РЕШЕНИЕ
№ 75
гр. Перник, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ
Членове:ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ
КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно
гражданско дело № 20251700500004 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 808/09.10.2024 г. по гр.д. №980/2023 г. Районен съд - гр. Перник е
осъдил на основание чл. 432, ал. 1 ЗК Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе"
№ 67А, да заплати на Т. И. С., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 3200 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди на лек
автомобил марка „Нисан“, модел „Патрол“, с рег. № *** в резултат на пътно
транспортно произшествие, настъпило на 07.06.2022 г. по пътя за ***, общ. ***,
изразяващи се в щети по преден ляв калник, преден ляв подкалник, предна лява врата,
предно ляво стъкло врата, лява рамка врата, странично стъкло комплект, предна врата,
заден десен панел комплект, предна дясна врата тон, преден десен калник, решетка
резервоар, дясна рамка врата, дясно външно огледало, дясно стъкло на огледало,
преден капак, причинени от водача на товарен автомобил марка „Ивеко“, с рег. № ***,
по отношение на който е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ със застрахователна полица № ***.
В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от Застрахователна
компания „ЛЕВ ИНС“ АД, чрез юрк. И. К., с която се твърди, че постановеното от
първата инстанция решение е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано. С
въззивната жалба се твърди, че от събраните по делото доказателства е безспорно
установено, че предявената претенция е неоснователна и недоказана, като се навежда,
че от показанията на разпитания по делото свидетел А. К.- водач на товарен автомобил
1
марка „Ивеко“, с рег. № *** се установява различен от твърдения в исковата молба
механизъм на настъпване на ПТП, а именно- при предприета от водача на лек
автомобил марка „Нисан“, модел „Патрол“, с рег. № *** маневра по изпреварване.
Допълва, че представеният двустранно подписан протокол за ПТП е непълен и е
налице липса на вписани обстоятелства, което от своя страна го прави негоден да
установи релевантните за спора обстоятелства относно конкретния механизъм на
настъпване на ПТП. Въз основа на изложеното се моли съда да постанови решение, с
което постановеният от първоинстанционния съд акт да бъде отменен, като
неоснователен и незаконосъобразен, а предявените искови претенции да бъдат
отхвърлени изцяло.
Прави се искане за присъждане на сторените пред двете съдебни инстанции
разноски, включително юрисконсулско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от Т. И. С., чрез адв. Р. К., с
който се оспорва депозираната въззивна жалба като неправилна и незаконосъобразна.
Счита постановеното от решаващия съд решение за правилно и законосъобразно,
постановено съобразно представените по делото доказателства. Оспорва изложените
от страна на въззивния жалбоподател твърдения, като твърди, че те не отговарят на
фактическата обстановка по конкретния случай. Въз основа на изложените
съображения за правилност и законосъобразност на атакуваното решение моли същото
да бъде потвърдено, а въззивната жалба да бъде отхвърлена. Прави се искане за
присъждане на сторените по делото разноски.
Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в
законоустановения срок, от страна по делото, като е заплатена дължимата държавна
такса за въззивно обжалване, поради което е допустима.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените
във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните
правни норми – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Настоящият състав намира постановеното РС-Перник решение за валидно и
допустимо. Последното е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от РС-Перник. Независимо от това и във
връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Разпоредбата на чл. 432 КЗ дава право на увреденото лице, спрямо когото
застрахованият по застраховка гражданска отговорност е отговорен, да иска
обезщетението пряко от застрахователя при спазване на разпоредбата на чл. 380 от КЗ,
т. е. да е отправило писмена застрахователна претенция към застрахователя.
Застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети
лица неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане (чл. 477,
ал. 1 и чл. 278, ал. 1 от КЗ).
Основателността на предявения иск е предпоставена от това по делото да се
установи наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП
(противоправно деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени
и/или имуществени вреди и причинна връзка между тях), както и да се установи, че е
2
налице договор за застраховка "Гражданска отговорност", действащ към датата на
настъпване на събитието и покриващ отговорността на причинителя на вредите.
Настоящият състав намира че в производството са установени така посочените
предпоставки за уважаване на исковете за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди на посоченото правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
В случая, противно на посоченото във въззивната жалба, механизмът на
настъпване на процесното ПТП, участниците в него, вида и размера на вредите са
установени както от представените писмени доказателства и неоспореното заключение
на вещото лице по АТЕ, така и от показанията на разпитаните свидетели.
Първоинстанционният съд е обсъдил в обжалваното решение всички представени по
делото доказателства и не е допуснато твърдяното процесуално нарушение.
По делото не се спори, а и от представената застрахователна полица № *** от
*** се установява, че по отношение на товарен автомобил марка „Ивеко“, с рег. № ***,
е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с
ответника с валидност от 05.03.2022 г. до 04.03.2023 г.
Не е спорно между страните, че на сочената от ищеца дата между сочените
участници е настъпило ПТП. Основен спорен между страните въпрос, във връзка с
който са и всички наведени доводи във въззивната жалба, е какъв е механизмът на
настъпилото събитие, респ. чия е вината за настъпване на процесното ПТП.
Въззивната инстанция приема, че следва да бъде възприет посоченият от вещото
лице механизъм на ПТП, както и да бъдат кредитирани показанията на св. А. К.
относно мястото, посоката на движение на двете МПС в момента на настъпването на
ПТП и зоната на контакт между същите. Противно на доводите, изложени във
въззивната жалба, при разпита пред първата инстанция свидетелят А. К., водач на
товарния автомобил, никъде не посочва, че непосредствено преди настъпване на ПТП
лек автомобил марка „Нисан“, модел „Патрол“, с рег. № *** е предприел маневра
изпреварване на управляваното от него МПС, а напротив- информира, че при
настъпване на процесното ПТП управляваният от него товарен автомобил марка
„Ивеко“, с рег. № ***, движейки се по средата на двулентовия път, е бил навлязъл в
насрещна пътна лента. Забелязвайки насрещно движещия се лек автомобил марка
„Нисан“, модел „Патрол“, с рег. № ***, водачът на т.а. „Ивеко“ се опитал да се прибере
в най-дясната пътна лента, но не успял, поради което и настъпил удар с насрещно
движещото се МПС в задната лява част на камиона. От друга страна, от неоспореното
заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се установява, че от
заснеманията, записани на оптичния носител, приложен по делото, на л.а. „Нисан“,
модел „Патрол“ с рег. № ***, е видно, че лек автомобил марка „Нисан“, модел
„Патрол“, с рег. № *** е реализирал ПТП при ротация около надлъжната си ос.
Изследваните деформации по МПС, данни за посоката му преди ПТП и технически
характеристики на участъка определят, че е възможно преобръщането на автомобила
по описания начин. Вещото лице е категорично, че деформацията в задната част на
преден ляв калник, както и следите по вътрешния борд на предна лява гума са
настъпили в резултат на контакт с твърд детайл, чиято скорост е била с
противоположна посока спрямо тази на л.а. „Нисан“. Разстоянията на деформацията и
протриванията във височина спрямо терена отговарят на височината, на която следва
да са монтирани метални елементи, представляващи напречни греди, които се
монтират в задната част на т.а.“Ивеко“. Според посоченото от вещото лице,
проведеният анализ определя, че е възможно описаната дефорамция по предния ляв
калник на л.а. „Нисан“ и протриванията по външния борд на предната му лява гума да
3
са настъпили в резултат от контакт в задната странична лява част на срещуположно
движещ се товарен автомобил от същата марка и модел, посочен от ищеца. Вещото
лице поддържа, че всички описани щети е възможно да са получени в резултат на удар
между л.а. „Нисан“ и срещуположно движещ се товарен автомобил с последвала
ротация на дясно при едновременна транслация за л.а. „Нисан“.
