№ 196
гр. Велико Търново, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)
ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАЯ ПЕЕВА
Членове:АНЕТА ИЛИНСКА
ЖЕНЯ ИВАНОВА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело №
20254000500228 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 86 от 17.02.2025 г. по гр.д. № 210/2023 г. на Окръжен
съд Велико Търново е осъдено ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД да
заплати на М. Л. С. сумата от 50000 лв., представляваща обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, вследствие получени телесни увреждания, в резултат на ПТП от
07.02.2022 г. от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”, както и сумата 8965,33 лв. – обезщетение
за имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законна лихва върху сумите,
както следва: считано от 02.07.2022 г. върху сумата от 50000 лв. – обезщетение
за неимуществени вреди, и върху сумата 3744,33 лв. – обезщетение за
имуществени вреди, и считано от 19.06.2024 г. върху сумата от 5221 лв. –
обезщетение за имуществени вреди, до окончателното изплащане, като
претенцията за заплащане законна лихва, считано от уведомяването на
застрахователя до 02.07.2022 г., съответно – 19.06.2024 г. е отхвърлена.
Присъдени са разноски.
1
Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, като постановеният съдебен акт се обжалва в
осъдителните части. Излага се, че не са налице правни или фактически
основания за присъждане на застрахователни обезщетения в полза на ищцата,
още по-малко в присъдените размери. Сочи се, че съдът не е обсъдил в цялост
събраните доказателства, при определяне на механизма на произшествието е
тълкувал превратно доказателствата, свързани с пътното поведение на
пешеходеца. Не е изследвано задълбочено релевираното възражение за
съпричиняване от страна на пешеходката. Твърди се, че пешеходката със
своето поведение е допринесла както за реализиране на застрахователното
събитие, така и за вредите от него. Водачът е предприел всички необходими
мерки, като е спрял, за да възприеме обстановката преди пешеходната пътека,
уверил се е, че може да премине по нея безопасно и не е могъл да очаква
внезапното навлизане на пътното платно от страна на пешеходката. На
отделно основание се оспорва размерът на обезщетението за неимуществени
вреди, като прекомерно и не съобразено с критерия за справедливост. Не са
съобразени доходите на пострадалото лице и социално икономическите
условия в страната.
Моли съда да отмени обжалваното решение в атакуваните части и
вместо него постанови ново, с което бъдат отхвърлени в цялост предявените
искове, а в условията на евентуалност, да се намали размера на присъдените
обезщетения, съобразно доказаните възражения за съпричиняване и
прекомерност.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е депозирала
отговор, с който се заема становище, че подадената въззивна жалба е изцяло
неоснователна.
Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество.
При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав
констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до
2
неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени
аргументи, подписано от председателя на състава. Постановеното съдебно
решение е допустимо, поради което следва да се пристъпи към решаване на
спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.
В исковата си молба М. Л. С. твърди, че на 07.02.2022 г. в гр. Горна
Оряховица, пресичайки платното за движение на пешеходна пътека, била
блъсната от л.а. Опел Корса, управляван от Т. С., който не я пропуснал да
премине по пътя с предимство на пешеходна пътека. В резултат на
произшествието С. получила фрактура на латерален тибиален кондил в ляво.
Били извършени процедури с голям обем и сложност на таза и долния ляв
крайник. На 01.03.2023 г. е постъпила за отстраняване на остеосинтезните
средства. Сторила разходи за лечение, операции, медикаменти в общ размер
на 8965,33 лв., след допуснатото изменение на иска с определение от
19.06.2024 г. Периодът на възстановяване бил изключително труден и
болезнен, продължава и към момента на исковата молба. Били извършени две
операции, а впоследствие и трета интервенция, като възстановяването на
ищцата продължава да е под въпрос. Не е пълноценен човек, болките,
неразположенията и трудностите я съпътстват ежедневно. Преживява отново
и отново инцидента, страхува се за бъдещето си, от инвалидизиране, изпитва
стрес, психически дискомфорт, силни и продължителни болки и страдания.
Била напълно зависима от близките си, не била способна да се грижи сама за
себе си. Отговорността на виновния водач е застрахована при ответното
застрахователно дружество, към когото ищцата предявила застрахователна
претенция, но й било отказано изплащане на обезщетение.
Счита, че справедлив размер на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди би бил сумата от 50000 лв., за заплащането на която
предявява настоящия иск, както и претендира обезщетение за имуществени
вреди в размер на 8965,33 лв., след допуснатото изменение на иска с
определение от 19.06.2024 г., ведно със законната лихва върху двете
обезщетения, считано от датата на уведомяването на застрахователя до
окончателното изплащане.
С отговора на исковата молба се оспорва механизма на ПТП,
оспорват се получените увреждания, техния характер и интензитет; оспорва
3
се размерът на обезщетението за неимуществени вреди, като необосновано
завишен; направено е възражение за съпричиняване, тъй като ищцата е
предприела пресичане по време на преминаване на автомобила пред нея, като
водачът не е имал никаква възможност да я забележи и да предотврати
произшествието; предприела е навлизане на пътното платно в условията на
ограничена видимост, на необозначено място, без да се съобрази с движещите
се превозни средства.
С обжалваното пред настоящия състав решение на Окръжен съд
Велико Търново е прието, че справедливият размер на обезщетението за
неимуществени вреди, съобразно претърпяното травматично увреждане и
последиците от него, възлиза на 50000 лв., доказаният размер на
имуществените вреди възлиза на 8965,33 лв. и с оглед на това, че не е доказано
съпричиняване е присъдена стойност на обезщетението за неимуществени
вреди в размер на 50000 лв., стойност на обезщетението за имуществени вреди
в размер на 8965,33 лв., ведно със законна лихва от датата, следваща изричния
отказ - 02.07.2022 г. за имуществените и неимуществени вреди по
първоначалната претенция, и от 19.06.2024 г. – датата на предявяване на
допълнително претърпените имуществени вреди, до окончателното
изплащане.
Съдът, като взе предвид наведените оспорвания и събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
07.02.2022 г., на същата дата е настъпило ПТП, като от протокол от съдебно
заседание на 23.04.2024 г. по НОХД № 121/2024 г. на ГОРС, с което е одобрено
споразумение на основание чл. 384, ал. 1 вр. чл. 392, ал. 6 НПК се установява,
че Т. С. е признат за виновен за това, че на 07.02.2022 г. в гр. Горна Оряховица,
на кръстовището, образувано от ул. Вичо Грънчаров и ул. Васил Априлов, при
управление на л.а. Опел Корса нарушил правилата за движение по пътищата
по чл. 119, ал. 1 ЗДвП, като при предприемането на маневра за навлизане в
кръстовището на ул. Васил Априлов не се съобразил с движещия се по
пешеходната пътека от дясно на ляво пешеходец М. Л. С., в резултат на което я
блъснал и по непредпазливост й причинил средна телесна повреда,
изразяваща се във фрактура на горното тибиално плато, в частност латералния
кондил на тибията в ляво, довела до трайно затруднение в движението на ляв
4
долен крайник за срок между 4 и 6 месеца, като деянието е извършено на
пешеходна пътека и по непредпазливост, за което на виновния водач е
наложено наказание.
По делото е приложен протокол за оглед на местопроизшествие със
снимков материал. От заключението на вещото лице по изготвената съдебно
автотехническа експертиза се установява, че пътно транспортното
произшествие е настъпило на 07.02.2022 г., около 09,20 часа на кръстовището
между ул. Вичо Грънчаров и ул. Васил Априлов, в гр. Горна Оряховица, в
светлата част на денонощието. Кръстовището е с перпендикулярно пресичане
на улиците, с изградени тротоари. Източно от кръстовището върху платното за
движение по ул. Васил Априлов е начертана пешеходна пътека, тип Зебра,
която е с ширина 2,4 м. Лекият автомобил Опел Корса се е движел по ул.
Васил Априлов в посока от изток към запад по траектория, лежаща върху
полагащата му се за движение северна пътна лента. Преди навлизане в
кръстовището е спрял на знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по път с
предимство”, след което е потеглил, като разстоянието между него и северния
ръб на платното за движение е 25 см. Пешеходката М. С. навлиза на платното
за движение върху пешеходната пътека, начертана върху платното за
движение на ул. Васил Априлов, от север на юг. От следите от протриване по
капака на лекия автомобил може да се направи извод, че ударът с пешеходката
по отношение ширината на автомобила, се намира на разстояние 55 см от
левия му край, при обща ширина 1,61 м. По широчина на платното за
движение мястото на удара е на 1,3 – 1,32 м южно от северния ръб на платното
за движение. Скоростта на пешеходката при спокоен ход, като се съобразява
възрастта й /63 г./, е 1,07 м/с или 3,85 км/ч. Разстоянието от 1,31 м при тази
скорост на движение пешеходката изминава за 1,22 сек. Лекият автомобил е
бил спрял преди пешеходната пътека. При нормално ускорение скоростта му
до мястото на удара е достигнала до 9,8 км/ч. Разстоянието от мястото на
удара до мястото, на което се е намирал автомобила при потеглянето си,
вещото лице изчислява на 1,65 м. Това разстояние автомобилът изминава за
1,21 сек. При тези данни експертът описва следния механизъм на
произшествието: на 07.02.2022 г., около 09,20 часа лек автомобил Опел Корса,
управляван от Т. С., се движи от изток към запад по ул. Васил Априлов към
кръстовище с ул. Вичо Грънчаров в гр. Горна Оряховица. На ул. Васил
Априлов от значение за лекия автомобил, има знак Б2 и хоризонтална
5
маркировка за пешеходна пътека, тип Зебра. Водачът спира преди
пешеходната пътека, след което потегля, за да навлезе в кръстовището, като
към момента на удара достига скорост от 9,8 км/ч. В същото време, в посока от
север на юг, 1,22 сек преди настъпване на удара, по пешеходната пътека
започва пресичане на ул. Васил Априлов пешеходката М. С., която се движи
със скорост 1,07 м/сек. Траекториите на движение на лекия автомобил и
пешеходката се пресичат и настъпва удар между тях. Пешеходката е имала
възможност да възприеме спрелия автомобил пред пешеходната пътека, преди
да предприеме пресичането по пешеходната пътека 1,22 сек преди
настъпването на удара. В този момент автомобилът се е намирал на 1,65 м от
мястото на удара. Опасността за пешеходката настъпва в момента, в който
автомобилът започва движение към нейната траектория на движение или
когато е на 1,65 м преди мястото на удара. Това разстояние автомобилът
изминава за 1,21 сек, за което време при скоростта си на движение
пешеходката изминава 1,29 м. Според експерта пешеходката за 1,21 сек няма
реална възможност да възприеме и реагира на създадената опасност, за да
избегне удара, като промени траекторията си на движение или предприеме
други действия за това. В съдебно заседание експертът пояснява, че разликата
във време е в милисекунди, което не е в рамките на възприятието, поради
което може да се приеме, че са тръгнали в един и същ момент.
След произшествието С. е настанена в болница, където е била на
лечение за периода от 07.02.2022 г. до 14.02.2022 г., видно от приложената
епикриза от Клиника по ортопедия и травматология на МБАЛ „Сърце и
мозък”, гр. Плевен. Поставена й е диагноза фрактура кондили латералис тибие
синистри, извършена операция, извършена репозиция и фиксация с
ъгловостабилна плака и винтове.
Постъпила на лечение в същото отделение на 01.03.2023 г., където
престояла до 04.03.2023 г. Извършена операция за отстраняване на
остеосинтезните средства.
