№ 1449
гр. Русе, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Антоанета Ив. Абрашева
при участието на секретаря Светла К. Георгиева
като разгледа докладваното от Антоанета Ив. Абрашева Гражданско дело №
20244520100802 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД и чл. 294, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „АУТО ПРО БЪЛГАРИЯ“ ООД, чрез процесуалния си
представител адв. И. И., твърди, че на 31.07.2019 г., 31.08.2019 г., 27.09.2019 г.,
27.12.2019 г., 17.01.2020 г., 02.08.2022 г. и на 07.10.2022 г. ответникът „НИКО
ТРАНС 82 - П. ТРАЕВ” ЕТ поръчал и получил от ищцовото дружество стоки
по направени от него поръчки, за което били издадени следните фактури:
1. Фактура № **********/31.07.2019 г. за сумата 2908,96 лв. с падеж
30.08.2019 г., по която на 02.02.2022 г. по банков път ответникът заплатил
930.90 лева, а на 28.06.2022 г. - 1000 лева и останала незаплатена сумата в
размер на 978,06 лева.
2. Фактура № **********/31.08.2019 г. за сумата 1753,31 лева, с падеж
30.09.2019 г., като сумата не била платена.
3. Фактура № **********/27.09.2019 г. за сумата 4302,73 лева, с падеж
07.10.2019 г., като сумата не била платена.
4. Фактура № **********/27.12.2019 г. за сумата 2680,52 лева, с падеж
26.01.2020 г., като сумата не била платена.
5. Фактура № **********/17.01.2020 г. за сумата 4584,14 лева, с падеж
31.01.2020 г., като сумата не била платена.
6. Фактура № **********/02.08.2022 г. за сумата 1218,58 лева, с падеж
09.08.2022 г., като сумата не била платена.
7. Фактура № **********/07.10.2022 г. за сумата 4413,16 лева, с падеж
14.10.2022 г., като сумата не била платена.
Към дата 17.07.2023 г. общото задължение на ответника било в размер
1
на 25 658,88 лева, от които 19 930,50 лева - главница по фактури и 5 728,38
лева - лихва.
Въпреки водени с ответника разговори и изпратена покана, едноличният
търговец до настоящия момент не бил заплатил задълженията си към ищеца.
По изложените съображения, ищецът моли съда да постанови решение,
с което да осъди ответника да му заплати сума в размер на 19 930,50 лева с
вкл. ДДС, представляваща обща дължима главница за извършени продажби на
резервни части за автомобили по горните фактури, както и законната лихва за
забава, считано от дата на падеж на всяка една фактура както следва: за
фактура № **********/31.07.2019 г. - от 30.08.2019 г. до 17.07.2023 г. - 393,40
лева; за фактура № **********/31.08.2019 г. - от 30.09.2019 г. до 17.07.2023 г.
- 675,51 лева; за фактура № **********/27.09.2019 г. - от 07.10.2019 г. до
17.07.2023 г. -1649,38 лева; за фактура № **********/27.12.2019 г. - от
26.01.2020г. до 17.07.2023 г. - 944,88 лева; за фактура №
**********/17.01.2020 г. - от 31.01.2020 г. до 17.07.2023 г. - 1609,54 лева; за
фактура № **********/02.08.2022 г. - от 09.08.2022 г. до 17.07.2023 г. - 116,10
лева; за фактура № **********/07.10.2022 г. - от 14.10.2022 г. до 17.07.2023 г.
- 339,57 лева или общо лихва 5 728,38 лева.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „НИКО ТРАНС 82 - П. ТРАЕВ”
ЕТ е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи за
неоснователността на ищцовите претенции. Счита, че по фактури №№
**********/31.07.2019 г., **********/31.08.2019 г., **********/27.09.2019 г.,
**********/27.12.2019 г., 31000010433/17.01.2020 г. давностният срок за
предявяване на иска е изтекъл. Ако съдът не приеме възражението за изтекла
погасителна давност за основателно, счита исковете по отношение на тези
фактурите за неоснователни, поради следните съображения:
1. По фактура № **********/31.07.2019 г. - претендираният остатък
от 978.06 лв. е изплатен по банков път с платежно нареждане от 10.09.2019 г.
2. По фактура № **********/31.08.2019 г. за 1753.31 лв. - оспорва
подписа поставен под „получател“, който не е на представляващия търговеца.
Твърди, че тази фактура му е станала известна с получаване на исковата
молба, поради което оспорва наличието на търговска сделка по нея.
3. Относно фактура № **********/27.09.2019 г. за 4 302,73 лв.,
заявява, че е налице подпис на представляващия търговеца, отразена е в
счетоводните регистри и е извършено плащане на цената с платежно
нареждане от 25.09.2019 г. и платежно нареждане от 25.11.2019 г. в общ размер
от 2 000 лв. и платени в брой 2000 лв. през 2022 г.
4. По фактура № **********/27.12.2019 г. е налице подпис на
представляващия търговеца, отразена е в счетоводните регистри и е
извършено плащане на цената с платежното от 10.02.2020 г.
5. По фактура № **********/17.01.2020 г. за 4584,14 лв. - оспорва
подписа поставен под „получателя“, който не е на представляващия търговеца.
Тази фактура му е станала известна с получаване на исковата молба, поради
2
което изрично оспорва наличието на търговска сделка по нея.
Твърди, че на ищеца били платени извън посочените суми и още общо 3
000 лв. с платежни нареждания от 10.02.07.2020 г. и 02.02.2022 г. - общо 3 000
лв., с които се погасявали всички задължения по фактурите, които отразяват
реални сделки, стоката е приета, има подпис на представляващия търговеца.
По отношение на фактура № **********/02.08.2022 г. за 1218,58 лв. и
фактура № **********/07.10.2022 г. - 4413,16 лв., оспорва същите да
отразяват действителна търговска сделка, тъй като на фактурите липсвал
подпис на получатал на стоката и същите не били отразени в счетоводните му
регистри. Оспорва получаването на стоките описани в посочените фактури.
След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, че от 2016 г. са в търговски
взимоотношения, свързани с продажба на авточасти и консумативи за
автомобили от ищеца на ответника.
По делото са представени и приети цитираните в исковата молба 7 броя
фактури.
От страна на ответника са приложени платежни нареждания с
наредител ЕТ „Нико Транс 82 – П. Траев“ и получател „Ауто Про България“
ООД както следва: от 02.02.2022 г. за сумата от 2000 лв. с посочено основание
за плащане „авточасти“, от 10.02.2022 г. за сумата от 1000 лв. с посочено
основание за плащане „превод по фактури, авточасти“, от 25.11.2019 г. за
сумата от 2000 лв. с посочено основание за плащане „превод, авточасти“, от
10.09.2019 г. за сумата от 1000 лв. с посочено основание за плащане „превод за
авточасти“. Приложени са и складова разписка от 22.08.2022 г., издадена от
„Ауто Про България“ ООД към получател ЕТ „Нико Транс 82 – П. Траев“,
върху която има ръкописно изписан текст: „Платени: 1000 лв. (хиляда лева),
Валентин К. подпис:“, и съответно положен подпис и складова разписка от
15.08.2022 г., издадена от „Ауто Про България“ ООД към получател ЕТ „Нико
Транс 82 – П. Траев“, върху която има ръкописно изписан текст: „Платени -
1000 лв. (хиляда лева), К.“, и положен подпис. Приложени са и 24 бр.
спецификации-складови разписки за доставка на авточасти и консумативи,
издадени в периода от 12.07.2022 г. до 25.08.2022 г. и 4 бр. връщане на стока по
складова разписка, издадени в периода от 16.08.2022 г. до 31.08.2022 г. с
издател ищеца и получател ответника, без същите да съдържат подписи на
страните.
Представена е от ищеца справка за изчислената с лихвен калкулатор
законна лихва по всяка от процесните фактури.
По делото са ангажирани гласни доказателства от страна на ищеца.
Свидетелят Е. В. М., служител при ищеца на длъжност „търговски
представител“, дава сведения, че често доставял авточасти на ответника. При
него заявките ставали предимно по Вайбър - ответникът изпращал данни за
автомобила, за който му трябвали части, колегите на свидетеля, които
работели в магазина ги изписвали със складов документ, частите се
3
подготвяли в склада, и свидетелят ги отнасял в сервиза на ответника в гр.
Бяла, заедно със складовия документ. Частите най-често оставял на г-н Траев,
но се случвало и на сина му, когато Траев не бил там. Свидетелят винаги
изчаквал той да провери внимателно какво му е донесено и да сравни с
приложената документация. Когато носел фактури, същите били в 2
екземпляра, Траев разписвал копието, връщал го, а оригиналът оставал за
свидетеля. Предавал стаката със складов документ, който той подписвал.
Когато синът му получавал стока, никога не разписвал документи. Всеки
клиент имал възможност да върне заявени части ако не бил минал определен
срок от датата на получаване и съответно не ги заплащал. Понякога
ответникът връщал части, които не е ползвал. Предавал ги обратно с документ
и стоката се връщала в склада. Когато свидетелят носел фактура, имало само
фактура, не и складов документ. Фактурата не се издавала в деня на
доставката, защото много често се налагало връщане на стоки, имало такова
движение непрекъснато и по тази причини след като са уточнили, какво ще се
закупи, тогава се издавала фактура. Това, което той върнел обратно, колегите
му от склада го получавали и пускали документ. В момента на връщане на
получената стока от него, не се отразявало никъде, това се случвало в склада.
За известен период от време ответникът спрял да плаща. Е. М. като търговски
представител имал задължение да работи с коректни платци, получавал
информация от счетоводството за дължимата сума и лично разговарял с него,
че има задължения и очаква плащане, но ответникът не се ангажирал с
плащането. Според свидетеля той винаги отлично знаел какво дължи.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания свидетел, като
отчита възможната му заинтересованост по реда на чл. 172 ГПК, доколкото
той е служител при ищеца, като намира същите за добросъвестно депозирани
и годни да послужат за формиране на правосъдната воля по релевантните за
спора въпроси, като същите се подкрепят и от останалите доказателства по
делото.
От назначената по делото съдебно-икономическа експертиза се
установява, че процесните 7 броя фактури отговарят на изискванията за
съставяне на документ - фактура, съгл. чл. 6, ал. 1 от ЗСч и са отразени в
счетоводствата на двете дружества, с изключение на фактура №
**********/02.08.2022 г. и фактура № **********/07.10.2022 г., които не са
включени в счетоводните регистри на ответника „Нико Транс 82-П. Траев“ ЕТ.
В дневниците за покупки на ЕТ за периода, обхващащ периода на фактурата са
включени фактури № **********/31.07.2019 г. — 2424.13 лв. + 484.83 лв.
ДДС **********/31.08.2019 г. - 1461.09 лв. + 292.22 лв. ДДС
**********/27.09.2019 г. - 3585.60 лв. + 717.12 лв. ДДС
**********/27.12.2019 г. - 2233.77 лв. + 446.75 лв. ДДС
**********/17.01.2020 г. - 3820.12 лв. + 764.02 лв. ДДС, на обща стойност
13524.72 лв. без ДДС. За сумите по тези фактури е ползван данъчен кредит в
размер на 2704.94 лв. ДДС. Останалите две фактури № **********/02.08.2022
г. и фактура № **********/07.10.2022 г. не са включени в дневниците за
4
покупки на „Нико Транс 82- П. Траев“ ЕТ за съответния период.
В дневниците за продажби на „Ауто Про България“ ООД за съответния
период обхващаш периода на фактурите са включени фактури №
**********/31.07.2019 г, **********/31.08.2019, **********/27.09.2019,
**********/27.12.2019 г., **********/17.01.2020 г., №
**********/02.08.2022г. и фактура № **********/07.10.2022 г. Общата
стойност на фактурите без ДДС е 18217.84 лв. Внесено е ДДС на стойност
3643.57 лв.
И в двете дружества плащанията по години, дати и в стойностно
изражение съвпадат, те са: за 2019 г.- 4000.00 лв., за 2020 г. - 2000.00 лв. и за
2022 г. - 3000.00 лв., но са погасявани различни по дати и години фактури. В
дружеството на ищеца са закривани фактури за предишни периоди от 2018 г. и
до м. юли 2019 год. и частично по фактура № **********/31.07.2019 г. Тези
погасени за предишен период фактури от ищеца са на стойност 7069.10 лв., а
по фактура № **********/31.07.2019 г. - 1930.90 лв. Общо платени фактури
на стойност 9000.00 лв. Т.е. в счетоводството на ищеца е отразено плащане по
процесните фактури само по фактура № **********/31.07.2019 г. на стойност
930.90 лв. с плащане от 02.02.2022 г. пак към същата фактура с плащане от
28.06.2022 г.- на стойност 1000.00 лв., остатък по фактурата 978.06 лв. Всички
останали процесни фактури стоят като задължение - неплатени в счетоводната
система на „Ауто Про България“ ООД на стойност 19930.50 лв.
Общо салдото в счетоводство на „Нико Транс 82-П. Траев“ ЕТ от 2019
г. до 2022 г. по сметка 401 Доставчици с контрагент „Ауто Про България“ ООД
към момента е 14298.75 лв., като в тази сума влизат и процесните 5 бр.
фактури, осчетоводени при тях. Сумата на задължението по тези фактури е
7229.65 лв. Ако хипотетично се прибавят и двете незаведени фактури с №
********** и № ********** на обща стойност 5631.74 лв. = на 12861.40 лв. и
остатък от минал период незакрити фактури на стойност 7069.10 лв. ОБЩО
сумата на задължението би била 19930.50 лв., колкото е и в счетоводството на
ищеца.
Във връзка с приложените по делото два броя Складови разписки с
дата 15.08.2022 г. и от 22.08.2022 г. на които пише „Платени на В.К.“, в
експертизата е посочено, че в дружеството на ищеца работи такъв служител,
той е взел сумите по 1000.00 лв., като се е подписал на складовите разписки.
За тези Складови разписки не било изискано издаване на фактура и парите
предадени от ответника в брой на служителя на ищеца се заприхождавали с
издаване на касов бон от касовия апарат на ищеца и отнасянето им в Дневен
отчет по продажби на населението. В счетоводството на ответника тези суми
отразени в Складова разписка от 15.08.2022 г. и складова разписка от
22.08.2022 г. - в брой по 1000.00 лв., не са отразени в сметка КАСА на „Нико
Транс 82 - П. Траев“ ЕТ.
Съгласно експертизата, размерът на законната лихва по всяка една от
фактурите, считано от дата на падеж на всяка една фактура, изчислена на база
отразените частични и цялостни плащания по фактурите от ищеца „АУТО
5
ПРО БЪЛГАРИЯ“ ООД към 20.07.2023 год. е: по Фактура №
**********/31.07.2019 г. - 809.23 лева, по Фактура № **********/31.08.2019
г. - 631.65 лева, по Фактура № **********/27.09.2019 г. - 1541.73 лева, по
Фактура № **********/27.12.2019 г. - 877.82 лева., по Фактура №
**********/17.01.2020 г. - 1494.86 лева, по Фактура № **********/02.08.2022
г. - 127.59 лева, по Фактура № **********/07.10.2022 г. - 381.18 лева. Общият
размер на законната лихва, изчислен върху падежите на процесните фактури
по дати на плащания от банковите извлечения и закрити фактури по
хронологичен регистър при „Ауто Про България“ ООД е в размер на 5864.06
лв.
Съдът кредитира изцяло приетата по делото експертиза, с оглед
специалните знания на вещото лице, като обоснована и компетентно дадена.
Останалата част от събраните по делото доказателства, съдът не следва
да обсъжда, тъй като счита същите за неотносими към настоящия спор.
Въз основа на установеното от фактическа страна, се налагат следните
правни изводи:
По отношение представените фактури следва да се посочи, че съгласно
установената практика на ВКС (решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. №
454/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009
г. на ВКС, ТК, ІІ ТО) фактурата може да бъде приета като доказателство за
възникнало договорно правоотношение по договор за продажба между
страните, доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката по вид
стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на
издаване. Oтразяването на тези фактури в счетоводството на ответника –
купувач, включването им в дневниците за продажбите по ДДС и ползването на
данъчен кредит по тях се възприемат като признание на задължението и
доказват неговото съществуване.
Същевременно, съгласно приетото в решение № 67/31.07.2015 г. по т. д.
№ 631/14 г. на ВКС, ІІ т. о., първичните счетоводни документи се преценяват
от съда според тяхната редовност и във връзка с всички доказателства по
делото, а когато фактурата е подписана от лице без представителна власт или
не е подписана изобщо и не е отразена в счетоводните регистри на двете
страни, не е вписана в дневниците за покупки и продажби и справките –
декларации по ЗДДС, не е ползван данъчен кредит по нея - тогава тази
фактура сама по себе си не може да установи нито сключване на договор за
търговска продажба, нито получаването на стоката. Това разбиране следва да
се тълкува в съответствие с възприетото в решение № 92/07.09.2011 г. по т. д.
№ 478/2010 г. на ВКС, ІІ ТО, и решение № 109/07.09.2011 г. по т. д. 465/2010 г.
на ВКС, ІІ ТО, че дори фактурата да не съдържа всички предвидени в ЗСч.
реквизити и да е оспорена в процеса, съдът е длъжен да прецени
доказателственото й значение за удостоверените в нея факти заедно с всички
останали доказателства по делото.
В случая от приетото по делото заключение на СИЕ, безспорно се
установи, че процесните: фактура № **********/31.07.2019 г., фактура №
6
**********/31.08.2019 г., фактура № **********/27.09.2019 г., фактура №
**********/27.12.2019 г., фактура № **********/17.01.2020 г., са
осчетоводени в счетоводството и на двете дружества, което представлява
признание на купувача за сключването на договор за търговска продажба и за
съществуване в негова тежест на задължение за плащане на цената на
закупената стока.
По отношение на фактура № **********/02.08.2022 г. и фактура №
**********/07.10.2022 г. – същите не са подписана от ответника купувач, нито
са представени подписани от него складови разписки за получаване на
описаните във фактурите стоки, не са отразени в счетоводството на ответника,
съответно не е ползван данъчен кредит. Не са ангажирани каквито и да е
доказателства – писмени или гласни, за реалното предаване на стоките по тях.
От показанията на разпитания свидетел Е. М. се установява единствено, че
между страните по делото са съществували търговски взаимоотношения, като
ответникът е закупувал от ищеца стоки – авточасти, както и че ответникът има
непогасени задължения към ищеца. Свидетелят не индивидуализира
конкретните договори и доставки по тях – дата на сключване, вид и
количество стока и конкретната продажна цена по съответния договор.
Показанията му илюстрират принципното сключване на договорите между
страните и процеса на доставяне на поръчаните стоки. Поради това, не може
да се приеме за доказано, че е възникнало договорно правоотношение между
страните по договор за продажба на авточастите, описани в посочените две
фактури, а за ответника съответно да е възникнало задължение да заплати
цената по тях. Едностранното съставяне на фактури от страна на продавача не
е достатъчно доказателство за сключване на договора при заявено оспорване
от купувача-ответник.
По възражението на ответника, че част задълженията са платени, по
делото липсват данни за кои задължения са направените плащания. При това
положение съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 76 от ЗЗД, както и
постановките на Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. по тълк. д. №
3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, в мотивите на което е разяснено, че когато
длъжникът има няколко главни задължения, всяко от които или някое от тях са
лихвоносни, и изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, длъжникът
може да заяви кое задължение погасява по реда на чл. 76, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Ако
предложеното изпълнение погасява изцяло посоченото от длъжника
задължение, включително с дължимите лихви към този дълг, изборът
обвързва кредитора. В този случай кредиторът не може едностранно да се
позове на чл. 76, ал. 2 ЗЗД и да прихване изпълнението с лихви, акцесорни
към друг дълг, различен от този, по който длъжникът е направил плащането.
При плащане, достатъчно да погаси изцяло някое или някои от задълженията
и ако длъжникът не е заявил кое задължение погасява, правилата на чл. 76, ал.
1, изр. 2 и изр. 3 ЗЗД и на чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат в следния ред: погасява
се изцяло най-обременителното задължение, а след него следващото по
обременителност задължение в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
7
При това положение и при липсата на изявление кое от задълженията
се погасява с направените плащания, съдът, преценявайки установеното по
приетата СИЕ, че общо салдото в счетоводство на ответника от 2019 г. до 2022
г. по сметка 401 Доставчици с контрагент „Ауто Про България“ ООД към
момента е 14298.75 лв., като в тази сума влизат и процесните 5 бр. фактури,
осчетоводени при тях и това, че в двете дружества плащанията по години, дати
и в стойностно изражение съвпадат,
намира, че след като ищецът е приел предложеното парично
задължение и отнесъл плащането към погасяване на по-стари задължения,
както е посочено в СИЕ, то следва да се приеме това погасяване в приетата от
ищеца-кредитор поредност на погасяване на задълженията за плащане по
стари задължения, възникнали, преди процесните. По отношение на
плащанията в брой на двете суми от по 1000 лв., платени на В. К.,
съобразявайки посоченото в експертизата, че същите не са отразени в сметка
КАСА на „Нико Транс 82 - П. Траев“ ЕТ, съдът счита, че с тях не се доказват
плащания по фактурите.
По възражението на ответния ЕТ за погасяване на претенциите за
главници по фактура № **********/31.07.2019 г., фактура №
**********/31.08.2019 г., фактура № **********/27.09.2019 г., фактура №
**********/27.12.2019 г., фактура № **********/17.01.2020 г. по давност, в
настоящият случай за вземанията по чл. 327, ал. 1 от ТЗ е приложима общата
петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД. В случая търговските
взаимоотношения между страните не се характеризират с „изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи,
имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми“ (ТР № 3/18.05.2012 г. по т. д. №
3/2011 г. на ОСГТК на ВКС), за да се приеме, че са налице "периодични
плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД и да се приложи кратката
тригодишна давност. Според чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 327, ал. 1 ТЗ, купувачът е длъжен
да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават
право да я получи, освен ако е уговорено друго. При липса на други уговорки
между страните, вземането по издадените фактури е станало ликвидно и
изискуемо от датата, посочена в тях като срок на плащане. Посочените
срокове на плащане по петте фактури са съответно: 30.08.2019 г., 30.09.2019 г.,
07.10.2019 г., 26.01.2020 г., 31.01.2020 г., като петгодишният давностен срок за
вземанията по тези фактури към момента на входиране на исковата молба –
20.07.2023 г., не е изтекъл.
По тези съображения, се налага изводът, че предявеният иск с правно
основание чл. 327 ТЗ вр. с. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД се явява основателен и
следва да бъде уважен до размера от 14 298.76 лв., като за разликата над тази
сума до пълния предявен размер от 19 930.50 лв. следва да се отхърли като
неоснователен и недоказан.
8
По предявения иск с правно основание чл. 294, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 86 от
ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането
на ответника в забава за посочения в исковата молба период. С оглед изводите
на съда във връзка с иска за главница, то наличието на главен дълг само по
фактура № **********/31.07.2019 г., фактура № **********/31.08.2019 г.,
фактура № **********/27.09.2019 г., фактура № **********/27.12.2019 г.,
фактура № **********/17.01.2020 г. е доказано по делото.
По възражението на ответния ЕТ за погасяване на претенциите за
лихви по фактурите, следва да се отбележи, че съгласно чл. 111, б. "в" от ЗЗД
давностният срок за тези вземания е тригодишен, поради което е погасено по
давност вземането за обезщетение по чл. 86 от ЗЗД в размер на законната
лихва, начислено за периода, предхождащ последните три години до датата на
исковата молба. Следователно погасени по давност са всички лихви,
натрупани за дните в периода от падежа на фактурите до 19.07.2020 г., тъй
като към датата на исковата молба 20.07.2023 г. са изтекли повече от три
години от деня на възникването на задълженията. Изчислени с лихвен
калкулатор, непогасените по давност лихви са както следва:
по фактура № **********/31.07.2019 г. – 648.90 лв.,
по фактура № **********/31.08.2019 г. – 549.18 лв.,
по фактура № **********/27.09.2019 г. – 1347.74 лв.,
по фактура № **********/27.12.2019 г. – 839.61 лв.,
по фактура № **********/17.01.2020 г. - 1435.89 лв.
Искът следва да се уважи до размера от 4821.32 лв., като над този
размер до претендирания 5728.38 лв. следва да се отхвърли като
неоснователен.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца
следва да се присъдят разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
Претендира се държавна такса в размер на 1026.36 лв., депозит за вещо лице
500 лв., както и адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв. Ответната
страна е направила възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Съобразявайки действителната фактическа и правна
сложност на делото, съдът намира, че следва да уважи така направеното
възражение като присъди разноските за адвокатско възнаграждение в размер
на 1300 лв. Съразмерно на уважената част от исковете, разноските, които
следва да бъдат понесени от ответното дружество са в размер на общо 2106.11
лв.
По направеното от ответната страна искане за присъждане на разноски,
съдът намира, че такива се следват на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. В тежест
на ищеца следва да се възложи сумата от 331.28 лв., от общо претендирани
1300 лв. - адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от
исковете.
Мотивиран така, съдът
9
РЕШИ:
ОСЪЖДА „НИКО ТРАНС 82 - П. ТРАЕВ” ЕТ, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Стоян Заимов“ № 2, бл.
„Теодора“, вх. 8, ет. 9, ап. 38, представляван от П. Д. Т., да заплати на „АУТО
ПРО БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град София п.к.1415, р-н. Витоша, ул. „Атанас Яранов“ № 19, представлявано
от В. С. Б., сумата в размер на 14298.76 лева с вкл. ДДС, представляваща сбор
от дължими главници по фактура № **********/31.07.2019 г. с незаплатен
остатък 978.06 лв., фактура № **********/31.08.2019 г. за 1753.31 лв., фактура
№ **********/27.09.2019 г. за 4302.73 лв., фактура № **********/27.12.2019
г. за 2680.52 лв., фактура № **********/17.01.2020 г. за 4584.14 лв., сумата от
4821.32 лева, представляваща сбор на мораторни лихви, начислени за периода
от 19.07.2020 г. до 19.07.2023 г., дължими върху главниците по описаните
фактури, както и 2106.11 лева - деловодни разноски и ОТХВЪРЛЯ иска за
главница над 14298.76 лева до претендирания размер от 19930.50 лева и иска
за мораторни лихви за разликата над 4821.32 лева до претендирания размер от
5728.38 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА „АУТО ПРО БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София п.к.1415, р-н. Витоша, ул.
„Атанас Яранов“№ 19 представлявана от В. С. Б., да заплати на „НИКО
ТРАНС 82 - П. ТРАЕВ” ЕТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Русе, ул. „Стоян Заимов“ № 2, бл. „Теодора“, вх. 8, ет. 9, ап.
38, представляван от П. Д. Т., 331.28 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
10