№ 316
гр. Сливен, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Живка К. Желязкова - Спирова
при участието на секретаря Албена Г. Василева
като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско
дело № 20242230101543 по описа за 2024 година
Предявени са кумулативно съединени искове за обявяване
на нищожност на сключен договор за кредит, поради
противоречие с императивните изисквания на Закона за
потребителския кредит и Закона за защита на потребителя,
както и в условията на евентуалност осъдителен иск за
заплащане на недължимо заплатена сума от ищцата по
договора- неустойка, ведно със законната лихва от завеждане
на исковата молба до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 19.09.2023 г. ищцата
сключила с ответното дружество Договор за паричен заем
„Standart 30“ № 5961510, по силата на който „Вива Кредит“
ООД е предоставил заемни средства в размер на 1 500 лв.,
при фиксиран годишен лихвен процент по заема 40,32 %,
годишен процент на разходите – 49,50 % и срок за погасяване
1
на заема 9 седмици.
Сочи, че в чл.1 ал.3 от Договора е предвидено, че
заемателят дължи такса за експресно разглеждане на
документи и отпускане на паричен заем в размер на 898,29
лева.
Съгласно чл. 5 от Договора, заемателят следвало да
осигури в срок до 3 дни, считано от датата на сключване на
процесния договор, едно от двете предвидени обезпечения –
поръчител или банкова гаранция, като при неизпълнение,
дължал неустойка в размер на 598,86 лева. Таксата за
експресно разглеждане и уговорената неустойка, ищцата е
следвало да престира разсрочено заедно с погасителната
вноска, към която се кумулират, с което погасителната вноска
е нараснала на 362,25 лева.
Ищцата усвоила изцяло предоставения й заемен ресурс и
до момента по сключения договор за заем извършвала
плащания по кредита.
Сочи се, че сключеният договор по своята правна
характеристика и съдържание представлявал такъв за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и
последици важали изискванията на специалния закон - ЗПК в
релевантната за периода редакция. Процесният договор за
потребителски кредит попадал в полето на ЗПК, от което
следвало, че трябва да отговаря на императивните му
разпоредби.
Счита се, че договорът за потребителски кредит
2
нарушава разпоредби от ЗПK, поради което е
недействителен.
Сочи се, че в договора е визиран годишен процент на
разходите, като абсолютна процентна стойност - 49.50%. Не
са посочени взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1
начин, каквото е изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.
Липсвала конкретизация относно начина, по който е
формиран посочения ГПР, което водело и до неяснота
относно включените в него компоненти, а това от своя страна
е нарушение на основното изискване за сключване на
договора по ясен и разбираем начин. При липсата на данни за
наличие на други разходи по кредита, можело да се направи
извод, че единственият разход за потребителя е предвидената
в договора възнаградителна лихва и при това положение не
ставало ясно как е формиран ГПР от 49.50%, т.е. какво друго
е включено в ГПР извън фиксирания годишен лихвен процент
- 40.32%. сочи се, че неясното определяне на ГПР е
самостоятелно основание за нищожност на договора,
съгласно чл.22 ЗПК.
Твърди се, че в договора не се съдържа погасителен план
със законоустановеното съдържание, като само е посочен
паричен размер на вноската, без да е ясно какво точно ще се
погасява с нея и падеж на плащането им. Както лихвеният
процент, така и ГПР били определени като фиксиран процент
от общата сума, тъй като от тази уговорка не можела да се
извлече информацията за размера на включените в месечната
3
погасителна вноска суми за главница, лихва и такса
ангажимент. Оставал неизяснен въпросът дали и тези суми са
с фиксиран размер във всяка погасителна вноска или първо се
заплащат таксата за ангажимент и лихвата и едва тогава се
изплаща главницата. Тези данни имали съществено значение
за изчисляване на дължимите лихви и разноски по
обслужване на кредита, тъй като за база на изчислението им
щяла да служи неизплатената част от главницата. Дори са се
приеме, че кридитополучателят е изначално наясно какъв е
процентът на оскъпяване на кредита, това не освобождавало
кредитодателя от задължението вменено му с императивна
правна норма от ЗПК, да информира своя съконтрагент за
условията за заплащане на месечната погасителна вноска и за
това каква част от главницата ще бъде платена с всяка
месечна вноска и каква част представлява т.нар. „оскъпяване”
на кредита. В тази връзка се счита, че неспазването на
изискванията на чл.11, ал.1, т.11 и т.12 от ЗПК също е
самостоятелно основание за нищожност на договора,
съгласно чл.22 ЗПК.