Представената медицинска документация е анализирана от вещото
лице по изготвената съдебно медицинска експертиза. От извършения на
09.06.2024 г. преглед експертът е установил два надлъжни белега от
оперативни интервенции на ляво коляно, при флексия е установил 20 %
двигателен дефицит в лява колянна става. Получените травми са в резултат от
6
удар с твърд тъп предмет от външната част на купето на лек автомобил. По
отношение на травмата на коляното болките са с голяма по интензитет сила
през първите 60 дни, като постепенно са затихнали, и за около 30 дни след
премахването на метала. Срокът на лечение и възстановяване за счупената
голямопищялна кост е около 12 – 14 месеца. Към момента е налице двигателен
дефицит в лява колянна става от около 20 % при флексия на същата, налице са
болки при физически натоварвания и промяна на климата. Двигателният
дефицит е дефинитивен и за цял живот.
В хода на делото на ищцата е била на лечение в Клиника по
ортопедия и травматология при МБАЛ „Сърце и мозък”, гр. Плевен, където е
извършена операция за тотално ендопротезно заместване на лява колянна
става. Престояла от 06.09.2023 г. до 12.09.2023 г. в лечебното заведение. По
повод на това е изготвена допълнителна съдебно медицинска експертиза, като
вещото лице смята, че извършената оперативна процедура по смяна на
колянна става с изкуствена такава е свързано с настъпили усложнения в
резултат на първоначално претърпените травми. В съдебно заседание
експертът пояснява, че ищцата има съпътстващи заболявания – затлъстяване,
хипертонично сърце, неинсулинозависим захарен диабет, но ставата е
сменена, заради посттравматична контрактура – невъзможност да се движи
ставата, което не се дължи на съпътстващите заболявания. Към времето на
смяна на ставата е била налична валгусна артроза, т.е. целият крайник,
подбедрица спрямо коляното е бил изкривен. Най-вероятно крайникът е бил в
щадящо положение и тя е била легнала или седнала, заради болката и процеса
на заздравяване.
Приложени са документи за закупувани материали, транспорт,
изследвания, медикаменти, за които вещото лице е дало заключение, че са
относими към лечението и възстановяването на ищцата.
За изясняване на фактическата обстановка по делото е разпитана св.
П. С., дъщеря на ищцата. Тя живее отделно от майка си. Разбрала за
катастрофата, когато свидетелката отишла в Бърза помощ, майка й била на
носилка, кракът й бил счупен и чакала медицински прегледи. Била
стресирана, плачела. Когато казали, че има нужда от операция, я закарали в
болницата в гр. Плевен. Няколко дни след операцията я прибрали в нейното
жилище в гр. Горна Оряховица. Костта била счупена към колянната става.
7
Братът на свидетелката с негови приятели я вдигнали до третия етаж. След
това няколко месеца се грижели постоянно за нея както свидетелката, така и
брат й, и племенницата. Всеки ден ходели при нея. Все още е в депресивно
състояние, може да ходи с патерица, но не иска да излиза на улицата. След
прибирането й от болница свидетелката я къпела, помагала й за тоалетна.
Взели санитарен стол. Това продължило няколко месеца след операцията.
След няколко месеца ходела с патерица, сега ходи с бастун. Куца, оплаква се от
болка. Стресирана е психически много, не иска да излиза сама навън. Когато
се налагало да я карат на преглед, я карал братът на свидетелката и ищцата все
казвала да намали. Има много приятелки, които й ходят на гости, но тя не
излиза без свидетелката или брат й. Говорела за катастрофата,
предупреждавала свидетелката и брат й да внимават като шофират, станала
затворена, спряла да общува с приятелките си. Преди ходела сама на почивки
с приятелки, което се променило.
Св. Л. С. е син на ищцата, живее в с. *******. Когато станала
катастрофата ищцата му се обадила, той отишъл на място, тъкмо я качвали в
линейката. Закарали я в Плевен, където й сложили метални неща на левия
крак. След изписването била като малко дете, което не може да ходи. За нея се
грижели той, съпругата му и сестра му. Постоянно имало човек при нея, и сега
има човек. На втория или третия месец след първата операция започнала сама
да се обслужва. Впоследствие се влошила, наложила се нова операция, отново
два три месеца същите мъки. Дъщерята на свидетеля също ходела при баба си
и стояла няколко часа при нея, за да я обслужва. Тя била на патронаж, носят й
храна и някой трябвало да слезе да вземе храната, да изхвърли коша, да
напазарува. Катастрофата й се отразила трагично, отчаяла се от живота, не
искала да излиза. Купила си пътека и се раздвижвала само на тази пътека.
Трудно я карат да слезе пред блока, излизала пред блока с придружител. Като
се качи в колата, получава паник атаки, искала свидетеля да кара бавно,
крещяла му да спира на пешеходни пътеки. Шиела гоблени, но се отказала,
нямала желание. Говорела постоянно за катастрофата. Преди катастрофата
ходела на разходки с приятелки, сега се отчуждила от тях и казвала, че не
може.
За претърпените неимуществени вреди С. е предявила
застрахователна претенция към ответното дружество, получена на 01.04.2022
г., по която е постановен отказ за определяне на обезщетение.
8
При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
От събраните по делото доказателства настоящият състав намира, че
безспорно се доказа наличието на противоправно поведение на Т. С., в
резултат на което на ищцата са причинени вреди. Противоправността на
поведението му следва от нарушаване на конкретни правни норми, уреждащи
правилата за движение по пътищата – водачът при предприемане на маневра
навлизане в кръстовище не се е съобразил с движещата се по пешеходната
пътека от дясно на ляво пешеходка, в резултат на което я блъснал и й
причинил средна телесна повреда. С това поведение той е нарушил чл. 119, ал.
1 ЗДвП, за което противоправно поведение, причинена вреда и причинна
връзка между тях е налице одобрено от наказателния съд споразумение,
имащо правната последица на влязла в сила присъда /чл. 383, ал. 1 НПК/, и
което е задължително за гражданския съд по правилото на чл. 300 ГПК. В този
смисъл възражението във въззивната жалба на застрахователното дружество,
че няма правни и фактически основания за присъждане на обезщетения в
полза на ищцата, тъй като не е доказано противоправно поведение на водача,
не може да бъде споделено. От събраните доказателства се установява, че С. с
управлявания от него автомобил, в нарушение на посочените по-горе правила
за движение по пътищата, е навлязъл в кръстовището, без да пропусне
пешеходката, като траекториите на автомобила и пешеходката са се пресекли
и между тях е настъпил удар.
Като пряка и закономерна последица от физическите закони, в
резултат на удара, ищцата С. е получила телесно увреждане – счупване на
голямопищялна кост. Това увреждане представлява нарушаване на основно
конституционно закрепено абсолютно субективно право, и в субективен план
предизвиква претърпяване на болки и страдания от увреденото лице.
Между противоправното и виновно поведение на водача Т. С.,
изразяващо се в нарушаване правилата за движение по пътищата, и
настъпилата вреда е налице пряка и непосредствена причинна връзка.
С оглед на това, настоящият състав приема, че са налице
предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на водача С. по чл.
45 ЗЗД, съгласно който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. С. е управлявал автомобил, застрахован по застраховка
9
„Гражданска отговорност” при ответното дружество. В този смисъл за
застрахователя се поражда задължението да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди – чл. 429, ал. 1 КЗ. С. се явява застраховано лице по
смисъла на чл. 477, ал. 2 КЗ. Увреденото лице е упражнило правото си на пряк
иск от застрахователя, възможност, предвидена в чл. 432, ал. 1 КЗ. С. е
изпълнила задължението си за предявяване на застрахователна претенция по
реда на чл. 498, ал. 1 КЗ, по която застрахователят не е заплатил обезщетение.
Спорен в настоящия случай е размерът на дължимото и определено
от първостепенния съд обезщетение за неимуществени вреди, което следва да
се определи по справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД. Разясненията по
прилагане на справедливостта като критерий за определяне на размерите на
обезщетенията за неимуществени вреди са дадени в ППВС 4/23.12.1968 г. В
него е посочено, че следва да се преценят редица конкретно обективно
съществуващи обстоятелства - характер на увреждането, начин на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинени
морални страдания, осакатявания и др. Съдебната практика е наложила и като
допълнителен критерий икономическата конюнктура и общественото
възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на
обществото в страната. Икономическата конюнктура е видима от
непрекъснатото нарастване на нивата на застрахователната сума, уредено по
законодателен път - пар. 1, т. 5, пар. 4, ал. 3 и пар. 27 от ДР на КЗ /отм./ до
достигането на лимита на отговорност, дефиниран в чл. 266, в сила от
11.06.2012 г. КЗ /отм./, а впоследствие – регламентиран в чл. 492 КЗ. Към 2022
г. минималната работна заплата възлиза на 710 лв., а общият доход средно на
лице според данни на НСИ за 2022 г. е 9008 лв.
В конкретния случай, освен тези обстоятелства следва да се отчете
още: естеството на травмата – увреждане в областта на колянна става, което
причинява трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник;
търпяните болки – значителни за продължителен период от време – през
първите 60 дни, и след втората операция – още 30 дни; наложилото се
оперативно лечение, като към момента на ищцата са извършени три операции;
дълъг оздравителен период – 12 – 14 месеца; тежък възстановителен период –
пребиваване трикратно в болнично заведение, обездвижване, като първите два
10
три месеца ищцата е била в невъзможност сама да се обслужва и е била
зависима от помощта на близките си. По време на възстановителния период е
нарушено социалното функциониране на ищцата, тя е пенсионерка, но е била
в невъзможност да задоволява социално-битовите си нужди, като изцяло е
била на грижите на дъщеря си, сина си и на племенницата си. Следва да се
отчете и възрастта на ищцата към момента на ПТП – 63 години, когато
възстановяването протича по-бавно. Настъпилото усложнение – блокаж на
ставата и болков синдром са наложили смяна на ставата, като до този момент
ищцата е била силно ограничена в придвижването си – с помощно средство и
при щадящ режим на крайника. Към момента на прегледа от вещото лице са
установени белези от извършените оперативни интервенции. Ищцата е
претърпяла и душевни страдания – изпитвала страх, тревоги, затруднено
справяне със задачите от ежедневието, израз на които е преустановеното
излизане извън дома без придружител.
С оглед на тези обстоятелства, настоящият състав счита, че размер на
обезщетението от 50000 лв. би могъл адекватно да компенсира /доколкото
изобщо могат да бъдат съпоставени душевните състояния с материалните
блага/ причинените болки, страдания, неудобства. Обезщетение в по-нисък
размер не следва да бъде определяно, тъй като за значителен период от време
болките са били интензивни, извършени са три оперативни интервенции, като
до последната интервенция се е достигнало в резултат на настъпило
усложнение и невъзможността на ищцата да се движи и да се възстанови. Това
е довело до силни затруднения в социално битов план, до зависимост от
помощта на близките, негативни емоционални преживявания – болки, страх,
тревожност. Не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя, че
обезщетението не е съобразено с обществено-икономическите условия на
живот в страната към момента на деликта, както и с полученото травматично
увреждане и неговото отражение към начина на живот на ищцата.
Травматичното увреждане сериозно е засегнало физическата пригодност на
ищцата, лечението му е продължително и болезнено, поради което
настоящият състав споделя оценъчния анализ на правно значимите към
определяне на размера на обезщетението факти, съобразено с икономическия
стандарт в страната към момента на деликта.
По делото е направено възражение за съпричиняване на вредоносния
11
резултат от страна на пострадалата, каквото възражение застрахователят има
право да релевира, съгласно чл. 432, ал. 2 КЗ в настоящото производство. За да
се приеме наличие на съпричиняване следва да се докаже по категоричен
начин при условията на пълно и главно доказване твърдяното противоправно
поведение на съпричинителя /действие или бездействие/, с което пострадалия
обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за
увеличаване на вредоносните последици. В мотивите, развити в т. 7 от ТР
1/23.12.2015 г. на ОСТК на ВКС е посочено, че обезщетението за вреди от
непозволено увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е
допринесъл за тяхното настъпване. Съпричиняването на вредата изисква
наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения може
да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да
е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го
обуславя в някаква степен. В този случай трябва да бъде направено
разграничение между допринасянето на пострадалия за възникване на самото
пътно-транспортно произшествие, като правно значим факт, който обуславя
прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и приносът му за настъпване на вредата
спрямо самия него, който факт също води до приложението на чл. 51, ал. 2
ЗЗД. Дали поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло за
увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай.
В конкретния казус е наведен фактът, сочещ на съпричиняване, че
пострадалата не е изпълнила задължението си да наблюдава по време на
пресичане пътната обстановка постоянно, да се съобразява с приближаващото
се МПС, да не навлиза внезапно на пътното платно. Съгласно разпоредбата на
чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП пешеходците са длъжни при пресичане на платното за
движение да преминават по пешеходните пътеки, като преди да навлязат на
платното за движение да се съобразят с приближаващите се пътни превозни
средства, като на пешеходците е забранено да навлизат внезапно на платното
за движение, както и да пресичат платното при ограничена видимост /чл. 114
ЗДвП/. Такива нарушения не се установиха по делото от страна на
пешеходката. С влязла в сила присъда е установено противоправното
поведение на водача – при предприемане на маневра за навлизане в
кръстовището не се е съобразил с движещата се по пешеходната пътека
пешеходка М. С.. Наличието на пешеходна пътека сигнализира за възможна
12
опасност на пътя, поради което появата на пешеходец върху нея не е
непредвидимо събитие. В случая произшествието е в светлата част на
денонощието, няма данни за ограничаване видимостта на водача, поради което
появата на пешеходката на пешеходната пътека не може да бъде
квалифицирано като внезапно навлизане на платното за движение. Не е
доказано, че тя не се е съобразила с приближаващото се пътно превозно
средство, тъй като от данните по настоящото дело се установява, че
автомобилът е бил преустановил движението си преди пешеходната пътека.
Според заключението на вещото лице по изслушаната автотехническа
експертиза пешеходката е нямала никакви възможност за промяна на
траекторията си на движение и други действия за избягване на удара. С оглед
на това, въз основа на събраните по делото доказателства, по делото не се
проведе пълно и главно доказване на твърдяните нарушения на правилата за
движение по пътищата от страна на пешеходката, възражението за
съпричиняване следва да бъде отречено, последица от което е присъждане на
дължимите обезщетения за имуществени и неимуществени вреди в пълни
размери.
Поради съвпадение на изводите на настоящия състав с тези на
първостепенния съд, решението подлежи на потвърждаване.
При този изход на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на адв. С. И. адвокатско възнаграждение за защита по реда на чл. 38
ЗА за въззивното производство в размер на 1200 лв., съобразно правната и
фактическа сложност на спора, количеството извършена работа, проведено
едно съдебно заседание, на което не са събирани доказателства и на което
процесуалният представител се е явил.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 86 от 17.02.2025 г., постановено по
гр.д. № 210/2023 г. на Окръжен съд Велико Търново.
ОСЪЖДА „ЗАД ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Г.М.
Димитров, 1 да заплати на адв. С. И., ВТАК сумата 1200 /хиляда и двеста/
13
лева, представляваща адвокатско възнаграждение за защита във въззивното
производство, осъществена по реда на чл. 38 ЗА.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14