Анализът на събраните в хода на производството доказателства обуславя
изводът за противоправно поведение на застрахования при ответника водач,
осъществяващо състава на чл.44, ал.1 от ЗДВП. Съгласно посочената разпоредба,
задължение на водачите е при разминаване да осигурят достатъчно странично
разстояние между превозните средства. Съгласно чл. 92, ал. 1 от ППЗДвП
разминаването е минаване покрай друг участник в движението, който се движи в
противоположна посока. В случая се установява наличие на виновно поведение на
водача на т.а. „Ивеко“, застрахован при ответника, несъобразено със задължението му
да подсигури безопасно разминаване, така че да не се стигне до съприкосновение, като
управляваното от него МПС при маневра „десен завой“ е навлязло в насрещното пътно
платно, вследствие на което е настъпило процесното ПТП, в каквато посока е и
заключението на вещото лице по САТЕ. Ответникът, чиято е доказателствената
тежест, не е ангажирал доказателства, оборващи установената в чл.45, ал.2 ЗЗД
презумпция за наличие на вина. От заключението на вещото лице, в т.ч. изготвената
схема на ПТП, отразяваща положението на двата автомобила към момента на
евентуален инициален контакт между тях, безспорно се установява, че причина за
сблъсъка на двата автомобила е навлизането на управляваното от св.К. МПС в пътната
лента на другия водач, като това се е случило при предприета от страна на св.К.
маневра „завой на дясно“. Същият се е движил в нарушение на чл.16 ал.1 т.1 ЗДвП,
създаващ забрана при движение на пътно платно с двупосочно движение, когато
платното за движение има две ленти, на водача на пътно превозно средство да навлиза
и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или
заобикаляне. Това предписано поведение следва от общото задължение за всеки водач
по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – при избиране на скоростта на движението да се съобразява с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред
всяко предвидимо препятствие, вкл. със задължението на водачите да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за
движението. От друга страна, от приложеното писмо от Община Брезник, с което е
представена схема на общинския път в участъка от *** до с. *** по GPS координати:
42.7329058.22.7704998 се установява, че пътният участък е с асфалтова настилка, в
добро състояние, без неравности, широчината на пътното платно е 5 м., преди и след
посочения участък са налице 6 броя места за отбиване и престой на МПС, обособени
от двете страни на пътното платно, като посоченият участък се намира извън населено
място. На фона на горното, съдът намира, че при конкретните пътни условия св. К. е
имал възможност да предотврати настъпването на произшествието при спазване на
правилата за движение по ЗДвП. Ето защо, правилно РС-Перник е приел, че причина
за настъпване на процесното ПТП е единствено поведението на водача А. К..
Изготвената САТЕ установява, че действителната стойност /определена по
средни пазарни цени/ на причинените щети по увредения автомобил „Нисан“, модел
„Патрол“, с рег. № *** към датата на ПТП-то са в размер на 3364,60 лева, което е
повече от цената на предявения иск от 3200 лева. По изложените съображения и
4
предявеният иск се явява изцяло основателен. Доколкото първоинстанционният съд е
достигнал до идентични изводи и предвид факта, че други оплаквания не са въведени
във въззивната жалба, а и с оглед препращането към мотивите на първоинстанционния
съд на основание чл. 272 ГПК, решението следва да бъде потвърдено.
По разноските:
За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемата страна.
Въззиваемият претендира адвокатско възнаграждение в размер от 600 лв., но
въззивникът е релевирал възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК,
което съдът намира за основателно с оглед фактическата и правна сложност на делото,
като адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено на 400 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 808/09.10.2024 г. по гр.д. №980/2023 г. по описа на
Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Симеоновско шосе" № 67А, да заплати на Т. И. С., ЕГН **********, с адрес: ***,
разноски за въззивното производство в размер от 400 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т. 1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5