд като взе
предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните
по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното ч.гр.дело № 7679/
2017г. се установява, че ответникът е бил осъден да плати на ищеца сумите по
исковата молба в качеството му на потребител за ВиК услуги за абонатен номер
960800 за имот, находящ се в гр.Бургас.
Страните
нямат спор по следните факти – че ответникът е потребител на ВиК услуги за
абонатен номер при ищеца № 960800. Не се спори, че са издадени фактури в
периода от 25.03.2015г. до 25.08.2017г. за останали неплатени задължения на
стойност от 973.22 лева, които са за потребени ВиК услуги за доставена,
отведена и пречистена вода за
периода от 22.09.2011г. до 17.08.2017г. Ищецът е представил четири броя карнети
за процесния абонатен номер, от които е видно, че адресът е посещаван,
извършвани са отчети с мобилно устройство и въз основа на тях са издадени
осемнадесет броя фактури на обща стойност 1 504.43 лева. От фактурите обаче не
се установява периодът, за който са издадени и съответно за какви стойности. Основанието
и размерът на вземанията си водоснабдителното дружество не доказва и чрез
приложените карнети. Съдът е указал тежестта на ищца да установи вземането си
на соченото основание, но доказателства във врзъзка с разпределената тежест не
са събрани. При така анагжираните от ищеца доказателства и въпреки позоваването
на ответника само на възражение за давност в негова полза, съдът намира, че
заявените искове като недоказани следва да бъдат отхвърлени. Не се установи от
ищцовата страна нито периодът на задълженията за абоната, нито техният размер,
което обуславя невъзможност за настоящия състав да приложи дори и института на
погасителната давност по чл. 110 и следващите от ЗЗД, наведен като бранително
за ответника възражение.
При тези мотиви на съда искът
следва да бъде отхвърлен.
Ответникът няма претенции за
разноски по делото.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 235 от ГПК във връзка с чл. 239, ал. 2 от ГПК, Бургаският районен
съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал. 1 и чл.86 от ЗЗД искът на ‘Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.Бургас и адрес на управление
кв.’Победа”, ул.’Ген.Владимир Вазов” № 3, представлявано от Ганчо Тенев
предявен против М.Г.М.,
ЕГН: **********, адрес: *** за установяване на вземане в
полза на ищеца в размер
на 973.22
лева – като сбор от неплатени задължения за доставена,
отведена и пречистена вода за абонатен № 960800 за периода от 22.09.2011 год.
до 17.08.2017 год., ведно с мораторна лихва в размер на 131.13 лева, начислена за периода от 26.04.2015 год. до 03.10.2017
год., законната лихва върху
главницата, от сезиране на съда – 12.10.2017 год. до окончателното изплащане на
вземането, които суми
са предмет на оспорена заповед по чл.410 от ГПК № 4560/ 16.10.2017г. по ч.гр.д.
№ 7679/ 2017г. по описа на БРС.
Решението
е обжалваемо по въззивен пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на съобщението за настоящото на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
/
Светлана Рачева-Янева /
Вярно с оригинала:
И.Г.