РЕШЕНИЕ
№ 64
гр. Перник, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Въззивно гражданско дело № 20231700500118 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 ГПК.
Образувано е по жалба от 20.12.2022г. с вх.№ 805/09.02.2023г. по описа на ОС Перник
от К. Т. Й. срещу действията на ЧСИ С.Б. с рег.№ ***, изразяващи се опис, извършен на
12.12.2022г. на недвижима вещ, представляващ УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ
по Нотариален акт от 521 кв.м., а по Скица 546 кв.м., находящ се в ***, който съгласно
одобрения със Заповед № *** на Кмета на Община Радомир кадастрален план на ***,
съставлява Парцел *** за имот с планоснимачен номер *** от квартал **, ведно с
построените в имота двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 64 кв.м. и
гараж със застроена площ от 15 кв.м. Счита извършените действия за незаконосъобразни,
тъй като имота представлява несеквестируемо имущество и описания недвижим имот е
единствена негова жилищна собственост, придобит по наследство от неговата майка В.С.Р..
Излага, че от него не е предоставяно съгласие за ипотекирането на имота. Моли съда да
отмени предприетите по изпълнително дело № 3188/2021 г. по описа на Частен съдебен
изпълнител С.Б., per. № *** изпълнителни действия, извършен на опис на недвижима вещ.
Моли също така да бъде разпоредено от съда изпълнителото производство да бъде спряно
до окончателното произнасяне по подадената жалба.
Взискателят – „Банка ДСК“ ЕАД в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК, изразява становище за
неоснователност и недоказаност на депозираната жалба. Твърди, че имота е ипотекиран за
обезпечаване на вземането на „Банка ДСК“ ЕАД по издадения изпълнителен лист, като на
осн.чл.445 ГПК от забраните по чл.444 ГПК не могат да се ползват длъжниците, относно
вещите върху които е учредена ипотека.
1
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител С.Б. излага, че
изп.дело № 20217530403188 / 2021 год. е образувано на 04.11.2021г. по молба на взискателя
„Банка ДКС“ АД въз основа на издаден изпълнителен лист по Решение № 260090/
14.10.2020 г. по гр.д.№ 188/2020г. по описа на ОС – Перник. В хода на изпълнителото
производство по молба на взискателя ..Банка ДСК" АД са наложени запори върху банкови
сметки и МПС-та, регистрирани на името на длъжника, със съобщение до Агенция по
Вписванията Радомир е наложена възбрана на ипотекирания в полза на взискателя
недвижим имот, като до длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, получена
лично от лицето К. Й. в качеството му на длъжник. А след събирането на изискуемите
документи и вписана възбрана, ЧСИ С.Б. пристъпва към принудителното действие -
извършване на опис на ипотекирания недвижим имот, но поради нередовно уведомяване за
прнудителното действие на длъжника К. Й., насрочения опис на недвижим имот е
пренасрочен. На 12.12.2022г. ЧСИ Б. извършва описа на ипотекирания недвижим имот, като
длъжникът присъства на него и лично полага подписа си върху протокола за извършеното
действие. ЧСИ Б. излага, че съгласно чл 445 от ГПК от забраните по чл.444 не могат да се
ползват длъжниците отнсно вещи, върху които е учреден залог или ипотека, когато
взискател е заложният или ипотекарният кредитор. Длъжникът К. Й., не може да се позовава
на императивните разпоредби относно несеквестируемостта по чл.444, т.7 ГПК, тъй като
същият е наследил процесния недвижим имот, върху който е била учредена договорна
ипотека № *, том **, рег. № ***, дело № 973 от 2007г. По отношение на второто възражение
в жалбата за липса на съгласие за ипотекиране на имота ЧСИ Б. излага, че в момента на
ипотекиране на недвижимия имот, изключителен собственик на имота е била неговата
майка В.Р., като длъжникът К. Й. не фигурира в собствениците към момента на учредяване
договорна ипотека. След смъртта на кредотополучателя В.Р., същата оставя двама
наследници К. Й. и К. Й., като единствено ответникът К. Й. е приел наследството на В.Р.,
предвид това, същият отговаря за нейните задължения произтичащи от сключения договор
за ипотечен кредит. Поради изложеното счита жалбата за неоснователна.
Пернишки окръжен съд, след като разгледа обжалваният акт, обсъди изтъкнатите в
частната жалба доводите и се запозна с материалите по делото, приема следното:
Изпълнително дело № 3188 / 2021 г. е образувано по молба от 04.11.2021г., подадена от
взискателя „Банка ДКС“ АД въз основа на издаден изпълнителен лист от 02.04.2021г. въз
основа на Решение № 260090/ 14.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 188/2020г. по описа на
ОС – Перник, видно от който К. Т. Й. е осъден да заплати на „Банка ДКС“ ЕАД описаните в
същия суми.
От представеното в заверен препис изпълнително дело се установява, че в хода на
изпълнителното производство са наложени запори върху банкови сметки и МПС-та
регистрирани на името на длъжника, а в последствие е наложена и възбрана на
ипотекирания в полза на взискателя недвижим имот, като до длъжника е изпратена покана
за доброволно изпълнение. Вписана е възбрана от 13.01.2022с, акт № *, том*, дело №
31/2022г. върху процесния недвижим имот, след което ЧСИ Б. е пристъпил към
извършването на принудителни действия, а именно извършване на опис по отношение на
ипотекирания недвижим имот на 12.12.2022г., като видно от Протокол за опис на недвижим
имот, същият е подписан от длъжника.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав
формира следните правни изводи:
Жалбата е подадена във връзка с извършен опис на процесния недвижим имот в
законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима,
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Разглеждайки депозираната жалба настоящия съдебен състав приема, че
жалбоподателят обжалва извършения от съдебния изпълнител опис на недвижим имот, тъй
2
като твърди, че същият е несеквестируем, доколкото според него попада в хипотезата на
чл.444, т.7 ГПК, както и че не е предоставял съгласие за ипотекирането му.
Следва да се посочи, че имотът – обект на извършените изпълнителни действия е
ипотекиран в полза на взискателя, съгласно представения по делото Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № ***, том **, рег.№ ***, дело №
973/2007г. Следователно дори този имот да е бил по отношение на този длъжник
несеквестируем, то по отношение на него не важи забраната да не бъде обект на
принудително изпълнение след като върху него е учредена ипотека от наследодателя на
длъжника и взискател е ипотекарния кредитор, какъвто е разглеждания случай – чл. 445, ал.
1 от ГПК. Неоснователно е също възражението на жалбоподателя относно липсата на
съгласие при учредяването на договорната ипотека. Ипотеката е учредена от изключителния
собственик на имота, а именно наследодателя на жалбоподателя, и не е било необходимо
съгласието на жалбоподателя за учредяването й.
С оглед на изложените мотиви, настоящият съдебен състав приема, че недвижимия
имот – обект на извършения опис не е несеквестируем, поради което не е налице сочената от
жалбоподателя незаконосъобразност в извършване на действия по извършване опис на
процесния имот.
Поради произнасянето на съда в законовия едномесечен срок и обстоятелството, че
съгласно чл. 437, ал.4 от ГПК, решението на съда е окончателно, съдът намира, че искането
за спиране на производството по изпълнителното дело следва да бъде оставено без
уважение.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от 20.12.2022г. по описа на ЧСИ С. Б. и с вх.№
805/09.02.2023г. по описа на ОС Перник, подадена от К. Т. Й. срещу действията на ЧСИ
С.Б. с рег.№ ***, изразяващи се опис, извършен на 12.12.2022г. на недвижима имот,
представляващ УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ по Нотариален акт от 521 кв.м., а
по Скица 546 кв.м., находящ се в ***, който съгласно одобрения със Заповед № *** на
Кмета на Община Радомир кадастрален план на ***, съставлява Парцел *** за имот с
планоснимачен номер *** от квартал **, ведно с построените в имота двуетажна масивна
жилищна сграда със застроена площ от 64 кв.м. и гараж със застроена площ от 15 кв.м., за
който се твърди да попада в хипотезата на чл.444, т.7 ГПК, като неоснователна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 438 от ГПК на длъжника К. Т. Й.
инкорпорирано в жалба от 20.12.2022г. по описа на ЧСИ С. Б. и с вх.№ 805/09.02.2023г. по
описа на ОС Перник за спиране на производството по изпълнително дело № 3188/2021г. по
описа на ЧСИ С.Б..
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3