Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 62
01.03.2021г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на втори февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело № 745 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по реда на чл.145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр.
с чл. 220 от Закона за митниците (ЗМ).
Образувано е по
жалба на „ЕВРОТЕКС“ ЕООД, гр.Димитровград, представлявано от Я.Е.П., подадена
чрез пълномощник, против Решение към MRN 20BG00200202026883R1/18.03.2020г., с
рег.№32-224983/03.08.2020г., издадено от Директор на Териториална дирекция „Северна
морска“ към Агенция Митници.
В жалбата се релевират
доводи за незаконосъобразност на оспореното решение. Сочи се, че с него на
дружеството била увеличена митническата стойност, съответно дължимите държавни
вземания за стоки по MRN 20BG00200202026883R1/18.03.2020г. на основание чл.74,
§2, буква „б“ от Регламент 952/2013, във вр. с чл.140 от Регламент 2015/2447,
както и промяна на тарифни номера за част от декларираните стоки. Счита се, че
за да пристъпят към определяне на по-висока митническа стойност митническите
органи трябвало да обосноват наличието на съмнения, относно достоверността на
митническата стойност и после да докажат, че били спазили процедурата по
нейното увеличаване. В решението били описани т. нар. „справедливи цени“, които
били статистически стойности, извлечени от база данни на ЕС за период от 4
години, но същите не можело да бъдат вменени на отделния вносител, тъй като не
попадали в дефиницията на митническа стойност, която била дадена по чл.70 и
чл.74 от Митническия кодекс. От друга страна в решението си административният
орган се позовавал на решение по дело №291/15 на Съда на Европейския съюз, но в
него не се говорило за договорна стойност, която да била необичайно ниска в
сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни
стоки. В тази връзка, в решението липсвали мотиви относно изчислената
средностатистическа стойност на сходни стоки и доказателства за това, че т.
нар. „справедливи цени“ касаели сходни стоки, тъй като един и същ номер и
държава на произход, не означавало, че стоките били сходни по смисъла на
Митническия кодекс. На следващо място се сочи, че най- важното в решението било
изложеното на стр.3 от него, в която било посочено, че основателни съмнения можело
да съществуват конкретно, когато декларираната стойност била по-ниска от
определената рискова прагова стойност. Единствения извод, който можел да се
направи от текста бил, че определената рискова прагова стойност, изчислена на
базата на тези справедливи цени, всъщност представлявала минимална митническа
стойност, а съгласно чл. 144 от Регламент за изпълнение 2015/2447 на ЕС било
забранено митническата стойност да се основава на минимални митнически
стойности. Във връзка с описаното, възниквал и въпросът как била определена
като стойност тази справедлива цена, тъй като не било достатъчно да има
дефиниция в закона, а трябвало да бъдат посочени конкретни стойности за всеки
отделен артикул и в кой нормативен акт били записани тези стойности. Посочва се
още, че нямало достъп до информация „ТНESEUS“,
на официалния сайт, нито имало заповед, която да определя тези
стойности. Сочи също, че дружеството представило всички необходими документи,
но митницата не извършвала проверка в счетоводството му. На следващо място,
относно определената с оспорената заповед митническа стойност на стоките се
твърди, че административният орган приложил разпоредбата на чл.74, § 2 б. „б“
от Регламент № 952/2013г. във вр. с чл. 140 от Регламент за изпълнение №
2015/2447, а именно договорната стойност на сходни стоки, продадени с цел износ
с местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент
или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване.
Не било ясно обаче защо пристъпил към определяне на митническата стойност по
този ред, предвид това, че дружеството представило на митническите органи
фактура, платежни документи за заплащане цената на стоките, фактура за
транспортните разходи, с което доказало декларираната митническа стойност. Органите
обаче не извършили проверка в
счетоводството дружеството за платената или подлежаща на плащане цена, а само
изложили твърдение, че тя била недоказана, защото не били отпаднали съмненията
им относно декларираната стойност. Във връзка с последното се изтъква, че
решението не е мотивирано. Освен това, нарушено било правото на защита на
адресата на административния акт, тъй като било нарушено правото на изслушване,
което пък водило до съществено процесуално нарушение, а оттам и до
незаконосъобразност на оспорения акт. Реално изслушване на дружеството нямало.
Процедурата била водена съвсем формално, с крайна цел – издаване на решение. В
него не се съдържали данни, от които да можело да се направи обоснован извод,
че определената от митническите органи стойност отговаряла на всички изисквания
на закона, за да можело да бъде приложена. Сочи се още, че когато не можело да
се установят продажби на сходни стоки се използвала договорната стойност на
такива стоки, продадени на друго търговско равнище и/или в други количества,
като се правила корекция, за да се отчетат разликите в търговското равнище
и/или количествата, както и вида на транспорта при условие, че такава корекция
можело да бъде направена на базата на доказателства, които ясно установявали
основателността и прецизността на корекцията, независимо от това дали тя водила
до увеличаване или до намаляване на стойността. В оспореното решение, не било
описано нищо от посоченото по-горе, като условие за прилагане на чл.74, §2, б.