По отношение вземането за неустойка се сочи, че за
договорите за потребителски кредит на общо основание,
съгласно чл.24 от ЗПК се прилагат правилата на чл.143 - 148
от ЗЗП.
Клауза като уговорената в чл.5. ал.2 от договора за
паричен заем, според която се дължи неустойка в размер на
598.86 лева при неизпълнение на задължението по чл.6 ал. 1
за осигуряване в тридневен срок от датата на усвояване на
4
заемната сума, на обезпечение чрез поръчителство на
физическо лице, което отговаря на определени условия, или
банкова гаранция, се намира в пряко противоречие с
преследваната от директивата цел, транспонирана в ЗПК. На
практика подобна уговорка прехвърляла риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
извършване на предварителна оценка платежоспособността
на длъжника върху самия длъжник и водела до допълнително
увеличаване размера на задълженията. По този начин на
длъжника се вменявало задължение да осигури обезпечение
след като кредита е отпуснат, като ако не стори това дългът
му нараствал, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се
увеличавала. Замисълът на изискването за проверка на
кредитоспособността на потребителя, както и изрично е
посочено в чл.16 от ЗПК, е тя да бъде извършена преди
сключването на договора, съответно тогава да се поиска
обезпечение въз основа изводите от проверката и едва след
предоставянето му да се сключи договора за кредит.
Твърди се, че с процесната клауза за неустойка в полза на
кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение
за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено
обезпечение, от което обаче не произтичали вреди. Подобна
неустойка всъщност обезпечавала вредите от това, че
вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но
именно тези вреди се обезщетявали и чрез мораторната лихва
по чл.33 ал.1 от ЗПК.
Подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна
5
лихва било недопустимо и в този смисъл съдебната практика
била константна.
Предвид изложеното се моли съда да приеме за
установено в отношенията между страните по предявения
иск, че сключеният между тях Договор за паричен заем
„Standart 30” № 5961510 е нищожен на основание чл. 22 от
ЗПК, във вр. с чл. 10 ал. 1, 2 от ЗПК и чл. 11 ал. 1, т. 9, т. 10 и
т. 11 от ЗПК, във вр. чл. 26 ал. 1 от ЗЗД.
Прави се възражение за прекомерност на
възнаграждение за процесуално представителство в
настоящото исково производство. Претендира за присъждане
на направените по делото разноски.
В предоставения едномесечен срок по чл. 131 от ГПК е
постъпил отговор от ответното дружество, чрез процесуален
представител, в който се оспорват изцяло предявените от
ищцата искове. Моли да се отхвърли исковата претенция като
неоснователна и недоказана.
Излагат се аргументи по отношение твърденията, че
договорът за паричен заем е недействителен на основание чл.
22 от ЗПК, поради неспазване изискванията на чл. 11 ал.1 т.10
от ЗПК, поради неспазване изискванията на чл. 11 ал.1 т.11 и
т.12 от ЗПК, чл. 11 ал.1 т.9 от ЗПК, както и по отношение
твърденията за нищожност на клаузата за неустойка, като се
сочи съдебна практика. Претендират се разноските по делото.
Предявен е насрещен иск от „Вива Кредит“ ООД чрез
процесуален представител, в който се на основание чл.240 от
6
ЗЗД, във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД се моли съда да
постанови решение, с което да осъди ищцата да заплати на
„Вива Кредит“ АД, универсален приемник на „Вива Кредит“
ООД, неплатените суми по Договор за паричен заем „Standart
30“ № 5961510 от 19.09.2023 г.
С настоящата насрещна молба на основание чл.8 ал.3 от
Договора за паричен заем, „Вива Кредит“ АД обявява
вземането по Договора за предсрочно изискуемо, като се
моли настоящата искова молба да се счита и за Уведомление
за обявяване на всички вземания по Договора за паричен заем
за предсрочно изискуеми.
Моли да се постанови решение, с което да осъди
ответницата по насрещния иск да заплати на „Вива Кредит“
АД, сумата в общ размер на 1140,38 лева, от които: 1048,67
лева – главница по Договор за паричен заем „Standart 30“ №
5961510 от 19.09.2023 г.; сумата от 91,72 лева – начислена и
незаплатена договорна лихва, за периода от 11.01.2024 г. до
09.05.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на завеждане на исковата молба, до окончателното й
изплащане. Претендират за присъждане на разноски по
делото.
В случай, че съдът счете предявените от дружеството
искове за основателни, както и че предявените от
първоначалния ищец искове са основателни, на основание чл.
103 ал.2 от ЗЗД, е направено възражение за прихващане на
две насрещни задължения до размера на по-малкото от тях и
се моли съда служебно да направи прихващане на несрещни
7
задължения до размера на по-малкото от тях, в това число и
присъдени разноски и хонорар. Прави се възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В законоустановения срок е постъпил отговор по
насрещния иск, като се счита, че същият е неоснователен и
недоказан.
Счита се, че процесният договор за потребителски
кредит нарушава разпоредби от ЗПК, поради което е
недействителен, като се излагат аргументи в тази насока.
Сочи се, че дори кредитополучателят изначално да е наясно
какъв е процентът на оскъпяване на кредита, това не
освобождавало кредитодателя от задължението вменено му с
императивна правна норма от ЗПК да информира своя
съконтрагент за условията за заплащане на месечната
погасителна вноски и за това каква част от главницата ще
бъде платена с всяка месечна вноска и каква част
представлява т. нар. „оскъпяване“ на кредита. В тази връзка
се твърди, че неспазването на изискванията на чл.11, ал.1, т.11
и т.12 от ЗПК е самостоятелно основание за нищожност на
договора, съгласно чл. 22 от ЗПК.
По отношение вземането за неустойка се твърди, че
с процесната клауза в полза на кредитора се уговаря още едно
допълнително обезщетение за неизпълнението на
акцесорното задължение – недадено обезпечение, от което
обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност
обезпечава кредита от това, че вземането няма да може да
бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се
8
обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл.33 ал.1 от ЗПК. В
тази връзка се твърди, че подобно кумулиране на неустойка за
забава с мораторна лихва е недопустимо.
В случая не е приложима нормата на чл.26, ал.4 от ЗЗД и
нищожността на посочената клауза по договора обуславя
недействителността на целия договор. В обобщение се счита,
че сключеният между страните Договор за паричен заем
следва да бъде прогласен за нищожен на основани чл. 26 ал.1
пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22, във вр. с чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК,
поради противоречие със закона.
Предвид изложеното моли съда да отхвърли предявеният
насрещен осъдителен иск от „Вива Кредит“ АД, поради
недействителност на сключения Договор за паричен заем
„Standart 30“ № 5961510 от 19.09.2023 г. на основание чл. 22
от ЗПК, във вр. с чл.10 ал.1, 2 от ЗПК и чл.11 ал.1 т.9, т.10 и
т.11 от ЗПК, във вр. с чл. 26 ал.1 от ЗЗД.
Правят възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение. Претендират за присъждане на
направените разноски по делото по представените в
производствата документи за това.
В съдебно заседание ищцата не се явява и не се
представлява от пълномощник. С писмено становище
поддържа молбата и молят за уважаването и в пълен размер.
В съдебно заседание ответната страна не се представлява
от представител или пълномощник. По делото е постъпило
писмено становище, с което поддържат изцяло отговора на
9
исковата молба, както и депозираната насрещна искова молба.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че по силата на Договор за паричен
заем „Standart 30“ № 5961510 от 19.09.2023 г., по силата на
който „Вива Кредит“ ООД предоставил на ищцата заемна
сума от 1500 лв., посочен в чл.2 от Договора, при уговорен
фиксиран годишен лихвен процент по заема 40,32 %,
годишен процент на разходите – 49,50 % и срок за погасяване
на заема 9 месеца. В чл.1 ал.3 от Договора е предвидено
заемателят да дължи такса за експресно разглеждане на
документи и отпускане на паричен заем в размер на 898,29
лева.
Съгласно чл. 5 от Договора, страните са договорили
задължение на заемателя да осигури в срок до 3 дни, считано
от датата на сключване на процесния договор едно от двете
предвидени обезпечения – поръчител или банкова гаранция,
като при неизпълнение, заемателят дължал неустойка в
размер на 598,86 лева. Таксата за експресно разглеждане и
уговорената неустойка, ищцата е следвало да престира
разсрочено, заедно с погасителната вноска, към която се
кумулират, с което погасителната вноска е нараснала на
362,25 лева.
Съдът счита, че предявеният иск е основателен, тъй като
видно от представените писмени доказателства ищцата е
доказала по безспорен начин, че задължението към ответното
10
дружество се е погасило и подписания Договор за паричен
заем накърнява добрите нрави и заобикаля законовите
разпоредби, посочени в ЗЗД, ЗПК и ЗЗП.
По делото е допусната и изготвена съдебно-счетоводна
експертиза, като вещото лице след запознаване с
доказателствата по делото е отговорило, че ГПР в размер на
49.5% не включва и не представлява съставна част от
разходите за начислена неустойка 598.86 лв. и такса за
експресно разглеждане на документа – 898.29 лв. Размера на
ГПР отговаря на плащания с общ размер на сумата 1763.10
лв. от които 1500 лв. главница и 263.10 лв. Изчислила е
общото задължение за плащане в размер на 3260.25 лв., от
които 1500 лв. главница, 263.10 лв. лихва и такси в общ
размер на 1497.15 лв., разпределени на равни 9 бр. вноски,
като ГПР нараства до размер на 720.08%. Вещото лице е
уточнило, че ищцата е заплатила сума в размер на 613 лв.,
както следва: на 07.11.2023 г. е заплатена сума в размер на 363
лв.; следващата е на 18.12.2023 г. в размер на 200 лв. и на
31.01.2024 г. сума в размер на 50 лв.
Всъщност са изплатени договорната лихва и главници по
три вноски изцяло и частично до размер на 25,30 лева от
договорната лихва по четвъртата вноски по процесния
кредит.
След направени изчисления съдебният експерт е
установила, че дължимата разлика към 08.05.2024г. датата на
обявяване на предсрочната изискуемост , възлизат
задълженията на 1140, 39 лева, от които 1048,67 лева –
11
остатъчна главница и договорна лихва – 91, 72 лева, като след
пресмятане между заплатеното и дължимото, то се
констатира разликата в размер на 1150.10 лв., като не се
дължи сумата от 9,71 лв., представляваща лихвата от
08.05.2024г. до края на срока на договора, която сума е
недължима, поради обявена предсрочна изискуемост.
На осн. чл. 2, ал. 1, т. 4 предвидената неустойка в размер
на 598.86 лв. и на осн. чл. 1, т. 2, ал. 3 от Договора
предвидената такса експресно разглеждане е на стойност
898.29 лв. които не са начислени и не се дължат.
Следователно така формулираното и определено ГПР
е720,08 %, което многократно надвишава законната лихва за
забава и противоречи на чл.19, ал.3 от ЗПК
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на представените по делото писмени
доказателства, които съдът кредитира изцяло като
неоспорени от страните.
Съдът кредитира изцяло и заключението на изготвената
съдебно - икономическа експертиза, като неоспорена от
страните и тъй като няма съмнение в знанията и уменията на
вещото лице.
Така установеното от фактическа страна мотивира
следните правни изводи:
Предявената исковата претенция за прогласяване
нищожността на сключения между страните процесения
договор за паричен заем, досежно прогласяване на
12
нищожността на клаузата, предвиждаща заплащането на
неустойка по чл.5, ал.2 от Договора за паричен заем „Standart
30“ № 5961510, по силата на който „Вива Кредит“ ООД,
досежно съдържаща се клаузата в този договор, предвиждаща
заплащането на такса за експресно разглеждане по чл. 1, ал. 3
от Договор за паричен заем Standart 30 № 5961510 от
19.09.2023 г., сключен с „Вива кредит“ ООД следва да се
прогласи, поради наличието на нищожна клауза в него, като
противоречащ на императивните изисквания на Закона за
потребителския кредит и Закона за защита на потребителите
е допустима, а разгледана по същество е изцяло основателна.
Установи се по безспорен начин от събраните писмени
доказателства по делото, че между страните е възникнало
правоотношение по договор за потребителски кредит, като
ищцата е получила в заем сумата 1500 лева, но са заплатени
само три цели вноски и част от четвъртата погасителна
вноска по процесия договор за заем в настоящото
производство.
Ответната страна е небанкова финансова институция по
смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да
отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищцата е физическо лице, което при сключване на
договора е действало именно като такова, тоест страните
имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от
ЗПК и на кредитор, съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и
13
съдържание представлява такъв за потребителски кредит,
поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон - ЗПК. Ответникът е
небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ,
като дружеството има правото да отпуска кредити със
средства, които не са набрани чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства.
От друга страна ищцата е физическо лице, което при
сключване на договора е действало именно като такова, тоест
страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9,
ал. 3 от ЗПК и на кредитор, съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и
съдържание, касае потребителски кредит, поради което за
неговата валидност и последици важат изискванията на
специалния закон - ЗПК.
Следва да се има предвид, че съгласно нормата на чл. 22
ЗПК, при условие, че не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, то
договорът за потребителски кредит е недействителен и
липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води
до настъпването на тази недействителност. Същата има
характер на изначална недействителност, защото
последиците й са изискуеми при самото сключване на
договора и когато той бъде обявен за недействителен,
заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
14
От събраните по делото доказателства се установява
наличието на твърдяното в исковата молба основание за
недействителност на клаузите от договора за кредит, свързано
с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на
общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че
потребителят ще е наясно по какъв начин се формира
неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че
ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са
включени всички разходи на кредитната институция по
отпускане и управление на кредита, както и
възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат
описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът,
а не същият да бъде поставен в положение да тълкува
клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще
дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на законовите
изисквания, защото в договора за кредит е посочено
единствено, че той е във фиксиран размер от 49,50 %.
Действителният ГПР по процесния договор е значително и
несъмнено в много по-голям размер, като се има предвид, че
при получен заем в размер на 1500 лева се дължи връщане на
сумата 3260,25 лв. със срок за погасяване на заема 9 месеца,
посочени в чл.2, ал.1, т.3 от Договора.
В конкретния случай ГПР не отговаря на законовите
изисквания, защото в договора за кредит е посочено
единствено, че той е във фиксиран размер от 49,5%.
Действителният обаче ГПР по процесния договор за
потребителски кредит е значително и несъмнено в по-голям
15
размер, като се има предвид факта, че при получен заем на
стойност от 1500 лева се дължи връщане на сума в размер на
3260,25 лева, то експертът е установила, че размера
надвишава много повече от 5 кратния размер на законната
лихва за забава, т.е. калкулира се ГПК – 720,08%.
Следователно е налице нарушаване на императивното
правило на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, тъй като незаконосъобразно е
включена таксата за експресно разглеждане и неустойката в
размера на ГПР, т.е. констатира се нарушаване на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
По тези съображения, съдът намира, че клаузите от
процесния договор са недействителни на основание чл. 22 от
ЗПК и следва да бъде прогласена тяхната нищожност, поради
противоречието им с коментираните императивни законови
разпоредби.
Насрещната искова молба е допустима и частично
основателна. Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Същото е
относимо и за конкретния случай, при който е прогласена
нищожността на клаузите от договора, коментирани в
изложението по-горе.
В конкретния случай ищцата е заплатила сума в общ
размер на 613 лв., както следва: на 07.11.2023 г. в размер на
363 лв.; на 18.12.2023 г. в размер на 200 лв. и на 31.01.2024 г. в
16
размер на 50 лв. Следователно към датата на обявяване на
предсрочната изискуемост на задълженията възлизат на
1140,39 лева по процесния договор за паричен заем, от които
1048,67 лева – остатъчна главница и договорна лихва от 91,72
лева.
След направени изчисления вещото лице е установило,
че дължимата разлика е в размер на 1150.10 лв., като не се
дължи сумата от 91,72 лв., поради обявена предсрочна
изискуемост.
Остатъкът от сумата от 1048,67 лева – остатъчна
главница се дължи на ответното дружество до посоченият
размер, поради което следва да се уважи, като се присъди и
претендираната законна лихва от завеждане на исковата
молба на 09.05.2024 година до окончателното й изплащане. В
останалата част на главницата по насрещната молба и
относно претендираната акцесорната претенция по
насрещната искова молба, а именно за договорната лихва,
предявения насрещен иск е неоснователен и като такъв
следва да се отхвърли.
С оглед изхода на процеса на ответното дружество
следва да заплати на ищцата направените по делото разноски
направените по делото разноски в общ размер на 810 лв., от
които 60 лв. държавна такса, 300 лв. за вещо лице и 450 лв.
адвокатско възнаграждение.
Ищцата следва да заплати на ответното дружество
сумата от представляваща адвокатско възнаграждение,
17
съобразно уважената част от насрещната претенция, поради
което следва да заплати на ответното дружество направените
разноски по делото в размер на 300 лева за адвокатско
възнаграждение и д.т. в размер 92 лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на клаузата за заплащане
на такса за експресно разглеждане по чл. 1, ал. 3 и
нищожността на клаузата за заплащане на неустойка по чл. 5,
ал. 2 от Договор за паричен заем „Standart 30“ № 5961510 от
19.09.2023 г., сключен между „Вива Кредит“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Люлин, бул.“Джавахарлал Неру“, № 28, ет. 2, офис 73Г
и С. А. А., с ЕГН **********, от гр. С., кв. „Д.“ бл. ., вх. ., ап.
., със съдебен адрес: гр. Я., ул. „Б.“ № . чрез адв. М. от АК –
Ямбол на основания чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 26 от ЗЗД,
поради противоречие на закона.
ОСЪЖДА С. А. А., с ЕГН ********** от гр. С., кв. „Д.“
бл. ., вх. ., ап. ., със съдебен адрес: гр. Я., ул. „Б.“ № . чрез адв.
М. от ЯК – Ямбол ДА ЗАПЛАТИ на „Вива Кредит“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район Люлин, бул.“Джавахарлал Неру“, № 28, ет. 2,
офис 73Г сумата 1048,67 лева, представляваща неплатена
главница по Договор за паричен заем „Standart 30“ №
5961510 от 19.09.2023 г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от 09.05.2024 година до окончателното изплащане.
18
ОТХВЪРЛЯ изцяло насрещният иск за договорната
лихва, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Люлин,
бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, офис 73Г ДА
ЗАПЛАТИ на С. А. А., с ЕГН ********** от гр. С., кв. „Д.“
бл. ., вх. ., ап. ., със съдебен адрес: гр. Я., ул. „Б.“ № . чрез адв.
М. от ЯК – Ямбол направените по делото разноски в общ
размер на 810 лв. (осемстотин и десет лева), от които 60 лв.
държавна такса, 300 лв. за вещо лице и 450 лв. адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА С. А. А., с ЕГН ********** от гр. С., кв. „Д.“
бл. ., вх. ., ап. ., със съдебен адрес: гр. Я., ул. „Б.“ № . чрез адв.
М. от ЯК – Ямбол ДА ЗАПЛАТИ на „Вива Кредит“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Люлин, бул.“Джавахарлал Неру“, № 28, ет. 2,
офис 73Г, сумата от 382 лева (триста деветдесет и два лева),
представляваща разноски по делото, от които д.т. в размер 92
лева и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
19
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
20