Р Е
Ш Е Н
И Е № 260220
Гр. Пловдив, 11.02.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски районен съд, ІV н. с. в публично съдебно
заседание на тринадесети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА АНАСТАСОВА
При участието
на секретаря АНЕЛИЯ ДЕВЕДЖИЕВА, като разгледа докладваното от съдията АНД №
7370/2020г. по описа на ПРС, ІV н. с., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 20-0432-000371/18.08.2020г. на
Началник Сектор към ОДМВР - Пловдив, РУ 01 - Пловдив, с което на Н.В.П., ЕГН **********
*** са наложени административни наказания – глоба в размер на 1 000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение на чл.5 ал.3 т.1
от Закон за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДП, и
са отнети 10 контролни точки, на основание Наредба № Із – 2539 на МВР, както и
глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДП, на основание
чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДП.
По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание, жалбоподателят П.,
чрез процесуалния си представител адв. А.Ш., моли съда да отмени НП като неправилно, недоказано и незаконосъобразно.
Претендира се и за присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда от
надлежна страна, при наличие на правен
интерес, поради което се явява допустима. Разгледана по същество същата е
неоснователна.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 19.07.2020г. жалбоподателят П. управлявал л. а. „Субару Форестер“ с рег.
№ ****, собственост на Д.Д.П., ЕГН **********,***, на път III клас № 8606 –
в посока от с. Браниполе към гр. Пловдив, пред бензиностанция „ENEOS“ бил спрян за
проверка от полицейски служители към ОДМВР – Пловдив, РУ 01 Пловдив, сред които
и св. Д.П.Е., на длъжност ****** към посоченото полицейско управление. При
проверката водачът бил изпробван с техническо средство Алкотест „Дрегер“, модел
7510 с № ARDM-0253, който
отчел положителен резултат от 0,97 промила алкохол в издишания въздух. На
водача бил издаден талон за медицинско изследване № 089143/19.07.2020г., в
който било посочено, че изследването трябва да бъде извършено в УМБАЛ „Св.
Георги“ – Пловдив, където лицето следвало да се яви до 60 мин. от връчване на
талона, който бил връчен в 03.20ч. на 19.07.2020г. Водачът не дал проба за
кръвно изследване. Наред с горното по време на проверката било установено и
това, че водачът не носи контролния талон от свидетелството за управление на
моторно превозно средство.
На водача бил съставен АУАН бл. № 040725/19.07.2020г. за извършени от него
нарушения на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДП и на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДП, копие от който
му бил връчен. В съставения АУАН нарушителят вписал, че няма възражения. В
срока по чл.44 от ЗАНН също не били депозирани писмени възражения.
Въз основа на съставения АУАН било издадено процесното НП, с което на жалбоподателя
П. са наложени административни наказания – глоба в размер на 1 000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение на чл.5 ал.3 т.1
от ЗДП, на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДП, и са отнети 10 контролни точки, на
основание Наредба № Із – 2539 на МВР, както и глоба в размер на 10 лв. за
нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДП, на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДП.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Д.П.Е.
– актосъставител, както и от приложените към делото писмени доказателства –
АУАН бл. № 040725/19.07.2020г., талон за медицинско изследване №
089143/19.07.2020г., Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра
на вътрешните работи. В показанията си актосъставителят сочи, че макар и
да не си спомня подробности, поддържа акта. Заявява, че когато резултатът от
извършената на проба е над 0,5 промила алкохол в издишания въздух, на водача се
издава талон за медицинско изследване, както е станало и в конкретния случай. Съдът
кредитира показанията на свидетеля като достоверни, логични, последователни и
кореспондиращи с приложените по делото писмени доказателства. Що се отнася до
второто от нарушенията, във връзка с които е съставеният на жалбоподателя акт,
св. Е. посочва, че е задраскал текста, тъй като след като е започнал да го
пише, е видял, че няма да му стигне мястото, поради което и го написал
отстрани. Наред с горното следва да се отбележи и това, че нарушението се
установява и по силата на чл.189 ал.2 от ЗДП, според която разпоредба редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното, т. е. съставеният АУАН има материална доказателствена сила и
доколкото същата не е оборена от жалбоподателя, следва да се приемат за
доказани посочените в акта обстоятелства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
След запознаване с приложените по дело АУАН и НП настоящият съдебен състав
намира, че същите отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от
компетентни органи, притежаващи нужните правомощия за тези действия, съгласно
представената Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра
на вътрешните работи относно компетентността на
административнонаказващия орган и актосъставителя, както и предвид разпоредбата
на чл.189 ал.1 от ЗДП вр. чл.30 ал.1 т.5 от ЗМВР - за актосъставителя. При
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушенията, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да
направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по
чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН.
При преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват
достатъчно данни за извършено деяние, с което жалбоподателят П. виновно е
нарушил разпоредбата на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДП за това, че на 19.07.2020г. около
02.25ч. в Община Родопи, на път III клас № 8606 – в посока от с.
Браниполе към гр. Пловдив, пред бензиностанция „ENEOS“, е управлявал л. а. „Субару
Форестер“ с рег. № **** под въздействие на алкохол, а именно с концентрация на
алкохол в кръвта 0,97 промила, установена по надлежния ред с техническо
средство Алкотест „Дрегер“, модел 7510 с № ARDM-0253. Това се
установява от доказателствата по делото, анализирани по-горе, като жалбоподателят П.
не ангажира такива в противна насока. Напротив, вписал е в АУАН, че няма
възражения, не е депозирал и такива впоследствие. Лицето не се е явило в
определения срок и на посоченото място, където да се извърши изследването,
поради което и законосъобразно и в съответствие с чл.6 ал.9 от Наредба №
1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употреба на наркотични вещества или техни аналози, концентрацията на алкохол в
кръвта му е била установена въз основа на показанията на техническото средство.
Съдът счита, че липсват основания да се приеме, че при извършване на проверката
от полицейските служители са допуснати нарушения, които да са опорочили същата.
Издаден е бил талон за медицинско изследване от правоимащ контролен орган.
Връчен е бил препис на проверяваното лице с определен срок и място, където да
се извърши изследването. Срокът на явяване е определен съгласно чл.6 ал.6 т.2
от Наредба № 1/19.07.2017г., като е взето предвид обстоятелството, че
нарушението не е извършено на територията на населеното място, в което се
намира болничното заведение, където е следвало жалбоподателят да се яви за
извършване на изследването. В тези случай срокът на явяване е до 120 минути, като
съгласно ал.7 крайният срок се определя от контролния орган в зависимост от
отдалечеността на мястото за извършване на изследването, възможността за
ползване на обществен или друг превоз за отиване до него. В случая предвид
това, че мястото на нарушението е било в близост до определеното място за
извършване на изследването, от контролния орган е определен срок, по-малък от
максимално определения, като от страна на жалбоподателя не са направени каквито
и да било възражения в тази насока. В талона е отразен и изборът на лицето на
начин, по който да се установи концентрацията на алкохол в кръвта му, а именно
чрез медицинско и химическо изследване, съгласно чл.6 ал.4 от Наредба №
1/19.07.2017г.
Предвид изложеното следва да се приеме, че е бил спазен предвиденият от Наредба
№ 1/19.07.2017г. ред за установяване концентрацията на алкохол в кръвта на
жалбоподателя П., поради което и направените в тази връзка възражения от страна
на процесуалния му представител, се явяват неоснователни.
Неоснователни са и възраженията на адв. Ш. относно описанието на
нарушението. Действително в НП е посочено, е извършеното от жалбоподателя
нарушение се изразява в управление на МПС, трамвай или самоходна машина с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда
включително, който всъщност е текстът на санкционната разпоредба, въз основа на
която е наложеното наказание. Именно в управление на пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта се изразява извършеното нарушение. Разликата
между двете разпоредби – тази на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДП и чл.174 ал.1 т.2 от ЗДП е
единствено в концентрацията на алкохол в кръвта, но така или иначе и в двата случая
тя е над 0,5 на хиляда, т.е. налице е описание на нарушението.
Правилно жалбоподателят е бил санкциониран по реда на чл.174
ал.1 т.2 от ЗДП, според която разпоредба се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с
концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо
изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в
кръвта чрез измерването му в издишвания въздух
над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и
глоба 1 000 лв.
Не се установяват основания за
прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото констатираното нарушение и
обстоятелствата по извършване на същото разкриват една степен на обществена
опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение на разпоредбата
на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДП, отчетена от
законодателя при въздигане на деянието в нарушение.
С НП за
извършеното нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДП на жалбоподателя са отнети 10
контролни точки, съгласно чл.6 ал.1 т.1 от
Наредба № Iз-2539 на МВР за определяне първоначалния максимален размер
на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки
на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на
допълнително обучение, издадена от Министъра на вътрешните работи.
На следващо място, правилно е
ангажирана отговорността на жалбоподателя П. и за извършено нарушение на чл.100
ал.1 т.1 от ЗДП за това, че към момента на извършената му проверка от
контролните органи не е носел контролен талон към свидетелството за управление
на моторно превозно средство. Това се установява от събраните по делото
доказателства, като не са налице такива, които да опровергават този извод.
Съдът намира, че не представлява процесуално нарушение, още по-малко съществено
такова, задраскването в АУАН, доколкото от страна на актосъставителя беше
обяснена причината за това и доколкото в крайна сметка в акта е описано
нарушението така, че нарушителят да разбере същото и да организира защитата си.
Правилно за извършеното нарушение жалбоподателят П. е санкциониран на основание
чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДП, като му е наложена глоба в размер на 10 лв. Съдът
намира, че и относно това нарушение не са налице основание да се приеме, че
случаят е маловажен, доколкото същият разкрива типичната за общия случай на
нарушения от този вид степен на обществена опасност на деянието.
Предвид горното обжалваното НП
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото неоснователна се явава претенцията
на жалбоподателя П. за присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание
чл.63 ал.1 ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0432-000371/18.08.2020г. на
Началник Сектор към ОДМВР - Пловдив, РУ 01 - Пловдив, с което на Н.В.П., ЕГН **********
*** са наложени административни наказания – глоба в размер на 1 000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение на чл.5 ал.3 т.1
от Закон за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДП, и
са отнети 10 контролни точки, на основание Наредба № Із – 2539 на МВР, както и
глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДП, на основание
чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДП.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до страните
за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с
оригинала.
А. Д.