,,б“ от Митническия кодекс във вр. с чл.141 от Регламент 2015/2447. Посочен бил
номера на митническата декларация, послужила за определяне на по-високата
митническа стойност, която била от друг внос на жалбоподателя и касаела други
видове стоки, които били различни от процесните. Твърди се, че използваните от
митническите органи стоки за определяне на по-висока митническа стойност, не
отваряли на изискването за „сходни стоки“. Те били различни по вид от внесените
с процесната митническа декларация. В същото време нямало мостри, нито от
процесната стока, нито от тази, която била ползвана за увеличаване на
стойността. Отбелязва се, че двата вноса на жалбоподателя се различавали във
времето с около 7 месеца, което правило цените на стоките несъпоставими с оглед
дългия период между вносовете.
По изложените
съображения се иска отмяна на оспореното решение и присъждане на сторените в
производството разноски. Допълнителни доводи се излагат в писмени бележки.
Ответникът
- Директор на ТД “Северна морска“ към
Агенция Митници, чрез процесуалния си представител, в съдено заседание и в
писмен вид, изразява становище за
неоснователност на оспорването. Моли да се отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При
условия на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 18.03.2020г.
с митническа декларация MRN № 20BG00200226883R1
(л.17), „ЕС - ПИ КОНСУЛТ“ ООД, упълномощено лице по смисъла на чл.19 от
Митническия кодекс на Съюза, Закона за митниците и другите нормативни актове по
прилагането им (видно пълномощно – л.37, гръб), декларирало от името на
упълномощителя си „ЕВРОТЕКС“ ЕООД за допускане за свободно обръщение с крайно
потребление употребявани дрехи - 650 пакета, тегло 16 541 кг. с тарифен
код (клетка 33) **********. При оформянето на режима за
стоката била представена фактура № SHC/279/2019-20 от 30.01.2020г. (л. 34
гр., л.101), издадена от „Retex Global“ LTD, Карачи, П. Стойността по
представената фактура е 31 155 щатски долара, равняващи се на 56 420.15
лева по курса на валутата за митнически цели към момента на декларирането. В
графа „изчисляване на вземанията“ (клетка 47) е посочена – вид А00, основа за
изчисляване 56 420.15, ставка 5.30, сума 2990.27 и вид В00, основа за
изчисляване 60 193.85, ставка 20, сума 13038.77 – всичко 15 029.04
лева.
Към декларацията
са били представени още Опаковъчен лист SHC/279/2019-20 от 30.01.2020г. (л. 35,
л.103), Сертификат за фумигация (л. 35 гр., л.105), Комбинирана
товарителница № COSU ********** за
комбиниран транспорт от пристанище „Касим“ П. до В. Б. (л.33 и сл., л.107 и
сл.), с изпращач „Retex Global“ LTD, Карачи, П. и получател „ЕВРОТЕКС“ ЕООД, Д.,
България.
На 23.03.2020г.
Началникът на Митнически пункт
„Пристанище Варна“, адресирал до управителя на „ЕВРОТЕКС“ ЕООД писмо изх.№32-91139/23.03.32020г.
(л.28), с което изискал в 7-дневен срок от връчването на писмото дружеството да
представи документи в подкрепа на декларираната митническа стойност и писмено
деклариране на обстоятелства във връзка с данните от митническата декларация.
С писмо изх.№32-91139/23.03.32020г.
(л.29), Началникът на Митнически пункт
„Пристанище Варна“, доколкото било установено, че стоката по MRN №
20BG00200226883R1 попада в Списъка на
стоки с висок риск за финансовите интереси на Европейския съюзи,уведомил
управителя на „ЕВРОТЕКС“
ЕООД, че декларираните цени на стоките
били по-ниски от справедливите, валидни за тях в Европейския съюз, като от дружеството
е изискано учредяване на обезпечение за целите на даване на разрешение за
вдигане на стоките, както и инициирана проверка.
От страна на
митническите органи била извършена щателна митническа проверка на стоката по
митническа декларация MRN № 20BG00200226883R1, резултатите от която са
обективирани в Протокол с №20BG9940M013527/24.03.2020г.
(л.38). В протокола е записано, че при осъществената проверка на пристанище
„Варна“ бил направен оглед на колетите, при което се установило, че те съдържали
употребявани дрехи. От стоката, предвид естеството ѝ, не били взети
мостри.
Със Служебна
бележка рег.индекс 32-101004/01.04.2020г. (л.27 гръб), копие от митническа
декларация с MRN № 20BG002002026883R1 е изпратено на отдел „Митническа дейност
в ТД „Северна морска“, за становище за митническата стойност на стоките,
описани в нея.
