Решение по дело №5522/2019 на Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………..                                   18.05.2020г.                           Гр. Стара Загора

 

В  ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                           ІІ ГРАЖДАНСКИ състав

На 10 март                                                                                    2020година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                          Председател: АЛЕКСАНДЪР Г.                                                       

 

Секретар: Росица Димитрова

Прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ   Г Е О Р Г И Е В

гр. дело № 5522 по описа за 2019 година.

 

         Производството е образувано по предявен иск за определяне на издръжка на пълнолетно лице, започнало редовно обучение във висше учебно заведение и намира правно основание в чл.144 от СК.

Постъпила е молба от Д.Й.Г. против И.Ж.Д., с претенция за определяне размера на издръжка на пълнолетното дете, започнало обучение във висше учебно заведение–в размер на 200лева месечно, считано от момента на завеждане на исковата молба в съда. Претендира и направени по делото разноски.

Ответницата излага подробни съображения в писмен отговор в срока по чл.131 ГПК. Заявява, че няма възможност да заплаща търсената издръжка, тъй като заплаща издръжка на другото си, ненавършило пълнолетие дете – Ренета.

 

Делото е образувано по искова молба от ищеца Д.Й.Г. в която твърди, че ответницата И.Ж.Д. по делото му е майка. С Решение №967/01.10.2014г., постановено по гр.д.№3460/2014г. по описа на Районен съд Стара Загора, брака между родителите му бил прекратен, като родителските права по отношение на ищеца и сестра му, били предоставени на техния баща. От развода на родителите му ищецът и сестра му са живели при баща си и той се е грижел за тях и ги издържал, като майката заплащала месечна издръжка, определена от съда. През тази година ищецът завършил средното си образование и кандидатствал във висше учебно заведение и бил приет студент редовно обучение в Технически университет - Габрово, факултет - Електротехника и електроника. Кандидатстудентските изпити изисквали една дългосрочна предварителна подготовка, която била свързана с много средства. За всичко се е грижел неговия баща, който е плащал за уроци, курсове, изпити и който е платил и първия семестър на обучението му, за да можел да се запише във висшето училище. Към настоящия момент бащата на ищеца заплащал всички разходи по обучението му - такса общежитие, средства за издръжката, семестриални такси. Ответницата спряла да плаща ежемесечната издръжка за сина си след завършването на средното му образование. Бащата на ищеца работел към момента се грижел и издържа на сестра му, и поемал изцяло издръжката му. Доколкото му било известно, майка му работела, и предвид факта, че до преди няколко месеца била плащала месечна издръжка и за него, то за нея нямало да е  проблем да продължала да дава средства за сина си докато учи редовно обучение във висше учебно заведение. Надявал се, че майка ми ще му помага, за да продължи образованието си във висше учебно заведение, но явно тя не се интересувала от неговите успехи и бъдеще и по никакъв начин доброволно не желаела да му помага финансово да продължал образованието си, въпреки, че имала материална възможност. За да можел да покрива разходите си по обучение в гр.Габрово са му били необходими минимално 400лева месечно, в които не се включвали разходи за дрехи, обувки, отдих и др. разходи, а само такива, нужни за ежедневната му прехрана и жилищни нужди и такси за образованието му. Тъй като доверителя ми учи редовна форма на обучение, графика на учебните му занятия не му дава възможност да реализира доходи от трудова дейност, с които да се издържа. Отделно от това, същия не притежава имущество от което може да реализира доходи. Единствената възможност да се издържа за периода на обучението си е издръжка от родителите му. Доколкото е известно на ищеца, майка му няма други деца, освен сестра му, които да издържа и доходите й са достатъчни, за да може да поема и неговата издръжка докато учи. Считам, че е справедливо двамата родители да поемат по равно месечната му издръжка, а именно по 200лева, като доверителя ми получава доброволно такава от своя баща. Предвид всичко посочено по-горе за ищецът възникнал правен интерес от завеждане на настоящото дело, моли да бъдат призовани на съд, да бъде постановено решение, с което да бъде осъдена И.Ж.Д. с ЕГН:**********, с адрес: *** да заплаща ежемесечна издръжка на навършилото пълнолетие дете Д.Й.Г. с ЕГН:**********, с адрес: *** в размер на 200лева/двеста лева/, считано от датата на подаване на настоящата молба до настъпване на законно основание за изменянето или прекратяването й, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. Банковата сметка, по която може да бъде изплащана издръжката на ищеца е следната: IBAN: ***, ЕКСПРЕСБАНК АД, Титуляр: Д.Й.Г.. Моля да присъдите на ищеца и Направените по делото разноски.

На основание чл.131 по делото е представен писмен отговор от ответника И.Ж.Д. която заявява, че становището й било следното. ПО ОТНОШЕНИЕ НА ДОПУСТИМОСТТА И ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА: Относно подаденият иск по чл.144 СК е допустим, но не е основателен.Основанията й за това са следните:Ищецът бил неин син. Действително брака й с баща му бил прекратен с решение по гр.д. № 3460/2014 г. по описа на СтРС. По силата на същото решение тя заплащала 100 лв. за синът си - ищеца и за дъщеря си Ренета Георгиева била осъдена да заплащам ежемесечна издръжка в размер на 100 лв. През 2017 година по силата на решение по гр.д.№ 3088/2017г. издръжката била увеличена както следва - за ищеца- заплащала сумата от 170лева, а за дъщеря си - Ренета Георгиева - която понастоящем била на 15години заплащала сумата от 130лв. За дъщеря си – непълнолетна -15 годишна продължавала да плаща и сега сумата от 130 лв. всеки месец. От развода до сега децата били целенасочено и методично отдалечавани от контактите с нея. Били настройвани срещу нея и баща им се постарал да прекратял всякакви контакти с нея, включително и сменял телефонните им номера. Нямала достъп до тях. Била изключена тотално от живота им, от учението, от възпитанието им. И това поведение и отношение продължавало и до сега. В началото правила опити да вземала децата по предвидения ред - според съдебното решение. После баща им започнал да ги манипулира и да им говори против нея. Баща им търсел само пари от нея. Но нито веднъж не ги дал да ги види. Явно децата си създали съвсем друго мнение и друго отношение към нея. Не била уведомена нито за бала на сина й, нито за кандидатстване. Нито за учението за дъщерята. Нямало я нормалната комуникация и разговори. Баща им искал тотално да я изключел от живота им и успял. Дори децата сега вече пораснали можели да имат някакви контакти с нея, но тя нямала нито връзка с тях, нито лична, нито телефонна. Баща им постоянно я блокирал и сменял номерата им. Тя винаги редовно до сега си заплащам дължимата издръжка за двете деца, така както е присъдена. Отделно от тази издръжка, ако имали нормални контакти с нея можела и да им купува и други необходими неща. За тези години й се обадили само веднъж, когато разбрали, че се била върнала от чужбина. Виждането й с тях било два часа по магазините. Имало било периоди, в които не била имала и никакви доходи, но въпреки това продължила да плаща издръжката им. Наложило се дори да изтегли кредит, за да можела да плаща издръжката им, за да не бъдели лишавани. След развода се пренесла в жилището на родителите й - чисто празно. В годините трябвала да го направи в състояние годно за живеене с елементарни неща като уреди- печка, пералня, хладилник. Сега си позволила да си купи печка на изплащане, след като вече не дължала пари за синът си. Работела като продавач-консултант в магазин, получавала минималната работна заплата. Прилагала справка за доходи. Сега си позволила да изтегли малък кредит, за да можела да си закупи неща от първа необходимост и да си върнела заемите. Ако имало нормална комуникация между тях, може би щяла да избере задочна форма на обучение. Синът й би могъл да започнел някаква работа. Повечето деца сега работели и учели задочно според възможностите си и тези на родителите си. Тя сега заплащала минималната издръжка за дъщеря си. Тя имала още четири години докато завършела средно си образование. При редовното обучение във висше учебно заведение, се взема в предвид и възможностите им. Които възможности била доста ограничени към настоящия момент. Не можела да си позволи да заплащала исканата издръжка. Мислела, че след като сега търсел издръжка от нея, синът й можел предварително да се посъветвал най-малкото, го обсъдели. Дали ще имала възможностите, парите и да преценял всеки родител възможностите си и да вземели заедно решение. А не решенията да се вземели от баща и син и после да търсели средства за изпълнението й от нея. Отделно поради липсата на всякаква комуникация между тях, опасявала се, че тя даже не би могла да знаела, дали синът й продължава с обучението си, дали е прекъснал, и дали въобще е продължил да учи. Да не говорела, че синът й нямал нормално отношение към нея, нямал никакво даже. Баща му се постарал да ги раздалечи и успял. Брутната й заплата била 570лева месечно. С удръжките вземала около 460-480лева. Плащала 130лева издръжка на дъщеря си- Ренета Георгиева. Имала сключен договор за потребителски кредит за 7718.40лева за текущи нужди с месечна вноска по кредита 175лева. Реално след изплащане на издръжката и кредита й оставали около 200лева месечно за разходи и за да живеела с тях. Нямала тези средства, които искал ищецът. Нямала други доходи, нямала имущество от което да получавала доходи.Моля да й бъдат присъдени разноските.

 

        В съдебно заседание ищецът Д.Й.Г. не се явява, като поддържа исковата си молба чрез пълномощника си адв.Й., която моли за присъждане на направените разноски.

Ответницата И.Ж.Д., редовно призована, лично се явява, заедно с пълномощника си адв.П., като поддържа подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор, като взема становище, че оспорва иска като неоснователен – заявява, че няма възможност да заплаща търсената издръжка в посочения размер, като заявява, че общо за двете си деца може да плаща общо 200лева издръжка. Претендира направени по делото разноски.

       Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установено следното:

Видно от представеното удостоверение за раждане серия УС-0 № 431586 от 23.10.2000г., на Община Стара Загора, издадено въз основа на акт за раждане № 1758 от 23.10.2000г. ответницата е майка на ищеца Д.Й.Г., роден на ***г. и е навършил пълнолетие на 23.10.2018г. Видно от представените по делото уверения № 75556-16/09/2019г. и № 77335- 25.02.2020г. на Технически университет – Габрово за учебната 2019/2020г. се установява, че ищецът е записан като студент І-ви курс за четири годишно редовно обучение в специалност „Компютърни системи и технологии” – държавна поръчка във факултет Електротехника и електроника на Технически университет – Габрово.

Представени са квитанции за платената му семестриална такса – в размер на 280лева и за платен наем за месец септември 2019г. за студентско общежитие – 195,77лева, от които 130лева гаранция по договора. От декларацията за СИС на ищеца се установява, че същият няма имущество, няма доходи от трудови възнаграждения, от свободни професии и от наеми и хонорари. Ответницата има брутен месечен доход за последните 10 месеца от 570,08лева – видно от удостоверение изх.№ 14/11.12.2019г. на Емилин ЕООД, като по договор за потребителски кредит от 23.10.2018г. дължи ежемесечни вноски от по 175лева до 12.09.2023г. Според декларацията за СИС на ответницата същата няма други доходи, не притежава недвижими имоти и МПС, като дължи издръжка на другото си дете – непълнолетната Ренета Йорданова Георгиева, в размер на 130лева месечно – съгласно одобрената спогодба по гр.д.№ 3088/ 2017г. на Старозагорския районен съд. 

 

          За изясняване на обстоятелствата по делото са изслушани свидетели, като от показанията на Й.Д.Г./баща на ищеца и бивш съпруг на ответницата/ се установява, че Д. е студент в първи курс в Технически университет – Габрово, редовна форма на обучение, като свидетелят заплаща семестриалната такса и наема за общежитие, като освен това дава на ищеца и по 150лева на седмица за храна и други разходи. Майката давала издръжка на сина си в размер на 170леве месечно до завършване на средното му образование – до абитуриентския му бал през май 2019г. От показанията на свидетелката Мариета Ж. Косева /сестра на ответницата/ се установи, че контактите на ищеца с майка му – ответницата са ограничени, същата има само доходи от работата си в хранителен магазин, където получава около 550лева месечно, няма собствено жилище, живее при родителите си, които са пенсионери, но й помагат финансово. Съдът кредитира показанията на свидетелите, които са непосредствени, безпротиворечиви и обстоятелствени.   

 

          Съгласно разпоредбата на чл. 144 СК, родителите дължат издръжка на своите навършили пълнолетие деца, ако последните не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си, когато учат редовно и средни или висши учебни заведения за предвиденият срок на обучение, до навършване на 20-годишна възраст при обучение в средно и на 25-годишна възраст при обучение във висше учебно заведение. Издръжката следва да се присъди само ако не представлява извънредно затруднение за ответника. В случая ответницата има брутен месечен доход от 570 лева, от които има задължение за плащане на издръжка на непълнолетната си дъщеря от 130лева, месечна вноска по банков заем от 175лева и определянето на дори и минимална издръжка /по аналогия с разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК, съгласно който минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата/ ще представлява извънредно затруднение за ответницата. Тъй като задължението за заплащане на издръжка на навършило пълнолетие лице не е безусловно, то искът следва да бъде отхвърлен като неснователен – изцяло – до търсения размер от 200лева месечно.   

 

Следва ищецът да бъде осъден да заплати на ответницата направените от нея по делото разноски – в размер на 300лева адвокатско възнаграждение.

       

Поради гореизложените съображения, съдът 

 

 

                             Р    Е    Ш    И   :

 

 

ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за заплащане на ежемесечна издръжка за пълнолетното, незавършило висшето си образование дете Д.Й.Г. ЕГН **********,***, чрез пълномощника му адв.З.Й. ***, съдебен адрес *** против майка му И.Ж.Д., ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, чрез адв.Й.П. *** до размера на претенцията – до търсените 200лева месечна издръжка, за периода от 23.10.2019г. – датата на подаване на исковата молба – до завършване от ищеца на висшето му образование като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

          ОСЪЖДА Д.Й.Г. ЕГН **********,***, чрез пълномощника му адв.З.Й. ***, съдебен адрес *** да заплати на И.Ж.Д., ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, чрез адв.Й.П. *** сума в размер на 300/триста/лева представляваща направени от ответницата по делото разноски.

 

          Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Старозагорския окръжен съд.          

 

 

 

                РАЙОНЕН СЪДИЯ: