Определение по дело №720/2022 на Окръжен съд - Велико Търново

Номер на акта: 971
Дата: 1 ноември 2022 г.
Съдия: Илина Гачева
Дело: 20224100500720
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 7 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 971
гр. Велико Търново, 27.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теодорина Д.а
Членове:Любка Милкова

Илина Гачева
като разгледа докладваното от Илина Гачева Въззивно частно гражданско
дело № 20224100500720 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. чл. 396, ал.1 ГПК.
Предмет на подадената от ЧСИ И. Ц., рег. № 896, район на действие ВТОС,
въззивна частна жалба, са Определение № 112/11.07.2022г. и Определение №
1273/03.08.2022г, постановени по гр. д. № 1977/2022г., по описа на РС -
Велико Търново, с които съдът на основание чл. 397, ал.2, вр. ал.1, т.2, е
наложил обезпечителни мерки - запор на банкови сметки на ЧСИ И. Ц., рег.
№ 896, район на действие ВТОС, съответно при ЦКБ АД и при ПИБ АД.
С подадената пред настоящата съдебна инстанция, частна жалба се отправя
искане за отмяна на горепосочените определения, с които съдът е наложил
обезпечителните мерки, като незаконосъобразни. Излагат се и конкретни
доводи, касаещи липсата на изискуемите от закона предпоставки за допускане
на обезпечението по см. на чл.391 от ГПК. Представят се писмени
доказателства.
В предвидения, съобразно разпоредбата на чл.276, ал.1 ГПК, едноседмичен
срок, от насрещната страна е постъпило становище по така подадената
въззивна жалба, с което се твърди, че същата се явява процесуално
недопустима. Претендира се заплащане на адвокатско възнаграждение по
реда на чл.38, ал.2 ЗАдв.
По така изложените твърдения, съобразно с преценката на фактите и
обстоятелствата и приложимата нормативна уредба, настоящият съдебен
състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Подадената въззивна частна жалба е срещу актове, който попадащи в
приложното поле на чл. 274, ал.1, т.2 във вр. с чл.396, ал.1, предл.2 ГПК, а
именно за същите е изрично предвидено, че подлежат на обжалване, като
срокът за ответника тече от връчване на запорното съобщение. От
1
представените писмени доказателства е видно, че въззивният жалбоподател е
бил уведомен за налагането на обезпечителните мерки на 30.08.2022г., т.е.
въззивната частна жалба се явява срочно подадена.
Същевременно, първоинстанционният съд е бил сезиран с молба с вх. №
13722/02.09.2022г., с която на основание чл. 398, ал.2, ЧСИ И. Ц. е поискала
от съда да замени наложените с обжалваните съдебни актове, обезпечителни
мерки- запори на банкови сметки, със залог в пари. С молба с вх. №
14141/14.09.2022г., ЧСИ И. Ц. е представила доказателства за депозирана
сума в размер на 5000 лв. С нарочно Определение № 1468/14.09.2022г,
постановено по гр. д. № 1977/2022г., по описа на РС - Велико Търново,
последният е заменил наложените с обжалваните определеления, предмет на
настоящото производство, обезпечителни мерки - запор на банкови сметки на
ЧСИ И. Ц., рег. № 896, район на действие ВТОС, съответно при ЦКБ АД и
при ПИБ АД, с предоставения паричен залог в размер на 5000 лв., като актът
на първоинстанционния съд е влязъл в законна сила в хода на настоящото
производство. Последното обстоятелство следва да бъде съобразено от
настоящата съдебна инстанция, тъй като касае факти и обстоятелства,
настъпили в хода на настоящото производството, и имащи значение относно
преценката за наличието на правен интерес от въззивното обжалване.
С оглед на гореизложеното, настоящата съдебна инстанция намира
подадената въззивна частна жалба за недопустима, т.к. същата е подадена
срещу акт, който към момента на сезиране на съда е подлежал на въззивно
обжалване, но към настоящия момент е изгубил своето правно значение, т.к.
със замяната на допуснатите обезпечителни мерки, съдебните актовете, с
които същите са били наложени и които са предмет на настоящото
производство, са изгубили своето правно действие /по арг. от разпоредбата на
чл.398, ал.3 ГПК/, а обезпечителният интерес на ищеца е удовлетворен
посредством замяната на допуснатите обезпечителни мерки с внесения от
ответната страна паричен залог. В тази връзка, за въззивния жалбоподател е
отпаднал правният интерес от водене на настоящото производство, като за
пълнота на изложението следва да се отбележи, че пътят на защита на
въззивния жалбоподател не е следвало да се реализира по реда на въззивното
обжалване на съдебните актове, с които са били допуснати обезпечителните
мерки, а по реда на чл. 402, ал.2 и ал.3 ГПК.
Съобразно изрично отправеното искане от процесуалния представител на
насрещната страна - адв. К. Т. от ВТАК, искане за присъждане на сторените в
рамките на настоящото производство разноски по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв.,
настоящата съдебна инстанция намира, че на основание чл.78, ал.4 ГПК, в
полза на процесуалния представител на насрещната страна по подадената
въззивна частна жалба - адв. К. Т. от ВТАК, по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв.,
следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. /двеста
лева/. Последното е определено по реда на чл. 7, ал.7, предл. 1, вр. ал.2, т.2,
вр. ал.1, т.7, вр. чл.11 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения /при материален интерес от 2500 лв., намален на половина
съобразно чл. 7, ал.7 - 300 лв. + 7% от 2500 лв. = 405 лв., намалени с 1/3
съобразно правилата на чл.7, ал. 1, т.7, а именно 105 лв., като с оглед
2
разпоредбата на чл.11, възнаграждението следва да е в размер на 200 лв
/двеста лева/.
Предвид горното и на основание чл. 278 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима така подадената въззивна
частна жалба.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр. д. № 720/2022г. по описа на ОС -
Велико Търново.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.4 ГПК, вр. чл.38, ал.2 ЗАдв., ЧСИ И. Ц., рег.
№ 896, район на действие ВТОС, да заплати на адв. К. Т. при ВТАК, с ЛНА №
**********, в качеството му на процесуален представител на М. Д. О. с ЕГН
**********, сумата от 200 лв. /двеста лева/, адвокатско възнаграждение,
определено по правилата на Наредба 1/2004г. за минималните адвокатски
възнаграждения на ВАдв.С.

Определението подлежи на обжалване, на основание чл. 274, ал.1, т.1 ГПК, с
частна жалба в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение,
пред АС - Велико Търново.
Препис от същото да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3