В Становище
рег.индекс 32-119390/23.04.2020г. (л.24 и сл.), адресирано до Началник на МП
„Пристанище Варна“, инспектор от отдел „Митническа дейност“ в сектор „Митически
процедури“ посочил, че митническата
стойност на стоката по митническа декларация с MRN № 20BG002002026883R1 следва
да бъде определен на основание чл.74, §2, б. „б“ от Регламент №2447/2016, като
се вземе предвид декларираната митническа
стойност по декларация MRN 19BG002002011762R1/16.07.2019г. в размер на 3.76 лв./кг.
С писмо
рег.№32-121206/27.04.2020г. (л.18) управителят на „ЕВРОТЕКС“ ЕООД е бил
уведомен, че на основание чл.74, §2, б. „б“ от Регламент №952/2013, във вр. с
чл.66 „в“ и чл.195 „а“ от ЗМ за стоката
по митническата декларация е определена нова митническа стойност и тя е в
размер на 60 972.16 лева. Конкретно е посочено, че на основание чл.101 от
Регламент №952/2013 и чл.54, ал.1 от Закона за данък добавена стойност (ЗДДС),
административният орган преценил, че за стоката възникнало допълнително
заплащане на държавни вземания в размер на 241.25 лева – мито, и 685.65 лева –
ДДС, или общо 1199.90 лева. С писмото е направено уведомяване съгласно чл.26,
ал.1 от АПК за започване на административно производство. На основание чл.22, §
6 от Регламент 952/2013 е предоставена възможност за изразяване на становище по
посочените мотиви в срок от 30 дни от получаване на уведомлението. В
обстоятелствената част на писмото е записано, че справедливата цена на ЕС за сходни
стоки е в размер на 7.51 лева за кг. След извършен сравнителен анализ на база
наличната информация в митническата информационна система се установило, че за
периода юни 2019г. – февруари 2020г. дружеството регулярно внасяло стока –
употребявани дрехи, от П. в приблизително същото количество и били декларирани
по-високи стойности на внасяните стоки. Извършен бил анализ на митническата стойност
на стоките с код КН 63090000 с произход П. във всички държави членки за 2019г.,
2018г. и 2017г. В допълнение от таблицата в писмото било видно, че в рамките на
този тригодишен период средностатистическата стойност за ЕС не се променила
драстично – 4.40, 4.55 и 4.44 EUR. На база изложеното е направен извод, че
декларираната митническа стойност на стоките по митническа декларация с MRN №
20BG002002026883R1 е необичайно ниска в сравнение със средностатистическата
стойност на сходни стоки в ЕС. В писмото е посочена митническа декларация за употребявани
дрехи - MRN 19BG002002011762R1/16.07.2019г. с митническа стойност 3.76 лв./кг.,
за друг осъществен от дружеството внос, която стойност органа е взел като
справедлива такава и отговаряща на условията на чл. 141 от Регламент
№244/2016г.
Във връзка с
получено писмо рег.№32-121206/27.04.2020г., в ТД „Северна морска“ под вх.№32-134617/12.05.2020г.
е заведено писмо от „ЕВРОТЕКС“ ЕООД, с което било заявено, че дружеството
представило цялата налична и необходима информация относно стойността на
стоките, предмет на вноса. Посочено е, че „справедливите цени“ били статистически
стойности, изчислени от базата данни на ЕС за 4 години назад, съгласно § 1, т.
40 от ДР на ЗМ и можело да служат само и единствено за определяне на
обезпечение съгласно но чл. 195а от 3М, но не и като основание за определяне на
по-висока митническа стойност, нито можело да бъдат критерии за нейното
увеличаване. Това се подкрепяло от текста на чл. 70 и 74 от Митническия кодекс
на Общността. По отношение на изложената в писмото информация за цените в
страните от ЕС се сочи, че същите не били в съответствие с процесиите стоки,
защото не представлявали цени по отделни вносове, а били обобщени статистически
стойности и не можело да бъдат основание да се твърди наличието на съмнения
относно верността на декларираната митническа стойност. В писмото е изразено и
несъгласие с възникналите у административния орган съмнения относно
действителната митническа стойност на стоките. Възразява се срещу начина на
определяне на митническата стойност от органа, като се сочи, че декларацията, послужила
за определяне на по-високата стойност на стоките била от юли 2019г., поради
което посочените в нея стоки не можело да се приемат за сходни, тъй като били с
различно качество и изработени от несходни материали, като не съответствали на
внесените с процесната декларация.
На 03.08.2020г.
от Директора на ТД „Северна морска“ към
Агенция Митници е издадено процесното Решение към МД с MRN 20 BG002002026883R1 от
18.03.2020г., с което на първо място се отказва да се приеме митническата
стойност на декларираната стока по МД с MRN 20BG002002026883Rl от 18.03.2020г.
и се определя митническа стойност на стоката по нея - 60 672.16 лева. С
т.3 от диспозитива на решението указано да се коригират данните за стоката по МД
с MRN 20BG002002026883Rl от 18.03.2020г., както следва: „ЕД 8/6 Статистическа
стойност да се чете: 60 972.16; ЕД „Митническа стойност“ да се чете 60 972.16,
поради което се променя и ЕД 4/14 „Цена на стоката“, при курс 1.81095 лв. за 1
USD и следва да се чете: 33668.604; ЕД 4/16 „Метод за определяне на стойността“,
вместо 1, да се чете: 3 (Договорна стойност на сходни стоки (чл.74, параграф 2,
буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013); Данните в поле Задължителния за стока №
1 да се четат: Основа за изчисляване на вземането 60 972.16,
64 987.11, ставка съответно 0.053 и 0.200, тип съответно - А00 мита и В00
ДДС, изчислен размер съответно 3231.52, 12 997.42. Общо задължения по
митническа декларация MRN 20BG002002026883Rl от 18.03.2020г. да се четат: код
на вземането А00 и В00, вид мита ДДС, размер съответно 3231.52 12.997.42“. С т.4
на решението е указано да се вземе под отчет изчисленият с решението размер на
държавните вземания, като в т.5 е посочено, че начислените и взети под отчет
суми с ВПО 20BG00200257469 са мита 2990.27 лева, ДДС 12038.77, а установените за досъбиране суми са - мита
241.25 лева и ДДС 958.65 лева, ведно с лихва за забава. С т.8 на решението
„ЕВРОТЕКС“ ЕООД е определено за длъжник. В решението е посочено, че за задължението вносителят е предоставил
еднократно обезпечение под формата на паричен депозит в размер на
17 229.41 лева.
В мотивите на
решението административният орган посочил, че справедливата цена на ЕС за
сходни стоки е в размер на 7.51 лева за кг. След извършен сравнителен анализ на
база наличната информация в митническата информационна система се установило,
че за периода юни 2019г. – февруари 2020г. дружеството регулярно внасяло стока
– употребявани дрехи, от П. с приблизително същото количество и били
декларирани по-високи стойности на внасяните стоки. Посочено е още, че зa
целите на проверката на декларираната митническа стойност на внасяните стоки,
освен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата
информационна система, митническите органи използвали оценки на групи месечни
агрегирани данни, извлечени от СОМЕХ база данни на Евростат за подробна
статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и
държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено четири
последователни години - т.нар. „справедливи цени“, съгласно нормата на § 1 т. 40
от допълнителните разпоредби от Закона за митниците. Описано е, че за стока №1
от митническа декларация с MRN 20BG002002026883Rl/18.03.2020г. с код по КН
63090000, декларираната митническа стойност била 3.48 лв./кг. или 1.78 ЕUR при
курс 1.95583 лв. за 1 EUR. Извършен бил анализ на митническата стойност на
стоките с код КН 63090000 с произход П. във всички държави членки за 2019г.,
2018г. и 2017г., като в рамките на този тригодишен период средностатистическата
стойност за ЕС не се променяла драстично – 4.40, 4.55 и 4.44 EUR. Митническата
стойност на процесните стоки в България запазвала тенденцията да е най-ниска от
тази на сходни стоки в останалите държави членки – 2.06 EUR/kg за 2017г. 2.22 EUR/kg за 2018г. и 1.86 EUR за 2019г. На
база изложеното е направен извод, че декларираната митническа стойност на
стоките по митническа декларация с MRN № 20BG002002026883R1 е необичайно ниска
в сравнение със средностатистическата стойност на сходни стоки в ЕС.
В оспореният акт
са изброени представените от дружеството жалбоподател документи във връзка с
процесния внос, в това число търговско досие, документи относно извършени
плащания, фактури, платежни нареждания за извършен валутен превод, пълномощно,
документи удостоверяващи извършени транспортни и застрахователни разходи,
пояснение относно външнотърговскидоговори с лица пряко и косвено свързани с
доставката на стоките. Сочи се, че и след представяне от дружеството на
документи, касаещи проверката на декларираната митническа стойност, липсват
категорични доказателства за реално платената и подлежаща на плащане цена на
стоката, поради което продължават да съществуват съмнения относно реалността на
декларираната митническа стойност. Административният орган е мотивирал
невъзможност за определяне митническата стойност въз основа на метода на
договорната стойност, поради непредставяне на легализирани преводи на български
език, че декларираната стойност на внесените стоки представлява цялата платена
или платима за тези стоки сума. Посочено е, че предвид изложеното митническа
стойност на стока №1 от процесната декларация, следва да бъде определена на
основание чл. 74, §. 2, буква „б“, като се вземе предвид декларираната
митническа стойност по митническа декларация с МRN
19BG002002011762Rl/16.07.2019г. за стока „употребявани дрехи – 3.76 лв./кг.
Размерите на
допълнителните държавни вземания за стоките по митническа декларация с MRN
20BG002002026883Rl/18.03.2020г. от правна страна са основани на разпоредбите на
чл.84, ал.1, т.1 от 3М, във вр. с чл.66в от 3М във връзка с чл. 74, §. 2, буква
,,б“ от Регламент (EC) № 952/2013, във вр. с чл.140 и чл.141 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447, чл.5, т.39 и чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във
вр. с чл.77, § l, буква „а“, във вр. с чл.85, § 1, във вр. с чл.101, § 1, във вр.
с чл.102 от Регламент № 952/2013г., във вр. с чл.15, ал.2, т.8 от 3М и чл.19,
ал.1 и ал. 7 от 3М, във вр. с чл.54, ал.1, чл.56 от ЗДДС, във вр. с чл.59 от АПК.
Оспореното
решение е връчено на представител на „ЕВРОТЕКС“ ЕООД на 05.08.2020г., видно от
приложеното по делото известие за доставяне – л.12.
По искане на
жалбоподателя по делото е назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза
(ССчЕ), заключението по която беше прието от съда и същото не се оспори от
страните. В същото, вещото лице сочи, че платената от „ЕВРОТЕКС“ ЕООД цена за
процесните стоки е в размер на 31155.00 USD, както и че не са налице други
подлежащи на плащане суми по посочената в обстоятелствената част на
експертизата фактура. Освен посоченото плащане липсват данни за други плащания
по сделката. Плащането на фактурата било извършено по банков път чрез
международната система за банкови разплащания SWIFT. Експертът заключва, че е
налице съответствие между платената цена за стоките и декларирана стойност по
процесния ЕАД. В отговор на последната поставена задача - какви видове стоки са
внесени по процесната декларация - 20BG002002026883R1/18.03.2020г. и тази,
ползвана от митническите органи - 19BG002002011762R1/16.07.2019г., както и да
се сравнят цените на стоките между двете декларации, експертът посочва, че при
сравняване на цените на съвпадащите артикули се установило пълно съвпадение на
цените, с изключение на два артикула. За единия артикул „дамски и мъжки
ватирани долнища 1“ цената по фактура 279/30.01.2020 г. била 1.93 USD, а по фактура
360 /24.05.2019г. 1.599 USD, съответно за артикул „дамски и мъжки поларени
блузи 1“ 0.718 USD на 1.158 USD. От направения анализ ставало ясно, че
разликата в крайната стойност между двете фактури се дължала на разлика в
микса/количествата от единични артикули, които били внесени.
В съдебно
заседание ССчЕ се поддържа от вещото лице, което допълва, че подробната фактура
към заключението, по която работило му била представена от счетоводството на
жалбоподателя, тъй като такава нямало в кориците на делото. Към всяка една
доставка, която се извършвала имало една обобщена фактура. Към процесната МД
№19BG002002026883R1/18.03.2020г. била приложена фактурата
№SHC-279-2019-20/30.01.2020г. Тази фактура била в кориците на делото, но била
обобщена, в нея било записано общото количество дрехи в килограми. При всяка
една доставка, в счетоводството имало подробна фактура, в която били описани
дрехите по количество и артикули. Сочи, че по дрехи на килограм нямало как да
направи подробно сравнение. Подробната фактура била обвързана с тази, в която
стоките са описани на килограм чрез един и същи номер, дата и издаване от един
и същ доставчик. Имало две фактури издадени за една и съща стока. В
счетоводството на жалбоподателя стоките по процесната митническа декларация били
заприходени по видове стоки, като определено количество панталони, определено
количество блузи и т.н. Водила се отчетност по артикули, всеки от тях имал
отделна цена. Фактурата към митническата декларация била за общо количество и
там цената била сметната като средна на килограм - общата сума била разделена
на килограма дрехи и посочена средна цена в МД, а не стоките поотделно.
Заявява, че декларираната сума по тази средна цена, съвпадала с платената сума.
Сумата по артикули била идентична със сумата на фактурата по килограми. Приема,
че в подробната фактура за стоката по митническата декларация бил посочен 50%
депозит и дадени цени и CIF и всъщност сделката по CIF цена на цялата фактура
31 155 UDS, съвпадала с осчетоводяването и плащането, което било направено наведнъж
на 07.02.2020г. Съвпаденията, приети в отговора на въпрос №4, при сравнение на
цените на съвпадащи артикули с изключение на два артикула, експертът установил
след сравняване със същата подробна фактура, която била представена по МД,
която ползвали митническите органи. В МД цената била на килограм, но стоките били
много различни и не можело да се сравняват панталони със сако. Цената пак била
плащана на килограм, но били разбити по видове артикули на килограм. Във
фактурата, използвана от митническите органи цената била по-голяма от тази в
процесната, като разликата се дължала на това какъв бил микса от дрехи. Според
експерта не е коректно да се сравняват цените на килограм, обобщено.
Декларирано било общо количество, а не разбито и от там се получавали разликите
в тези цени. Сочи, че ползваната от органа МД пак изцяло била декларирана и митническите
органи не разполагали с разбивка по артикули.
Към приета по
делото ССчЕ, вещото лице прилага Invoice SNC/279-20 от 30 януари 2020г. (л.125),
Sales invoice SNC-279-2019-20 от 30 януари 2020г. (л.126), Invoice SNC/360-2018-19
от 24 май 2019г. (л.128), Sales invoice SNC-360-2018-19 от 24 май 2019г. (л.129)
и други.
При така установеното от фактическа страна се
налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок
от лице с правен интерес и е насочена
срещу годен за обжалване административен акт, поради което е допустима.
Разгледана по
същество, е основателна.
Оспореното
решение изхожда от Директора на Териториална дирекция Северна морска към
Агенция „Митници“, който притежава качеството „митнически орган“ по смисъла на
член 5, т.1 от Регламент (ЕС) №952/2013 и е компетентен съгласно чл.19, ал.1 от ЗМ, да издава
решения от вида на процесното. Същото е обективирано в писмена форма, като
съдържа фактически и правни основания за неговото издаване.
Независимо от
горното, настоящият състав намира оспореното решение за издадено в нарушение на
материалния закон, предвид следните съображения:
Процедурите по
определяне на митническа стойност на стоки внасяни на територията на ЕС е регламентирана в
Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския Парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за
създаване на Митнически кодекс на Съюза и Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447 на комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни
правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза.
Съгласно чл. 70, § 1 и 2 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 митническата стойност на внасяните
стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на
плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в
митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост (в
съответствие с чл. 71 и чл. 72 от същия регламент).
Митническата стойност следва да отразява реалната икономическа стойност на
внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа
стойност - Решение от 16 ноември 2006 г., Compaq Computer International
Corporation, С-306/04, EU: C: 2006: 716, т. 20.
Съгласно чл. 74 § 1 от МК когато митническата стойност не може да се
определи съгласно чл.70, тя се определя, като се прилагат последователно букви
от а) до г) от параграф 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да
се определи митническата стойност на стоките. Съгласно чл.74 § 3 МК, когато митническата стойност
не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на
наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни
способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на Споразумението за
прилагане на член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията; Член VІІ
от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял ІІ на
регламента.
Предвидените критерии се прилагат последователно и
само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането
на дадено правило, следва да се приложи следващото такова, при спазване установената от регламента поредност.
Когато митническите органи имат основателни съмнения
дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща
на плащане цена по чл. 70, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, те могат да поискат от декларатора да предостави
допълнителна информация - съгласно чл.140, пар. 1 от Регламента за прилагане, а
ако съмненията им не отпаднат и след предоставяне на тази допълнителна
информация, съгласно чл. 140, пар. 2 от Регламента за прилагане митническите
органи могат да решат, че стойността на стоките не може се определи по реда на
чл. 70, параграф 1 от Кодекса. В този случай следва се приложат вторичните
методи за определяне на митническата стойност по чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013, като в тежест
на митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да
докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което да
обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесните стоки.
Съгласно чл. 141, § 1 от Регламента за прилагане, при
определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74,
параграф 2, буква от а) до г) на Регламент (ЕС) № 952/2013 се използва договорната стойност на
идентични или сходни стоки, които са в
продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като
стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава
продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната
стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище
или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за
да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или
количествата. Съгласно § 2 на чл. 141 прави се корекция, за да се вземат
предвид значителните разлики в разходите и таксите между внесените стоки и
въпросните идентични или сходни стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и
видовете транспорт.
Съгласно чл. 141, параграф 3 от Регламента за
прилагане, когато се установи повече от една договорна стойност на идентични
или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности.
Според пар. 5 на чл. 141 от Регламента за изпълнение, договорна
стойност за стоки, произведени от различно лице, следва да се взема предвид
само когато не може да се установи договорна стойност за идентични или сходни
стоки, произведени от лицето, което е произвело стоките, чиято стойност се
определя.
Идентични стоки, съгласно чл. 1, параграф 2, т. 4 от
Регламента за прилагане означава - в рамките на определянето на митническата
стойност - стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко
отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията
им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго
отношение отговарят на определението, от третирането им като идентични.
Съгласно чл. 1, параграф 2, т. 14 „сходни стоки“ означава - в рамките на
определянето на митническата стойност- стоки, произведени в същата държава,
които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни
характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да
изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение;
сред факторите, които определят дали стоките са сходни са качеството на
стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка.
При прилагането на методите за определяне на
митническа стойност митническите органи имат задължение да положат необходимата
грижа, за да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не
произволно определена или фиктивна такава - чл. 15, пар. 1 от МК.
На това принципно положение е основана и процедурата
по чл. 140 параграф 1 от Регламента за прилагане, като се има предвид, че за да
не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в
справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно
мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко
свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му – арг. от Решение
от 28 февруари 2008 г., Carboni, С-263/06, EU: C: 2008: 128, т. 52. Задължението за
мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл.140 от Регламент за
прилагане, и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило
на чл.22 §7 от МК, изискващо митническите органи да мотивират всяко
неблагоприятно за заявителя решение. В тежест на митническия орган е да обоснове
определената по чл. 141, пар.1 от Регламент за изпълнение 2015/2447 , вр. с чл.
70 и 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 от 9 октомври 2013г за
създаване на Митнически кодекс на Съюза стойност на внасяните стоки.
Освен това зачитането на правото на защита
представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага
във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт,
увреждащ лицето, към което е насочен – Решение от 18 декември 20018г.,
Sopropé, C-349/07, EU:C:2008:746, т.36. Доколкото производството по
чл.140 от Регламента за прилагане е специфично и цели преодоляване на съмненията
относно стойността на стоката, за да се гарантира в пълен обем правото на
изслушване на лицето, то следва да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на
които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на
договорната стойност.
Съгласно чл. 22, параграф 6 и 7 от Регламент (ЕС) №
952/2013 митническите органи са длъжни
преди да вземат решение, което би било неблагоприятно за заявителя да му
съобщят мотивите, на които ще се основа решението, съответно са длъжни да
мотивират всяко решение, което е неблагоприятно за него. Съответно в
процедурата по чл. 140 вр. чл. 141 от Регламента за прилагане, лицата, адресати
на решения за неприемане на декларираната договорна стойност, следва да имат
възможност да представят по надлежен и подходящ начин становището си относно
елементите, на които административният орган възнамерява да основе своето
решение. За целта следва да е надлежно уведомен за обстоятелствата, на които се
основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на
договорната стойност. Нарушаването на правото на изслушване е особено
съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното
решение – Решение от 13 март 2014 г., Глобъл Транс Лоджистик, по обединени дела
C-29/13 и C-30/13, EU: C: 2014: 140, т. 49.
В процесния случай, за да премине към определяне
митническата стойност на процесните стоки по реда на чл.74 от Регламент (ЕС) №
952/2013, административният орган е възприел наличие на обосновано съмнение за
отхвърляне на декларираната митническа стойност, като реално платената такава
за съответния внос. Мотивирал е същото с установената от органа разлика между декларираната цена на стоките в
размер на 3, 48 лв./кг. и справедливата такава за територията на ЕС в размер на
7, 51лв. /кг., последната определена срез системата „ТЕЗЕЙ“.
В тази връзка следва да се отбележи, че така
посочената в оспорения акт разлика между декларираните от жалбоподателя цени на
процесния внос, с тези събирани и съхранявани чрез системата „ТЕЗЕЙ“, за целите
на статистическия анализ, в действителност дава на органа основание да
предприеме действия по изискване на повече от представените от вносителя
документи, към самата митническа декларация, въз основа на които да обоснове
своето заключение за съответствие или несъответствие на декларираната от
вносителя цена към платената такава. Именно такова съответствие следва да е
налице съгласно нормата на чл. 70 §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013г., за да се
приеме, че декларираната цена е действително платената или подлежаща на плащане
цена. Тази разлика обаче не дава автоматично право на органа да премине към
определяне на митническата стойност по реда на чл. 74 от Регламента.
Разпоредбата на чл. 70, §1, т. 2 от Регламента дава
възможност на митническите органи да решат, че стойността на стоките не може да
бъде определена въз основа на декларираната договорна стойност, ако от
представените от вносителя документи, формиралото се съмнение за реалност на
платената по сделката стойност не отпадне.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че преди
да се изследва правилното определяне на митническата стойност по чл. 74 от
Регламент (ЕС) № 952/2013г., с оглед дължимата от органа последователност при
прилагане на предвидените в тази норма хипотези, следва да се обследва дали в
действителност са били налице предпоставките за преминаване към този ред на
определяне митническата стойност на стоките.
Следва да се посочи, че за изложените от органа
съмнения, дружеството жалбоподател с писмо с № 32-98610 от 30.03.2020г. е представило наличните в
дружеството документи, обосноваващи декларираната митническа стойност,
включително търговско
досие, документи относно извършени плащания, фактури, платежни нареждания за
извършен валутен превод, пълномощно, документи удостоверяващи извършени транспортни
и застрахователни разходи, пояснение относно външнотърговскидоговори с лица
пряко и косвено свързани с доставката на стоките. Въпреки така изпратените документи, органа сочи в
решението, че няма категорични доказателства за реално платена и подлежаща на
плащане цена и въз основа на това заключва, че съмненията относно митническата
стойност на стоката остават, предвид което издал оспореното решение и определил
стойността на стоките на основание чл. 74, §2, б. “б“ от същия регламент.
Настоящият състав намира изложените от органа
мотиви за издаване на процесния акт за определяне на митническата стойност на
процесните стоки на основание чл. 74, §2, б. “б“ от Регламент /ЕС/952/2013 за
опровергани от събраните в хода на съдебното производство доказателства.
Следва да се посочи, че съдът кредитира напълно
представеното от вещото лице заключение по допуснатата съдебно счетоводна
експертиза, прието от страните без оспорване. Видно от същото, стойността на
декларирания внос, напълно съответства на издадените за същия фактури и съвпада
с направените банкови транзакции в полза на съответния контрагент.
Оспореният акт не съдържа какъвто и да
било анализ за други извършени от дружеството плащания към същия контрагент или
към трето лице, по отношение на които да се твърди, че съставляват плащания за
процесните стоки, надхвърлящи сумата по процесната фактура. Посочената в
процесната митническа декларация фактура, видно от приетото по делото
заключение на ССчЕ е напълно погасено, чрез извършени бакови преводи, подробно описани
в заключението.
От съдържанието
на оспорения акт е видно, че административният орган е приел, че декларираната
по процесната митническа декларация, митническа стойност е изключително ниска в
сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни
стоки, след което е заключил, че няма доказателства същата да е реално
платената или подлежаща на плащане за тези стоки сума.
Противно на горното, видно от представените към
митническата декларация доказателства и допълнително представените от
жалбоподателя такива се установява, както договорената цена на процесните
стоки, така и плащането на тази договорена цена. Последното, съобразено с
направените от вещото лице констатции, опровергава изложеното от органа
съмнение относно липсата на доказателства, че декларираната от дружеството
стойност съставлява реално платената или подлежаща на плащане стойност за
внесените стоки. Видно от
изготвеното по делото заключение има пълно съответствие между платената
цена за стоките и декларираната стойност в митническите декларации, което при липса на други
доказателства опровергаващи горното, предопределя приложение на чл. 70, пар. 1
от Кодекса.
Ето защо настоящият съдебен състав
намира, че оспореният акт е издаден в противоречие с материалния закон и като
такъв следва да бъде отменен на това основание.
Наред с гореизложеното, съдът
намира, че митническите органи не са обосновали и приложението на чл. 140, вр.
чл. 141 от Регламента за прилагане, вр. чл. 74, § 2, буква „б“ от МК. Последната
разпоредба задължава органа когато установи повече от една договорена стойност
на идентични или сходни стоки, за определяне митническата стойност на внасяните
стоки да използва най – ниската цена на тези стоки. В конкретния случай органа
е посочил, че процесното дружество е извършило и други сделки по внос на сходни
стоки, като е използвал стойността по направен от същото дружество внос по една
от тези сделки. Дали стойността на стоките, точно по използваната от органа
сделка по внос е най- ниската такава, остава неясно. Липсва каквато и да било
аргументация от страна на органа в тази посока, като последното препятства и
дължимия от съда контрол по отношение на това обстоятелство. Предвид изложеното
настоящият съдебен състав намира, че дори и да се възприеме посочената от
органа невъзможност за определяне цената на процесните стоки по реда на чл. 70,
пар. 1 от Кодекса,
то същият не е изложил конкретни мотиви и не е обосновал в необходимата степен
определената по реда на чл. 74, § 2,
буква „б“ от МК стойност на стоките.
По изложените
съображения оспореното решение се явява незаконосъобразно по смисъла на чл.146,
т.2 и т.4 от АПК и като такова следва да се отмени.
С оглед изхода на
производството основателна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане
на разноски и същата следва да бъде уважена в размер на 660 лева, от които
50.00 лева внесена държавна такса, 250 лева внесен депозит за възнаграждение на
вещо лице и 360 лева за възнаграждение на един адвокат, като последното не
намира за прекомерно предвид
фактическата и правната сложност на делото.
Водим от горното и на основание
чл.172 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение към MRN 20BG00200202026883R1/18.03.2020г., с
рег.№32-224983/03.08.2020г., издадено от Директор на Териториална дирекция „Северна
морска“ към Агенция Митници.
ОСЪЖДА
Агенция Митници да заплати на
„ЕВРОТЕКС“ ЕООД, гр.Димитровград разноски по делото в размер на 660 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: